Р Е Ш Е Н И Е
Номер 674 Година 05.05.2021 Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х
състав, на шести април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева,
административен характер дело номер 99 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.130, ал.11 от Закона за туризма (ЗТ).
Образувано
е по протест на Анелия Стойчева – прокурор в Районна прокуратура гр.Царево
против заповед № РД-1171-МН/04.09.2017г. на кмета на община Царево, с искане да
бъде прогласена за нищожна.
Ответникът
– Кмета на Община Царево, редовно
уведомен, не изразява становище по оспорването.
Заинтересованата
страна „Неополис“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Ахтопол, ул. „Велека“ №11 редовно уведомена, чрез процесуалния си
представител оспорва протеста и прави искане да бъде отхвърлен.
Заинтересованата
страна „Малвис“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Нови
пазар, ул. „Ген.Владимир Заимов“ №8, редовно уведомена, не изразява становище по оспорването.
Заинтересованата
страна „Морското“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Синеморец,
ул. „Бриз“ №4, редовно уведомена, не изразява становище по оспорването.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
На
09.05.2016г. е сключен договор за наем, с който „Малвис“ ООД и „Неополис“ ООД - наемодатели предоставят на „Морското“ ООД
– наемател за временно и възмездно ползване собствени недвижими имоти, находящи
се в жилищна сграда, състояща се от един партерен етаж, три етажа над партера,
с лица и входове, с адресна номерация на улица – ул.“Бриз“ №4, с.Синеморец,
общ.Царево, а именно: апартамент № 1, № 2 и от № 10 до № 23 вкл. за срок от 5
години. С анекс от 04.04.2017г. е премахнат апартамент №13 и са добавени 30 бр.
апартаменти с номера от №1 до №31, изключая ап.№ 18, находящ се във втори
корпус от комплекса (л.15, л.20 от делото).
На 21.06.2017г. до кмета на Община Царево
е подадено заявление с вх.№25 -01-101/21.06.2017г. от „Морското“ ООД за
категоризиране на място за настаняване клас „Б“, с адрес на туристическия обект
с.Синеморец, ул. „Бриз“ 4, вид на обекта – апартаменти за гости, брой стаи –
40, категория за която се кандидатства – втора (л.14 от делото).
С
протокол №155/27.06.2017г. комисия назначена от Кмета на Община Царево е
разгледала постъпилите заявления за категоризиране на места за настаняване (л.24
от делото). Констатиран е пропуск в заявлението на „Морското“ ООД, за което до
дружеството е изпратено писмо изх.№25-01-10(1)/11.07.2017г. да представи
документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация или друг документ,
удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на ЗУТ (л.27 от
делото).
В
изпълнение на указанията от дружеството е постъпило допълнително заявление с
рег.№25-01-101(2)/16.08.2017г. (л.30 от делото).
С
протокол №159/25.08.2017г. комисията е разгледала постъпилите заявления, сред
които с № 1171 и на „Морското“ ООД за апартаменти за гости в с.Синеморец, ул.
„Бриз“ №4 (л.32 от делото).
Със заповед
№РД-01-504/25.08.2017г. на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.130, ал.1 от ЗТ и
чл.19, ал.1 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията и
Протокол №159 от 25.08.2017г. е наредено да се открие процедура по
категоризация на туристическите обекти по списъка, неразделна част от заповедта
(л.31 от делото).
На
28.08.2017г. е издадено временно удостоверение №1171 за открита процедура за
категоризиране на туристически обект „апартаменти за гости“, с.Синеморец, ул.
„Бриз“ №4, със собственици на обекта „Малвис“ ООД и „Неополис“ ООД, с лице
извършващо дейност „Морското“ ООД, със срок на валидност до 28.10.2017г. (л.34
от делото).
На
04.09.2017г. от Община Царево е съставен констативен протокол за категоризиране
на туристически обект – място за настаняване №1171, за извършена проверка на
„Морското“ ООД и туристически обект – апартаменти за гости, със заявен и
установен капацитет 40 апартамента, 80 легла. Установено е съответствие на обекта
с минималните задължителни изисквания, посочени в Наредбата за категоризиране
на туристическите обекти – Приложение №2 към чл.17, ал.1, т.2, раздел VI и
раздел VII. Посочено
е, че обектът съответства на заявената категория и може да му бъде определена категория
2 звезди (л.35 от делото).
Със
заповед № РД-1171-МН/04.09.2017г. издадена от кмета на Община Царево на
основание чл.130, ал.7 от ЗТ, чл.16, ал.3, т.1 от НИМНЗХРРОК ОПСДПК и констативен
протокол №1171/04.09.2017г. е категоризиран обект: апартамент за гости, с
утвърдена категория – две звезди, капацитет на обекта: 40 апартамента, 80
легла, населено място: с.Синеморец, ул. „Бриз“ №4, сграда 2 и 3, собственици на
обекта: „Малвис“ ООД и „Неополис“ ООД и лице извършващо дейност „Морското“ ООД,
със срок на валидност 04.09.2022г. (л.37 от делото). На същата дата на обекта е
издадено и удостоверение № 01171 за утвърдена категория две звезди (л.38 от
делото).
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Не е налице спор по делото, че заповед №
РД-1171-МН/04.09.2017г. на кмета на община Царево е влязла в законна сила, като протестът е процесуално допустим,
тъй като с него се иска прогласяване на нищожността на административния акт, а
съгласно нормата на чл.149, ал.5 от АПК, тя може да се поиска без ограничение
във времето.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2,
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая, приложими
са разпоредбите на ЗТ - редакция ДВ
бр.58/18.07.2017г.
В действащото българско законодателство няма
легално определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е
приел критериите на който следва да отговаря един административен акт за да е
законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или
унищожаемост на административния акт.
За да е законосъобразен административния акт е
необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправни разпоредби и да съответства на целта на закона.
За да е нищожен един административен акт е
необходимо той да е издаден при пълна липса на условията, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма, да е лишен изцяло от законово основание
или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон, от нито един орган.
Условията и редът за категоризиране на
самостоятелните заведения за хранене и развлечения са регламентирани в Закона за туризма и Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията, приета с ПМС № 217 от 17.08.2015 г., обн., ДВ, бр. 65 от 25.08.2015 г. (отм.).
Спорът по делото е относно кой е органа, който
е компетентен да издаде заповед за категоризация за процесните апартаменти.
Съгласно
чл.111, ал.1 от ЗТ, хотелиерство или ресторантьорство на територията на
Република България се извършва само в категоризирани по този закон туристически
обекти, като в ал.2 е предвидено, че категоризацията се извършва от министъра
на туризма и от кметовете на общини или от оправомощени от
тях длъжностни лица - за видовете обекти и категории, посочени в този закон.
Съгласно
чл.127,
т.1, б.“б“ от ЗТ, министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно
лице по предложение на ЕККСТО определя категорията на местата за настаняване:
апартаментни туристически комплекси - всички категории, съгласно чл.
123, ал.1, т.3.
Съгласно
чл.128, т.1, б.“з“ от ЗТ, кметът на общината или
оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ОЕККТО определя
категорията на местата за настаняване: апартаменти за гости - всички категории,
съгласно чл.123, ал.2, т.6.
Съгласно
т.19 от ДР на ЗТ, „Апартаментен туристически комплекс“ е: а)
жилищна сграда от апартаменти/студиа или апартаменти/студиа и стаи, които се
предоставят на туристи за нощувка от компания за хотелски мениджмънт, или б)
самостоятелна териториално обособена група от сгради с апартаменти/студиа или
апартаменти/студиа и стаи с изградена обща инженерна и туристическа
инфраструктура, където се предлагат основни и допълнителни туристически услуги,
или в) самостоятелна териториално обособена група от апартаментен хотел/и и
нискоетажни масивни сгради от апартаменти/студиа или апартаменти/студиа и стаи
с изградена обща инженерна и туристическа инфраструктура, където се предлагат
основни и допълнителни туристически услуги. Апартаментният туристически
комплекс, независимо от броя и вида на сградите, получава единна, обща
категория за комплекса, като разлика в категорията на различните обекти в
комплекса не се допуска. Апартаментният туристически комплекс разполага поне с
едно заведение за хранене и развлечения.
Съгласно
т.29 от ДР на ЗТ, „Апартаменти за гости“ са самостоятелни апартаменти в
една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка.
Съгласно
т.69 от ДР на ЗТ, „Основни туристически
услуги“ са настаняване, хранене и транспортиране, а съгласно т.70 „Допълнителни
туристически услуги“ са услуги, свързани с пътувания, развлечения, прояви и
други събития с културен и опознавателен характер, конгресни и делови прояви
(организиране на срещи, конференции, семинари, обучения, презентации и други
корпоративни събития), спортно-анимационни и водноатракционни услуги, здравни,
спа и уелнес услуги, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни
съоръжения, ски екипировка, превозни средства и на плавателни средства за
спорт, туризъм и развлечение, услуги, предоставяни от школи и клубове по танци,
езда, ветроходство и други водни спортове, услуги, предоставяни от ски училища,
и други услуги, предлагани и потребявани от туристите по време на тяхното
пътуване и престой.
В
случая от събраните по делото доказателства не се установява с процесната
заповед да е категоризиран обект представляващ „апартаментен туристически
комплекс“, по смисъла на т.19 от ДР на ЗТ, доколкото не се установява
апартаментите да се предостявяни за нощувка от компания за хотелски мениджмънт (б.“а“
на т.19), на туристите да са предлагани както основни, така и допълнителни туристически
услуги (б.“б“ и б.4в“ на т.19), както и че апартаментите се намират в комплекс
който разполага със заведение за хранене и развлечения
В
случая, апартаментите са предоставени на туристи за нощувки, тъй като видно от представения договор за наем от
09.05.2016г., чл.1, ал.3 – наемателят е длъжен да използва имота единствено за
определеното в договора предназначение, а именно: “предоставяне на апартаменти
под наем на трети лица“. Същевременно по делото липсват твърдения и не се
ангажират доказателства апартаментите да са ползвани за цели различни от
договорените. Обстоятелството че апартаментите са повече от един е без
значение, доколкото от законодателя е използвано множествено число в даденото
легално определение на понятието в § 1, т.29 от ДР на ЗУТ. В този смисъл е и
решение № 9844/24.07.2017г. на ВАС по адм.д.№ 9601/2016 г., в което се приема, че „Множественото число в случая е използвано от
законодателя, за да бъде уточнено, че е без значение броят на апартаментите за
гости. Когато те се намират в една сграда те ще бъдат считани за едно място за
настаняване и ще се нуждаят само от едно удостоверение за категоризация.“.
Действително в случая е издадено една заповед и едно удостоверение за
категоризация на апартаментите, макар и те да се намират в две различни сгради,
съгласно направения опис към издаденото удостоверение за категоризация, но това
обстоятелство би могло да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед,
но не и до нейната нищожност.
В
допълнение на изложеното, относно направеното тълкуване, следва да се има в предвид и последвалата законодателна
промяна публикувана в ДВ бр.37/2018г., в сила от 04.05.2018г., с която е
изменена §1, т.29 от ДР на ЗУТ и е въведено ограничение в броя на
апартаментите, а именно „Апартаменти за гости“ са до 5 самостоятелни
апартамента в една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка. Този
подход е изоставен от законодателя и към настоящия момент и с промяната
публикувана в ДВ бр.17/2020г., отново е прието, че „Апартаменти за
гости“ са самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда,
предоставяни на туристи за нощувка, без да се отдава значение на техния брой.
С
оглед на изложеното, след като в случая се касае за апартаменти за гости, по
смисъла на даденото от законодателя легално определение, то обжалваната заповед
се явява издадена от компетентен орган – кмета на община Царево, съобразно
правомощията му по чл.128, т.1, б.“з“ от ЗТ.
В хода на административното производство по
издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до нейната нищожност.
Съгласно чл.129, ал.2 от ЗТ, в приложимата
редакция, лицето, което ще извършва настаняване в стаи за гости, апартаменти за
гости или къщи за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на
общината заявление за категоризиране по образец, към което прилага: 1.формуляр
по образец за определяне на категорията; 2.копие на документа за собственост на
обекта или копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че
са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта
- в случай че това лице е различно от собственика на обекта; 3.изрично
пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник; 4. документ
за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране съгласно
тарифата по чл.69, ал.3.
В случая от
„Морското“ ООД е подаденото
изискващото се заявление за категоризация на място за настаняване с вх.№ 25-01-101/21.06.2017г.,
което е по образец, заедно с изискващите се документи, а именно – договор за
наем и анекс към него, както и документ за платена такса.
Действително
не е представено документ удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация,
но такъв не е предвиден от законодателя да се представя при подаване на
заявление за категоризация на апартаменти за гости. Той се изисква съгласно
чл.129, ал.1, т.7 от ЗТ, при подаване на документи от лица, които ще извършват хотелиерство или
ресторантьорство в места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения.
Ето защо, липсата на документ удостоверяващ въвеждането на обекта
в експлоатация, при подаване на заявлението не води до нищожност или
незаконосъобразност на издадената заповед за категоризация.
Действително съгласно чл.178, ал.1 от ЗУТ, не
се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация
от компетентния орган по чл.177, поради което
липсата на въвеждане в експлоатация на строежа в който се намират апартаментите
има за последица невъзможността те да се ползват, както лично от собствениците
им, така и от трети лица – наематели или туристи. Наличието на заповед за категоризация на
апартаментите, сама по себе си не дерогира посоченото законово изискване и не
разрешава ползването на апартаментите, като това ползване за туристически цели
ще е възможно едва след като строежа бъде въведен в експлоатация. Ето защо,
дори и да е налице заповед, издадена по реда на чл.178, ал.6 от ЗУТ, с която се
забранява ползването на строежа в които се намират процесните апартаменти, за
наличието на която се предполага с оглед изложеното в сезиращия съда протест,
но която не е представена по делото, въпреки изрично дадените от съда указания
с определение № 177/26.01.2021г., то тя не води до нищожност на заповедта за
категоризация. В този случай, ако действително е налице такава заповед,
процесните апартаменти няма да могат да се ползват, макар и да са
категоризирани, като заповедта за тяхната категоризация не е нищожна.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че
от събраните по делото доказателства не се установява заповед №
РД-1171-МН/04.09.2017г. на кмета на община Царево да е издадена от некомпетентен орган или в
противоречие с процесуалните и материалноправните изисквания на закона, в
степен водеща до нейната нищожност.
С оглед на изложеното протестът на Окръжна прокуратура Бургас
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
Бургас, десети състав
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ протест
на Анелия Стойчева – прокурор в Районна прокуратура гр.Царево против заповед №
РД-1171-МН/04.09.2017г. на кмета на община Царево, с искане да бъде прогласена за
нищожна.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: