№ 4281
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Лилия Н. Г.
СъдебниАся Анг. Асенова Добрева
заседатели:Димитрия Г. Касапова
при участието на секретаря Снежана Н. Тодорова
и прокурора П. Г. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Лилия Н. Г. Наказателно дело от общ
характер № 20221100203141 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се
явява прокурор П. Р..
ПОДСЪДИМИТЕ:
Д. Н. М. (с предходно име Златко Н. И.) - редовно призован, явява се
лично и с адв. И. Н..
Н. Л. М. – редовно призована, явява се лично и с адв. В. В..
Д. Г. Р. – редовно призована, явява се лично и с адв. В. В..
И. Н. И. – редовно призован, явява се лично и с адв. В. В..
Г. В. И. – редовно призована, явява се лично и с адв. В. В..
С. Н. И. – редовно призован, явява се лично и с адв. В. В..
М. М. З. – редовно призована, явява се лично и с адв. В. В..
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИЦИТЕ /общо становище/: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИТЕ /общо становище/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като изслуша становището на страните и след като намери ,че
1
не са налице процесуални пречки
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ.
Д. Н. М. - роден на **** г. в гр. Враца, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, с основно образование, работи във Великобритания
като строителен предприемач, в гр. Лондон, ЕГН **********, с постоянен
адрес с. Ракево, обл. Враца, ул. „****, с настоящ адрес в България с. Горни
Богоров, обл. София, ул. ****, настоящ адрес във Великобритания, гр.
Лондон, 18 **** **** **** N9PG.
Н. Л. М. - родена на ****г. в гр. Левски, българка, български
гражданин, омъжена, неосъждана, безработна, без образование, ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес с. Горни Богоров, обл. София, ул.
****.
Д. Г. Р. - родена на ****.**** г. в с. Поибрене, обл. Пазарджик,
българка, български гражданин, без образование, вдовица, неосъждана,
пенсионерка, ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес с. Горни
Богоров, обл. София, ул. ****.
И. Н. И. - роден на **** г. в гр. Враца, българин, български гражданин,
с основно образование, женен, неосъждан, работи в гр. Лондон като
управител на фирма за събиране на отпадъци, ЕГН: **********, с постоянен
адрес с. Горни Богоров, обл. София, ул. ****, с настоящ адрес ****, ****, 43
**** ****.
Г. В. И. - роденa на **** г. в гр. Сливен, българка, български
гражданин, омъжена, неосъждана, безработна, без образование, ЕГН:
**********, с постоянен адрес с. Горни Богоров, обл. София, ул. ****,
настоящ адрес с. Горни Богоров, ул. „****.
С. Н. И. – роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес с. Горни Богоров, обл. София, ул.
„****.
М. М. З. - родена на **** г. в гр. Ловеч, българка, български гражданин,
разведена, неосъждана, безработна, без образование, ЕГН: **********, с
постоянен адрес с. Горни Богоров, обл. София, ул. ****.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимите в наказателния процес по
НПК, включително и правото им на отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. М.: Разбирам правата си. Нямам искания за
отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. М.: Разбирам правата си. Нямам искания за
отводи.
2
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Р.: Разбирам правата си. Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ И. И.: Разбирам правата си. Нямам искания за
отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. И.: Разбирам правата си. Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ С. И.: Разбирам правата си. Нямам искания за
отводи.
ПОДСЪДИМАТА М. З.: Разбирам правата си. Нямам искания за
отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи и други такива на
този етап.
СЪДЪТ, разяснява на страните въпросите, които следва да се разгледат
и обсъдят в РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл. 248, ал. 1, т.
1 – т. 8 НПК, както и обстоятелството, че всяка една от тях следва да вземе
отношение, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Получили сме преди повече от седем дни
преписи от обвинителния акт по делото и разпореждането на Съда за
насрочване на разпоредително заседание.
СЪДЪТ констатира, че по отношение на вторичните престъпления по
чл.253 от НК е изтекла предвидената в закона абсолютна давност, визирана в
чл. 80, ал. 1, т. 3 и чл. 80, ал. 3 от НК, като подсъдимите следва да изразят
3
становище в тази насока и да заявят дали желаят да продължи наказателното
производство за тези престъпления предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от
НПК.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО чл. 248, ал. 1, т. 1 НПК:
ПРОКУРОРЪТ:
По т. 1 - Делото е подсъдно на СНС, предвид на повдигнатите
обвинения.
По т. 2 - Няма основание за прекратяване и спиране на наказателното
производство.
По т. 3 - На ДП не са допуснати съществени отстраними нарушения,
няма пречка делото да бъде насрочено в редовно съдебно заседание.
По т. 4 - Няма основание за разглеждане на делото по реда на особените
правила, до колкото не е заявено желание от подсъдимите.
По т. 5 - Също така, считам че не се налага делото да бъде разгледано
при закрити врата, като считаме че следва да бъдат привлечени двама
резервни съдебни заседатели, но не и съдия назначаване на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебно-следствени
действия по делегация.
По т. 6 - Не са налице основания за изменение на МНО и следва да
бъдат потвърдени.
По т. 7 - Нямам доказателствени искания.
По т. 8 - Моля да насрочите делото за разглеждане в съдебно заседание
с призоваване на лицата в обвинителния акт.
АДВ. Н.:
По т. 1 - Считам, че с оглед повдигнатото обвинение на подзащитния ми
Д. М., делото е подсъдно на настоящия съд, а именно СГС.
По т. 2 - В предходно разглеждане на делото подзащитния ми заяви и бе
отразено и вписано, бе прекратено обвинението му по чл. 253, ал. 3, т. 2,
вр.ал. 1, пр. 1 от НК поради изтекла абсолютна давност на повдигнатото
обвинение. В настоящият случай единственото обвинение, по което следва да
се защитаваме, това е обвинението по чл. 321, ал 3 от НК.
По т. 3 - Дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване правото на подзащитния ми и неговата защита да може да се
организира ? То касае обвинението по чл. 321.
На първо място, считам че макар и формално в обвинителния акт да е
налице обстоятелствена част и диспозитив, то обвинителния акт в
обстоятелствената му част не покрива критериите на чл. 246 от НПК. В
обстоятелствената част се твърди, че е създадена организирана престъпна
група (ОПГ), която е действала в периода от 2003 до 22.07.2009 г. На нито
4
една от тези страници, в които се описва, или поне се прави отпит да се
опише в какво се състои дейността на организираната престъпна група, няма
нито един ред, в който да е записано конкретно в какво се състои според
държавното обвинение дейността на подзащитния ми Д. М. и участието му в
такава ОПГ. Формално за някои от другите подсъдими има поне частично
някакви опити да бъде охарактеризирана тази дейност, но що се касае до
подзащитния ми Д. М., липса и ред от това каква е неговата роля, неговото
участие в тази престъпна група. Може би единствено, че той е син на майка
си и е брат и родственик на останалите членове на тази ОПГ. Това
категорично ограничава правото на защита както на самия подсъдим, така и
на мен като негов защитник. Няма как да организираме защитата си в този
случай, след като не можем да разберем от този обвинителен акт (ОА),
поредният който внесен от тогава Специализираната прокуратура,
респективно сега се защитава от СГП, Д. М. какви действия е предприемал
принципно, и с кои свои действия той може да бъде охарактеризиран като
участник в ОПГ. Може би само за това, че е бил съпруг на една от
подсъдимите – на М. И., и както вече казах, син на майка си и съответно брат
и родственик на останалите членове. Това е в абсолютно нарушение на чл.
246 от НПК, което задължава държавното обвинение в обстоятелствената
част на ОА да посочи не само престъплението, което е извършено от
обвиняемия, време, място и начина на извършване. Така единствено
формално прехвърлено, че той участва в ОПГ, не е достатъчно за когото и да
било да може да организира собствената си защита и съответно, неговият
защитник да може да изгради стратегията в едно бъдещо съдебно следствие.
Моля ви да приемете, че този порок не може да бъде отстранен в хода на
съдебното производство, и върнете делото на прокуратурата, която следва да
посочи тези важни неща, които се изискват, за да можем ние да организираме
своята защита. Иначе остава един ОА, който е напълно непонятен не само за
подзащитни ми, а и за самия мен. Както вече заявих, при вторичните
обвинения, които са повдигнати на М., има произнасяне влязло в сила, делото
е прекратено поради изтичане на абсолютната давност, както самият той
тогава даде своето съгласие.
По т. 4 - Дали са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особени правила - за подсъдимия Д. М. и за мен като него защитник, ние
желаем делото да бъде разглеждано по общия ред.
По т. 5 - Дали е необходимо да се гледа делото при закрити врати,
привличане на резервен съдия и съдебен заседател - първо няма такива данни,
които да налагат делото да се гледа при закрити врати, а що се касае за
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, Вие самата сте
преценила, че не е необходимо в началото на този процес да бъдат
привлечени такива. Не е необходимо назначаване на защитник, вещо лице,
поне в случая всеки един от подсъдимите е български гражданин и владее
български език.
По т. 6 - Няма основания да се взимат мерки за процесуална принуда,
тъй като няма данни, в случая, подзащитният ми да е нарушавал и да е ставал
причина да бъде отлагано делото.
5
По т. 7 - На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства,
но ако приемете доводите и възраженията ми по т. 3, то моля да върнете
делото на прокуратурата.
По т. 8 - Ако приемете, че тези пороци могат да бъдат отстранени в
хода на съдебното следствие, то насрочите делото за разглеждане по
същество.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. М.: Поддържам изцяло казаното от адвоката ми.
АДВ. В.: Като защитник на останалите шестима подсъдими,
становището ми по чл. 248 е следното:
По т. 1 - Намирам, че делото е подсъдно на СГС.
По т. 2 - Няма основания за спиране. Действително, по отношение на
обвинението за престъплението по чл. 253 е изтекла абсолютната давност, но
моите подзащитни считат, че не са извършили твърдените престъпления по
253 НК и желаят съда да разгледа въпросите по същество и да ги признае
невиновни.
По т. 3 – Считам, че на ДП са допуснати значителен брой отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават
процесуалните права на подсъдимите. Такива нарушения бяха констатирани
от АСпНС, който разгледа по същество делото и отмени първоинстанционен
съдебен акт. След това бяха дадени в същия смисъл указния, пак от АСпНС, в
рамките на процедура на разпоредително заседание. Въпреки това, нито едно
от съществените процесуални нарушения, констатирани от предходните
съдебни инстанции, не е отстранено.
Първо, по обвинението за ОПГ по чл. 321 от НК. Продължават да
липсват в ОА факти, как моите подзащитни от семейство, и каква фактология,
са се превърнали в ОПГ. Как е станало обединяването им за постигане на
престъпни цели ? Повторено е в ОА, че те се познавали от дълги години,
което е най - естественото нещо между майка и децата й, и дългогодишните й
снахи. Били са в добри родителски и приятелски отношения. Така е, но това
не са факти по ОПГ. И се казва в ОА: „При тези отношения, т.е. познанство
между роднини, и с които били в приятелски отношения, се зародила идеята
за получаване на облага чрез престъпления“. Няма нито един факт. В края на
краищата, в обстоятелствената част чрез фактите, които се сочат в нея,
определят предмета на доказване в наказателния процес и ВКС много отдавна
го каза в ТР №2/2002 г. Липсват факти според обвинението, които са доказани
и да са посочени в обстоятелствената част на ОА, за конкретни действия на
всеки един за това, кога, как и в какво са се изразили тези действия, за да са
налице елементите от състава на твърдяното престъпление. Обвинението за
ОПГ е, че това е група с цел изпиране на пари, а в същото време, като факти
са изложени общи твърдения за набиране и транспортиране на лица в
чужбина и джебчийски кражби. Добавяне на нова декларация в обвинението,
но не и факти, че всеки от подзащитните ми в периода 2003 - 2009:
6
„Извършвал определени действия и задачи в изпълнение решенията на ОПГ“.
Какви са тия решения - няма факти, кога са взети – няма факти, от кого - няма
факти, какви са тези задачи – няма факти, какви действия и кога са
извършени – няма факти, а става въпрос за един 6-годишен период, който
освен всичко останало, налага и наличие на параметри фактологични, за
поддържане на това, което законодателят изисква, за да е налице ОПГ. После,
в обвинението за всеки един от подзащитните ми е посочено, без да има
конкретизация, че: „Приел или приела задачата, паричните средства да влизат
в България чрез „Уестър Юнион“, или в брой чрез пътуващи лица“. Това дали
е извършване на задача, дали е приемано за задача, кога е станало, как е
реализирано - нищо като фактология, свързано с обвинението за ОПГ. За С.
И. и за И. И. пише, че всеки един от тях приел задачата да набира и
транспортира групи от хора или отделни лица извън България, да извършват
престъпления, предимно джебчийски кражби. Отново липсва яснота за факти
по тази декларация на обвинението, а да не говорим, че не е ясно по какъв
начин това, което се описва за транспортиране на хора, е обвързано с ОПГ, за
която се твърди, че е за изпиране на пари. По тези причини аз твърдя, че
въпреки многобройните указания на различни съдебно състави,
прокуратурата продължава обвинението по 321 да е на нивото на НК – 321 и
чл. 93, т. 20, т.е. определено включване на имена, без никакви факти, по които
ние да се защитаваме.
По обвинението по чл. 253 неяснотите са многобройни. Отново липсва
конкретна фактология, като вместо фактология, се излагат в ОА едни
таблици. Няма никакви факти за произхода на всяка от инкриминираните
суми, за да може да се защитаваме има ли такова предикатно престъпление,
или няма. Няма никаква яснота за движението на тези средства. Липсва
абсолютно всякаква фактология за предикатна престъпна дейност, дори
очертана като факти. Единствено има посочени едни преводи чрез „У.Ю.“ и
от там - нататък никакви факти за другите елементи за другите елементи от
изпирането на пари, а именно за произхода на тези средства. На базата на
какви факти ние трябва да се защитаваме за произхода на тия средства ?
Освен декларация от страна на прокуратурата, друго няма. Сочи се на
страница 2 от ОА, че лицата били осъдени по други досъдебни производства,
водени в България и Великобритания. Кои са конкретно тези производства ?
От инкриминираната там престъпна дейност какво е придобито и дали това е,
което се инкриминира като изпиране на пари, е тайна в ОА. Да не говорим, че
тук нямаме пък твърдение ако нещо е придобито неправомерно в България, че
е изпирано във Великобритания. Напротив, тук обвинението е за някаква
неправомерна дейност, неясно каква, във Великобритания, и превод на парите
в България. Т.е. дори при общата постановка тук с декларация, очевидно има
противоречие в обвинението, защото няма инкриминирани преводи от
България за Великобритания. А какво конкретно е придобито от престъпна
дейност, също не се сочи от прокуратурата като факти. Има съществени
противоречия в диспозитива и в обстоятелствената част на ОА, както за
инкриминираните периоди, така и за времето на осъществяване на
инкриминираните деяния по изпирането на пари.
7
За Д. Р. в диспозитива обвинението е от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г.,
това е на стр. 28. Веднага след това, на същата страница периода в
диспозитива е от 01.01.2004 г. - 1 година по - рано, а в таблицата на стр. 28 -
29 деянията са от 20.04.2005 г. до 14.10.2006 г., т.е. след началния и преди
крайния период на инкриминирано деяние. По същият начин има
противоречие между това описание в диспозитива и постановлението на ДП
от 22.02.2012 г., което е в том 11, където обвинението е от 01.01.2005 г., а тук
в диспозитива имаме и 01.01.2004 г.
За И. Н. И. - по диспозитива обвинението е от 01.01.2004 г. до
31.12.2006 г., а по таблицата конкретните деяния са от 29.03.2005 г. до
08.11.2005 г. И тук за нас въобще няма абсолютно никаква яснота на каква
база ние имаме в един и същи диспозитив различни инкриминирани периоди,
какво става извън начално обявения инкриминиран период, защото извън
това, което е посочено по таблиците, няма никакви факти. Освен, че има
противоречие в самия диспозитив, има противоречие и с изначално
липсващите факти в обстоятелствената част, където също са възпроизведени
тези таблици.
По аналогичен начин стоят нещата за Н. Л. М.. В диспозитив - от
01.01.2004 г. до 31.12.2006 г., а таблицата, която е описание на конкретните
деяния, е от 07.03.2005 г. - година и 3 месеца почти след началния
инкриминиран период, до 13.06.2005 г., отново година и половина преди
изтичане на глобално обявения инкриминиран период. Има противоречие и
липсва всякаква яснота.
По същият начин е и при С. Н. И.. При него, в диспозитив - от
01.01.2004 г. до 31.12.2006 г., а в таблицата с конкретните деяния – от
21.07.2004 г. до 16.08.2005 г. - година и 4 месеца преди края на обявения
инкриминиран период.
За Г. В. И. – отново в диспозитив – от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г., по
първото обвинение за получаване на пари, а по таблиците конкретните деяния
са от 22.07.2004 г. до 24.08.2004 г. - 7 месеца след началото на
инкриминирания период, и година и 4 месеца преди края. Моля да обърнете
внимание и на постановлението й за привличане като обвиняема на ДП, в том
11, лист 194, от 20.08.2012 г. Там инкриминираният период е от 22.07.2004 г.
до 24.08.2004 г., т.е. това, което е по таблиците. А тук изведнъж в
диспозитива на ОА периода е с близо 2 години разширен и то само на ниво
диспозитив, което прави обвинението несъответно и на предявеното на ДП
обвинение срещу Г. В. И..
За М. М. И. има по първото обвинение за изпращане на пари,
инкриминиран период 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г., а по таблица конкретни
деяния има от 07.06.2005 г. - година и половина след началото на твърдения
инкриминиран период, до 25.12.2006 г. - една седмица преди края. Отново
при липса на всякаква яснота за съществен елемент от изпълнителното
деяние, което посочва и ОСНК в посоченото от мен ТР 2/2002 г., каквото е
времето на извършване на деянието. Тук липсва и всякаква фактология, която
да запълва времето по диспозитив извън таблиците, които са приложени.
8
Освен, че липсва всякаква яснота по деянието, има и очевидно противоречие,
което е пречка за упражняване правото на защита.
Това са съвсем схематично маркирани процесуалните нарушения които
смятам, че няма как съда да ги отстрани със съдебния си акт, защото би
трябвало по някакъв начин да упражни обвинителни функции, което
недопустимо.
По т. 4 - Няма основания за разглеждане делото по реда на особените
правила.
По т. 5 - Не правя исканията и смятам, че няма основания по всичките
алтернативи от разпореждания на съда.
По т. 6 – Намирам, че няма основания за промяна в мерките за
процесуална принуда.
По т. 7 - На този етап нямам исканията за нови доказателства.
По т. 8 - Не правя искане, тъй като това е несъвместимо с искането ми
за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокуратурата.
ПОДСЪДИМАТА Д. Р. : Поддържам казаното от моя адвокат по
всички въпроси, нямам какво друго да добавя. Желая наказателното
производство да продължи да вторичното престъпление по отношение, на
което е изтекла предвидената в закона абсолютна давност.
ПОДСЪДИМИЯТ И. И.: Поддържам казаното от моя адвокат по
всички въпроси, нямам какво друго да добавя. Желая наказателното
производство да продължи да вторичното престъпление по отношение, на
което е изтекла предвидената в закона абсолютна давност.
ПОДСЪДИМАТА Н. М.: Поддържам казаното от моя адвокат по
всички въпроси, нямам какво друго да добавя. Желая наказателното
производство да продължи да вторичното престъпление по отношение, на
което е изтекла предвидената в закона абсолютна давност.
ПОДСЪДИМИЯТ С. И.: Поддържам казаното от моя адвокат по
всички въпроси, нямам какво друго да добавя. Желая наказателното
производство да продължи да вторичното престъпление по отношение, на
което е изтекла предвидената в закона абсолютна давност.
ПОДСЪДИМАТА Г. И. : Поддържам казаното от моя адвокат по
всички въпроси, нямам какво друго да добавя. Желая наказателното
производство да продължи да вторичното престъпление по отношение, на
което е изтекла предвидената в закона абсолютна давност.
ПОДСЪДИМАТА М. И.: Поддържам казаното от моя адвокат по
всички въпроси, нямам какво друго да добавя. Желая наказателното
производство да продължи да вторичното престъпление по отношение, на
което е изтекла предвидената в закона абсолютна давност.
9
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът обяви определението си в разпоредително заседание,публично в
присъствието на страните.
СЪДЪТ след съвещание и след като изслуша становището на страните,
намира следното:
В днешното разпоредително заседание бе предоставена възможност на
страните да вземат отношение по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от
НПК, като основно се констатираха възражения от страна на защитата по
въпросите касаещи т. 3 от посочената разпоредба.
Съдът, след проведеното тайно съвещание и като взе предвид
становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна
досежно въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1 – т. 8 НПК, които бяха разгледани в
днешното разпоредително заседание, а именно относно:
1. подсъдно ли е делото на Съда:
Съдът намира, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, като
това следва от разпоредбите на чл. 35, ал.2 и чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от НПК.
Фактът, че на подсъдимите са повдигнати и предявени обвинения за
престъпления по чл. 321 от НК и чл.253 от НК с местоизвършване в чужбина
и на територията на гр.София, както и с оглед обстоятелството , че
досъдебното производство е довършено от НСлС, определя подсъдността на
делото.
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство:
Съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за
спиране на наказателно производство. Това е така предвид текста на чл. 251,
ал. 1 от НПК, който императивно посочва случаите, в които може да бъде
спряно наказателното производство, а именно в случаите на чл.25,ал.1, т.1-3,
ал.2 и чл.26 от НПК. В случая нито една от тези хипотези не е налице и не са
налице основания за спиране на наказателно производство.
В случая не са налице предпоставките за прекратяване на наказателното
производство по реда на чл.250, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. От материалите по
делото е видно, че по отношение на вторичните престъпления, за които са
предявени обвинения на подсъдимите Д. Р., И. И., Н. М., С. И., Г. И. и М. И.
по чл.253 от НК е изтекла предвидената в закона абсолютна давност съгласно
чл.80, ал.1, т.3 и чл.80, ал.3 от НК, но доколкото е направено искане от
подсъдимите наказателно производство по делото да продължи предвид
текста на чл.24, ал.2 от НПК, то Съдът следва да продължи разглеждането на
делото и приема , че не са налице основанията визирани в разпоредбата на
чл.250 от НПК.
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници:
10
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 от НПК съществено
процесуално нарушение е налице тогава, когато същото е отстранимо и са
нарушени правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, а
именно: по отношение на обвиняемия да научи в какво престъпление е
привлечен в това му качество, да дава или да откаже да дава обяснения по
обвинението, да участва в производството, да има защитник, да получи
писмен или устен превод на разбираем за него език, когато не владее
български език; по отношение на пострадалия или неговите наследници – да
бъде уведомен за образуването на ДП, за правата и участието си в
производството, да получи писмен превод на постановлението за
прекратяване и спиране на наказателното производство, ако не владее
български език.
Основно възраженията на защитата са във връзка с описанието на
фактите касаещи обвиненията по чл.321 от НК (липса на доказателства
относно време и място, липса на конкретика в действията на подсъдимите,
липса на фактология относно съгласуването на волите им, схематичност). От
страна на адв. В., защитник на подсъдимите (с изкл. на подсъдимия Дж.М.,
чиито защитник е адв.Н.) се сочат несъответствия между обстоятелствена и
диспозитивна част досежно вторичните престъпления, схематичност и липса
на конкретика относно предикатната дейност при описанието им в
обстоятелствената част, както и че предявените обвинения не съответстват на
постановленията за привличане на подсъдимите Д.Р. и Г.И. в качеството им
на обвиняеми в хода на воденото досъдебно производство.
СЪДЪТ след като се запозна с изготвения обвинителен акт по делото,
намира че действително са допуснати нарушения. Те представляват
отстраними съществени нарушения на процесуални правила от групата на
абсолютните такива, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимите във връзка с правото им на защита. Това от своя страна
представлява самостоятелно основание за прекратяването на съдебното
производство и връщането на делото на прокуратурата за изправянето им.
От приложените по делото материали и досъдебното производство е
видно, че с внесения обвинителен акт са повдигнати и предявени обвинения
за престъпления както следва срещу:
Д. Г. Р.
за престъпления по:
чл.321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал.2 от НК и
чл.253, ал.З, т.2, вр. ал.2, пр.2 и 5, вр. ал.1 от НК;
И. Н. И.
за престъпления по:
чл.321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал.2 от НК и
чл.253, ал.З, т. 2, вр. ал.2, пр.2 и 5, вр. ал.1 от НК;
Н. Л. М.
11
за престъпления по:
чл.321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал.2 от НК и
чл.253, ал.З, т.2, вр. ал.1, пр.1 от НК;
С. Н. И.
за престъпления по:
чл.321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал.2 от НК,
чл.253, ал.З, т. 2, вр. ал.1, пр.1 от НК и
чл.339, ал.1 от НК;
Г. В. И.
за престъпления по:
чл.321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал.2 от НК,
чл.253, ал.3, т. 2, вр. ал.2, пр.2 и 5, вр. ал.1 от НК и
чл.253, ал.З, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК;
Д. Н. М. /към момента на деянието с имена ЗЛАТКО Н. И./
за престъпления по:
чл.321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал.2 от НК
М. М. И.
за престъпления по:
чл.321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал.2 от НК,
чл.253, ал.З, т. 2, вр. ал.1, пр.1 от НК и
чл.253, ал.2, пр.2 и 5, вр. ал.1 от НК.
Съгласно т. 4.2. от ТР № 2 от 07.10.2002г. на ВКС, само в случай, че в
обвинителния акт е налице пълно изложение на фактите, осъществяващи
съставомерни признаци на конкретно престъпление по НК и съответствие
между тях и словесната му и цифрова правна квалификация в диспозитива на
обвинителния акт, подсъдимият може да осъществи свое основно право в
наказателния процес, а именно да научи в извършването на какво точно
престъпление е обвинен, а прокурора от своя страна да осъществи
процесуалната си функция по повдигане и поддържане пред съда на
обвинение за престъпление от общ характер.
Според разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, в обстоятелствената част
на обвинителния акт се поставят рамките на процеса и съгласно така
очертаните фактически положения, съдът разглежда делото, а обвиняемия
респ. организира защитата си съобразно тези посочени в обстоятелствената
част факти и обстоятелства, въз основа на които се твърди, че е извършил
съответните престъпления от общ характер.
В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да
се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективни
признаци на престъплението. Доколкото главното предназначение на
12
обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета
на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
подсъдимите в него и по този начин да се поставят основните рамки на
процеса на доказване и осъществяване правото на защита, то този акт следва
да съдържа всички признаци от състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение. Липсата на изложени факти от тази категория или
тяхното фрагментно маркиране, съгласно цитираното по-горе решение,
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при
всяко положение води до ограничаване на правата на страните в съдебното
производство.
В обстоятелствената част на ОА липсва разбираемо изложение, от
което да се изведе наличие на престъпно сдружение по см. на чл.93, т.20 от
НК, че подсъдимите са участвали в ОПГ, а именно досежно обвинението по
чл.321 от НК. Липсват факти досежно съставомерни признаци от обективна и
субективна страна на състава на престъплението за всеки един от
подсъдимите. В обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение
на обвиненията по чл.321 от НК, изключително схематично и общо е описан,
по-скоро само маркиран, механизмът на инкриминираните престъпления, като
фактическа конкретизация относно начина по който подсъдимите са
участвали в групата няма. Липсва описание относно фактите как, къде и кога
участниците са съгласували волите си за участие в групата /за общата цел да
вършат престъпления по чл.253 от НК/, за да бъдат създадени трайни
взаимоотношения помежду им във връзка с тяхното участие в престъпното
сдружение, с какви думи и действия, каква е ролята и действията конкретно
на всеки един от подсъдимите в общата инкриминирана престъпна
деятелност, налице ли е общност на умисъла. Не са посочени връзките между
участниците в групата (извън родствените им отношения), йерархичната им
зависимост, ролята на всеки един от тях и конкретните за всеки поотделно
действия, съгласието на всеки един от подсъдимите относно участието им в
общата дейност на ОПГ. Не са посочени за всеки отделен подсъдим
действията му относими към предявените обвинения от обективна страна. В
обстоятелствената част на ОА, отсъстват факти, с които да се обоснове
съществуването на инкриминираната ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНА
ГРУПА в посочения от прокурора период. Не е ясно защо е инкриминиран
период с начало 2003г. и край именно до 22.07.2009г. за обвинението за
престъпно сдружаване, с цел изпиране на пари. От обвинителния акт става
ясно, че на 22.07.2009г. са извършени претърсвания и изземвания на
помещения и лица, а откритите вещи при извършените процесуално-
следствени действия не се твърди, че са предмет на изпиране на пари. В този
контекст съдът намира, че избраният инкриминиран период на съществуване
на групата се явява произволен.
В обвинителния акт липсва ясно описание на съставомерните признаци
от обективна и субективна страна и относно предявените обвинения по
чл.253, ал.3 от НК. Налице е пълна липса на фактология по отношение на
визираната предикатна престъпна деятелност. Не са посочени конкретни
фактически данни, от които да се изведе извод за неправомерен произход и
13
размер на средствата от първичната престъпна дейност. Необходимо е да се
дефинира причинност между имуществения предмет на престъплението
изпиране на пари и предикатната дейност, което не е сторено. В
обстоятелствената част на обвинителния акт, не са описани и факти относно
субективната страна на престъплението по чл. 253 НК.
От друга страна така предявените обвинения по отношение на
вторичните престъпления са вътрешно противоречиви и неясни. За
подсъдимата Д. Р. е налице разминаване на инкриминирания период и
твърдяното реализиране на изпълнителните деяния. В конкретика, на
подсъдимата Р. е повдигнато обвинение, че в периода от 01.01.2004г. до
31.12.2006г. е „получила“ и „преобразувала“ имущество, за което е знаела, че
е придобито чрез кражби, което е сторила чрез парични преводи 18 на брой.
Най - ранния от тези 18 превода е с дата 07.03.2005г., а най-късният на
14.10.2006г.
Аналогично противоречие се наблюдава и по отношение на
повдигнатите обвинения за вторични престъпления по чл.253 от НК за
подсъдимия И. И., Н. М., С. И., Г. И. и М. И.. Освен в обвинителния акт, за
подсъдимите Д. Р. и Г. И. е налице противоречие и с предявените обвинения
в хода на воденото досъдебното производство (т.11), като в същия
(обвинителния акт) е разширен инкриминирания период без да е било
извършено ново привличане в качеството на обвиняем на посочените лица.
Отделно от горното, от обвинителния акт и изложението в него не става
ясно как, кога и какво е било „преобразуваното“ имуществото.
С оглед на констатираното Съдът намира, че така направените
възражения досежно неяснотата на обвиненията за престъпленията по чл.321,
ал.3 от НК и за вторичните престъпления, са основателни. Същите са
констатирани при предходни разглеждания на делото от различни съдебни
състави , като са изрично посочени и в актовете на АСНС – закрит в Решение
от 28.02.2022 год., с което е отменена постановената първоинстанционната
присъда по НОХД №1134/2014 год. по описа на Специализиран наказателен
съд-закрит, както и в Определение №242 от 15.11.2021 год. по ВНЧД
№393/2021 год. по описа на АСНС-закрит. Представителят на държавното
обвинение, вместо да отстрани недостатъците на обвинителния акт
(първоначално внесен от Софийска градска прокуратура), е внесъл същия и
като е пренесъл съдържанието в акта на Специализирана прокуратура.
С така установените недостатъци на обстоятелствената част на
обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Те водят до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите в
съдебното производство – да научат в какво конкретно престъпление са
привлечени в това качество и да сочат и представят доказателства в своя
защита.
Нарушенията са отстраними, поради което са налице основания
образуваното по обвинителния акт съдебно производство да бъде прекратено,
а делото – да бъде върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване
на допуснатите и описани по-горе процесуални нарушения.
14
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила:
Съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за
разглеждането на делото по особените правила и делото следва да бъде
разгледано по общия ред.
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация:
Съдът намира, че не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати. Не са налице основания за привличането на резервен съдия,
назначаване на защитник-резервен или служебен защитник на подсъдимите.
Не са налице основания за привличане на вещо лице, преводач или
тълковник и извършване на съдебни следствени действия по делегация
дотолкова.
6. Относно взетите мерки за процесуална принуда:
Съдът намира, че предвид липсата на нови обстоятелства, не следва да
се взимат мерки за неотклонение по отношение на подсъдимите лица,
доколкото същите имат постоянна адресна установеност и липсват
доказателства, че същите ще се укрият или имат намерение да осуетят
провеждането на наказателното производство.
7. С оглед липсата на искане за събиране на нови доказателства към
настоящия момент не се допускат такива по реда на чл.248,ал.1,т.7 от НПК.
С оглед горните произнасяния и становище на Съда от т. 1 до т. 7 на
чл. 248, ал. 1 от НПК, намира че делото не следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетели.
Воден от горното и на основание чл.248, ал.1, т.1 - 7 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДЕЛОТО е подсъдно на Софийски градски съд.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство по НОХД № 3141/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, 36 състав.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД №
3141/2022 г. по описа на Софийски градски съд, 36 състав на основание
чл.249, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 вр. ал.5, т.1 от НПК.
ВРЪЩА делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване
на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите.
15
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
НЕ ВЗЕМА мерки за неотклонение спрямо подсъдимите лица.
НЕ ДОПУСКА събиране на нови доказателства към настоящия
момент.
Определението, в частта относно чл. 248, ал. 1, т.3 (допуснатите
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила) и т.6 от
НПК (относно мерките за неотклонение), може да бъде обжалвано и
протестирано по реда на Глава 22 НПК пред САС.
В останалата част определението е окончателно.
Съдебното заседание приключи в 17:10 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
16