Р Е Ш Е Н И Е
№260043
07.12.2020г.,
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на петнадесети октомври две
хиляди и двадесета година в открито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: АНА НЕНЧЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 109
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба
на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ №**, чрез
пълномощника юрисконсулт В.С., срещу Н.С.К., ЕГН **********,***.
Претенцията с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД е да се осъди ответната страна да заплати на
ищеца остатъка на неплатените и изискуеми задължения, произтичащи от сключен
Договор за ипотечен кредит от 21.07.2006 г., а именно:
- 28 206, 39 лв. – главница;
- 25 154, 29 лв.
- договорна лихва за периода 26.07.2009 г. - 09.07.2018 г.;
- 761, 50 лв. - обезщетение
за забава за периода от 26.08.2009 г. - 09.07.2018 г., начислени на основание т.20.1 от ОУ към договора;
- 1101, 07 лв.
- дължими заемни такси;
-
Законна лихва, считано от 10.07.2018 г. до окончателното погасяване на
вземането;
които
суми да бъдат изплатени по следната банкова сметка *** ***, BIC: ***.
Претендират се разноските по настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за
ипотечен кредит, сключен с „БАНКА ДСК" ЕАД на 21.07.2006 г., на ответника Н.С.К.
бил предоставен банков кредит за сумата от 30 000 лв., която следвало да бъде
издължена в срок от 240 месеца, считано от датата на усвояването й. Вземанията
по кредита били обезпечени с договорна ипотека върху подобно описан в исковата
молба недвижим имот на ответника. Кредитната сума била усвоена от ответника в
пълен размера на 26.07.2006 г.
Описано е, че за ползване на отпуснатия кредит,
кредитополучателят следвало да заплаща на банката лихва, формирана на базата на
лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от кредитора. Към
датата на сключване на процесния договор базовия лихвен процент бил 3,69 %,
стандартната надбавка била в размер на 4,26 процентни пункта или лихвеният
процент по кредита се формирал в общ размер на 7,95 %.
Уговорената падежна дата за погасяване на месечните
вноски по кредита била датата на усвояването му, т.е. 26-то число на месеца.
Съгласно уговореното обслужването на кредита се осъществявало по погасителен
план неразделна част от сключения договор за кредит, а погасяването на
дължимите суми се извършвало чрез разплащателната сметка на задълженото лице.
Обслужването на кредитната експозиция било извършвано в съответствие с
договорения погасителен план до август 2009 г.
Твърди се, че кредитополучателя обслужвал кредита до м.
август 2009 г., когато внесъл последната вноска, отнесена за погасяване на
дължимите суми по главница и лихви за м.юли 2009 г., след което спрял
плащанията и изпаднал в забава. Сочи се, че съгласно чл. 20.1 от общите условия
(ОУ) към договора за кредит при забава в плащане на месечна вноска за главница
и/или лихва от 7 (седмия) ден след падежната дата остатъкът от кредита се олихвява
освен с договорената лихва и с надбавка възлизаща на 3 (три) процентни пункта,
считано от деня следващ падежната дата. Акцентира се, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Изложени са твърдения, че обезщетението за забава в
случая възлиза в размер на 761,30 лв., представляващи
начислената част за забава с лихвена надбавка от 3 %, което е сформирано въз
основа на договорения размер за наказателна надбавка. Същото било надлежно
изчислено и отразено в приложеното извлечение от счетоводните книги и обхваща
периода от първото непогасено изцяло и падежирало вземане за месечната вноска -
26.08.2009 г. до подаване на настоящата искова молба в съда - 10.07.2018
г. Към тази дата дължимите, но
непогасени вноски по кредита били 107 броя.
Изяснява се още, че съгласно чл. 25.1 и чл. 25.2 от ОУ
на договора кредитополучателя дължи всички други обявени от кредитора заемни
такси и комисионни, както и всички разходи по обслужване на задължението и
принудителното събиране на вземането, съгласно Тарифата на Банката, които
възлизали в общ размер на 1101,07 лв.
Тъй като гореописаните задължения не били изпълнени за
банката бил налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
След уточняване на обстоятелствата от ищцовата банка,
последната претендира вземането си от датата на подаване на исковата молба –
10.07.2018 г., когато е и настъпила предсрочната изискуемост на кредитита.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адв. И.В. (САК).
С отговора не се оспорва основанието на иска, но се
оспорва неговия размер.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по
отношение претенцията за договорната лихва.
Прави се възражение и по отношение начислената
наказателна лихва върху погасените по давност вноски, тъй като с погасяване на
главното вземане се погасяват и акцесорните такива, в т.ч. и вземанията за
лихви.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна
искова молба от ищеца се оспорват изцяло всички възражения, направени с
писмения отговор, в т.ч. възражението за изтекла погасителна давност - по
съображения, че същата започвала да тече едва от крайния падеж на задължението.
Неоснователно се възразявало от ответника, че
начислената наказателна лихва върху погасените по давност вноски не се дължи.
Поддържа се, че договореното връщане на кредита на погасителни вноски
представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части, но това не превръща договора в такъв за периодични платежи,
а представлява само частични плащания по него. Позовава се на съдебна практика.
Несъстоятелни били и твърденията за недължимост на лихвите,
основани на възраженията за погасяване на главното и съответно на акцесорното
вземане Сочи се, че освен наказателните лихви, банката претендирала единствено
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й събиране.
Излагат се подробни съображения.
В срока по чл. 373 ГПК не е постъпил допълнителен
отговор от страна на ответника чрез назначения му особен представител.
Страните по делото са представили доказателства за
установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства.
След даване ход на устните състезания страните в
писмени защити са заявили, че подържат всичките си доводи и възражения, както и
че претендират сторените от тях разноски в процеса. Процесуалният представител
на ищеца е възразил и срещу евентуално претендирано възнаграждение за адвокат
като завишено.
Съдът след като съобрази доводите на страните, както и
прецени приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема при условията на чл.235 от ГПК следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.430 от ТЗ, вр.
чл. 79, ал.1 отт ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД. В тозип смисъл по отношение на
главния иск ищцовата страна следва да
докаже наличието на правопораждащите факти – валиден договор за банков кредит,
изпълнение на задълженията по него от страна на кредитодателя, неизпълнение на
задълженията от страна на кредитополучателя и наличието на предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост, а ответника - правопогасяващите факти с
оглед направените от него възражения - изтекла погасителна давност по отношение
претенцията за договорната лихва.
Наред с това и с оглед предмета на иска, приложение в
случая имат нормите на ЗЗП и затова в тежест на ищцовата банка е да установи,
че клаузите от процесния договор
за ипотечен кредит са
били уговорени индивидуално с оглед разпореденото в чл.145 и сл. от ЗЗП.
Безспорно е в процеса наличието на валидно сключен
между страните договор за ипотечен кредит от 21.07.2006 г., както и че
правоотношенията помежду им се уреждат и от приетите Общи условия за
предоставяне на ипотечни кредити на Банка ДСК АД, копие от които са приети по
делото.
Установява се, че съгласно чл.3 и чл.4 от Договора
кредита се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка №02/5991598 с титуляр кредитополучателя.
Съгласно сключения договор страните са договорили
кредитът да се погасява на 240 месечни вноски съгласно приложен погасителен
план с падежна дата 26-то число на месеца. Съгласили са се и дължимата лихва да
се формира от базов лихвен процент за тази вид кредит – 3,69% заедно със
стандартна надбавка в размер на 4,26 процентни пункта или общо лихвения процент
е размер на 7,95%.
По делото е приета ССЕ, която като компетентно
изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира.
Въз основа на приетото заключение съдът приема за
установено, че на основание сключения договор за ипотечен кредит на 26.07.2006
г. ответникът Н.К. е усвоил кредита в размер на 30 000лв., като е погасявал същият до 27.04.2009 г., след което
е преустановено плащането. С направените погасителни вноски са погасени
задължения в размер на 9 706.41 лв. в т.ч. 1 888.61 лв. - главница;
7 629.06 лв. - договорна лихва; 0.91 лв.- санкционна лихва; 187.96 лв. –
такса управление за 2008 г. и 2009 г. Така към датата на подаване на исковата молба
непогасената главница е в размер на 28 206.39 лв. Неплатената на банката
възнаградителна лихва, изчислена до 09.07.2018 г. е в размер на 25 134.29
лв. Пак от експертизата се установява, че длъжника дължи при просрочие на
главницата и санкционна лихва, която е в размер на 3% съгласно т.20.1. от ОУ за
предоставяне на ипотечни кредити или за процесния период общо сумата в размер
на 761,30 лв. Наред с това длъжникът дължи и такса за управление, която е в
размер на 762,04 лв. за периода от 26.07.2008г. до 26.07.2017г. Предвид, че
банковият договор е ипотечен, страните са постигнали съгласие за застраховка на
обезпечението, която за процесния период е в размер на 116,73 лева, както и за
подновяване на договорна ипотека – такса в размер на 222,30 лв.
Пак от ССЕ се установява, че кредита е воден от
банката – кредитор като редовен кредит до датата на подаване на исковата молба.
Съобразно чл.19.1 от ОУ при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл.19.2
от ОУ при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90
дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава от 10 процентни
пункта, като последиците за това настъпват автоматично. Предвидени са и клаузи (чл.20.1) че банката може да направи
кредита предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения
по лихва и/или главница.
При така
установеното по делото от фактическа страна съдът приема предявеният иск по чл.
430 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД за основателен като съображенията
му за това са следните:
Страните в процеса не спорят, че помежду им е налице
валидно възникнало правоотношение основано на договор за банков ипотечен
кредит. Доказано е и че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя, както и
че е бил редовно погасяван до 27.04.2009 г.
След тази дата и до момента ответникът е спрял плащанията по кредита.
След констатираното неизпълнение от страна на длъжника, факт безспорно доказан
в процеса, Банка ДСК надлежно е упражнила правомощието си да съобщи на същия,
че обявява кредита за предсрочно изискуем при наличие на обективните условия за
това, за което и длъжника е уведомен с връчване на препис от исковата молба на
назначения му особен представител. След изтичането на срока по чл.47 ал.6 от ГПК следва да се приеме, че вземането на кредитодателя - ищец е изскуемо.
Предвид, че в случая кредита е потребителски и правоотношенията между страните
по договора се урежда и по правилата на ЗЗП, то съдът при служебната си
проверка не констатира банката да е приложила неравноправна клауза, каквато в
случая е визирана в чл.6 изр. 1-во от Договора и чл.8 ал.1 от ОУ – едностранно
изменение на възнаградителна лихва в частта, касаеща базовия лихвен процент.
Относно размера на претенциите съдът приема следното:
При уговорена в договора за ипотечен кредит предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,
включително в частта им за възнаградителни и санкционни лихви и такси. Така съобразно
приетото заключение на вещото лице, съдът възприема посочените от същото
изчисления на дължимите суми по кредита към датата на подаване на исковата
молба, а именно: 28 206.39 лв. – главница; 25 134.29 лв. -
възнаградителна лихва, изчислена до 09.07.2018 г.; 761,30 лв. - санкционна
лихва при просрочие на главницата ; 762,04 лв. - такса за управление за периода
от 26.07.2008г. до 26.07.2017г.; 116,73 лева - за застраховка на обезпечението;
222,30 лв. – такса за подновяване на договорна ипотека.
Неоснователни са направените от ответника възражения,
а именно възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за
договорната лихва и възражение за изтекла погасителна давност и по отношение
начислената наказателна лихва върху погасените по давност вноски, тъй като с
погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните такива, в т.ч. и
вземанията за лихви. Изводът на съда относно неоснователността на така
направените възражения е съобразен с приетото от ВКС в редица негови решения, че уговореното
между страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в
такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. Предвид на това приложима по отношение на такова
задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване
на кредита или настъпила
предсрочна изискуемост, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните
погасителни вноски. В конкретният случай погасителната давност по чл.110 и чл. 111 от ЗЗД е започнала да тече от 10.07.2018 г., към която дата
банката е упражнила правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем като е подала исковата си молба
в съда и волеизявлението за това е надлежно достигнало до
кредитополучателя-ответник по иска чрез неговия особен представител.
Върху главницата се дължи и законната лихва от
предявяване на иска 10.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Поради изложеното до тук съдът приема предявеният иск
по чл.430 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД, както и акцесорната
претенция за лихви за изцяло основателни и доказани и следва да бъде уважени в
претендирания размер.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските,
сторени в настоящото исково производство, които са в размер на 2 658, 93 лева
и представляват дължима държавна такса, възнаграждения за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, като възражението за прекомерност направено от
процесуалния пълномощник на ищеца като несъстоятелно предвид изхода на спора не
следва да се обсъжда.
Воден от горното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********,
с седалище и адрес на управление гр. С., ул. М. № **, на основание
чл.430 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и договор за ипотечен кредит от 21.07.2006г.,
следните суми:
-28 206, 39 лв. – главница;
- 25 154, 29 лв. - договорна лихва за периода 26.07.2009 г. - 09.07.2018 г.;
- 761, 50 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.08.2009 г. - 09.07.2018 г., начислени на основание т.20.1 от ОУ
към договора;
- 1101, 07 лв.
- дължими заемни такси;
-
законна лихва, изчислена върху
главницата в размер на 28 206,39 лева, считано от 10.07.2018 г. до
окончателното погасяване на вземането,
които суми да бъдат изплатени по
следната банкова сметка *** ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. М. № *** сумата
2 658, 93 лева – платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/