РЕШЕНИЕ
№ 17372
гр. ***, 28.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110115032 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „******** против Е.
К. У., чрез настойник С. В. С., с която са предявени искове с правно основание чл. 153
ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищеца
сумата 1524,96 лева – цена на доставената в периода ******* г. в топлоснабден имот с
адрес: гр. *************, с абонатен № **********, и незаплатена топлинна енергия,
ведно със законната лихва от предявяване на иска (***** г.) до окончателното й
изплащане, 181,23 лева – обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе
главница за периода 15.09.2022 г. - 02.02.2024 г., 58,32 лева – цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30. 04. 2023 г., ведно със
законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както
и 10,84 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за цена на услугата за
дялово разпределение за периода 16.07.2021 г.- 02.02.2024 г.
Твърди се, че Е. К. У., в качеството си на собственик на описания по-горе
топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Излага се, че съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „********, чийто клаузи обвързват потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. В изпълнение на договорните си задължения, в
процесния период ищецът доставил в топлоснабдения имот топлинна енергия на
посочената по-горе стойност, която не била заплатена. Потребителите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
1
изтичане на периода, за който се отнасят, съгласно чл. 33 ОУ, поради което
ответниците са изпаднали в забава за плащане на потребената топлинна енергия и
дължат обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница в посочения
период и размер. Твърди се, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на етажна собственост се
извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В тази връзка се сочи, че ******* в
сградата, в която се намира процесното жилище, сключили договор за извършване на
услугата за дялово разпределение с „***********. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ,
сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за ********. Претендира се присъждане цената на
услугата за дялово разпределение за посочения по-горе период и размер, както и
обезщетение за забавеното й плащане, също в посочения по-горе период и размер.
В срока по чл. 131 ГПК, с молба, подадена от Е. К. У., чрез настойника й С. В.
С. се заявява, че всички дължими суми са платени. Иска се присъждане на минимални
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Със становище от 30.10.2024 г. ищецът заявява, че платената сума от 1788,10
лв. покрива задълженията на ответницата, но исковете се поддържат, за да се присъдят
съдебни разноски в размер на 100 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. в полза на дружеството, тъй като с поведението си ответницата е дала повод за
завеждане на делото.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, е конституирано като третото лице помагач на
страната на ищеца „***********.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на
2
вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между
последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните
разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки
собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по
силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - ********, присъединен
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена
от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този
смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г. о.).
Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ).
Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с
минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение
(чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на
топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
В случая страните са обвързани от действително неформално договорно
правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил
да предоставя топлинна енергия, а ответницата - потребител се е задължила да
заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове. Не се спори, че
ответницата е собственик на процесния имот. Данни за това обстоятелство се
съдържат и в представените от ищеца документи – писмо от ********** г. и списък на
****************. Не се твърди, нито по делото има данни някой друг да е придобил
собствеността върху апартамента или вещното право на ползване върху същия. Няма
данни и в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание
на имота, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
3
В спорния период са действали ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с
решение № ********* в сила от ******г. По делото няма данни и твърдения
ответниците, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да са възразили срещу ОУ и да е
подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между
страните.
Налице е изправност на ищеца. Страните не спорят, че апартаментът в
процесния период е бил топлоснабден, че дружеството е доставило начислените
количества топлинна енергия, както и че третото лице помагач е извършило услугата
дялово разпределение. Данни за тези обстоятелства се съдържат и в приложените към
исковата молба документи – 2 бр. съобщения към фактури №№ ***********, протокол
от******* г. на общото събрание на ******* със списък на *******, договор от
************ г. и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„******** на клиенти в гр. ***, и в приложените към молбата на „*********** от
******* г. документи, опис на които се съдържа в молбата на л. 63 – документ за
главен отчет на уредите за дялово разпределение, индивидуални справки, документи
за датата на връчване на изравнителни сметки, документи относно сертификацията на
уредите за дялово разпределение на топлинна енергия в процесния имот,
удостоверение за регистрация от *****.
Според чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва за задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия, ако
не са заплатени в 45-дневния срок след изтичане на периода, за който са начислени.
Изпадането на длъжницата в забава не е обусловено от датата на публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на
интернет страницата на ищеца, а от изтичане на посочения в чл. 33, ал. 4, вр. ал. 2 ОУ
от 2016 г. 45-дневен срок.
В общите условия от 2016 г. обаче не е предвиден срок за плащане на цената за
услугата за дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след
покана, а по делото няма данни ищецът да е отправил към ответницата покана преди
предявяване на иска.
Към подаване на исковата молба е било налице неизпълнение на задължението
на ответницата за плащане на процесните суми за доставена топлинна енергия и за
извършена услуга дялово разпределение и същата е била изпаднала в забава по
отношение на вземането за доставена топлинна енергия.
В хода на процеса, на 05.04.2024 г., е платила на ищеца сумата 1788,10 лв.,
видно от представеното платежно нареждане от 05.04.2024 г. (л. 48 от делото). С това
плащане са погасили процесните задължения, както за главници, така и за лихви.
Погасяването на задълженията се потвърждава и от ищеца със становището му от
30.10.2024 г. и в проведеното на 20.06.2025 г. открито съдебно заседание.
4
Поради извършеното в хода на процеса плащане на всички процесни суми,
предявените от „******** срещу Е. К. У., чрез настойник С. В. С., искове по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото и доколкото ответницата е дала повод за завеждане на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, същата ще следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество направените от него разноски за разглеждане на делото – 100
лв. платена държавна такса. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на дружеството ще
следва да бъде присъдена и сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждения за
процесуално представителство на дружеството в исковото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********, ЕИК ***** против Е. К. У., ЕГН
**********, чрез настойник С. В. С., ЕГН **********, искове с правни основания чл.
153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на
ищеца сумата 1524,96 лева – цена на доставената в периода ******* г. в топлоснабден
имот с адрес: гр. *************, с абонатен № **********, и незаплатена топлинна
енергия, ведно със законната лихва от предявяване на иска (15.03.2024 г.) до
окончателното й изплащане, 181,23 лева – обезщетение за забавено плащане на
посочената по-горе главница за периода 15.09.2022 г. - 02.02.2024 г., 58,32 лева – цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30. 04. 2023 г.,
ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното й
изплащане, както и 10,84 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за
цена на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г.- 02.02.2024 г.
ОСЪЖДА Е. К. У., ЕГН **********, чрез настойник С. В. С., ЕГН **********,
да заплати на „********, ЕИК ***** сумата 200 лв. – направени разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на дружеството в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „***********, с ЕИК ********, като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5