№ 201
гр. Смолян, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20225400500116 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 11/24.01.2022г., постановено по гр.д. № 211/2021г. по
описа на Районен съд – гр.М., първостепенният съд е отхвърлил предявения
от Ф. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. М., ул. “П.” № 8, против
Р. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. М., ул. “П.” № 8 осъдителен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността и
предаване на владението върху 10 кв.м. от складово помещение, находящо се
под плочата на къщата на кота – 2.80, със застроена площ 72 кв.м.,
прилежащо към първи жилищен етаж от построената четириетажна жилищна
сграда в УПИ VI-59, в кв.10 по ЗРП на с. С., общ. М., застроен и незастроен с
площ 739 кв.м., при граници на УПИ-то: на изток - улица, на запад - дере, на
север УПИ V58 в кв.10 и на юг - УПИ VII-233 в кв. 10 и дере, който имот е
образуван от поземлен имот пл. № 189, застроен и незастроен с площ 1000
кв.м. по плана на с. С., общ. М. от 1951г., придобито въз основа на Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
18.12.2017 г., обективиран в Нотариален акт вписан в Служба по вписванията
гр.М. с дв.вх.рег.№ 797 от 18.12.2017г., вх. рег.№ 798 от 18.12.2017г., акт №
112, том 3, дело № 389/2017г, партидна книга: том 10210, стр. 10214.
С първоинстанционния съдебен акт въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемия парична сума в размер на 300/триста/лева, представляваща
1
сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.
№ 234/03.03.2022г., депозирана от Ф. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: село
С., общ.М., ул.“П.” № 8, чрез процесуалния представител – адв. И.А. от АК –
гр. Смолян.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК и отговаря на процесуалните изисквания на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и
чл. 261 ГПК. С оглед депозирането и от страна, която притежава активна
процесуална легитимация по делото, срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, същата се явява процесуално допустима.
С въззивната жалба се релевират доводи за недопустимост и
неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Оплакването за
недопустимост се поддържа с твърдение, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск, с което е нарушил принципа на диспозитивното начало в
процеса. Жалбоподателят излага, че по делото не е предявен иск за
установяване на собствеността на помещение от 7/10 кв.м., представляващо
част от складово помещение със застроена площ 72 кв.м. Предявен е иск само
за предаване на владението на държаната от ответника без основание част от
помещението с площ 10 кв.м., без да е предявен установителен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на посочената част от 10 кв.м. от складовото помещение.
По отношение на оплакването за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт, въззивникът излага, че съдът правилно е приел, че от събраните
по делото доказателства е установено, че ищецът е собственик на 3/4 идеални
част от УПИ VI-59 в кв.10 по ЗРП на с.С., ведно с първи жилищен етаж от
построената в имота четириетажна жилищна сграда по силата на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и
запазване на право на ползване от 18.12.2017г. Ответникът е собственик на
втория жилищен етаж от сградата въз основа на договор за дарение от
21.02.2011г.. На другите два жилищни етажа собственик е също ищецът Ф.К..
Ищецът е собственик на 3/4 идеални части от дворното място, а на останалата
1/4 идеална част от дворното място собственик е Х. К. - баща на страните по
делото, който живее в първия жилищен етаж в сградата със запазено право на
ползване.
Според жалбоподателя, неправилно обаче първоинстанционният съд е
приел, че складовото помещение от 72 кв.м. не е самостоятелен обект на
правото на собственост. Изложил е мотиви, че подходът към входа на
жилищната сграда е единствено през това складово помещение и затова то не
би могло да се използва самостоятелно. Затова първостепенният съд
неправилно е приел, че сделката, обективирана в представения от ищеца
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане и запазване право на ползване от 18.12.2017г., има
невъзможен предмет в частта, в която е прехвърлена собствеността върху
избеното помещение от 72 кв.м. като прилежащо към първия етаж от
жилищната сграда. Според мотивите на обжалваното съдебно решение
2
избеното помещение от 72 кв.м. не представлява самостоятелен обект на
собственост, нито пък е прилежащо помещение към първи етаж на
жилищната сграда, който е предмет на договора от 18.12.2017г.
Въззивникът излага, че шървоинстанционният съд не е очертал точно
предмета на спора. Обсъждал е според решението “процесното складово
помещение от 72 кв.м.” без да се отграничи, че всъщност предмет на иска са
10 кв.м. от това помещение. От там са и неправилните изводи, че складовото
помещение от 72 кв.м. не би могло да се използва самостоятелно и то не може
да бъде прилежаща част към първи етаж. Този неправилен извод не се
подкрепя от доказателствата по делото. Освен това, според жалбоподателя, в
тази му част е налице и неизясненост на спора, поради което съдът е стигнал
до неправилни изводи. Обсъждал е заключението по съдебно- техническата
експертиза, според което складовото помещение с площ 72 кв.м. обслужва
всички етажи, тъй като подходът към входа на жилищната сграда минава през
него.
Според жалбоподателя, неизяснен е останал и въпросът за процесните 10
кв.м. от складовото помещение, които са предмет на иска. Същият излага, че
тези 10 кв.м. като част от помещението са заключени с врата. През тези 10
кв.м. не се преминава за входа на жилищната сграда. Същите 10 кв.м. като
част от помещението не служат за общо ползване, касае се за самостоятелно
обособено помещение - пристройка към жилищната сграда, което служи в
момента като складово помещение и не е собственост на ответника, тъй като
същият няма права на собственост нито върху дворното място, нито върху
първия жилищен етаж, към който помещението е прилежаща част.
Жалбоподателят твърди, че той притежава 3/4 идеални части, а бащата на
страните – Х. К. останалата 1/4 идеална част от дворното място и затова
построеното върху земята е тяхна собственост.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят настоява Решение №
11/24.01.2022г., постановено по гр.д.№ 211/2021г. по описа на Районен съд –
гр.М. да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде осъден Р. Х. К. да предаде владението на държаната от него без
основание част с площ 10.00 кв.м. от прилежащото складово помещение под
плочата към къщата на кота -2.80 със застроена площ 72 кв.м, прилежащо към
първи жилищен етаж от построената четириетажна жилищна сграда в УПИ
VI-59, в кв.10 по ЗРП на с.С., общ.М., застроен и незастроен с площ 739 кв.м.,
при граници: на изток - улица, на запад - дере, на север – УПИ V-58 в кв.10 и
на юг - УПИ VII-233 в кв.10 и дере, който имот е образуван от поземлен имот
с пл. № 189, застроен и незастроен с площ 1000 кв.м. по плана на с.С., общ.М.
от 1951г. Претендира се и присъждане на сторените от въззивника разноски
за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемия – Р. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: село С., ул. „П.” № 8,
община М., депозиран чрез процесуалния представител – адв. М.О. от АК –
гр. Смолян.
С отговора на въззивната жалба се поддържа становище за нейната
3
неоснователност. Излага се, че първостепенният съд правилно е
квалифицирал предявения иск по чл. 108 ЗС. Въззиваемият твърди, че
съгласно т. 2а от ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен
иск по чл.108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума
на ищеца. Поради това съдът правилно е изследвал по делото
принадлежността на правото на собственост върху процесните 10 кв.м. от
складово помещение, като обосновано и подробно мотивирано е стигнал до
правилния извод, че ищецът не е собственик на частта от имот, чието
владение иска да му бъде предадено.
Излага се, че съдът правилно е приел, че складово помещение под
плочата на къщата не представлява самостоятелен обособен обект и не може
да бъде обект на прехвърлителна сделка. То не представлява строеж по
смисъла на ЗУТ и не е изградено по одобрен архитектурен проект при
спазване разпоредбите на ЗУТ. Описаното в нотариалния акт складово
помещение с площ 72 кв.м., част от което са процесиите 10 кв.м. не
притежава белезите, придаващи статута на „обект” по силата на правната
норма, които да ги идентифицират по площ, граници и самостоятелно
функционално предназначение. То не е самостоятелен обект и не е възможно
да бъде предмет на сделка. Това се установява и от Удостоверение по чл.202
от ЗУТ с изх. № 110/10.02.2011 година, издадено от Главния архитект на
Община М., което е било представено в нотариалното производство и е
описано като част от приложените документи в т. 5 от нотариалния акт, в
което изчерпателно са изброени и пояснени самостоятелните обекти в
сградата, към които не спада въпросното складово помещение.
Ето защо, поради нищожността на прехвърлителната сделка в тази й
част, ищецът Ф.К. не е станал собственик на тази част от поземления имот.
Тези 72 кв.м. са част от поземления имот, от който ищецът притежава %
идеални части, а останалата 'А идеална част е на баща ми. Ответникът като
собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда, е носител на
съответното на собствеността ми право на строеж върху мястото, което
включва правото ми на ползване върху недвижимия имот, върху който е
построена сградата, доколкото това е необходимо за ползването на
постройката по предназначение. Тези 72 квадратни метра са част от
поземления имот и върху тях е изпълнена бетонова плоча, тъй като имот е с
денивелация спрямо пътното платно от източната страна на имота. Под
плочата се намира подхода към входната врата за цялата жилищна сграда, от
която ответникът е собственик на втория етаж. През тази входна врата той
достига до жилищния си етаж и ако се приеме, че тези 72 кв. м., описани като
складово помещение, прилежащо към първия жилищен етаж, са собственост
на ищеца, то това би означавало, че достъпът до етажа на ответника е само и
единствено през личната собственост на ищеца.
Предвид гореизложеното, въззиваемият настоява атакуваното Решение
№ 11/24.01.2022г., постановено по гр.д.№ 211/2021г. по описа на Районен съд
– гр.М. да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят – редовно
4
призован не се явява, представлява се от адв. И.А., който поддържа
въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият – Р.К. – редовно
призован не се явява, представлява се от адв. М.О.. Изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжен съд – гр. Смолян, като взе предвид оплакванията, изложени
във въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
лице, което има активна процесуална легитимация, като същата е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира,
че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е
произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно
изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум.
Правилно е дадена материалноправната квалификация на иска. Налице са
всички положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Не се спори по делото, а и от събраните по делото доказателствени
материали се установява, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане и запазване право на ползване
от 18.12.2017г., вписан в Служба по вписванията гр.М. с вх.рег. № 797 от
18.12.2017г., вх.рег.№ 798, акт № 112 том 3 дело № 389/2017г., партидна
книга: том 10210, стр. 10214 Х. РаМ.ов К. и Х. Х. К.а /родители на
страните/прехвърлили на ищеца собствеността върху 3/4 идеални части от
УПИ VI-59, в кв. 10 по ЗРП на с. С., общ. М., застроен и незастроен с площ
739 кв.м., при граници на УПИ-то: на изток - улица, на запад - дере, на север
УПИ V- 58 в кв.10 и на юг - УПИ VП-233 в кв.10 и дере, който имот е
образуван от поземлен имот пл.№ 189, застроен и незастроен с площ 1000
кв.м. по плана на с.С., общ.М. от 1951 г., ведно с първи жилищен етаж от
построената в имота четириетажна жилищна сграда на кота -2.80, със
застроена площ 120 кв.м., ведно с прилежащото към етажа складово
помещение под плочата към къщата на кота -2.80 със застроена площ 72 кв.м,
съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане и запазване право на ползване вписан в
Служба по вписванията гр.М. с дв.вх.рег.№ 797 от 18.12.2017г., вх.рег.№ 798,
акт № 112 том 3 дело № 389/2017г., партидна книга: том 10210, стр. 10214.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №
26, том I, рег. № 477, дело № 26/2011 г. от 21.02.2011 г., видно от който Х.
РаМ.ов К. и Х. Х. К.а прехвърлили на ответника Р. Х. К. собствеността върху
втори жилищен етаж от четириетажна масивна жилищна сграда на кота 0.00
(нула) със застроена площ от 120 кв.м., представляващ обособено отделно
5
жилище в сградата, построена в имот VI-59, в квартал 10 с площ 739 кв.м. по
плана на с. С., одобрен със заповед № А-1/29.06.1993 г. на Кмета на община –
М., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото. Представено е удостоверение по чл. 202 от
ЗУТ, съгласно което обектът „Жилищна сграда“, построена в УПИ VI-59 в кв.
10 по ЗРП на с. С. представлява особен обект по смисъла на чл. 202 от ЗУТ и
се състои от четири дяла, както следва: първи дял на кота - 2,80, втори дял на
кота + 0,00, трети дял на кота + 2.80 и четвърти дял на кота +5,60 г. По делото
са приети като писмени доказателства Строително разрешение № 18 от
20.03.1970 г., удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ № 405/30.05.2012 г.,
както и копие на част от архитектурния проект за построяване на сградата.
Представена е нотариална покана от Ф. Х. К. до Р. Х. К., с което
последният е поканен да освободи складовото помещение на първия етаж от
къщата в срок до 30.05.2021г. Нотариалната покана е връчена на ответника на
18.05.2021г.
В първоинстанционното съдебно производство е допусната съдебно –
техническа експертиза. В своето заключение, вещото лице – инж. С.
установява, че складовото помещение, със застроена площ представлява
пристройка към жилищната сграда, на ниво първи етаж, покрита със
стоманобетонова плоча, която на ниво втори етаж е тераса. Североизточната
стена била подпорна стена от към улицата, югозападната била стената на
жилищната сграда, югоизточната била зазидана с малък прозорец, тя била по
тясна, северозападната опирала в дърварник и от нея се осъществявал
подходът към входа на жилищната сграда в момента. Складовото помещение
било разделено на две, посредством зид и врата, като югоизточната част била
изба с площ 10 кв.м., а останалата, северозападната част е покрит вход към
жилищната сграда. Складовото помещение било построено на ниво първи
етаж. То не било построено да обслужва определен етаж. Реално в момента
обслужвало всички етажи, тъй като подходът към входа на жилищната сграда
в момента бил само през него. Заградената югоизточна част в момента се
ползвала като изба от една от страните. Имало разрешение за строеж на
подпорната стена. За плочата нямало разрешение за строеж, но имало
Удостоверение за търпимост. В о.с.з. вещото лице е заявило, че помещението
от 72 кв.м. не можело да бъде самостоятелен обект, тъй като неговото
предназначение било да играе ролята на вход към жилищната сграда, за да се
стигне до реалния вход на сградата. При одобряването на проектите за
сградата входът бил един, който се намирал на първия етаж и от него се
влизало в стълбищната клетка, която обслужвала всички етажи. Този вход
бил ползван в момента от всички. При направата на плочата върху
складовото помещение, от горната улица, която била от северозапад, без да се
преодолява някаква височина, можело директно да се стъпи на плочата и там
имало още един вход, който бил оформен с метална кабинка и който видимо
бил ползван през годините, но в момента бил затворен. По проект нямало
вход на втория етаж от къщата.
В производството пред първоинстанционния съд са разпитани
свидетелите Х. РаМ.ов К. /баща на страните/и С. М. Д., която е във
6
фактическо съпружеско съжителство с въззиваемия Р.К..
От показанията на свидетеля Х. К. се установява, че същият е купил
процесното място и построил къща. Къщата била на 4 етажа, свидетелят
живеел на първия етаж, на втория етаж, където бил входа, живеел синът му
Р.К., ответник в производството. Третия и четвъртия етаж били собственост
на сина му Ф.К. - ищец в производството. И към четирите етажа входът бил
един, който бил от улицата, но сега бил затворен от няколко месеца. В
момента в къщата се влизало от първия етаж, където живеел свидетелят.
Имало стълба, както в блоковете и по нея се излизало на последният етаж.
Към къщата нямало други входове освен този на втория етаж. От първия етаж
имало изход към двора. Ответникът заключил помещение от около 7-8 кв.м.
Това помещение се намирало на първия етаж под плочата. Това помещение
свидетелят използвал от началото за дърва и въглища. Впоследствие големият
му син Фахри поискал помещението, за да направи работилница. Свидетелят
се съгласил и му предоставил помещението. После малкият му син РаМ. го
поискал, а свидетелят заявил да се разберат двамата с брат му, тъй като
свидетелят вече бил дал помещението. Вторият етаж бил на нивото на
улицата. Входът бил от втория етаж, а стълбището започвало от първия етаж.
Складовото помещение било с отделен вход. Не се минавало през първия
етаж, за да се стигне до складовото помещение. Още когато построили
къщата, направили плочата, под която била складовото помещение.
Свидетелят казал на РаМ. да купи тухлите да изградят преградата. РаМ. купил
около 20 тухли, за да го загради мястото, а свидетелят го бил заградил. От
тогава минали 15-20 години, от тогава само РаМ. ползвал това помещение, и
на него било дадено.
В своите показания, свидетелката С. Д. излага, че е във фактическо
съпружеско съжителство с ответника Р.К., с когото живеели в с. С. от 1996 г.
Къщата била на четири етажа, те ползвали втория етаж, като влизали от
основния вход на първия етаж и от там стигали до етажа си. Складовото
помещение било построено около 2000-та година. Ответникът закупил
материалите, а баща му на ответника заградил това помещение, което
свидетелката и ответникът използвали. Бащата на ответника разрешил да
построят този склад. Там си слагали буркани, картофи, зимнина. Държали го
заключен и никой друг нямал ключ и достъп до това помещение. Родителите
на ответника влизали, която била от страната на първия етаж. В къщата
можело да се влезе и от нивото на втория етаж, но входът бил затворен,
защото постоянно преминавали хора по всяко време на денонощието, вратите
били метални – постоянно имало тряскане на вратите, там бил и прозореца на
кухнята на свидетелката.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на
разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно производство свидетели
като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия съвкупен
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, която се споделя и от
настоящия въззивен съдебен състав, първостепенният съд правилно е
квалифицирал предявения осъдителен иск по чл. 108 ЗС.
7
В тази насока, неоснователно се явява възражението, изложено във
въззивната жалба, че Районен съд – гр. М. е постановил недопустим съдебен
акт, като се е произнесъл по непредявен иск, доколкото по делото не е
предявен иск за установяване на собствеността на помещение от 7/10 кв.м.,
представляващо част от складово помещение със застроена площ 72 кв.м., а е
предявен иск само за предаване на владението на държаната от ответника без
основание част от помещението с площ 10 кв.м., без да се иска признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
посочената част от 10 кв.м. от складовото помещение.
Възражението е неоснователно, доколкото в обстоятелствената част на
исковата молба ищецът е навел фактически твърдения, че през 2017г. е
придобил от своите родители – Х. К. и Х. К.а срещу задължение за издръжка
и гледане правото на собственост върху първи жилищен етаж от процесната
сграда, ведно с прилежащото складово помещение от 72 кв.м., както и че
процесната част от 10 кв.м. към настоящия момент се владее от ответника. В
петитума на исковата молба е заявено искане да бъде осъден
ответникът/въззиваем в настоящото производство/ да предаде на
жалбоподателя владението на държаната без основание част с площ от около
10 кв.м. от складовото помещение под плочата към къщата на кота -2.80, със
застроена площ от 72 кв.м.
Така изложените от страна на ищеца в първоинстанционното
производство фактически твърдения и заявеният петитум кореспондират с
фактическия състав на иска по чл. 108 ЗС. Ревандикационният иск е
осъдителен иск на носителя на вещно право върху вещ или недвижим имот
срещу лицето, което без основание владее или държи вещта или недвижимия
имот. Същият е осъдителен по своя характер и цели осъждане на ответника да
върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. За разлика от
исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС, с които се защитава владението като
фактическо състояние, с иска по чл. 108 ЗС се защитава владението като
елемент от вещното право на собственост. Ето защо, първостепенният съд
правилно е посочил материалноправната квалификация на предявения иск.
В настоящия случай, правният спор между страните се свежда до това
дали процесното избено помещение от 72 кв.м.,/част от които са и
претендираните 10 кв.м./ представлява самостоятелен обект на правото на
собственост и като такъв може да бъде предмет на транслативна сделка.
Правото на собственост, както и всички вещни права имат за обект
определена вещ, обособен материален предмет, върху който се съсредоточава
това право с произтичащите от него правомощия. Вещни права възникват
върху отделни вещи, обособени от правото като обекти на собственост
(недвижими имоти - в съответните устройствени и строителни правила и
норми). Съгласно параграф 5, т. 39 от ДР на ЗУТ „обект” е самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по ЗКИР, като тази норма с оглед тълкувателния й характер се
отнася и за вече построените сгради. От гледна точка обектите на правото на
собственост, параграф 1, т. 1 от ДР на ЗКИР определя „самостоятелния обект
8
в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" като обособена
част от тази сграда или съоръжение, която е обект на собственост и има
самостоятелно функционално предназначение. При тълкуване на посочените
разпоредби във връзка с чл. 39 ЗС се извеждат част от основните
характеристики на „самостоятелния обект” на правото на собственост -
обособеността от останалите съседни обособени обекти на собственост и
функционалното му предназначение, възможността да се използва
самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който
обслужва.
Дали един обект е самостоятелен обаче не може да се определи само въз
основа на тези конкретни, предварително зададени белези и характеристики,
като изводът за статута му зависи и от другите, установени по делото
обстоятелства, които следва да се изследват във връзка с особеностите на
конкретния случай, и с оглед фактическите и юридически критерии за
определяне характера и предназначението на обекта.
С оглед описаните характеристики, настоящият съдебен състав споделя
правния извод на първостепенния съд, че складовото помещение от 72 кв.м.,
част от които са и процесните 10 кв.м., не притежава характеристиките на
самостоятелен обект на правото на собственост.
От изготвеното по делото заключение на вещото лице по назначената в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което
настоящият съдебен състав кредитира като компетентно, обосновано и
обективно, се установява, че единственият начин да се достигне до входа на
жилищната сграда е да се премине през процесното складово помещение,
поради което функционалното предназначение на складовото помещение е да
обслужва всички етажи.
Съобразно изложеното, процесното складово помещение служи за общо
ползване от съсобствениците, поради което същото представлява обща част
по смисъла на чл. 38 от ЗС, а не прилежащо помещение, обслужващо
единствено първия етаж от къщата. Доколкото подходът към входа на
жилищната сграда бил единствено през складовото помещение, с оглед
функционалното му предназначение, същото не би могло да се използва
самостоятелно.
Процесното помещение не би могло да бъде самостоятелен обект на
правото на собственост, доколкото неговото предназначение е да играе
ролята на вход към жилищната сграда, за да се стигне до реалния вход на
сградата. Същото не би могло да съществува като помещение, тъй като ако се
затвори, няма да има достъп до жилищната сграда на това ниво /съгласно
заключението на вещото лице по СТЕ/.
Следва да се отбележи, че единственият вход на жилищната сграда по
проект е от първия етаж, който вход води до стълбищната клетка в сградата,
от която се достига до останалите етажи. С оглед изложеното се налага извод,
че спорното помещение няма самостоятелно функционално предназначение
по смисъла на § 5, т. 39 ЗУТ и не представлява самостоятелен обект на
правото на собственост.
9
Предвид изложеното следва да се приеме, че ищецът – жалбоподател не
може да черпи права от прехвърлителната сделка с алеаторен характер,
обективирана в Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията гр. М. с
вх.рег.№ 797 от 18.12.2017г., вх.рег.№ 798, акт № 112, том 3, дело №
389/2017г., партидна книга: том 10210, стр. 10214 и не е носител на правото
на собственост върху посочения в нотариалния акт обект с площ от 72 кв.м.,
тъй като процесното складово помещение, след като не е самостоятелен обект
на правото на собственост, не би могло да бъде предмет на гражданския
оборот. Недоказването на правото на собственост върху претендирания имот
е самостоятелно основание за неуважаване на исковата претенция.
Неоснователно е оплакването, изложено във въззивната жалба, че
първостепенният съд не е очертал точно предмета на спора. Това е така,
доколкото претендираното в настоящото производство помещение с площ от
10 кв.м. представлява част от складовото помещение с обща площ от 72 кв.м.,
по отношение на което първоинстанционният съд правилно и обосновано е
достигнал до изовд, че същото няма самостоятелно функционално
предназначение по смисъла на § 5, т. 39 ЗУТ, не представлява самостоятелен
обект на правото на собственост и поради тази причина не би могло да бъде
предмет на прехвърлителна сделка.
Поради тези правни съображения, настоящата съдебна инстанция
приема, че първостепенният съд е достигнал до законосъобразни правни
изводи и като е отхвърлил предявения осъдителен иск с правно основание чл.
108 ЗС, същият е постановил правилен съдебен акт. Предвид факта, че
изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, атакуваното Решение №
11/24.01.2022г., постановено по гр.д. № 211/2021г. по описа на Районен съд –
гр.М. ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
С оглед изхода на спора, разноски за въззивното производство се
дължат в полза на въззиваемия, които съобразно представения по делото
списък по чл. 80 ГПК възлизат на 300.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11/24.01.2022г., постановено по гр.д. №
211/2021г. по описа на Районен съд – гр.М. като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Ф. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. М., ул. “П.”
№ 8 да заплати на Р. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. М., ул. “П.”
№ 8 парична сума в размер на 300.00/триста/лева, представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11