О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
893
гр.
Бургас, 06.03.2020 г.
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на шести март, две хиляди двадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Диляна Й.
като
разгледа докладваното от съдията Й. гр.
дело N 727 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано по повод редовна и допустима искова молба от Т.Ж.П., с постоянен
адрес ***, чрез адв. П. Иванова-Гелманова от САК и адв. Н.К. ***, офис 2, против Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ , с която е предявен иск с правно основание чл.91 от ЗОПДНПИ /отм./ вр. чл.2а от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от неправомерно проведеното срещу него
производство по обезпечение на бъдещ иск за отнемане в
полза на държавата на имущество на обща стойност 1255089,65 лева по ч.гр.д.№981
по описа на БОС за 2014г., по което са допуснати възбрани на 6 броя недвижими
имоти и запори върху всички банкови сметки на ищеца, както и образувано исково
производство по гр.д.№ 1717/2014г. на БОС по реда на чл. 74, ал.1 вр. чл.62,
чл.63, ал.2 и чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./ за
отнемане в полза
на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност на обща стойност
1255089,65 лева, приключило с влязло в законна сила решение, с което предявеният
от ответника иск е бил отхвърлен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на
исковото производство по гр.д.№ 1717/2014г. на БОС срещу ищеца 18.09.2014г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди че срещу него е било проведено производство по чл. 74, ал.1 вр. чл.62,
чл.63, ал.2 и чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./ по гр.д.№1717/2014г. на
БОС, завършило с отхвърляне на подаденото от КПКОНПИ мотивирано искане за отнемане в полза
на държавата на имущество на стойност 1255089,65 лева с решение №110 от 05.05.2017г. по гр.д. №1717/2014г. на БОС, потвърдено с
решение №88 от 13.10.2017г. по в.гр.д. №240/2017г. на БАС, последното
недопуснато до касационно обжалване с
определение №691 от 27.07.2018г. по кас.гр.д.№634/2018г. на ВКС, Четвърто ГО.
Поддържа, че с решение № 255/21.05.2014г. Комисията за установяване на имущество, придобито
от престъпна дейност е взела
решение за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу ищеца и за внесяне в съда на искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Въз
основа на двете искания, първо съдът е допуснал исканото обезпечение, за което
е било образувано ч.гр.д.№ 981/2014г. по описа на БОС, а по гр.д.№ 1717/2014г. по описа на БОС се е произнесъл
по същество предявения от Комисията иск, като го е отхвърлил. Посочва, че решението на БОС е потвърдено по повод проведен инстанционен контрол от
БАС и ВКС и влязло в законна сила на 27.07.2018г. Излага, че направеният
от ответника експертен икономически анализ на състоянието на ищеца, дал повод
за образуването на производството, е бил незаконосъобразен тъй като е следвало да стигне до извод, че не е
налице значително несъответствие между придобитото от ищеца
имущество и доходите му в периода на проверката, като не са били съобразени официални
документи, каквито са влезли в сила данъчни доклади и ревизионни актове. По повод поисканото обезпечение са били наложени
обезпечителни мерки върху имущество на ищеца – възбрани върху два гаража в гр. Бургас, три апартамента в
гр. Бургас и Несебър, върху ½ ид.ч. от дворно място в село Веден, община
Болярово и върху ½ ид.ч. от 7 броя собствени на ищеца, неговите брат и
баща, както и наложени запори върху всичките му банкови сметки. Изнася данни,
че вследствие на неправомерно образуваните частно гражданско и исково
производства е претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания. Посочва, че на млада възраст от 28 години е бил нарочен от
Комисията като „организатор на черното тото“ в даваните от нея медийни
изявления с гръмки заглавия, приел е много тежко воденето срещу него
производство, бил злепоставен пред близките си, семейството и обществото,
ограничил сериозно контактите си, включително заминал да живее в Англия, не
можел да се разпорежда с имуществото си. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ заявява
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. По същество оспорва иска
по основание и размер. Твърди, че не са
налице елементите от фактическия състав за обезщетяване на причинени вреди от
воденото срещу ищеца дело по ЗОПДИППД /отм./. Оспорва да е налице
незаконосъобразен акт на комисията /решение за образуване на производство или
за налагане на обезпечителни мерки/, от които да са произтекли вреди за ищеца,
тъй като издаването им е ставало въз основа на законови разпоредби. Твърди, че с акта на БОС, с който е допуснато обезпечение на бъдещия иск
чрез налагането на запори и възбрани, е проверена валидността и допустимостта
на решенията на комисията, като са приети за законосъобразни. Сочи, че
проверяваното лице не оказало съдействие в производството по отнемане на
имущество, въпреки предоставената му възможност за участие от комисията-отказал
да получи адресирани до него покани, бездействие проявил и в хода на
изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки и отказал да получи съобщенията от ДСИ. Според ответника именно
бездействието на ищеца, изразяващо се в непредставяне на доказателства пред
комисията, както и липсата на възражения и твърдения за неправилност на
изводите от проверявания, е довело до приемане при липса на нови факти и
обстоятелства на решението за внасяне на мотивирано искане в съда. Възразява,
че претърпените вреди са настъпили изключително поради поведението на ищеца,
изразяващо се в неупражняване на права на по-ранен етап преди подаването на
отговор на исковата молба. Посочва, че ищецът не е бил лишен от възможност да
ползва и управлява имуществото си, въпреки наложените обезпечителни мерки.
Оспорва иска и с аргументи, че е действал при условията на обвързана
компетентност, при наличието на законовите предпоставки - уведомление от компетентен орган за
привличане на лицето като обвиняем за престъпление в обхвата на закона.
Поддържа, че ищецът се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.
327, ал.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл. 3, ал.4 и чл.41, ал.1 от
Закона за хазарта и наказателното преследване срещу него е приключило с
одобрено споразумение по НОХД№5414/2015г. на БРС, наложено му е наказание
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено и глоба в размер на 1000 лева.
Ето защо намира, че неоснователно е твърдението в исковата молба, че ищецът е
бил нарочен от комисията като организатор на черното тото, а освен това
претърпените срам, унижение, напрежение, стрес и страх от ищеца според
ответника са от осъществената наказателна принуда.
В тежест на ищеца е да установи по
делото факта на неправомерно проведеното срещу него производство от комисията, в пряка и непосредствена причинна
връзка от което е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Доколкото същият
твърди в исковата молба причиняване на болки и страдания над обичайните,
изразяващи се в изявления в медиите от представители на комисията относно него,
както и напускането на страната и заминаването му в Англия вследствие на твърдените
неправомерни действия на служители на
ответника, негова е доказателствена тежест да проведе пълно и главно доказване на
претендираните неимуществени вреди,
надхвърлящи обичайните неимуществени вреди, с допустимите по ГПК
доказателствени средства, както и наличие на причинна връзка между неправомерно
образуваното и поддържано производство от комисията и твръдените вреди. Ищецът следва да установи
и претендираните от него неимущестевени вреди по основание и размер, в това
число факта на поставяне на ответника в забава по отношение на задължението за
заплащане на претендираното обезщетение, като установи датата на образуване на
исковото производство по гр.д.№ 1717/2014г. на БОС, считано от която претендира
присъждане на законната лихва. В тежест на ответника е да установи възраженията
си, че е действал при условията на обвързана компетентност, както и, че вредите
са настъпили вследствие на поведението на ищеца или на трето лице.
Приложените към исковата молба и
отговора писмени доказателства са допустими и относими към предмета на делото,
поради което следва да бъдат допуснати. С
исковата молба ищецът е поискал трима свидетели при режим на довеждане, но не е
конкретизирал какви обстоятелства ще установява с всеки един от свидетелите,
поради което в едноседмичен срок от съобщението следва да посочи фактите, които
ще установява с всеки един от свидетелите.
Така
мотивиран, на основание чл.140 от ГПК,
съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДОПУСКА
приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира
обстоятелствата, които ще установява с всеки един от исканите свидетели.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 24.04.2020г. от 10,40
ч., за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от писмения отговор на ищеца.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: