Решение по дело №123/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба на началник група в РУ - Д. при ОД МВР - [област] срещу решение №50/31.10.2023г. по АНД №48/23г. по описа на РС - [община], с което е отменено Наказателно постановление № 23-0252-000041/23.02.23г. С посоченото НП на Ж. П. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС /ЛПУМПС/ за срок от 12м. за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. В касационната жалба се твърди, че по делото е безспорно установено, че П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол 0,93 промила, като същият не е оспорил резултата от техническото средство; признал е, че е употребил 6 бири преди да управлява; подписал е талон за медицинско изследване и не е депозирал възражения срещу акта. Твърди се, че безспорно е установено авторството, нарушението и вината. Иска се решението на РС- Д. да се отмени и да се потвърди НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на решението, потдвърждаване на НП и присъждане на разноски. При условия на алтернативност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Ответникът по касация, Ж. П. е депозирал писмен отговор по касационната жалба с вх.№ 3657/29.11.23г. В отговора се твърди, че при съставянето на АУАН е допуснат тежък порок при съставяне на АУАН, като цифром е посочена една концентрация, а словом друга и това е самостоятелно основание за отмяна на НП. Твърди се в отговора, че по делото не е доказано управление на МПС с концентрация над 0,5 промила алкохол в кръвта. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът по касация редовно призован не се явява; представлява се от пълномощник, който пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Представителят на ОП-[област] заема становище за основателност на касационната жалба.

С решение №50/31.10.2023г. по АНД №48/23г. на РС –Д. е отменено НП на началник група в РУ-[община], с което на Пехливанов е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и е лишен от правоуправление за 12 месеца за нарушение по чл.5 ал.3 т. 1 ЗДвП. Съображенията на въззивния съд са главно две. Те се свеждат до допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разлика между цифровото и словестно изражение на концентрацията, както и до недоказаност на концентрация на алкохол над 0,5 промила.

Касационната инстанция счита, че на база наличната по делото доказателствената съвкупност, при липса на потенциал за събиране на нови доказателства, районният съд е направил необосновани изводи. По делото е безспорно установено, че Пехливанов на 04.02.2023г. в [населено място] е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила, а именно с концентрация 0,93 прмила алкохол в кръвта, установена с техническо средство. Редът и начинът за установяване на концентрацията на алкохол са посочени в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози /чл.174 ал.4 ЗДвП/. Съдът счита, че регламентираният в Наредбата начин за установяване на концентрацията е спазен. Концентрацията е установена по реда на чл.3 ал.1 от Наредбата, чрез техническо средство; показанията на техническото средство са предявени на водача, който не ги е оспорил и е заявил, че е употребил 6 бири. Състъвен е талон за мецицинско изследване съобразно чл. 3 ал.2 от Наредбата, в който е посочен видът и моделът на техническото средство, фабричният номер, както и че лицето отказва медицинско и химическо изследване. В талона е посочен резултатът от техническото средство, а именно 0,93 промила и същият е подписан от водача без възражения. Това са задължителни реквизи на талона по Приложение №1 към Наредбата. В случаите, в които лицето не е дало кръвна проба, какъвто е случая, са меродавни показанията на техническото средство – в този смисъл чл.6 ал.10 от посочената Наредба. В конкретния случай, концентрацията от 0,93 промила е посочена в талона, чиято материална доказателствена сила не е оборена по делото. Тази концентрация се установява от показанията на актосъставителя; посочена е в изготвената от него Докладна записка от 04.02.2023г. и фигурира в извадката от паметта на техническото средство, представена пред касационния съд. Съставянето на акта е функция на съставянето на талона, като и в двата документа законът изисква посочване на концентрацията. Видно е от акта, че актосъставителят е вписал показанията на техническото средство в него по реда на чл. 6 ал.2 от Наредбата, като цифрово е посочил, че концентрацията е 0,93 промила, а словестно е посочил, че е нула цяло двадесет и три промила. В АУАН е посочено още, че водачът лъха на алкохол, има несигурна походка. АУАН е предявен и връчен на водача, който го е подписал и е получил екземпляр без възражения.

Предвид всичко изложено съдът счита, че на въпроса дали разликата между цифрово и словестно изписване на концентрацията в акта, съставлява съществено процесуално нарушение, следва да се отговори отрицателно. Съществено е онова нарушение при съставяне на акта, което сочи на вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до друга фактическа обстановка или правна квалификация; които съществено накърняват правото на дееца да участва в производството и обективно са довели до ограничаване правото му на защита. В случая Пехливанов е запознат с показанията на техническото средство /вж.показанията на св.Плявов/; подписал е талона по реда на чл. 6 ал.1 от Наредбата, като в този документ е посочена концентрацията от техническото средство; отказал е да даде кръвна проба, което също се вписва в талона и е получил акта, срещу който не е депозирал възражения. Правото на защина на водача не е нарушено в никой момент от административно-наказателното производство пред наказващия орган. Във всички процесуални документи, които са му предявени и са съставени по реда на Наредбата, е посочено, че концентрацията е 0,93 промила. Еднопосочната съвкупност на гласни и писмени доказателства установява именно тази концентрация. Освен това, водачът знае, че актът му е съставен именно за това, че управлява с 0,93 промила, а не за това, че управлява с 0,23 промила. Показанията на техническото средство са посочени в двата процесуални документа – в талона и в акта, а не само в акта и това е съобразно чл.6 ал.2 изреч.посл. от Наредбата.

При безспорна установеност по делото, че концентрацията е тази, която е посочена в талона, с който водачът е запознат, то погрешното словестно изписване на концентрацията в акта, не е накърнило по никакъв начин правото му на защита. Вярно е, че административно - наказателния процес е формален, но допускането на техническа грешка в акта, при многобройни доказателства и безспорна установеност на авторството, нарушението и вината, не може да обоснове извод, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правата на водача.

При издаване на НП наказващият орган се е позовал на чл. 53 ЗАНН като е поправил грешката на актосъставителя в санкционния акт. Не само цифрово, но и словестно наказващият орган е изписал вярната концентрация. Според чл. 53 ал.2 ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая става дума за грешка при съставянето на акта, която по-скоро е техническа и не е препятствала по никакъв начин правото на защита на нарушителя. Според св.П. грешката при словестното посочване на концентрацията е техническа и е допусната при боравене с таблета за отдалечен достъп /л.59 от АНД №48/23г. на РС-[община]/.

Като има предвид горното съдът счита, че решението на РС- Д. следва да се отмени и да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. В полза на ОД МВР-[област] следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за юрисконсулт за първоинстанционното производство и в същия размер за юрисконсулт пред касационния съд, или общо 200лв. Разноските са поискани пред двете инстанции от явилия се пълномощник на наказващия орган и са налице доказателства за реализирането им.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Решение №50/ 31.10.2023г. по АНД №48/2023г. по описа на Районен съд Д. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0252-000041/23.02.2023г. на началник група в РУ Д. при ОДМВР [област], с което на Ж. Е. П., [ЕГН] е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Ж. Е. П., [ЕГН] да заплати на ОД МВР-[област] разноски за две съдебни инстанции в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжлаване.