Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич,
17.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при секретаря Теодора Димова, като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско
дело № 141 по описа на ДРС за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 124 и сл. от ГПК:
Образувано е по искова молба на С.С.Г. с ЕГН ********** *** , с която против „А*
ГРЕЙН“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление :**, са
предявени кумулативно обективно съединени искове за заплащане на следните суми:
1000 лева , представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската
2018/2019г. по договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт №** 1, том
II, вх.рег.№***от 13.05.2015г. на СлВп – гр.**, за имот с идентификатор **** по
КККР на с. **р, с площ от 10002 кв.м. /по 100 лева на дка/, и 1000 лева /по 100 лева на дка/,
представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020г. по
договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № **, том II, вх.рег.№**
от 13.05.2015г. на ***, за имот с идентификатор **** по КККР на с. **, с площ
от 10002 кв.м., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Претендират се сторените по делото
разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: според
твърденията в исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си по сключения с
ищцата договор за аренда - не е платил дължимите за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г. арендни
възнаграждения в размер на по 1000 лева. /по 100 лева на дка/.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, редовно уведомен, е
представил писмен отговор. Признава исковете за арендно възнаграждение до
размера на 40,00 лв. на дка за процесните стопански години. Твърди настъпили
форсмажорни обстоятелства - сушата през 2020 г., довела до щети и повече от 30%
спад в добивите от селскостопанска продукция. Поради проявлението им счита, че
претенциите следва да бъдат уважени, но частично.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковете черпят правно основание от
разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.
Между страните липсва спор, че ответникът през
процесния период е ползвал земеделската
земя - имот с идентификатор **** по КККР на с. *, с площ от 10002 кв.м.,
собственост на ищцата и предмет на договор за аренда на земеделска земя, вписан
под акт № **, том II, вх.рег.№**
Съобразно договореното между страните /чл.
5, ал.1 от договора/ арендното възнаграждение за всяка една стопанска година
възлиза на не по-малко от 90 лева на дка , плюс 50 % от субсидията за единица
обработваема площ по СЕПП за текущата стопанска година.
Чл.
5, ал. 6 от договора предвижда, че при настъпване на форсмажорни обстоятелства,
довели до пълно или частично увреждане на посеви, страните следва да уговорят
други размери на арендното плащане и други срокове за изплащане на паричните
задължения.
Ответникът
не е извършил плащане на арендното възнаграждение - противното не се твърди от
него. Същият не е оспорил получаването на субсидия за единица обработваема площ
по СЕПП за стопанските години, не е оспорил, че 50% от субсидията за единица
обработваема площ е в размер по-малък от 10 лева. Спорен между страните е
размерът на дължимото арендно възнаграждение за всяка една от процесните
стопански години.
Ответникът признава исковете за арендно
възнаграждение до размера на 40,00 лв. на дка за всяка от стопанските години,
като релевира възражение по чл. 307 от ТЗ за намаляване на арендното
възнаграждение .
По иск за реално изпълнение на задължение
за арендно плащане по договор за аренда ищецът трябва да докаже: валидно
сключен договор за аренда между страните с действие за процесната стопанска
година; вида и размера на уговореното арендно плащане; размера на задължението
за конкретната стопанска година.
Ответникът при условията на пълно и главно
доказване следва да установи наличието на всички елементи от стопанската
непоносимост като юридически факт, а именно: 1. наличието на сключен договор
/не е спорно/ ; 2. настъпването на определени обстоятелства, които страните не са
могли и не са били длъжни да предвидят, след сключване на договора, водещи до
промяна на обективните условия, при които следа да се изпълняват задълженията
по договора; 3. непредвидеността и непредвидимостта на последващото изменение
на обстоятелствата; 4. наличието на прекомерна обременителност на изпълнението
на длъжника, предизвикана именно от това съществено изменение на
обстоятелствата, настъпило след сключване на договора; 5. изпълнението на договора при настъпилите след сключването
му обстоятелства да противоречи на справедливостта и добросъвестността, за
които обстоятелства /с изкл. на наличието на действителен договор/ съдът му е
указал, че не сочи доказателства.
С оглед наведените възражения ответникът е
представил по делото подадено от него Заявление
за предоставяне на минимална помощ, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 г. на
регистрираните по Наредба № 3 от 1999 г. земеделски стопани, претърпели щети
над 30 % спад в добива в резултат от неблагоприятно климатично условие – суша
през 2020 г.
Съдът счита, че в случая разпоредбата на
чл. 307 от ТЗ не намира приложение.
Съгласно чл. 81, ал.2 от ЗЗД , обстоятелството, че длъжникът не разполага с
парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност. Тъй като в случая неизпълнението се дължи именно на липса на
парични средства, то настъпването на форсмажорни обстоятелства, свързани с
продължителната суша в региона, повлияла на добивите и печалбите в земеделието,
не освобождават арендатора от отговорност. В тази връзка законодателят е
предвидил възможността по чл. 307 от ТЗ, съгласно който "съдът може по
искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или
отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и
не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на
справедливостта и добросъвестността". Касае се за иницииране на съдебно
производство, каквото от страна на ответника не е предприето. Настъпването на
твърдяните форсмажорни обстоятелства не е установено по пътя на пълното и
главно доказване. Поради изложено се
налага извода, че ответникът остава задължен по договора, предмет на
настоящото дело , с пълната стойност на плащането, договорено между страните.
Заключението по допуснатата по искане на ответника
съдебно-счетоводна експертиза със задача да се изчисли размера на арендното възнаграждение за стопанската 2019-2020, което
ответното дружество е изплащало за земи в този регион поради настъпилите
форсмажорни обстоятелства, а именно ‚суша“ със спад на добивите над 30% от
реколатата, не е изготвено, тъй като „А.ов грейн“ ЕООД не е предоставило на
вещото лице достъп до счетоводните си документи – обстоятелство , което не се
отрича по делото.
При така изложените от страните доводи и
представени доказателства и с оглед процесуалното поведение на ответника,
преценявано от съда съобразно разпоредбата
на чл. 161 от ГПК, исковите претенции по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1
от ЗАЗ са основателни и следва да бъдат уважени изцяло, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми: 1000 лева , представляваща дължимо
арендно възнаграждение за стопанската 2018/2019г. по договор за аренда на
земеделска земя, вписан под акт № ***, том **, за имот с идентификатор *** по
КККР на с. *, с площ от 10002 кв.м. /по 100 лева на дка/, и 1000 лева /по 100 лева на дка/,
представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020г. по
договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том II, вх.рег.№****
от 13.05.2015г. на СлВп – ***, за имот с идентификатор **** по КККР на с. *, с
площ от 10002 кв.м., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Относно отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца
са дължими разноски.
Наведеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 400 се явява неоснователно.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност за съда по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но
не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В настоящия случай са предявени два иска,
като съобразно разпоредбата на чл.7,
ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, се установява, че минималният размер за адвокатско
възнаграждение по исковете е в общ размер от 600 лева – по 300 лева по всеки
иск. Следователно уговореното и заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение
от 400 не е прекомерно .
Освен адвокатско възнаграждение в полза
на е дължима и сумата от 100 лева – заплатена
държавна такса .
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„А.ОВ ГРЕЙН” ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. ** №*, представлявано от управителя А.
Г. А., ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.Г.
с ЕГН ********** ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр.
чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, следните суми: 1000
лева , представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската
2018/2019г. по договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № **, том
II, вх.рег.№**от 13.05.2015г. на СлВп **, за имот с идентификатор *** по КККР
на с. *, с площ от 10002 кв.м. /по 100 лева на дка/, и 1000
лева представляваща дължимо арендно
възнаграждение за стопанската 2019/2020г. по договор за аренда на земеделска
земя, вписан под акт № **, том II, вх.рег.№***, за имот с идентификатор *** по
КККР на с. *, с площ от 10002 кв.м. /по 100 лева на дка/, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.01.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„А.ОВ ГРЕЙН” ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. ** №*, представлявано от управителя А. Г.
А.ов, ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 500 лева –
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: