Р Е Ш Е Н
И Е № 217
гр. Хасково,
17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд първи въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
секретар Д.Х.
като разгледа докладваното от съдия Серафимова
в. гр. д. № 440 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
834/ 11.12.2019 г., постановено по гр. д. №
2359 по описа за 2019 г., Районен
съд-Хасково приема за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Панчо
Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, че В.Е.А., с ЕГН:********** ***,
не дължи сумите от 1862, 66лв. -
за главница, 164,63лв. - договорна лихва за периода 30.07.2009г. –
30.11.2009г., 422,78лв. – мораторна лихва за периода 28.08.2009г. –
02.09.2011г. и законна лихва от 17.10.2011г. до изплащане на вземането,както и
сумата от 149лв. – разноски по делото,
за които има издаден изпълнителен лист от 18.01.2012г., поради погасяването им
по давност.
С решението съдът е осъдил „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, да заплати
на В.Е.А. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер общо на
531,10лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал
въззивникът „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, който го обжалва в
законоустановения срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди
се в жалбата, че решаващият съд неправилно е приел, че сумите за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3100/2011 г.
по описа на РС-Хасково се погасяват с изтичането на тригодишната погасителна
давност предвидена за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор по чл.111 б.“б“ от ЗЗД,в резултат на което в обжалваното решение е
прието ,че процесните суми са недължими поради погасяването им по давност.Съдът
не е взел предвид насроченият за
23.07.2012 г. опис на движими вещи, собственост на длъжника по изп.дело №
886/2012 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, което изпълнително действие
прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност.
Поддържа се становището, което се
приемало и в съдебната практика,че
погасителната давност по договор за заем е петгодишна, като
счита,че и относно оспорените вземания
представляващи мораторна лихва и законна
лихва също следва да се приложи общият режим на погасителната давност, а именно
пет години, според чл.117,ал.2 от ЗЗД. На
следващо място в жалбата се твърди,че с
предприетите изпълнителни действия по
изп.дело № 886/2012 г. и изп.дело № 629/2016 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов
категорично се установявало и е доказано ,че относно вземането не е
изтекла общата петгодишна погасителна
давност.
Моли съда, след като приеме направените изложения в отговора на исковата
молба, както и във всички допълнително подадени молби по гр.дело № 2359/2019 г.
по описа на РС-Хасково, да постанови решение, с което да отмени решение № 834/11.12.2019 г. постановено по гр.дело № 2359/2019 г. по описа
на РС-Хасково,като неправилно и постановено
в противоречие с материалния закон,и да отхвърли предявения от ищеца отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, във вр с чл.124,ал.1 от ГПК като
неоснователен и недоказан. Моли съда да присъди в полза на жалбоподателя
направените във възивното производство разноски – юристкосултско възнаграждение
в размер на 450,00 лв.
В срока по
чл. 263,ал.1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна В.Е.А., който чрез пълномощника си оспорва жалбата
и излага съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд-Хасково.
Пред въззивната инстанция нови допълнителни
доказателства не са събирани.
СЪДЪТ,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259,
ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на
обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са
събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.
Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена , поради което и на
основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя
от въззивния състав.
С оглед наведените в депозираната
въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:
Районен съд–Хасково е сезиран и се е произнесъл по предявен от ищеца В.Е.А. против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, отрицателен установителен иск, с правно
основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
С
обжалваното решение РС-Хасково е приел,че е изтекла погасителната давност по отношение
на задълженията на ищеца, за които е издаден
изпълнителния лист,тъй като към
16.03.2016г., когато е било образувано второто изпълнително дело не са
предприети действия, които да прекъсват започналата да тече давност от падежа
на задължението.
По
делото е установено че въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д.№3100/2011г. по описа на РС-Хасково, срещу ищеца В.Е.А.,
на 13.06.2012 е било образувано изпълнително дело
№20128750400886 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с район на действие – района
на ОС-Хасково.
Видно от приложеното по делото копие на
изпълнителното дело, на длъжника не е
била връчена покана за доброволно изпълнени. Други изпълнителни действия от датата на образуване на изпълнителното дело
до 28.08.2015г.,когато е постъпила молбата
за конституиране на нов взискател в производството не са били извършвани.С
договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил вземанията си към ищеца на ответника в
настоящото производство,който с постановление то 11.09.2015 г. е бил конституиран като взискател по изпълнителното
дело. С постановление от 13.10.2015 г. и
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е
прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело №20128750400886 по
описа на ЧСИ Захари Запрянов, с район на действие – района на ОС-Хасково.По
молба на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 13.06.2012г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ Захари Запрянов въз основа на издадения по
ч.гр.д.№3100/2011г. по описа на РС-Хасково изпълнителен лист.На 14.06.2012г. до
длъжника – ищец в настоящото производство е изпратена покана за доброволно
изпълнение, за която няма данни да е достигнала до адресата. След изпращане на
поканата са извършени редица справки от ЧСИ и са направени още няколко опита за
връчване на покана за доброволно изпълнение. С постановление от 13.10.2015г. на
ЧСИ изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Следващото изпълнително дело отново при ЧСИ Захари Запрянов е образувано по молба вече на ответното
дружество от 09.03.2016г.
За да уважи предявения иск съдът
приема ,че изискуемостта на
вземанията от неизпълнен
договор,поради неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя спрямо
кредитодателя възниква както е посочено от самия заявител в подаденото от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като за дата
на изискуемост следва да се приеме датата на подаване заявлението –
17.10.2011г.,както и че изискуемостта на
вземането е настъпила преди тази дата.
Решението е правилно.
Доколкото падежа на вземането на
дружеството от ищеца за неизпълнение на поети договорни задължения настъпва
преди датата на образуване на заповедното производство 17.01.2011г., несъмнено
следва и извода че давността за погасяване на това вземане
настъпва след изтичане на 3-годишен срок. Съгласно разпоредбата на чл.111 б.“б“
от ГПК с изтичане на 3-годишен срок се погасяват
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. С подаването на
заявление по чл.410 от ГПК, издаването на заповед за изпълнение по подаденото заявление, и с издаването на изпълнителен
лист не се прекъсва давността, нито давността спира да тече. В този смисъл е и
преобладаващата практика на ВКС, според която само предявяването на иск води до
спиране на давността и съответно с оглед изхода на исковото производство се
приема, че започва да тече нова давност или че не е спирал да тече срока на
погасяване за погасяване на вземането. В настоящия случай не е предявяван иск
за процесното вземане, поради което с издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист нито е прекъснало, нито е спряло давностния срок. Образуваното изпълнително дело и изпратената
до длъжника ПДИ за която няма данни да е получена от не
прекъсва давността. Давността се
прекъсва едва с налагането на запори върху сметки на длъжника
а такива действия видно от материалите съдържащи се по изпълнителното дело, са
предприети през 2015г. със запорно
съобщение от 11.09.2015г. като към тази дата погасителната давност вече е изтекла. Съгласно разясненията дадени в т.10 от
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС само наличието на образувано изпълнително
производство не е основание само по себе си за прекъсване на давността, а
следва да се извършват и съответните изпълнителни действия, като всяко едно от
тях е основание за спиране на давностния срок и започване на нов такъв.С оглед
изложеното и доколкото в настоящия случай не се установи извършено валидно
изпълнително действие преди да изтече погасителната давност, което изпълните да
е самостоятелно основание да се прекъсне същата на основание чл.116 б.“б“ или
б.“в“ от ЗЗД, съдът намира че предвидения тригодишен давностен срок за
погасяване на вземането на ответника към ищеца е изтекъл преди образуване на второто изпълнително дело.
Ето защо, следва да се приеме, че вземането на ответника към ищеца е погасено
по давност, поради което процесните суми предмет на заповедта за изпълнение и на
издадения въз основа на нея изпълнителен лист неи се дължат.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,поради
което обжалваното решение с което е уважен предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439, вр.чл.124 ал.1 от ГПК следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран така,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 834/11.12.2019 г. на Районен съд-
Хасково, постановено по гр.д. № 2359 /2019 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, да заплати
на В.Е.А., с ЕГН:********** *** сумата от 420,00 лв. - адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател : Членове: 1.
2.