РЕШЕНИЕ
№ 1086
гр. Добрич, 19.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Снежина И. Д.
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20223230101592 по описа за 2022 година
Производството е по чл.403 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на “СТОЙЧЕВИ 57 - 62“ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.”Опълченец
Димитър Ковачев“ №67, представлявано от управителя С. С. С., срещу
“АГРО ПЛАМ 88“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с. Долина, общ. Добричка, ул."Двадесет и втора“ №2, представлявано от
управителя П. Н. К., по чл.403 ал.1 от ГПК за осъждането на ответника да му
заплати сумата от 8500 (осем хиляди и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за вреди от допуснато обезпечение по частно търговско дело
№202/2018 г. по описа на ДОС на предявен след това по търговско дело
№228/2018 г. по описа на ДОС иск, който впоследствие е бил отхвърлен,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба (01.06.2022 г.) до окончателното плащане, както и за направените
разноски в настоящото и обезпечителното производство. В исковата молба се
сочи, че по искане на “АГРО ПЛАМ 88“ЕООД - с. Долина, общ. Добричка е
било допуснато на 10.07.2018 г. обезпечение на бъдещ иск срещу ищеца за
1
заплащането на неустойка по договор за доставка от 08.01.2018 г. чрез запор
върху банковите му сметки до размера на сумата от 27350 лева; посочената
сума е била реално запорирана изцяло от частен съдебен изпълнител на
17.07.2018 г.; впоследствие по предявения иск е образувано търговско дело
№228/2018 г. по описа на ДОС, който е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно
решение на 18.05.2021 г.; на 08.07.2021 г. ДОС е отменил допуснатото
обезпечение на бъдещия иск, като на 21.07.2021 г. е издадена обратна
обезпечителна заповед, а фактическото сваляне на запора е осъществено на
23.08.2021 г. от банката; с оглед на изложеното през периода от 17.07.2018 г.
до 23.08.2021 г. са били незаконосъобразно запорирани банковите сметки на
ищеца в „***“ЕАД – гр. София за сумата от 27350 лева; описаната обстановка
съдържа всички елементи от фактическия състав на чл.403 ал.1 от ГПК –
допуснато обезпечение на иск, неговото отхвърляне и наличието на вреди от
обезпечението на отхвърления иск; минималният размер на подлежащата на
обезщетяване вреда е съизмерим със законната лихва върху запорираната
сума за периода на нейното блокиране, като аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите; в този
смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Решение
№156/18.12.2017 г. по търговско дело №449/2017 г. на II т.о. на ВКС; настоява
се за уважаването на предявения иск и присъждането на всички разноски,
включително извършените във връзка с неговото обезпечаване.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата
молба и доказателствата към нея ответникът е посочил, че с дадената по
допуснатото обезпечение гаранция се обезщетява размерът на вредите; по
другото дело ищецът не е възразил дадената гаранция да бъде освободена в
полза на ответника; в настоящото производство се претендира 3 пъти по -
високо обезщетение за същата вреда от наложения запор върху банковата
сметка; изминал е период от време, през който ищецът е бездействал и не е
искал заличаване на допуснатата обезпечителна мярка; оспорва размера на
претърпените вреди и обвързването им с размера на законната лихва за
забава; няма доказателства за наличието на пряка причинно – следствена
връзка между наложения запор и претърпени от ищеца вреди; при условията
на евентуалност заявява, че максимумът на вредите е в размер на
определените от Окръжен съд - Добрич 2735 лева; желае присъждането на
сторените разноски.
2
В съдебното заседание и писмената си защита процесуалният
представител на ищеца е посочил, че предявеният иск е изцяло основателен,
което се установява главно и пълно от събраните доказателства; няма как
определената от съда по обезпечителното производство гаранция да бъде
таван на отговорността на ищеца по отхвърления обезпечен иск по няколко
причини – на първо място тази гаранция се определя със съдебния акт
определение, което няма сила на присъдено нещо, а в производството по
чл.403 ал.1 от ГПК той не обвързва страните и още по-малко този съд, който
гледа претенцията; на второ място Върховният касационен съд приема в
практиката си трайно и безусловно, че гаранцията не е лимит на
отговорността и ако ответникът по отхвърления иск е претърпял вреди в по-
голям размер, той може да търси тях, а не да се задоволи с гаранцията, както
се е случило и в процесния случай; когато съдът е допуснал обезпечение без
гаранция, това в никакъв случай не означава, че изобщо не може да има иск за
вреди; третият аргумент за несъстоятелността на тази теза е фактът, че няма
как който и да е било, включително и съдебният състав, при допускането на
обезпечението да определи реален размер на вредите, които ще претърпи
ответникът; най-малкото, защото съдът няма как да знае колко ще продължи
процеса по обезпечения иск; гаранцията е един ориентировъчен минимум,
който има две цели - да изпита решимостта на молителя дали е готов да внесе
гаранция за претенцията си и да гарантира ответника, че някаква поне
минимална сума му е сигурна и ако един ден търси вреди, ищецът няма да
укрие тази сума; това, че не е взел отношение в производството по
освобождаване на гаранцията, е неотносимо към спора, тъй като Върховният
касационен съд приема, че увреденото лице не е длъжно да приеме тази
гаранция и може да търси вреди в пълен размер; кога ще се предяви иск по
чл.403 ал.1 от ГПК е въпрос на лична преценка; несъстоятелно е
възражението, че недобросъвестно не е предявен иск в определените в чл.403
ал.1 от ГПК срокове и така е увреден ответника по настоящото дело -
размерът на претенцията е един и същ, той е за точно определим времеви
интервал, който не зависи от момента на предявяването на иска; за периода от
възникването на вземането до предявяването на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело, претенция няма, т.е. на ответника по
никакъв начин не му е влошено положението; обезпечението следва да се
вдигне по инициатива на лицето, което е поискало налагането, както се е
3
случило и в процесния случай; още повече, че “АГРО ПЛАМ 88“ЕООД - с.
Долина, общ. Добричка е имало да си взема и гаранцията; според
представените доказателства вдигането на запора е отнело около месец и
половина, което е нормално с оглед първо на отпускарския период, както и
второ, че за вдигането на запора трябва да се постанови съдебен акт, който
подлежи на обжалване; трето - трябва да се представи този акт на частен
съдебен изпълнител, който да уведоми банковата институция; този месец и
половина на фона на трите години, през които запорът е тежал, е
незначителен; когато има запорирана сума било като залог по сметка на съда,
било по банкова сметка, то титулярът на тази сума винаги е увреден; горното
приема ВКС и то вредата е под формата на пропуснати ползи, защото
титулярът не може да разполага с тази сума и не може да увеличи
имуществата си; винаги му се дължи обезщетение, като минималният
гарантиран от закона размер е законната лихва; настоява за уважаването на
иска и присъждането на сторените разноски в пълен размер, тъй като
адвокатското възнаграждение отговаря изцяло на фактическата и правна
сложност на делото.
В съдебното заседание и писмената си защита ответникът чрез своя
пълномощник е заявил, че ищцовата претенция е неоснователна; безспорно е
установено, че с Определение №363/10.07.2018 г. по частно търговско дело
№202/2018 г. по описа на ДОС е допуснато обезпечение на бъдещия иск, като
в същото определение е определен размер на гаранцията с оглед размера на
преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, ако
обезпечението е неоснователно; това определение е можело да се обжалва,
включително относно размера на гаранцията; паричната гаранция след
приключването на делото не е била търсена от ответника по това
производство; именно затова е последвала молба от страна на “АГРО ПЛАМ
88“ЕООД - с. Долина, общ. Добричка не веднага, а след месец и половина -
достатъчно време да бъде възстановена тази сума; едва в настоящото исково
производство “СТОЙЧЕВИ 57 - 62“ООД - гр. Добрич заявява, че са
претърпени вреди; законодателят е уредил правата на страните да се
упражняват добросъвестно, а в случая има класически пример как не се
упражняват добросъвестно права, ако се твърди, че са нанесени вреди,
особено в този размер; получава се на практика една печалба в размер на 10
процента плюс основния лихвен процент; ищцовото дружество е показало с
4
цялостното си поведение, че в нито един момент до предявяването на иска не
е имало претенции; би следвало да се зададе въпрос не следва ли лихвата за
забава да бъде изчислявана от друг момент - от датата на отправянето на
нотариална покана за искането на такова обезщетение; желае отхвърлянето на
ищцовата претенция, а ако същата бъде уважена – да се уважи до посочения в
отговора на исковата молба размер; настоява за присъждането на направените
съдебно-деловодни разноски съгласно представения и приложен по делото
договор за правна помощ, заедно с пълномощно; прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.403 ал.1 от ГПК е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Между страните не се спори, че с влязлото в сила Определение
№363/10.07.2018 г. по частно търговско дело №202/2018 г. по описа на ДОС
(на лист 7 – 11 от делото) е било допуснато обезпечение на бъдещ иск на
“АГРО ПЛАМ 88“ЕООД - с. Долина, общ. Добричка срещу “СТОЙЧЕВИ 57 -
62“ООД – гр. Добрич чрез налагането на запор върху банковите сметки на
последното дружество в „***“ЕАД - гр. Добрич до размера на сумата от
27350 лева. Впоследствие по предявения обезпечен иск е образувано
търговско дело №228/2018 г. по описа на ДОС, като с Решение
№68/15.05.2019 г. по същото дело искът за заплащането на договорна
неустойка в размер на 27350 лева е бил отхвърлен. Този съдебен акт е бил
потвърден с Решение №91/13.04.2020 г. по въззивно търговско дело
№644/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, което не е било допуснато
до касационно обжалване с Определение №259/18.05.2021 г. по търговско
дело №1743/2020 г. на II т.о. на ВКС. След влизането в сила на
отхвърлителното решение с Определение №260297/08.07.2021 г. по частно
търговско дело №202/2018 г. по описа на ДОС допуснатото обезпечение е
било отменено, като определението е влязло в сила на 21.07.2021 г. По този
начин се установява наличието на първите две предпоставки за уважаването
на иска по чл.403 ал.1 от ГПК – наложена обезпечителна мярка и нейната
отмяна поради непредявяване на обезпечения иск, прекратяване на
производството по обезпечения иск или неговото отхвърляне. От
5
представената по делото банкова референция от „***“ЕАД – гр. София, клон
Добрич (на лист 33) се установява наличието и на последната трета
предпоставка за основателността на предявения иск – наличието на вреди от
обезпечението на отхвърления иск. Според тази референция вследствие на
допуснатото обезпечение върху сметките на ищцовото дружество на
17.07.2018 г. е наложен запор по искане на ответното дружество до целия
размер на сумата от 27350 лева, който е бил отменен чак на 23.08.2021 г.
Предвидената в чл.403 ал.1 от ГПК отговорност за вреди, причинени
допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за
непозволено увреждане по чл.45 от Закона за задълженията и договорите;
доколкото в специалната норма липсва изрична регламентация относно
вредите, съответно приложими са общите разпоредби на Закона за
задълженията и договорите; съгласно чл.51 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като на обезщетяване подлежат не
само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Ответникът в
настоящото производство и молител в производството по допускането на
исканото обезпечение трябва да понесе риска от неоснователността на
материалноправните си твърдения относно обезпечения иск; доколкото с
действията си той е причинил неоснователното запориране на процесната
сума за определен период, той отговаря за по-бързото вдигане на запора след
окончателното отхвърляне на предявения иск, като възраженията на неговия
процесуален представител в противната насока са неоснователни. В този
смисъл е и установената съдебната практика, обективирана в Решение
№547/04.06.2009 г. по гр. дело №1465/2008 г. на І г.о. на ВКС. Съгласно
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №156/18.12.2017 г. по
търговско дело №449/2017 г. на II т.о. на ВКС, както и Определение
№65/04.02.2019 г. по търговско дело №1684/2018 г. на II т.о. на ВКС,
Решение №854/01.04.2018 г. по търговско дело №77/2018 г. на Апелативен
съд – София, Решение №215/05.12.2018 г. по въззивно търговско дело
№263/2018 г. по описа на ДОС и Решение №696/04.07.2018 г. по гр. дело
№3784/2017 г. по описа на ДРС вредата в хипотезата на чл.403 ал.1 от ГПК e
съизмерима със законната лихва върху внесената като обезпечение сума като
пряка и непосредствена последица от същото обезпечение за периода на
нейното задържане. Неоснователни са възраженията на ответника, че носи
6
ограничена отговорност до размера на допуснатата гаранция – функцията на
същата е единствено да способства по-лесното удовлетворяване на ответника
при неправилно обезпечаване, но по никакъв начин не поставя горна или
долна граница на вредите от неоснователно допуснато обезпечение (нейният
обичаен размер от около 10 % би могъл да покрие вредите при протекло
съдебно производство с продължителност от около 1 година, а в
действителност то може да продължи по-кратко или по-дълго). С оглед на
изявленията на процесуалните представители на страните в съдебното
заседание е било прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че за периода от 17.07.2018 г. до 23.08.2021 г.
законната лихва върху сумата от 27350 лева е 8615.94 лева, както е отразено в
намиращата се на лист 34 от делото справка с помощта на лихвения
калкулатор за изчисляване на законна лихва на интернет – сайта на
Националната агенция по приходите. След като претенцията на ищеца е за по-
ниския размер от 8500 лева, то същата е изцяло основателна и трябва да бъде
уважена, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
исковата молба (01.06.2022 г.) до окончателното плащане.
На ищеца с оглед изхода от спора следва да бъдат присъдени направените
по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер на 2313.40 лева (в това
число 349 лева внесена държавна такса за образуването на настоящото
производство (включително 9 лева такса за банковия превод), 49 лева
внесена държавна такса за образуването на обезпечителното производство по
частно гр. дело №1428/2022 г. по описа на ДРС (включително 9 лева такса за
банковия превод), 103.40 лева внесена такса за образуваното въз основа на
допуснатото обезпечение по частно гр. дело №1428/2022 г. по описа на ДРС
изпълнително производство (вносният документ е на лист 47 – 48 от делото) и
1812 лева заплатено адвокатско възнаграждение – направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцовото дружество е основателно; затова
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2880 лева (за което са
представени доказателства с представения списък с разноски към молбата от
19.10.2022 г. – на лист 87 – 89 от делото) следва да бъде намалено с оглед на
провеждането само на едно заседание и средната правна сложност на делото
до двукратния минимален размер съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
7
действал към момента на сключването на договора за правна помощ, който е
бил 1510 лева, към който следва да бъде прибавен 20 % ДДС, т.е.
намалението е от 2880 лева на 1812 лева дължимо адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “АГРО ПЛАМ 88“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление с. Долина, общ. Добричка, ул."Двадесет и втора“ №2,
представлявано от управителя П. Н. К., ДА ЗАПЛАТИ на “СТОЙЧЕВИ 57 -
62“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич,
ул.”Опълченец Димитър Ковачев“ №67, представлявано от управителя С. С.
С., следните суми: 1) 8500 (осем хиляди и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за вреди от допуснато обезпечение по частно търговско дело
№202/2018 г. по описа на ДОС на предявен след това по търговско дело
№228/2018 г. по описа на ДОС иск, който впоследствие е бил отхвърлен,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба (01.06.2022 г.) до окончателното плащане. 2) 2313.40 лева (две хиляди
триста и тринадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща
направените съдебно – деловодни разноски по настоящото и обезпечителното
производство.
Посочена от ищеца банкова сметка, по която може да се заплатят
дължимите суми – банкова сметка в „***“ЕАД – гр. София с BIC *** и IBAN
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8