Решение по дело №659/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по две касационни жалба, а именно: по касационна жалба на Д. Ю. С. понастоящем в Затвор – Пазарджик, чрез адв. Н. Д. против Решение № 1466/15.04.2024 г., постановено по адм.д. № 91/2024 г. на Административен съд – Пазарджик и по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ срещу същото Решение № 1466/15.04.2024 г., постановено по адм.д. № 91/2024 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на Д. Ю. С., понастоящем в Затвора – Пазарджик, обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.01.2019 г. до 16.04.2019 г., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, в размер на 700 (седемстотин) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 410 лева разноски по делото и е отхвърлен иска на Д. Ю. С., понастоящем в Затвора – Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София в останалата част му за периода от 08.11.2017 г. до 18.01.2019 г. за сумата над 700 (седемстотин) лева до предявения размер от 30 000 (тридесет хиляди) лева.

В касационната жалба на Д. С. се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на С.. Изложени са съображения, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля А. М., както и че обезщетението следва да бъде увеличено предвид неблагоприятните условия, в които бил настанен. Моли се да бъде „изменено“ първоинстанционното решение като неправилно, в частта с която е отхвърлена исковата претенция за сумата от 700 лева до 30 000 лева.

В съдебно заседание касационният жалбоподател С., редовно призован, явява се лично, не се представлява. Касационната жалба се поддържа с молба с вх. № 5850/25.06.2024 г. от адв. Н. Д..

Касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, представлява се от юрк. Р., който поддържа подадената касационна жалба от ГДИН и счита за неоснователна касационната жалба на С.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението на първоинстанционния съд, поради недоказаност на исковата претенция касателно осъдителната част.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на Административен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, XI с-в като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Административен съд – Пазарджик, III с-в, е установил правилно фактическата обстановка, а именно, че лишеният от свобода е постъпил в Затвора - Пазарджик на 08.11.2017 г. за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Със Заповед № 1862/09.04.2019 г. на Директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ на 16.04.2019 г. е приведен в Затвора – Пловдив за доизтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

В нарочна справката е посочено, че в спалните помещения, в които е настаняван ищецът е имало изградени санитарни възли с тоалетна и течаща вода, като в коридора се е намирал и общ санитарен възел за отделението, който е със свободен достъп и разполагал с монтиран бойлер за топла вода. Размерите на всяко легло били 70/190 см. или 1,33 кв. м./бр., като всеки лишен от свобода е разполагал с персонално такова. Отоплението се осъществявало чрез централно парно отопление. Проветряването на спалните помещения се осъществявало с прозорци и по желание на лишените от свобода, като хигиената им се осъществявала също от тях. Всеки месец от администрацията на затвора били осигурявани прах, почистваща санитария и уреди, както за цялото отделение, така и персонално сапун за всеки лишен от свобода.

Видно от представените по делото писмени доказателства, организацията на хигиенното осигуряване в Затвора – Пазарджик била съобразно утвърдените от ГДИН правила, а дезинфекция, дезинсекция и дератизация се извършвали по утвърден график и се осъществявали от специализирана и сертифицирана за това фирма.

Във връзка с определение на Административен съд – Пазарджик, относно здравословното състояние на лишения от свобода за посочения период на пребиваване в Затвора – Пазарджик е предоставена медицинска справка, изготвена от А. Б. – Директор на Медицински център при затвора. В същата е посочено, че медицинската документация на лишения от свобода при превода му на 16.04.2019 г., в пълен обем ведно с неговото здравно досие е била изпратена по служебен път в Затвора – Пловдив. Приложена била последната медицинска справка на ищеца, изготвена в Затвора - Пазарджик на 08.03.2019 г., доколкото и за предходните периоди бил изтъкъл значителен период от време.

По делото е приета и справка, изготвена от гл. инспектор Е. С. – Началник Сектор „ФЛКР“, относно битовите условия в Затвора – Пазарджик, по време на престоя на ищеца в затвора. В същата е посочено, че през процесния период, в Затвора – Пазарджик, са били създадени всички условия, осигуряващи бита на лишените от свобода, по време на престоя им, съгласно установените законови норми. Организацията на хигиенното и противоепидемично осигуряване в затвора, е регламентирано с вътрешни правила, разработени и функциониращи в съответствие с изискванията на действащата нормативна база.

В представените справки за лишения от свобода обаче не е предоставена информация в кои килии е бил настанен ищецът, квадратурата на помещенията, както и броя на останалите лишени от свобода, от която да се направи извод за това дали е налице пренаселеност в спалните помещения.

В хода на делото е разпитан като свидетел лишеният от свобода А. М., който заявил пред съда, че преди 5 години или повече са били в една килия с ищеца и, че е излязъл е от Затвора – Пазарджик през 2012 г., като през периода от 2017 г. до 2019 г. е пребивавал в Затвора – Пловдив.

От страна на ответника в първоинстанционното производство било направено възражение за изтекла погасителна давност.

Въз основа на тези факти от първоинстанционния съд е прието, че по отношение на периода от 08.11.2017 г. до 18.01.2019 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора – Пазарджик, е изтекъл давностният срок за предявяване на исковата претенция, което влече и необоснованост на акцесорния иск за лихви.

По отношение на престоя в Затвора – Пазарджик за периода от 18.01.2019 г. до 16.04.2019 г., съдът е приел, че лишеният от свобода реално е пребивавал в затвора в посочения период, за което време по делото не са представени никакви данни за настаняването на лицето. С оглед правилото на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС и разпределената доказателствена тежест в процеса, съдът е приел, че за периода от 18.01.2019 г. до 16.04.2019 г. Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София не е изпълнила задължението си да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и е установена пренаселеност в килиите, в които е настаняван ищецът за този период.

Недоказани според първоинстанционния съд са останали оплакванията на ищеца, свързани с неосигуряване на санитарен възел, достъп до топла и студена течаща вода и лоша хигиена.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, като правилно е установил, че от страна на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ в сочения исков период от 18.01.2019 г. до 16.04.2019 г. са извършени визираните нарушения касаещи пренаселеност на килиите, в които е бил настанен ищецът, за които да се дължи обезщетение по реда на чл. 284 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като съобразно ал. 2 от същата разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че от страна на ищеца по делото не е доказано в исковия период последният да е бил поставян в посочените по-горе неблагоприятни условия на живот касаещи лоша хигиена, достъп до течаща студена и топла вода, осветление, проветрение, дератизация, деизинсекция и дезинфекция.

С оглед разпределената доказателствена тежест в процеса, която по аргумент от чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е обърната, изключение от горните прави претенцията за пренаселеност. Същата се явява доказана поради липсата на данни за настаняването на лицето в процесния период от 18.01.2019 г. до 16.04.2019 г.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на лицето са осигурявани нормални условия, в това число санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, при които лицето да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода. Правилно от инстанцията по същество е прието, че по делото не е установено наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, каквито твърдения са наведени от ищеца в исковата му молба. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди касателно достъп до течащата студена и топла вода, хигиена, дезинфекция и дезинсекция, проветрение и други, касаещи хигиенните условия. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обуславя незаконосъобразност на обжалваното решение.

Установява се обаче, че с Определение № 233 от 19.01.2024 г. постановено по адм.д. № 91/2024, по описа на Административен съд – Пазарджик, съдът изрично е посочил на ответната страна, че при липса на предоставена информация относно условията за настаняване, вкл. необходимата жилищна площ и при условията на чл. 284, ал. 3, изречение второ от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези задължения може да приеме за доказани съответните факти, заявени от ищеца в исковата му претенция. Въпреки това, указанията не са изпълнени, не е предоставена конкретна информация за конкретния исков период относно настаняването на лишения от свобода като килии, техните размери и брой настанени лица. Такава не е представена и с касационната жалба, като единствено се твърди, че в кратки периоди е допускано пренаселване на килиите в затвора, с оглед реализирането на ремонтни дейности в Затвора – Пазарджик. В този смисъл твърдението за пренаселеност, тоест за неосигуряване на минималната жилищна площ от 4 кв. м. правилно е прието за доказано.

Правилно е определен и исковият период, за който е присъдено обезщетение. Установява се, че ответникът е въвел възражение за изтекла погасителна давност. Заявеният от ищеца исков период е от 08.11.2017 г. до 16.04.2019 г. Исковата молба е подадена на 18.01.2024 г. Предвид това, правилно първоинстанционният съд е приел, че погасителната давност е обхванала част от исковия период, а именно от 08.11.2017 г. до 17.01.2019 г. Освен това, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им. Лицето е приведено в Затвора – Пловдив на 16.04.2019 г., след която дата е имало възможност да предяви иск за целия период от 08.11.2017 г. до 16.04.2019 г. Въпреки това искова молба е подадена на 18.01.2024 г., като петгодишният давностен период от датата на завеждане на исковата молба обхваща периода до 18.01.2019 г., както правилно е приел първоинстанционния съд.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, както и е постановил обосновано решение, прилагайки правилно материалния закон. Решението на Административен съд – Пазарджик, III с-в, следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни – без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик, XI – състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1466/15.04.2024 г., постановено по адм.д. № 91/2024 г. на Административен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.