РЕШЕНИЕ
№ 37
03.02.2020г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 07.01.2020г.,
в следния състав :
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония Алексова
като
разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 626 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивни жалби от Прокуратурата на
Република България, ОД на МВР – Перник и насрещна въззивна жалба на Х.Г. срещу
Решение № 967 от 01.07.2019г., постановено по гр. д. №7225/2018г. по описа на
Пернишкия районен съд.
Жалбоподателите Прокуратурата на Република България и
ОД на МВР – Перник обжалват решението в осъдителните му части.
Ищецът по делото е депозирал насрещна въззивна жалба
срещу решението в частта за отхвърляне на иска за сумата 5400,00
лева-пропуснати ползи от пропускане на възможността да започне работа като
шофьор вследствие отнемането на СУМПС.
С влязло в
сила Определение на ПОС от 03.10.2019г.
производството по насрещната въззивна жалба по отношение на ОД на МВР- Перник е
прекратено.
В жалбата на ОД на МВР са изложени аргументи за
неправилност поради необоснованост на решението и за неприложимост на
хипотезата на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Твърди се, че ищецът не бил привличан като обвиняем, а
бил свидетел. Ищецът не бил могъл да формира субективни представи за реална
опасност от осъждане щом не бил употребил наркотични вещества.
Вредите не били доказани. Оспорва се достоверността на
свидетелските показания относно психическото състояние на ищеца.
Твърди противоречие в мотивите относно вредите
съставляващи пропуснати ползи от невъзможността да се ползва личното МПС на
ищеца, настъпила поради снемане на регистрационните табели. Счита обезщетението
за неимуществени вреди за прекомерно.
В жалбата на прокуратурата на РБ се излагат аргументи,
че наказателното производство не е било образувано от прокурор, а като бързо
такова по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК. Наблюдаващият прокурор нямал възможност
да контролира действията на разследващия орган по образуване на досъдебното
производство. Недоказани били и неимуществени вреди. Оспорват се свидетелските
показания; прави се възражение за прекомерност на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД. Не били доказани и имуществени вреди.
Ищецът е депозирал отговори, с които оспорва жалбите,
както и насрещна въззивна жалба.
ПОС намира решението
за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение на правилността му
проверката на ПОС е ограничена до оплакванията в жалбите и
императивните материални норми.
След преценка на оплакванията в жалбите, твърденията и
възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства ПОС намира, от
фактическа страна за установено следното:
От приложеното ДП № 370/2018 г. по описа на Второ РУ
при ОД на МВР – гр. Перник, пр. преписка № 1898/2018 г. по описа на РП – гр.
Перник се установява, че същото е образувано на 01.08.2018 г. и започнало като
бързо производство на основание чл. 356, ал. 3 НПК срещу ищеца за това, че на
31.07.2018 г. в гр. Перник, по ул. „Ленински проспект“ е управлявано МПС – лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № *** след употреба на наркотични
вещества – амфетамин, установено с техническо средство „Dreger Drug Test
5000 ARGF0054“ – престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК. Изяснява се, че същата вечер ищецът се движел с автомобила си в
посока на движение от спирка „Метал“ към улица „Юрий Гагарин“ и бил спрян от
полицейски автопатрул на кръстовището с ул. „Благой Гебрев“. На място била
извършена проба с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба
на кокаин. На водача бил издаден талон за медицинско изследване за СПО на МБАЛ
„Рахила Ангелова“ АД – гр. Перник, като били иззети свидетелството му за
управление на МПС, контролният талон, свидетелството за регистрация на МПС и
двата броя регистрационни табели на автомобила. Г. бил съпроводен от полицейски
служители до болничното заведение за вземане на кръвна проба, след което бил
задържан в арестите на Второ РУ при ОД на МВР –
гр. Перник за срок от 24 часа на основание Заповед за задържане на лице
от 01.08.2018 г. освободен е в 18.00 ч. на 01.08.2018г.
С постановление от 02.08.2018 г. на прокурор при
Районна прокуратура – гр. Перник е постановено разследването по бързо
производство № 370/2018 г. да бъде извършено по общия ред.
С постановление от 13.09.2018 г. на прокурор при
Районна прокуратура – гр. Перник наказателното производство е прекратено поради
несъставомерност от обективна страна - в хода на разследването било установено
/след извършена съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза/, че в
предоставената от Г. през процесната вечер кръвна проба не са налице
наркотични/упойващи вещества или алкохол. Препис от постановлението е получено
от ищеца Х.Г. на 17.09.2018 г. На 20.09.2018г. били върнати
СУМПС и регистрационните номера на автомобила.
По тези факти спор няма между страните и те се
установяват от приложеното досъдебно производство.
Спорни са пасивната легитимация на прокуратурата,
наличието на пропуснати ползи от снемането на регистрационните номера и от
отнетото свидетелство за управление на МПС, както и наличието на неимуществени
вреди и размера на обезщетението за тях.
ПОС намира
възражението на ОД на МВР за липса на качеството обвиняем, а само свидетел за
неоснователно. Установено е че производството е започнало като бързо по чл.
356, ал. 3 НПК. Съгласно ал. 4 от същият текст лицето се счита обвиняем от първото действие по разследването- в случая разпит
на свидетел проведен в 06.00 часа от разследващ орган – протокол за разпит на
л. 3 и сл. от приложеното досъдебно производство. При това положение не е
необходимо да има постановление за привличане на обвиняем, за да се счита, че
лицето е било обвинено в престъпление. Постановлението на прокурора от
02.08.2018г разследването да бъде извършено по общият ред не води до отпадане
на качеството обвиняем. Отпадането на това качество настъпва или с оправдателна
присъда или с прекратяване от прокурора на наказателното производство срещу
лицето.
Доколкото на
досъдебното производство прокурорът упражнява функциите по ръководство и
решаване – арг. чл. 46, ал. 1 НПК, то несъстоятелно е възражението на
прокуратурата за липса на материално-правна легитимация поради невъзможност да
се оказва влияние върху разследващите органи. Прокуратурата носи отговорност за причинени вреди на лица по повод на
воденото досъдебно производство срещу тях, впоследствие прекратено именно с
прокурорски акт. В настоящия случай ДП № 370/2018 г. е наблюдавано от РП – гр.
Перник, като данните по делото сочат, че същото е докладвано на прокурор, с
прокурорски акт е било разпоредено разследване по общия ред с дадени указания
за действията по разследване, които следва да бъдат извършени и приключило
отново с акт на Прокуратурата. Следва да се има предвид, че въпроса дали
прокуратурата може да отговаря за вреди причинени от действията на органи на
МВР като разследващи органи е получил положителен отговор в практиката и на ВКС
(Решение № 253 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. №
457/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 490 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1427/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 95 от 8.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
849/2010 г., III г. о., ГК). Всъщност принципа е обратен-прокуратурата отговаря, а структурите на
МВР, с които разследващият орган е бил в правоотношение (служебно или трудово)
също могат да бъдат ответници по иска. Налице и изрична практика на ВКС, че
реда за реализиране на отговорността на държавата при „полицейско задържане“ е
този по този по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ (решение № 95 по
гр. д. № 849/2010 г., III г. о., ВКС; Решение № 211 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4260/2018 г., IV г. о) . Това не е
случайно, защото преди наказателното производство да премине в съдебна фаза
само прокурора може да го прекрати, разследващият орган няма такива правомощия.
Неоснователни са
възраженията на ОД на МВР и на прокуратурата за недоказване на неимуществени
вреди. Безспорно е установено в случая, че ищецът е разбрал, че срещу него се
води наказателно преследване. Този извод на ПРС не е и оспорван от ответниците
по иска. Самото му задържане от полицейските органи видно от заповедта за
задържане (в която това е изрично записано) е обосновано с данни за извършено
престъпление. Съгласно трайната практика на ВКС (Решение № 295 от 18.12.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 384/2017 г., IV г. о., ГК и др.) от воденото наказателно производство обичайно следват и негативни
емоционални изживявания-стрес, страх от осъждане засягане на
достойнството. С оглед на свидетелските показания, които ПОС също намира, че
няма основание да не се кредитират ПОС приема за правилни изводите на ПРС
относно психичните изживявания на ищеца и наличието на неимуществени вреди.
Свидетелите няма данни да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на
делото. Показаният им не са опровергани от другите доказателства.
Основателни обаче са оплаквания срещу присъдения
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Когато обезщетението се
претендира за неимуществени вреди от наказателното производство като цяло, то
се определя глобално с оглед на всички обстоятелства по случая. Вярно е, че в
конкретния казус е имало ограничаване на правото на свободно движение чрез
задържането от органите на МВР, но то не е за пълни 24 часа – още в исковата
молба се посочва, че след 18,00 на 01.08.2018г. ищецът е бил освободен. От
друга страна след това по отношение на ищеца не е взимана никаква мярка на
процесуална принуда, като той дори не е разпитван (в досъдебното производство
няма такива доказателства), престъплението за което е образувано наказателното
производство не е тежко. Ищецът не е семеен и няма доказателства отношенията му
с роднини да са влошени („…загубено доверие..“) както се твърди в исковата
молба. Няма данни да е разпространявана информация за производството срещу него
в обществото и да е имало каквито и да било коментари. Производството е
приключило за по малко от два месеца и като съобразява актуалната съдебна
практика (Решение № 211 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 4260/2018 г., IV г. о., ГК-присъдени 2000,00 лева при трикратно по голямо задържане, а именно за 72
часа) ПОС намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
е 1000,00 лева.
Относно исковете за имуществени вреди под формата
пропуснати ползи:
Иска за обезщетяване за
това, че ищецът бил лишен от ползването на личното си МПС поради снемането на
регистрационните табели ПОС намира за недоказан.
Съгласно трайната съдебна
практика (Решение № 297 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2015 г., III г.
о., ГК), включително задължителната
такава (Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от
2012 г. на ОСГТК на ВКС) е изтъкнато, че за да има пропусната полза трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага,
освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването ѝ. В конкретния случай няма никакви
доказателства, че ако не бяха свалени регистрационните табели на автомобила
ищецът е щял да извлече някаква полза от него и да се увеличи неговото
имущество. Няма твърдения и доказателства за някакви договорни отношения с друг
субект по отношение на ползването на автомобила, които отношения да са били
осуетени от свалянето на табелите. Сочената от ищеца практика (решение по т.д.
351/2008г. на ВКС и решение по гр.д. 643/2009г.) е преодоляна с посоченото
по-горе ТР на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното дотук по въззивните жалби на
ответниците по исковете, решението в частта
му по иска за неимуществени вреди ще следва да се отмени над размера от 1000,00
лева до присъдения такъв от 1500,00 лева и иска за разликата (500,00лева ) да
се отхвърли като решението в останалата осъдителна обжалвана част (до размера
от 1000,00 лева) да се потвърди.
В частта си за уважаване до размер от 1408,00 лева на
иска за имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да се ползва
личното МПС на ищеца поради свалените регистрационни номера решението следва да
се отмени и иска да се отхвърли.
По
Насрещната въззивна жалба:
ПОС намира депозираната насрещна въззивна жалба за неоснователна
по следните съображения:
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
а в петитума се търси обезщетение от „анулиране“ на едно вече възникнало ТПО. В
уточнителна молба от 09.11.2018г. също се твърди, вече сключен трудов договор
към момента на деликта.
От показанията на св. К. (управител на дружеството,
което е твърдяно да е работодател) обаче се установява, че към 31.07.2018г. не
е имало сключен трудов договор. Ищецът не е подписал договора на датата
посочена в него както се твърди в исковата молба. Явно е, че той е подписан от
страна на ищеца по-късно, тоест антидатиран е с оглед на целите на настоящият
процес. Освен това от показанията на св. К.-управител на твърдения работодател
става ясно, че ищецът е искал да се запознае с договора преди да го подпише.
Следователно към момента на деликта не е имало постигнато окончателно съгласие
между ищеца и св. К. за възникване на ТПО.
След като искът се основава на „анулиране“ тоест
прекратяване на едно съществувало ТПО, а по делото се доказва, че такова изобщо
не е възникнало, то правилно и ПРС е приел, че претенцията е неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото ищецът при уважени 5 % от
размера на исковете има право на разноски за първа инстанция за адвокатски
хонорар в размер на 50,00 лева, което налага отмяна на решението в частта по
разноските, имаща характер на определение, с която ответниците са осъдени да
заплатят разноски на ищеца над сумата от 70,00 лева, до която искането за
разноски е основателно (50,00 лева адвокатски хонорар и 20,00 лева държавна
такса).
Ответника ОД на МВР – Перник има право на разноски за
въззивното дело в размер на заплатената държавна такса от 12,50 лева по жалбата
срещу иска за имуществени вреди.
Водим от горното ПОС
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Решение № 967 от 01.07.2019г., постановено по гр. д.
№7225/2018г. по описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България - гр. София и Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1
са осъдени солидарно да заплатят на Х.А.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление над размера от 1000,00 /хиляда/ лева, като за разликата над този размер до
присъдения от 1500,00 лева ОТХВЪРЛЯ
ИСКА.
ОТМЕНЯ Решение № 967 от 01.07.2019г., постановено по гр. д.
№7225/2018г. по описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България - гр. София и Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1
са осъдени солидарно да заплатят на Х.А.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1 408,00
лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати
ползи от лишаване от ползването на собственото му моторно превозно средство –
лек автомобил „Ауди А3“ с ДКН *** за периода от 01.08.2018 г. до 20.09.2018 г.,
в резултат от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА ЗА ТАЗИ СУМА.
ОТМЕНЯ Решение № 967 от 01.07.2019г., постановено по гр. д.
№7225/2018г. по описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА по разноските (имаща характер на определение) с която Прокуратурата
на Република България - гр. София и Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи - гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 са осъдени да заплатят на Х.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** разноски над размера от 70,00 лева.
ОСЪЖДА Х.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1
СУМАТА ОТ 12,50 лева – разноски за държавна такса за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 967 от 01.07.2019г., постановено по гр. д.
№7225/2018г. по описа на Пернишкия районен съд в останалите обжалвани от
страните части.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1. 2.