РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Попово, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100849 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правна квалификация – чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът-„Овергаз Мрежи” АД гр.София, твърди в исковата молба, че е универсален
правоприемник на„Газоснабдяване Попово“ АД.
На 30.09.2002г. дружеството сключило Договор за присъединяване №
024/30.09.2002г., на обект на потребител - Х. М.М., в гр.П., ул. „К.“ № към
газоразпределителната мрежа на територията на гр.Попово. На 28.06.2004г. между страните
бил сключен и договор за продажба на природен газ на битов потребител. За неуредените
условия в договора се прилагали Общите условия в договорите за продажба на природен
газ, утвърдени от КЕВР и публикувани в национален ежедневник.
Твърди се, че правото на „Овергаз Мрежи“ АД към длъжника произтичало от чл. 184
от ЗЕ. Твърди се, че дружеството като продавач изпълнило задълженията си, присъединил
купувача към газоразпределителната си мрежа, и му оставял природен газ. Цените, по
които дружеството и неговите правоприемници доставяли природен газ били одобрени от
КЕВР и били общодостъпни.
Ищецът твърди, че от справка в Имотния регистър установил, че собственик на
газоснабдения имот от 05.06.2019г. бил ответника Е.Х. М., за което обстоятелство не били
уведомени по съответния ред, предвиден в Общите условия. Имотът в гр.П., ул.“К.“ №
продължил да ползва природен газ, който не бил заплатен за периода 01.01.2020г. -
29.02.2020г. С оглед на това потребителят на природен газ - собственик на газоснабдения
имот Е.Х. М. дължал на „Овергаз мрежи” АД главница в размер на лв. за разпределение,
снабдяване и доставка на природен газ за период 01.01.2020г. -29.02.2020г за обект с адрес:
гр. П., ул.К. № , абонатен №, които не бил заплатил.
Издадени били фактура № **********/31.01.2020г. за 512.81лв. и фактура №
**********/29.02.2020г., за 380.71лв., на името на предишния титуляр на партидата, която
1
не била сменена от новия собственик по съответния ред.
Твърди се, че от 01.10.2017г. била въведена двукомпонентна тарифна структура на
цените за достъп и пренос на природен газ, както следва: „пренос през газопреносната
мрежа" и „достъп до газопреносната мрежа" -.
На тримесечен период се извършвало изравняване между начислените и реално
направените разходи за достъп /резервиран капацитет/. При наличие на разлика се издавало
коригиращ финансов документ - дебитно или кредитно известие.
В изпълнение на горното било издадено Дебитно известие №
**********/10.04.2020г. за периода 01.01.2020г. - 29.02.2020г., за 0.12 лева.
Ищцовото дружество твърди още, че неполучаването на фактура от купувача не го
освобождавало от задължението да заплати дължимите суми.
Освен това, на осн. чл. 72 от ОУ, при неплащане в срока, посочен в съответната
фактура, купувачът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава от
деня, следващ датата на падежа до датата на окончателното изплащане на дължимите суми.
Така купувачът дължал лихва за забава до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 77.41лв., подробно
посочени, за всяка една от фактурите в ИМ
За събиране посочените суми "Овергаз Мрежи" АД депозирало пред PC -Попово
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. № 79/2021г. по описа на PC - Попово. Заповедният съд издал Заповед за
изпълнение, като последната била връчена по чл.47, ал.5 от ГПК, поради и което се
предявява и настоящия иск.
Предвид това ищеца претендира да се признае за установено, че ответника му дължи
сумата в.- главница, от които лева за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ
за период от 01.01.2020г. - 29.02.2020г. и 0.12 лева за достъп и пренос през газопреносната
мрежа; сумата от лв. - лихва за забава, изчислена от деня следващ датата на падежа на всяка
фактура до 08.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.02.2021г. до окончателното плащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №
79/2021г. на ПпРС. Претендира и за направените разноски по делото в т.ч. и за заповедното
производство.
В съдебно заседание не се явява представител.От пълномощник на дружеството е
депозирана молба, в която по същество се излагат доводи за уважаване на исковата
претенция.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
назначения особен представител на ответника Е.Х. М. от с.К., общ.Попово-адв.Б.К. от ТАК,
с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищцовото дружество не
ангажирало доказателства за наличието на сключен и действащ с ответника Е.М. договор за
продажба на природен газ за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № . Липсвали
доказателства, че ответника има качеството „потребител“ по смисъла ОУ на договора , и е
ползвал газта за своето домакинство. Не били представени и доказателства, че ответникът е
собственик на процесният обект, но дори и да било така, обстоятелството, че ответника Е;М.
не е изпълнил задължението си, да уведоми ищцовото дружество за настъпилата промяна в
правото на собственост не обосновавало възникване на задължение за същия да плаща
доставена до обекта газ.
Поради това, счита, че между страните по делото не съществувала валидна
облигационна връзка с предмет - доставка на природен газ за обект, находящ се в гр.
П.опово, ул. „Кокиче“ № 32, поради което предявените искове се явявали неоснователни и
2
недоказани, и следвало да бъдат отхвърлени от съда.
В съдебно заседание за ответник се явява назначения му особен представител, който
по същество поддържа депозирания отговор по иска.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „Овергаз Мрежи” АД гр.София заявление по чл.410 от
ГПК е образувано ч.гр.д. №79/2021г. по описа на ПРС. По него е издадена Заповед №
73/10.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Е.Х. Мехмед от с.Кардам, общ.Попово да заплати на кредитора
сумата лв.- главница, от които лв. за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ
за период от 01.01.2020г. - 29.02.2020г. и 0.12лв. за достъп и пренос през газопреносната
мрежа; сумата от лв. - лихва за забава, изчислена от деня следващ датата на падежа на всяка
фактура до 08.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.02.2021г. до окончателното плащане на задължението, както и разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по
чл. 415 от ГПК.
От приложения договор за присъединяване № 24/30.09.2002 г., се установява, че
обект на Х.М.М. се е присъединил към Газоразпределително предприятие „Газоснабдяване
Попово“ АД, находящ се в гр.П., ул.“К.“№. За същия този обект на потребление е сключен и
договор за продажба на природен газ на битов потребител № Б085/28.06.2004 г. между
Х.М.М. и „Газоснабдяване Попово“ АД, ведно с Общи условия към Договора за продажба
на природен газ.
В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността за разпределение,
снабдяване и доставка на природен газ , както и стойността на достъп и пренос през
газопреносната мрежа
За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства изравнителен протокол за достъп до газопреносната мрежа и за пренос през
газопреносната мрежа за период 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г.; дебитно известие №
**********/10.04.2020г. за сумата отлв.; фактура № **********/31.01.2020г., за
разпределение, снабдяване и доставка на природен гази за периода 01.01.2020г.-
31.01.2020г., на стойност лв. и фактура № 71025647316/29.02.2020г. за разпределение,
снабдяване и доставка на природен гази за периода 01.02.2020г.-29.02.2020г., на стойност
лв.
От посоченото по-горе доказателства е видно, че общата сума за плащане по
фактурите е в размер 893.64лв. Посочената сума е претендирана както със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. За тази
сума, както бе посочено по-горе, е издадена и заповед за изпълнение.
Истинността на приложените фактури и дебитно известие не е оспорена от ответника
в едномесечния срок за отговор на предявения иск по чл. 131 от ГПК.
От приложената справка № 95332/27.01.2021 г. чрез отдалечен достъп по данни за
имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – Попово, се
установява, че имота в гр.П., ул.“К.“ №3, от 05.06.2019г. е собственост на ответника по
делото-Е.Х. М.
По делото са приложени и лицензия за осъществяване на дейността разпределение на
3
природен газ № Л – 441 – 08/30.03.2015г., изд. от „Комисия за енергийно и водно
регулиране“; лицензия за осъществяване на дейността разпределение на природен газ № Л –
441 – 12/30.03.2015г., изд. от „Комисия за енергийно и водно регулиране“и извлечение от
вестник „ Сега“ бр. 290 от 11.12.2006 г. с поместени Общи условия за продажба на природен
газ на потребители за битови нужди на „Овергаз.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Така предявения иск е установителен, предявен след указания до кредитора по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същият
е допустим.
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да докаже вземането си,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже, че
налице сключен между страните договор за доставка и продажба на природен газ, по който
ответника е купувач на природен газ; че е предоставил на ответника за визираният период
природен газ, тяхното количество и стойност, които не са заплатени в срок, забавата на
длъжника, а ответника като длъжник следва да докаже че е заплатил доставената му в имота
топлинна енергия.
В случая между страните липсва спор относно обстоятелството, че ищцовото
дружество като правоприемник на „Газоснабдяване Попово“ АД е доставчик на природен
газ, съгласно лицензия № Л–441–08/30.03.2015г и № Л–441– 12/30.03.2015г.
Няма спор в настоящия случай, че ответникът е собственик на имот , находящ се в
гр.П., ул.“К.“ №, който имот е присъединен към газоразпределителната мрежа на ищцовото
дружество
По общо правило отношенията между ищеца – газоразпределително дружество и
крайните потребители възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на
електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и
задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката
(ЗЕ) и от Общи условия за продажба на природен газ на потребителите за битови нужди,
издадени на основание чл. 16 от ЗЗД и чл.296 от ТЗ във вр. с чл.183 от ЗЕ, действащи към
периода на предоставяне на природния газ на ответника.
В този смисъл съдът приема, че в случая е налице облигационна връзка между
страните по делото за обект в гр.П., ул.“К.“ №, съгласно договор при общи условия, по
силата на която ответникът е потребител на природен за битови нужди, по смисъл на
разпоредбата на чл.6 от ОУ, на имот, присъединен към газоразпределителната мрежа, който
като физическо лице е ползвал природен газ за домакинството си, и е снабдяван с такъв от
ищцовото дружество
По силата на този договор ищецът бил длъжен да достави природен газ на ответника,
а последният да му го заплати в сроковете и по начина определен в Договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е изпълнил
задълженията си съгласно договора, поради и което му се дължи заплащане. Няма данни
обаче, ответника да е заплатила дължимите суми за процесния период в сроковете по
договора и съгласно Общите условия на ищцовото дружество, действащи към процесния
период, които предвиждат, че месечните дължими суми за доставения газ следва да се
заплащат в 10-дневен срок от издаване на фактурата (чл. 55, ал.2 от ОУ), като в случай на
забава, купувачът дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до изпълнение на задължението (чл. 72 от ОУ).
Въз основа на гореизложеното и съгласно представените доказателства, съдът
4
приема, че за процесния период - от 01.01.2020г. - 29.02.2020г г. дължимата цена за доставка
на природен газ на обекта на ответника в гр.П., ул.“К.“ № възлиза на сумата в размер на лв.,
от които лв. за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ за период от
01.01.2020г. - 29.02.2020г. и 0.12 лв за достъп и пренос през газопреносната мрежа.
До този размер съществува вземането на ищеца, доколкото ответникът не е доказал
погасяване на дълга си. Върху тази сума се дължи и законна лихва, считано от 10.02.2016 г.
– датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд, до окончателното плащане (арг.
от чл. 422, ал.1 ГПК).
Доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и съобразно
посочената по-горе разпоредба на чл.72 от ОУ и общите правила за забава изпълнение на
парични задължения, ответникът носи отговорност и за забавено изпълнение, като дължи
съответното мораторно обезщетение. С помощта на он-лайн калкулатор (www.calculator.bg)
съдът изчисли, че дължимата лихва фактура по № **********/31.01.2020г., за периода от
11.01.2020г. до 08.02.2021г. е в размер на лв., по фактура № 71025647316/29.02.2020г., за
периода 11.02.2020г. до 08.02.2021г. лихвата за забава е в размер налв., и по дебитното
известие от 10.04.2020г. лихвата за забава, за периода от 21.04.2020г. до 08.02.2021г.,
лихвата за забава е в размер на в. Или общо дължимата лихва за забава е в размер на лв.
Ищцовото дружество обаче претендира като лихва за забава в размер на лв., поради което, с
оглед липсата на изменение на иска в тази част, съдът намира, че същия следва да бъде
уважен, така както е предявен.
Предвид гореизложеното, следва да бъде признато в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата лв.- главница, от които лв. за разпределение, снабдяване
и доставка на природен газ за период от 01.01.2020г. - 29.02.2020г. и в. за достъп и пренос
през газопреносната мрежа; сумата от лв. - лихва за забава, изчислена от деня следващ
датата на падежа на всяка фактура до 08.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.02.2021г. до окончателното плащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №79/2021г. по описа на ПпРС.
При този изход на делото и като се съобрази със задължителното тълкуване, дадено в
т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС, съдът приема, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство – в общ размер 325.00лв. (в т.ч. 25.00лв. - държавна таса и лв. – адвокатско
възнаграждение), както и разноските в настоящото исково производство – в общ размер лв.
(в т.ч. лв. – за заплатена държавна такса илв. – за възнаграждение за особен представител).
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящото
производтвото, съдът установи, следното: По делото е приложен списък на разноските, в
който списък фигурира адвокатско възнаграждение в размер на лв.. В случая обаче по
делото е приложено само пълномощно за осъществяване на процесуално представителство.
От страна на ищеца и/или неговия представител не е представен договор за правна защита и
съдействие, от който да се установи какво възнаграждение са уговорили страните по него,
начина му на плащане, нито пък има доказателства дали същото е платено.
Предвид изложеното, както и с оглед съобразяване на ТР №6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, т.1, в която е посочено, че: “ Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това,
а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка., съдът намира, че разноски за адвокатско
възнаграждение на ищеца не се дължат, и не следва да се присъждат.
Водим от изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е.Х. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес- с. К., общ.П., обл.Т., ул. „Д-р В. Г.“ и “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ”
АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец", ул.
„Филип Кутев“ № 1 представлявано от Кирил Атанасов Марковски, ЧЕ Е.Х. М., ДЪЛЖИ
НА „Овергаз Мрежи” АД, СУМАТА лв. (т.)-главница, от които 893.52 лв. за
разпределение, снабдяване и доставка на природен газ за период 01.01.2020г. -29.02.2020г. и
0.12 лв. за достъп и пренос през газопреносната мрежа, за който са издадени фактура №
**********/31.01.2020г., фактура № **********/29.02.2020г. и дебитно известие №
**********/10.04.2020г. и СУМАТА лв. (ст.) - лихва за забава изчислена от деня следващ
датата на падежа на всяка фактура до 08.02.2021г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -09.02.2021г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №79/2021г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА Е.Х. МЕХМЕД, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- с. К.,
общ.П., обл.Т., ул. „Д-р В.Г.“ ДА ЗАПЛАТИ НА “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД , ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец", ул. „Филип
Кутев“ № 1 представлявано от Кирил Атанасов Марковски, СУМАТА лв. (т.) – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №79/2021г. по описа на ПРС, както и сумата лв. (ст.) -
разноски в настоящото исково производство, по гр.д. № 849/2021г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6