№ 139
гр. София , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
в присъствието на прокурора Антоанета Николова Близнакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600308 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 НПК,като е образувано по
искане на осъдения К. И. В.,с установена самоличност,ЕГН **********,за възобновяване на
наказателното производство по нохд №39/2020 година на Районен съд гр.Сандански.
В подаденото искане сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1 т.5 НПК ,като
анализ на сторените оплаквания от осъденото лице,релевирани в стореното искане
,обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационни основания
по чл.348 ал.1,т.1и т.2 НПК–нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила.В искането са сторени оплаквания за нарушение на материалния
закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до
нарушаване правата на осъденото лице.
Конкретно оплакванията са развити в следните насоки:
1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на
експертно изследване по делото,за което осъдения твърди да е негодно,извършена е
експертиза няколко месеца след установяване не на предмета на престъпление,а самият
обект на изследване не е бил коректно определен.
Твърди процесуални нарушения при привличането му по реда на чл.219 НПК
,доколкото не е бил известен 3 дни предварително за това процесуално следствено
1
действие,призовка не му е връчена в срока по чл.219 ал.5 НПК и не му е дадена възможност
да упълномощи договорен защитник,а му е бил предоставен единствено служебен такъв.
Твърди,че не са разяснени правата му по чл.55 НПК и не му е предявено
разследването.
Сторено е оплакване за това,че в протокол за разпит са отразени думи,които не е
заявявал,като оспорва доказателствената аргументираност на заявеното от св.Н. Т..
Твърди съществени нарушения при изготвянето на обвинителния акт,който според
осъдения не отговаря на изискванията на чл.246 НПК и не му позволява да разбере в какво е
обвинен.
2.Материалният закон не е приложен правилно,защото осъдителната присъда е
постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка,която е изградена на основа
на предположения.
На основа на горното се обосновава искане за отмяна на атакуваното определение,
постановено по нохд №39/2020 година по описа на Районен съд гр.Сандански и
възобновяване на първоинстанционното производство,като съдът се произнесе съобразно
правомощията си по чл.422 НПК вр.чл.425 НПК.
Пред настоящия съд осъдения поддържа доводите,изложени в искането.Излага
декларативни съображения,свързани с направените оплаквания за нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон.Акцентира на това,че
разследващ полицай му е предоставил торба,която е следвало да разгърне и именно след
това действие са установени ДНК следи върху изследвания обект.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП изразява становище за
неоснователност на искането.Намира,че не са налице предпоставките на чл.420 НПК
,доколкото при одобряване на постигнатото споразумение правилно е прието от съда,че
същото не противоречи на закона и морала.Намира липса на твърдените от осъденото лице
нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона.
Осъденият В. поддържа конкретните искания в последната си дума пред съда.
След като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за
възобновяване основания,като прецени становището на страните по делото,Софийският
апелативен съд намери за установено следното:
С Определение № 1547/13.08.2020 година,постановено по нохд №39/2020 година по
описа на РС гр.Сандански е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното
производство между прокурор от РП гр.Сандански и адв.П.,защитник на осъденото лице
В.,съгласно което подсъдимият тогава В. е признат за виновен за:
2
-извършено престъпление по чл.339 ал.1 НК в периода 01.08.2018 година-04.08.2018
година и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 10 /десет/ месеца,като на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС/неточно е посочено НК/
е определен първоначален „общ“режим на изтърпяване на наказанието.
-извършено престъпление по чл.286 ал.1 НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца и „обществено
порицание“ ,като на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС /неточно е посочено НК/ е определен
първоначален „общ“режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“
за срок от 10 /десет/ месеца,като на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС /неточно е посочено НК/
е определен първоначален „общ“режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.23 ал.2 НК е присъединено наказанието„обществено порицание“ ,като
е определен ред за изпълнението му.
На основание чл.59 ал.1 НК съдът е зачел времето,през което осъдения В. е бил
задържан в периода 30.12.2019 година-02.01.2020 година,както и в периода 02.01.2020
година-13.08.2020 година.
Съдът с определението се е произнесъл за сторените по делото разноски и за
веществените доказателства.
Съдът намира,че искането за възобновяване е допустимо,депозирано е от процесуално
легитимирана страна в рамките на предвидения от Закона 6–месечен срок и е срещу
акт,подлежащ на проверка по реда на глава ХХХІІІ НПК-влязъл в сила съдебен акт ,не
проверяван по касационен ред.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Процесуалното развитие на съдебното производство сочи следното:
На 29.01.2020 година РП гр.Сандански е внесла за разглеждане в РС гр.Сандански
обвинителен акт против К. И. В.,с установена самоличност и ЕГН ********** с обвинение
за извършени от него престъпления по чл.339 ал.1 НК и чл.286 ал.1 НК,като е образувано
нохд№39/2020 година по описа на съда.С разпореждане от същата дата съдът е насрочил
разпоредително заседание по делото на 11.03.2020 година,като е определил част на делото и
е изпълнил задълженията си по чл.247а ал.2 т.1 НПК и чл.248б НПК.
На посочената дата и час за провеждане на разпоредително заседание подсъдимият В.
се е явил лично и с упълномощен защитник,който защитник,след даване ход на
разпоредителното заседание е заявил,л.81 от делото,че е уточнена линията на защита с
подсъдимото лице и с негово съгласие приема,че делото е подсъдно на С гр.Сандански
3
,няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство ,а в
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила,които да водят до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия.Изразено е намерение и желание за приключване на наказателното
производство със споразумение.
Подсъдимият В. изрично е потвърдил думите на защитника си.
Съдът е приел да са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила,отстраними по своя характер и като е изложил съображенията си,л.82 от делото,е
постановил прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП
гр.Сандански.
С определение №2721/22.06.2020 година,постановено по внд№190/2020 година по
описа на Окръжен съд Благоевград определението на първоинстанционния съд е отменено и
делото е върнато на първия съд за продължаване на съдебното производство.
Междувременно подс.К.В. е упълномощил своя баща И. В. за защитник /л.197 от
делото/,а последният от името на подсъдимия е подал становище в РС гр.Сандански,на
13.08.2020 година,по реда на чл.248 НПК,с твърдения за допуснати съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство /съответни на направените оплаквания в
настоящото искане за възобновяване на наказателното производство/.
Насрочено е ново разпоредително заседание,проведено на 13.08.2020 година,като
подс.К.В. е оттеглил възраженията,подписани от защитника му И. В. и е заявил пред съда,че
не поддържа представеното становище,л.200 от делото/.
В съдебното заседание и защитникът и подсъдимият са заявили становище по
въпросите,разписани в чл.248 ал.1 НПК,а защитникът,л.203 от делото,изрично е заявил
искане за постигане на споразумение с Прокуратурата и приключване на наказателното
производство по реда на гл.29 НПК.
Подсъдимият е подкрепил искането на защитника си.
Съдът е дал възможност на страните да постигнат и заявят становище по гл.29 НПК
,л.205 от делото.
Веднага след разпоредително заседание е представено споразумение от 13.08.2020
година,като са сторени допълнителни уточнявания по него,а съдът ги е приел и вписал в
съдебния протокол.
Подсъдимият В. е заявил,л.206 от делото,че разбира обвинението,признава се за
виновен,разбира последиците от споразумението и доброволно и собственоръчно го е
подписал,наред с декларацията,че се отказва от по-нататъшно разглеждане на делото по
4
общия ред.
С определение №1547/13.08.2020 година,л.209 от делото,съдът е приел,че
споразумението не противоречи на закона и морала,съдържа съгласие на страните по
въпросите,разписани в чл.281 НПК и е одобрил споразумението за решаване на делото в
съдебно производство.
Прекратил е производството по нохд№39/2020 година по описа на съда.
Произнесъл се е по мярката за неотклонение на осъдения.
Следва да се подчертае в принципен план,че настоящата извънредна инстанция няма
правомощие да проверява приети по делото фактически положения,а предмет на
извънредната проверка е начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия
съд и преценка дали то е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички
правно релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната
съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на
други, поставяйки ги в основата на фактическите си констатации ,като съществено
нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени
съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато са оценени
едностранчиво и тенденциозно или са изведени изводи на базата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа,а в настоящият случай-да провери
законосъобразността на постановения съдебен акт,с който е одобрено постигнатото
споразумение за решаване на наказателно-правния спор по реда на гл.29 НПК.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.
В конкретния случай,на първо място следва да се посочи,че е проведено редовно
разпоредително съдебно заседание,в което еднозначно,включително след проведена
въззивна съдебна проверка,са решени въпросите,поставени за разглеждане от нормата на
чл.248 ал.1 НПК.Вън от преценката на съда в това производство,по силата на чл.248 ал.4
НПК,стоят единствено твърдения за нарушения,свързани с допускането,събирането,
проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства.
По силата на проведеното съдебно разпоредително заседание и с оглед постановения
въззивен съдебен акт-определение №2721/22.06.2020 година по внд№190/2020 година по
описа на Окръжен съд Благоевград,решил по окончателен начин поставените въпроси по
чл.248 ал.1 т.3 НПК,следва еднозначно да се приеме,че не са констатирани допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените в хода на
проведеното досъдебно производство по нохд№39/20 година по описа на РС гр.Сандански.
От друга страна,с оглед възраженията на осъденото лице,че при изготвянето на
обвинителния акт е нарушена нормата на чл.246 НПК и не е разбрал в какво е обвинен,че са
налице процесуални нарушения при привличането му по реда на чл.219 НПК,доколкото
5
призовка не му е връчена в срока по чл.219 ал.5 НПК и не му е дадена възможност да
упълномощи договорен защитник,а му е бил предоставен единствено служебен такъв и не са
разяснени правата му по чл.55 НПК,като не му е предявено разследването,за пълнота на
изложението и с оглед контролните си инстанции,съдът дължи отново отговор на тези
оплаквания.
Дължи се отговор,при условията и по арг. на чл.248 ал.4 НПК,по направеното
оплакване на молителя,че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при
изготвяне на експертно изследване по делото,за което се твърди да е негодно да обслужи
целите на съдопроизводството и по същество-да е изготвено в нарушение на разпоредбата
на чл.144 и сл. НПК.
Настоящият съд не споделя като основателно оплакването на молителя,свързано с
твърдение за нарушение на процесуалните правила,допуснати при изготвяне на
обвинителния акт и неговата не съответност с нормата на чл.246 ал.2 НПК,довели до
нарушаване правата на В. в наказателния процес.
Видно е,от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка и в диспозитивната му част,че обвинителния акт е съответен на поставените
стандарти в нормата на чл.246 ал.2 НПК.Подробно са описани релевантни за предмета на
доказване по см. на чл.102 НПК факти и обстоятелства,участието на осъденото лице в
изпълнителното деяние по отделните престъпни състави,за които е предаден на съд-по
чл.339 ал.1 НК и по чл.286 ал.1 НК,условията на време,място и обстановка на реализирането
на престъпната деятелност.Подробно са изложени още в обвинителния акт съображения за
реализиране признаците на престъплението от обективна и субективна страна.Изрично,а
това се подчерта и по-горе в мотивите на настоящия съд, подс. В. е заявил,л.206 от
делото,че разбира обвинението и се признава за виновен по предявените му факти и
обстоятелства,като не е оспорил и сторената им правна квалификация от страна на
държавното обвинение.Собствената проверка на възраженията на В. от настоящият съд
сочи,че тези оплаквания са необосновани.
Неоснователни са оплакванията на осъдения,че са допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените при привличането му по реда на чл.219 НПК,доколкото
призовка не му е връчена в срока по чл.219 ал.5 НПК и не му е дадена възможност да
упълномощи договорен защитник,а му е бил предоставен единствено служебен такъв.Тези
негови възражения вече са били проверени и от въззивния съд в цитираното по-горе
определение на Окръжен съд гр.Благоевград,и са дадени категорични отговори по
тях.Собствената проверка на настоящият съд установява,че твърдените от осъдения В.
процесуални нарушения от категорията на съществените,не са налице.
На л.157 от ДП е приложена призовка за обвиняем,като е видно,че на 27.12.2019
година в 11,25 часа К.В. лично е уведомен за това да се яви на 30.12.2019 година в РУ-МВР
6
гр.Сандански,за да бъде привлечен и разпитан в качеството му на обвиняем ,като в
призовката изрично е вписано правото му да упълномощи и да се яви със защитник пред
разследващите органи,а ако не можи да си осигури такъв-да му бъде назначен служебен
защитник.на 30.12.2019 година К.В. е подал декларация,л.159 ДП,като е удостоверил липса
на каквото и да е движимо или недвижимо имущество и липса на парични средства.На това
основание същия ден е сторено искане за определяне на служебен защитник,такъв е
определен и на 30.12.2019 година В. е привлечен към наказателна отговорност в
присъствието на служебен защитник/срещу когото не е възразил/ с
постановление,приложено на л.164 ДП.В цитираното постановление подробно и изрично са
описани правата на обвиняемото лице,К.В. се е запознал лично с тези свои права и е
удостоверил това обстоятелства с личен подпис.
Разпитан е веднага в качеството на обвиняемо лице,като е заявил,че разбира
повдигнатото му обвинение,отказва да дава обяснения и е заявил ,че неи желае да му се
предявяват материалите от разследването,а разследването да се предяви единствено на
защитника му,л.166 ДП.Това е сторено от разследващия орган,видно от приложен протокол
на л.189 от ДП.
Настоящият съд изрично постави на разглеждане,по арг. на чл.248 ал.4 НПК,
твърденията на осъденото лице за това,че при събирането и оценката на доказателствени
средства-разпит на св.Н. Т./ е допуснато нарушение.Твърди се,че държавното обвинение
неправилно е тълкувало заявеното от св.Н.Т.,който от своя страна никога не е сочил К.В.
като човек,държал в описаната колиба огнестрелно оръжие,а е изразил единствено
подозрения,че това е така.
Съдът намира оплакването за неоснователно.В разпита си през разследващ полицай
св.Н.Т. е заявил,че е поддържал отношения с К.В. до есента на 2017 година,като последният
е знаел къде се съхранява ключа за тази колиба и е възможно да е държал там огнестрелно
оръжие.В обвинителният акт фактите в тази насока/касателно обвинението по чл.339 ал.1
НК/не са изградени пряко въз основа на заявеното от св.Н. Т.,като се сочи,л.2 от ОА,че на
неустановена дата преди 01.08.2018 година и по неустановен начин В. се е снабдил с
едноцевна гладкоцевна пушка със срязана в предната част цев,12 калибър и боеприпаси,като
преминавайки през м.“Преслапо“ ,землище на с.Раздол забелязал как св.В.Т. заключва
колибата и възприел къде този свидетел оставя ключа от колибата/в основата на близко
дърво/.По-късно взел съхраняваната от него пушка и боеприпаси,поставил ги в сива
платнена торба и намирайки ключа на оставеното от св.В.Т. място,ги оставил в колибата,под
дюшек на легло.
Неоснователно е оплакването за допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените при проверка и оценка на доказателства по делото по реда на чл.144 НПК
,реализирани чрез неизпълнено експертно изследване за предмета на престъпление и
негодно изследване на платнената торба,в която се твърди да са съхранявани оръжие и
7
боеприпаси.Такова експертно ДНК,балистично и дактилоскопно изследване /изпълнено в
тази част на 04.09.2018 година,л.32-34 ДП,при което не са установени годни за изследване
дактилоскопни следи/ на иззети при оглед на местопрестъпление обекти №№1-4/оръжие,3
патрона и платнена торба/ е назначено с постановление, приложено на л.27 по делото от
16.08.2018 година.
ДНК изследване е проведено не само на платнената торба по делото,а на всички иззети
веществени доказателства-оръжие,боеприпаси и платнена торба,поради което твърдението
на осъдения,че неправилно е определен предмета на експертно изследване,не е основателно.
Изготвените отговори по ДНК изследване,протокол №19/ДНК-83/14.03.2019 година
категорично сочат ДНК следи,особено по изследваната платнена торба,без да се определи
към този момент/освен,че са оставени от лице от мъжки пол/конкретното лице,оставило тези
следи.На 03.06.2019 година от В. са иззети образци за сравнително ДНК изследване,л.84 от
делото.Назначено е ДНК изследване,като в заключението по протокол №19/ДНК-
580/25.09.2019 година се сочи,че определения ДНК профил в изследвана платнена торба,в
която са съхранявани оръжието и боеприпасите,отговаря на осъдения К.В..Твърденията
му,че е бил подтикнат от разследващ полицай да разгръща торбата и поради това там е
установен ДНК материал,не се споделят като основателни.
Поради всичко изложено по-горе се налага извод,че довода в искането за
възобновяване по реда на чл.422 НПК,касателно допуснати съществени процесуални
нарушения,е неоснователен.
По оплакването за нарушение на материалния закон.
Неоснователно е стореното по същество оплакване на осъденото лице В.,че
материалният закон е приложен неправилно,доколкото осъдителната присъда/съдебният
акт,с който е одобрено споразумението/ е постановена на основата на неизяснена
фактическа обстановка,описана в обвинителния акт от прокурора,изградена на основа на
предположения.САС не намира,че е налице възобновителното основание по т.1 на чл. 348,
ал.1 НК,защото счита, че не е допуснато нарушение на материалния закон.В тази насока
искането на защитата на осъдения,макар декларативно изразено,не може да се сподели
откъм обоснованост.Сам пред първия съд В. е заявил,че разбира предявеното му обвинение
/фактите и обстоятелствата,инкриминиращи престъпната му деятелност и дадената правна
квалификация от държавното обвинение/и се е признал за виновен.Вярно е,че в част от
гласните доказателствени средства по ДП/показания на свидетелите В. Т. и Н.Т./ са изразени
подозрения,че именно осъдения В. е автор на престъплението по чл.339 ал.1 НК/за
престъплението по чл.286 ал.1 НК такива съмнения не е имало/,но в обвинителния акт
прокурора не е обосновавал обвинителните фактии обстоятелства на основата на тези
подозрения,а на ясно установени доказателствени източници по делото-писмени
доказателствени средства,вкл.огледен протокол,протоколи за изземване на сравнителни
образци,гласни доказателствени средства и веществени доказателства,ДНК изследване и
8
балистично изследване.
Първият съд е преценил всички тези обстоятелства,намерил е,че са изпълнени
специалните условия на чл.381 ал.5 НПК и като е преценил,че постигнатото споразумение
не противоречи на Закона и морала,го е одобрил.Основания,които да поставят под съмнение
законосъобразността и обосноваността на съдебния акт,постановен от първия съд,не се
откриват.
Поради изложеното по-горе настоящият съд не намира основания за възобновяване на
наказателното производство по нохд№39/2020 година по описа на РС гр. Сандански ,поради
допуснато нарушение на материалния закон.
С оглед изложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. И. В.,с установена самоличност
и ЕГН ********** за възобновяване на наказателното производство по нохд №39/2020
година на Районен съд гр.Сандански.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9