РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. гр.Мадан, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100175 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от З. Б. П. против ТИ БИ
АЙ БАНК ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал .1 от
ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
Договор за потребителски кредит от 20.10.2023г., сключен между ищеца и
ответното дружество е нищожен като противоречащ на принципа на добрите
нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 20.10.2023г. ищецът сключил с
ответното дружество Договор за потребителски кредит, по силата на който му
е отпуснат кредит в размер на 4200 лв., при лихвен процент по заема 41,15 % и
годишен процент на разходите - 48,37 % със срок за погасяване от 60 месеца.
По договора е предвидена застраховка БАНК ЖИВОТ АГЕНТ в размер на
2439,00 лв., като разходът се финансира от кредитодателя. Така общо размера
на кредита става в размер на 6639,00 лв., върху която сума се прилага
посочената лихва в размер на 41,15 % за периода на договора, но реално
предадената и усвоена сума от ищеца била в размер на само 4200 лв. Ищецът
твърди, че Договор за потребителски кредит е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК
се дължи само главницата по него, без да дължи други разходи. Сочи, че не е
спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗПК. Позовава се на т. 3,
параграф 1 от ДР на ЗПК. Цитира практика на Съда на ЕС. Сочи, че не е
спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че ГПР по договора
е посочено само цифрово, без да се уточни какви разходи са включени в него.
Реално приложения ГПР на договора не отговарял на посочените 48,37 % в
него. При изчисляването му, ответното дружество не е включило
1
застраховката БАНК ЖИВОТ АГЕНТ в размер на 2439,00 лева. Клаузата за
застраховка била сключена с цел; да заобиколят материално-правните
изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит, без потребителя да има реален избор дали да сключи застраховките
или не. В чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е
заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит,
тоест за да се усвои кредита било необходимо размерът на същия да се
увеличи със застрахователните вноски, които следва да се заплащат по
договора за кредит. Наред с това застраховката била сключена и в полза на
кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка,
което допълнително обосновавало извод, че тя е условие наложено от
кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя.
Поради невключването на предвидената застраховка в посочения в
потребителския договор за кредит размер на ГПР, последният не съответствал
на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. По
изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че процесният
договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), чрез мобилното приложение на Банката, като
канал за комуникация от разстояние между кредитора и кредитополучателя.
Договорът и придружаващите го документи били съставени като електронен
документ по смисъла на ЗЕДЕУУ и са подписани с електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Счита за неоснователни твърденията на
ищеца, че процесният договор е разрез с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Позовава се на §1 т.4 от ДР на ЗПК -лихвения процент се прилага на годишна
основа към сумата на усвоения кредит, като сочи, че липсва каквато и да е
неяснота как точно се прилага този лихвен процент. Счита, че процесният
договор за кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Посочва,
че в чл. 10 от договора за кредит Банката е посочила ГПР изразен като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а именно: 48.37
%, както и общо дължимата от потребителя сума - 15 741.34 лв. Изначално
отбелязва, че не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1., т. 10 ЗПК да се тълкува
разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22
ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато
формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР
не съответства на действително прилагания между Банката и потребителя.
Неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото
процентно изражение на задължение (както твърди ищеца), което е
установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до
недействителност на договора за кредит на соченото основание. В случаите, в
които ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това
води до недействителност на самата клауза в договора. Безспорно било, че
ГПР „изразява общите разходи по кредита“, но задължението на кредитора по
чл. 11, ал. 1, т 10 е да информира потребителя за размера на ГПР изразен като
2
годишен процент от общия размер на кредита, съгласно определението за ГПР
дадено в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Как е изчислен ГПР, кои разходи се включват
при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК.
Тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я
предоставя на потребителя - първо защото няма такова изискване и второ,
защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за
потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на
договора за потребителски кредит. За конкретния договор за кредит ГПР е
правилно изчислен и е този посочен в договора за кредит - 48.37 %. За целите
на поставените от ищеца въпроси, при изчисляването на ГПР с включването
на застраховката като разход, резултатът е 98.06 %, който обаче счита за
ирелевантен, поради факта, че застрахователната премия не следва да бъде
включена при изчислението на ГПР. Съгласието на потребителя за
сключването на застраховка е обективирано чрез Сертификат № *, в края на
който може да се види подпис и изрично позоваване на преддоговорната
информация, която е предоставена при избора на тази допълнителна услуга,
включително относно размера на премията. Застрахователната премия като
цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не е „разход“
по договора за кредит, защото сключването на застраховка не е условие, което
следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит.
Сключването на Договора за потребителски кредит не е обусловено от
задължителното сключване на договора за застраховка. При отказ от
застраховката застрахователната премия ще бъде възстановена на потребителя
ищец, доколкото Банката е финансирала застрахователната премия и я е
платила от негово име и за негова сметка. Процесният застрахователен
договор, обективиран в застрахователен Сертификат № * и прилежащите към
него общи условия и предварителна информация е сключен по реда на чл. 382
от Кодекса на застраховане (КЗ). Счита, че доколкото застраховката не е била
условие за сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично
заявена от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде
прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за
кредит, съобразявайки разписаното в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, считаме че в
настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите
разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението
на ГПР. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между З. Б. П. – потребител и Ти Би Ай Банк ЕАД –
кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № * от 20.10.2023г г., по
силата на който на ищеца е бил предоставен потребителски паричен кредит в
размер на 4200 лева, като било уговорено и заплащане на застрахователна
премия в размер на 2439 лева по застраховка живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ.
Като общ размер на кредита е посочен 6639 лева. Срокът надоговора за
кредит е посочен в чл. 6 – а именно до 05.11.2028 г. Съгласно чл. 9 годишния
лихвен процент по договора е в размер на 41,15 %, а ГПР 48,37 %. Общата
дължима сума от потребителя възлиза на 15741,34 лева. Видно от
3
погасителния план към договора за кредит, същият е платим на 60 бр. месечни
вноски в размер на 262,35 лева всяка, включващи лихва и главница.
Като доказателства по делото са представени Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който
като общ размер на кредита е посочена сумата от 6639 лева, Заявление-
декларация за установяване на договорни отношения, декларация по чл. 42,
ал. 2, т. 2 от ЗМИП, Сертификат № * за застрахователни програми „Защита на
кредита“ и „Защитна на сметките“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставени от Ти Би Ай Банк ЕАД и Допълнителна медицинска
услуга „Второ медицинско мнение“, ведно с приложения към него.
Сключеният между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и ищеца договор има
характер на договор за потребителски кредит. Заемодателят е банкова
финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Същевременно, ищецът е
физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова
услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на
Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените
правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит.
Прочитът на съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит налага разбирането, че същият е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според
която договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че кредиторът
неправилно отразява в чл. 7.1 от договора, че общият размер на кредита,
усвоен от потребителя е в размер от 6639 лева. С оглед съдържанието на
представения договор за потребителски кредит не се установява на ответника
да е отпуснат кредит в размер на 6639 лева. Напротив, предоставената сума е
в размер на 4200 лв., а разликата до сумата от 6639 лева се състои от
начислена застрахователна премия по застраховка живот в размер на 2439
лева. Тази сума от 2439 лева обаче не е част от главницата - заетата сума, а са
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те
могат да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са
начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и
премии, съгласно основанието, за което се дължат. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
4
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се
установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили
задължение за покупка на застраховка, като дължимостта на
застрахователната премия е определена към момента на сключване на
договора. Същата е включена в размера на погасителните вноски като част от
главницата, както и в общият размер на задълженията по кредита.
Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна
премия е установено към момента на сключване на договора и формира
общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде
съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита. В
случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен
в размер от 41,15 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия.
Служебно изчислен от съда посредством онлайн калкулатор при следните
параметри: размер на кредита 4200 лева, платим на 60 месечни погасителни
вноски в размер на 262,35 лева всяка, включваща главница, лихва и
застрахователна премия, при общ размер на всички плащания 15741,34 лева,
то реално приложимият ГПР по процесния договор е 102,68%. Ето защо
размерът на действително приложеният ГПР по процесния договор надхвърля
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което към датата на сключване
на договора е 68,20 %. С оглед изложеното е нарушена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото посочения в договора ГПР не отговаря на
действителния такъв. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне
на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона, поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направени по делото разноски в размер на 168 лева за държавна такса.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от ЕАД Е. И. на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото следва да бъде
определено в минималния предвиден размер по дела с определен материален
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдс от 480
лева с вкл. ДДС. Ето защо, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между З. Б. П., ЕГН
**********, с адрес: * и ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: *, че сключеният между тях Договор за потребителски
кредит №* от 20.10.2023г е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22
от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: * да заплати на З. Б. П., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 168
лева (сто шестдесет и осем лева) направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: * да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. БУЛСТАТ
* с адрес: *7, представлявано от Е. Г. И., сумата от 480 лева (четиристотин и
осемдесет лева) с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6