Присъда по дело №136/2010 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 29
Дата: 23 февруари 2010 г. (в сила от 11 март 2010 г.)
Съдия: Розалия Красимирова Шейтанова
Дело: 20105300200136
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                       П Р И С Ъ Д А

 

                                                                             № 29

 

                                                             град ПЛОВДИВ, 23.02.2010 г.

 

                                                           В  И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета   година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА

                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: РУЖА ЧОНОВА

                                                                              РУМЯНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на секретаря В.Ч.

и в присъствие на прокурора БОРИС МЕНДЕВ

 след като разгледа наказателно О Х Д № 136  по описа за 2010 година, докладвано от Председателя,  след съвещание

 

                                                                                            П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ф.С.А. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, работещ, неженен, осъждан- реабилитиран, с ЕГН **********: ЗА ВИНОВЕН  в това, че на 24.10.2009 г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- хероин с общо нето тегло 0,4001 гр. с активен компонент 50 тегловни процента диацетилморфин на стойност 48,01 лв.,поради което и на основание чл. 354а ал.1, предложение първо от НК и чл. 58а във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК  ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

 

На основание чл. 60 ал.1 във вр. с чл. 59 ал.2 т.2 предложение второ и чл. 65 ал.2 от ЗИНЗС, така наложеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 

На основание чл. 59 ал.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание лишаване от свобода времето през което подс.А. е бил задържан под стража по настоящето дело, считано от 25.10.2009 г. до влизане на присъдата в законна сила.

 

На основание чл. 53 ал.2 б”б” от НК  ОТНЕМА в полза на Държавата ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – парични знаци – 1 бр. банкнота с номинал 2 лв., 1 бр. банкнота с номинал 5 лв., 5 броя монети с номинал от 1 лв., 5 бр. монети с номинал от 50 ст., и 1 бр. монета с номинал 20 ст., като вещи придобити от престъплението.

 

ОСТАНАЛИТЕ ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 12 бр. найлончета от малки найлонови торби и 2 бр. целофанени пликове- ДА СЕ УНИЩОЖАТ след влизане на присъдата в законна сила, като вещи без стойност.

 

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подс.Ф.А. да заплати направените по делото разноски в размер  180 лв.общо.

 

     ПРИСЪДАТА подлежи на протест и обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                     

                      

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

         

                  

 

 

                                                  

 

 

                                                             

         

 

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъда 29/23.02.10г.  по НОХД   136/2010г. по описа на ПОС.

 

Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ф.С.А. за това, че на 24.10.2009г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - хероин с общо нето тегло 0,4001 гр., с активен компонент 50 тегловни процента диацетилморфин, на стойност 48,01лв. – престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК.

 Делото е разгледано по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите по обвинителния акт.

В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, счита че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия, и предвид обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да се наложат наказания Лишаване от свобода и Глоба под законоустановеният минимум съответно от две години и 5 хиляди лева, като Лишаването от свобода да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим. Веществените доказателства – пари – предлага да се отнемат в полза на държавата, а подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. 

Защитата на подсъдимия пледира за налагане на наказание Лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като настоява изпълнението на същото да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй като са налице условията на този текст.

Подсъдимият изразява самокритичност към извършеното, моли за условно наказание или Пробация. 

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

                Подсъдимият Ф.С.А. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неграмотен, работещ, неженен, осъждан- реабилитиран, с ЕГН **********.

Подс.А. призна фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:

Подс.Ф.А. се занимавал с продажба на наркотици – хероин, в района на кв.Столипиново, в гр.Пловдив. От него, многократно си купувал хероин св.Г.С. – винаги когато имал нужда от наркотик, той закупувал такъв от подсъдимия. В средата на месец октомври 2009г., за пореден път св.С. си купил доза хероин от подс.А.. Една доза, последният предлагал за 2 лева, а самото наркотично вещество, предварително разпределено на дози, било поставено на прах в полиетиленови пликчета. Продажбата на хероин, подс.А. осъществявал в изоставена сграда на бивша детска градина в район „Източен” на гр.Пловдив. По данни на св.С., подсъдимият от дълго време се занимавал с продажба на хероин.

На 24.10.2009г., около 15.30ч. в VІ РУ на МВР – гр.Пловдив бил получен сигнал, че подс.А. в този момент разпространява наркотични вещества в посочената по-горе изоставена сграда, намираща се на кръстовището на улиците „Елба” и „Възход” в кв.Столипиново. Веднага била сформирана група от полицейски служители, включваща свидетелите Л.Н., М.А., К.К. и Д.Г., които отишли на място и действително заварили там подс.Ф.А.. Предприели действия по задържането и отвеждането му в полицейското управление, при което бил извършен и обиск. У подсъдимия били намерени и иззети следните вещи – от дънките и якето му – 1бр. целофанов прозрачен плик, съдържащ 9бр. малки прозрачни найлонови торбички, съдържащи кафяво прахообразно вещество, 1бр. целофанов прозрачен плик, съдържащ 3бр. малки найлонови торбички, прозрачни, съдържащи светло кафяво прахообразно вещество, 1бр. банкнота от 5 лв., 1бр. банкнота от 2 лв., 5 бр. монети от 1лв., 5бр. монети от 50ст., и 1бр. монета от 20ст. Предвид намереното наркотично вещество, което се готвел да продаде, подс.А. бил задържан. При съставянето на протокола за обиск и изземване, пред присъстващите лица, той заявил, че намереното вещество продавал, а парите били от вече осъществена продажба на такова вещество.

Иззетите общо 12 броя пакетчета с прахообразно вещество били предоставени на експерт за изследване, като видно от заключението на изготвената химическа експертиза, светлокафявото прахообразно вещество от 12-те пакетчета е хероин, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 50 тегловни процента, като общото тегло на наркотичното вещество е 0,4001 грама.

По делото е изготвена и СПЕ, съгласно заключението на която, подс.Ф.А. не страда от същинско психично заболяване. Не се води на диспансерен учет към ОДПЗС – гр.Пловдив. Страда от разстройство в следствие употреба на опиоиди. Хероинова зависимост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен, с подредено поведение. Може да възприема и възпроизвежда факти от значение за делото и да дава обяснения по тях.

Описаната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява на първо място от самопризнанието направено от подс.А. по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал, от заключенията на изготвените химическа и съдебно-психиатрична експертизи, както и от писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, като всички те подкрепят признанието направено от подсъдимия. 

                От правна страна:

Подсъдимият Ф.А. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, затова че, на 24.10.2009г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - хероин с общо нето тегло 0,4001 гр., с активен компонент 50 тегловни процента диацетилморфин, на стойност 48,01лева.

По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че подс.А. е нямал надлежно разрешително за придобиването, държането и разпространението на описаното количество и вид високорисково наркотично вещество. Хероина има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство, и е поставен под контрол, съгласно ЗКВНВП – Приложение № 1 към чл.3, ал.2. Стойността на описаното количество е преценена съгласно Постановление № 23/98г. на МС.

Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите обществено опасни последици.

По наказанието:

                Съдът, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието – висока, с оглед обществените отношения, които засяга, разпространеността и последиците от същото, и степента на обществената опасност на дееца – също висока, предвид лошите характеристични данни, като отчете наличието и на смекчаващи отговорността обстоятелства - семейното и материално положение на подсъдимия, обстоятелството, че се грижи за малолетното си дете, както и за жената, с която живее на съпружески начала, и при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК за определяне на наказанието в тези случай при условията на чл.55 от НК, прецени, че наказанието следва да се определи под минимума на предвиденото в закона Лишаване от свобода от 2 до 8 години. Съобразявайки изложените по-горе обстоятелства, относно обществената опасност на деянието и дееца, съдът счете, че следва да бъде определено наказание в размер на една година и десет месеца Лишаване от свобода. Съдът счете, че в случая следва се приложи и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, като не се налага кумулативно предвиденото наказание Глоба, тъй като с налагането само на такова Лишаване от свобода, могат да бъдат постигнати целите на наказанието. В този смисъл се взе предвид и материалното положение на подсъдимия.

В случая са налице условията за прилагане института на условното осъждане, но съдът намери, че наказанието не може да изиграе целената с него поправително възпитателна функция при тези обстоятелства, поради което постанови то да бъде изтърпяно при първоначален „Общ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60, ал.1 във вр. с чл.59, ал.2, т.2, пр.2 и чл.65, ал.2 от ЗИНЗС. Предвид вида и характера на извършеното престъпление, както и с оглед обстоятелството, че самият подсъдим е хероиново зависим, съдът счете, че целите на наложеното му наказание Лишаване от свобода не биха могли да се постигнат без изолирането на подсъдимия от естествената му среда и настаняването му в затворническо заведение, съпроводено с ограничаване на контактите осъществявани от него в нормалното му ежедневие. Именно затова, не бе уважено и искането на защитата за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното наказание. Определянето на първоначален „Общ” режим за изтърпяване на наказанието, което е 1 година и 10 месеца Лишаване от свобода, по дефиниция предполага, то да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. При решаването на този въпрос, обаче, съдът намери, че в конкретния случай, с оглед обстоятелството, че подс.А. страда от разстройство в следствие употреба на опиоиди, Хероинова зависимост, следва да изтърпи наказанието си в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, каквато възможност е предвидена в ЗИНЗС – чл.59, ал.2, т.2, пр.2. Тази зависимост от своя страна, не налага провеждане на принудително лечение, предвид което и съдът не постанови такова.

Предвид обстоятелството, че подс.А. е бил задържан по настоящото дело, с оглед производството по вземане на мярка за неотклонение, както и това, че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, съдът на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК приспадна от наложеното му общо наказание, времето на задържане, както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 25.10.2009г. до влизане на присъдата в законна сила.

 На основание чл.53, ал.2, б.”б” от НК, съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства – парични знаци на приносител – 1бр. банкнота с номинал 2лв., 1бр. банкнота с номинал 5лв., 5бр. монети с номинал от 1лв., 5бр. монети с номинал от 50ст. и 1бр. монета с номинал 20ст., като вещи придобити от престъплението. Видно от обяснението, което самият подсъдим е дал при изземването на тези пари, същите са получени от него вследствие продажба на наркотични вещества, за каквато той няма надлежно разрешително.

Останалите веществени доказателства – 12бр. найлончета от малки найлонови торби и 2бр. целофанени пликове, бе постановено  да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила, като вещи без стойност. Тъй като цялото иззето наркотично вещество е изразходвано при извършване на химическата експертиза, то не се налага отнемане по реда на чл.354а, ал.6 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК и с оглед изхода на делото, подсъдимия Ф.А. бе осъден да заплати направените по делото разноски за експертизи и вещи лица в размер общо на 180,00 лева по сметка ***.

Причини за извършване на престъплението – неспазване на установения в страната правов ред, слаби морално-волеви задръжки, стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин.

                По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

                                                       

              

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: