О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. Русе, 21 декември 2023 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в закрито заседание на двадесети и първи декември
2023 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
Димитрова к.а.н.д.
№ 269 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1
от ГПК
Образувано е по искане вх.№ 4708/09.11.23г.
на директор на РИОСВ-Русе за изменение на решението
по делото в частта му за разноските. Излагат се съображения, че неправилно са
присъдени съдебни разноски за адв.представителство в тежест на ответника по
кас.жалба –РИОСВ-Русе в размер на 2038 (две хиляди тридесет и осем) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната съдебна инстанция, тъй като такива пред РРС не били поискани и
направеното в касационната жалба искане за присъждане е несвоевременно. Твърди
се още ,че въпреки ,че АС-Русе е взел предвид възражението за прекомерност
определените като дължими разноски надвишават минималното адв.възнаграждение
съгласно чл.8 ал.1 вр.чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
и при съобразяване на материалния интерес от 10 000лв, дължимото минимално
адв.възнаграждение е в размер на 1300лв. Иска се съдът да измени постановеното
решение в частта на разноските като или го отмени или го измени до минимума по
наредбата
Ответникът по молбата, в писмено становище вх.№ 5649/15.12.2023г.,
оспорва искането като неоснователно.
Съдът, след като се запозна с искането, становището на ответника и
доказателствата по делото намира следното:
Искането, по което е образувано настоящото производство е
процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно.
Отговорността за разноски по
чл.63д ЗАНН и чл.143 АПК е право на едната страна да иска от другата да плати
направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, вкл. и
при прекратяване на делото. За да бъде реализирана тази отговорност, следва да
е налице претенция за присъждане на направените разноски. Това е право на
страна по делото и като всяко право, за да бъде удовлетворено, следва да бъде
упражнено, и то в определен срок. За да се удовлетвори в пълен размер
претенцията за разноски на жалбоподателя, то жалбата следва да е уважена
изцяло, както и направените разноски да бъдат доказани с всички доказателствени
средства.
Т.
е. законодателят изрично предвижда възлагане на разноските на административния
орган, но само когато актът е отменен от съда в развило се съдебно производство
по оспорване.
В
случая е налице касационно производство по правен спор във връзка с обжалване
на Решение № 355 от 19.05.2023 г., постановено по
АНД № 260/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 33/29.12.2022 г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000 лева, на основание чл. 136, ал. 2,
т. 3 във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО),
във връзка с чл. 17 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни
средства (НИУМПС), при което с влязло в сила решение№ 259/01.11.2023г. по канд
269/23г по описа на АС-Русе въззивното решение и съответно НП е отменено.
Възлагането на разноските по делото следва
да бъде сторено при приключването му, в зависимост от резултата по обжалване на
НП. Изводът кореспондира с нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася
и по искането за разноски. Разпоредбата на чл. 81 ГПК следва да се тълкува
систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието
на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за
присъждане на разноски "до приключването на последното заседание"
пред нея.
В касационната жалба са претендирани общо
разноски. Касационната инстанция е отбелязала, че пред нея не са доказани
разноски, но такива се дължат при доказани такива във въззивното производство
на база договор за правна помощ и отбелязана изплатена сума от 3000лв.за
представителство пред РРС. Съдът е уважил възражението за прекомерност
направено пред въззивната инстанция –РРС, но е допуснал грешка при
изчисленията, а при правилното изчисление при отчетената липса на фактическа и
правна сложност се дължат в минимално определения размер в размер на 1300лв., вместо
присъдените 2038лв.
Все пак е прав молителя, че разноските
пред РРС не са поискани, т.е е преклудирано правото да бъдат присъдени за тази
инстанция.Съгласно ТР 6/2012г на ВКС според чл. 80 ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай,
тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Според чл. 80 ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай,
тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Прието
е в мотивите на посоченото ТР, че представянето на списък по чл.80 ГПК е
процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството
по изменение на решението в частта му за разноските,но няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата
молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените
към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Същевременно в т. 8
от ТР 6/2012г на ВКС се посочва ,че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК
в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е
основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. И пак
случая не е такъв.
Макар и разноските пред РРС да са доказани
по смисъла на посоченото ТР 6/12г на ВКС и те да не са присъдени с оглед
решението на РРС, те въобще не са поискани.Такива са претендирани общо пред
касационната инстанция. Последната е приела, че такива пред нея не са доказани,
но с оглед постановеното решение довело
до отмяна на адм.акт се дължат такива направени пред въззивната инстанция, тъй
като са надлежно доказани.
Касационната инстанция е пропуснала обаче
да отбележи, че такива не са поискани пред РРС , а присъждането им се явява
недължимо и е основание да се уважи искането на молителя за изменението на
постановеното решение в частта на разноските
Предвид гореизложеното и на основание чл. 248 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 259/01.11.2023г. по к.а.н.д.№
269/2023г. по описа на АС-Русе в частта по разноските като го отменя в частта ,с която РИОСВ – Русе е осъдена да заплати
на „КАРКО ЛОГИСТИКС“ ЕООД,
ГР. София, ЕИК *********, с управител П. П. С., сумата 2038 (две хиляди тридесет и осем)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната съдебна инстанция
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.