Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14 14.02.2014г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар П.М.
и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 312 по описа за 2013г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от
Закона за държавния служител /ЗДСл./.
Образувано е по жалба наименована „искова молба”, подадена от Д.К.Н. ***, уточнена с
допълнителна писмена молба вх. № 2464/ 29.07.2013г., с която се оспорва Заповед
№ 94-Д-125-9#1/ 23.08.2012г., издадена от Кмета на община Мъглиж, с искане за отмяната
й като незаконосъобразна или прогласяването й за нищожна. С обжалваната заповед
на Д.Н. - държавен
служител на длъжност Секретар на община Мъглиж, на основание чл.92 във вр. с чл.93, ал.1 и ал.3 и чл.89, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДСл.,
е наложено дисциплинарно наказание
„забележка”. В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на
заповедта по съображения за постановяването й при неспазване на установената от
закона форма; при допуснати съществени нарушения на административно -производствените
правила; в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл и в
несъответствие с целта, преследвана от закона. Жалбоподателката поддържа, че оспорената
заповед за налагане на дисциплинарното наказание, както и писмена покана рег. №
94Д-125-5 от 23.08.2012г., с която са й изискани обяснения във връзка с
твърдяно нарушение на служебната дисциплина, не са й били връчени, като в тази
връзка оспорва истинността на съдържащото се върху тези документи
удостоверяване за връчването им при условията на отказ за получаване. Твърди че
по аргумент от нормата на чл.97, ал.3 от ЗДСл., връчването на заповед за
налагане на дисциплинарно наказание при условията на отказ е недопустимо, с
което обосновава и че срокът за съдебно обжалване на заповедта с искане за
отмяната й като законосъобразна е започнал да тече от момента, в който е узнала
за издаването и наличието на такъв административен акт. В писмено становище
чрез пълномощника си по делото излага и доводи че в Заповед № 94-Д-125-9#1/ 23.08.2012г. на Кмета на
община Мъглиж
не са посочени конкретни мотиви относно наличието на фактическо основание за
наложеното й дисциплинарно наказание, като оспорва извършването на твърдяното в
Покана рег. № 94Д-125-5 от 23.08.2012г. деяние; квалифицирането му като нарушение на
служебната дисциплина и съотв. като материалноправно основание за подвеждането
й под дисциплинарна отговорност с налагане на дисциплинарно наказание
„забележка”. Твърди че дисциплинарно производство изобщо не е било проведено,
което е довело до ограничаване правото й на защита. Направено е искане за
отмяна на обжалваната заповед респ. за прогласяване на нейната нищожност.
Ответникът по жалбата - Кмет на община Мъглиж, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че Заповед № 94-Д-125-9#1/ 23.08.2012г. за налагане на
дисциплинарно наказание на Д.Н. ***, е връчена на жалбоподателката при условията на отказ за
получаването й, поради което е изтекъл законово регламентирания 14-дневен
преклузивен срок за оспорване на акта с искане за неговата отмяна като
незаконосъобразен. Обосновава че обжалваната заповед е валиден административен
акт и не са налице основания за обявяването й за нищожна. Излага доводи че
оспореният акт за налагане на дисциплинарно наказание, като издаден в
съответствие с материалния закон, при спазване на регламентираните в ЗДСл.
административно-производствени правила и на императивните изисквания за
неговата форма и съдържание, е правилен и законосъобразен.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното по административно-правния спор:
Със
Заповед № РД-09-551 от 23.08.2012г. на Кмета на община Мъглиж, на основание
чл.122, ал.1 от ЗДСл., влязло в сила съдебно решение №122 по адм.д. № 131
/2012г. по описа на Административен съд Стара Загора и подадено от Д.К.Н.
заявление, държавният служител Д.Н. е възстановена на длъжността „секретар” на
община Мъглиж, считано от датата, посочена в заявлението - 23.08.2012г. Заповедта
е била съобщена лично на Д. Н. на 23.08.2012г., в 10.04ч. Съставен е протокол с
рег. № П-7/ 23.08.2012г., подписан от Господин Господинов, Анелия Василева и
Ангелина Симова, в който е посочено, че на 23.08.2012г, в 10:20ч, след като е
възстановена на работа и въведена в работния си кабинет, г-жа Д.Н. отказва да
изпълнява служебните си задължения като Секретар на община Мъглиж и не е
изпълнила четири пъти подред устните нареждания на Кмета на община Мъглиж да не
разговаря по мобилния си телефон в работно време по лични въпроси. С писмена покана
изх. № 94-Д-125-5 от 23.08.2012г., Кметът на община Мъглиж е поканил
служителката Д.Н. да даде писмени обяснения за това, че на 23.08.2012г. от
10:10 часа до 10:20 часа, четири пъти било констатирано, че тя не изпълнява
служебните си задължения и провежда лични разговори по личния си мобилен
телефон в работно време. Посочено е че изискването
на обяснения е необходимо с оглед евентуално налагане на дисциплинарно
наказание. На самия документ /писмена покана изх. № 94-Д-125-5 от
23.08.2012г./, под текста на поканата и подписа на Кмета на община Мъглиж, е отбелязано
с ръкописно изписан текст, че „Служителката отказва да получи настоящата
покана”, като това обстоятелство е удостоверено с името и подписа на лицето К.К.
и с името на лицето В.Д., при посочени дата и час на удостоверяването и от
двете лица - 12:27ч., 23.08.2012г.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 94Д – 125-9#1 от
23.08.2012г., издадена от Кмета на Община Мъглиж, на основание чл.92 във вр.
с чл.93, ал.1 и ал.3, чл.89, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДСл., на Д.К.Н. ***, е
наложено дисциплинарно наказание „забележка”. В заповедта е посочено че се
издава във връзка с отправена Покана рег. № 94Д-125-5 от 23.08.2012г. за искане
на обяснение и грубия отказ на служителката да получи тази покана. На заповедта е отбелязано с ръкописно изписан текст,
че „Служителката отказва да получи настоящата заповед”, като това обстоятелство
е удостоверено с имената и подписите на посочените като свидетели лица – Р. З.
и Ел. М., при отразени дата и час на удостоверяването и от двете лица - 23.08.2012г., 13.15ч.
Във
връзка с откритото производство по оспорване истинността на Писмена покана изх.
№ 94-Д-125-5 от 23.08.2012г. и Заповед № 94Д-125-9#1 от 23.08.2012г. на Кмета
на община Мъглиж относно верността на направените отбелязвания, удостоверени с имената
и подписите на служители от общинска администрация – Мъглиж, че Д.Н. отказва да
получи посочените документи, по делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата К.
Маринов К.; В. Любенов Д.; Р. Здравков З. и Е. Сахак М.
/и четиримата служители в общинска администрация Мъглиж/, както и на лицата
Румяна Кънева Желева и Стайко Добрев Добрев. Съгласно
показанията на св. К.К. той лично е присъствал на връчването на писмена покана
изх. № 94-Д-125-5 от 23.08.2012г. на жалбоподателката Д. Н. и е свидетел на
отказа й да получи тази покана. Свидетелят заявява, че връчването на поканата
за даване на обяснения е извършено в стая 205 – кабинетът, в който той е
работил и който е бил определен като работно място на Д. Н. след
възстановяването й на работа. След предявяване на Покана изх. № 94-Д-125-5 от
23.08.2012г. св. К. потвърди, че под изписания текст „Служителката отказва да
получи настоящата покана”, лично и собственоръчно е записал името си, датата и
часа, както и че положеният подпис за удостоверяване на отказа е негов.
Съгласно показанията на св. В.Д. жалбоподателката Н.
в негово присъствие е отказала да получи и да разпише връчената й писмена
покана за даване на обяснения. Свидетелят заявява че връчването е направено в
кабинет 205, като Д. Н. е прочела поканата и отказала да я разпише. След предявяване на писмена покана изх. №
94-Д-125-5 от 23.08.2012г. св. Д. потвърди, че под изписания текст
„Служителката отказва да получи настоящата покана”, той лично е записал името
си, датата и часа. Свидетелите Р.З. и Е.М. потвърждават, че Д. Н. е отказала да
получи и подпише заповедта на Кмета на Община Мъглиж за налагане на
дисциплинарно наказание. След предявяване на Заповед № 94Д-125-9#1 от
23.08.2012г. двамата свидетели изрично заявиха, че изписания върху документа
текст „Служителката отказва да получи настоящата заповед” с посочени дата и
час, е ръкописно написан лично от тях и съответно че изпълнените подписи, с
които това обстоятелство е удостоверено, са техни. Съгласно показанията на св.
Румяна Желева на 23.08.2012г., малко след 13 часа, е отишла в общинска
администрация Мъглиж, за да се срещне със служителката, отговаряща за „Човешки
ресурси”. Докато изчаквала служителката влязла в кабинет 205, където били
жалбоподателката Д. Н. и св. К.К.. Около 20-25 минути останала в стая 205,
където говорили с Д. Н. и излязла от сградата след 13.30ч. Свидетелката заявява
че през това време никой друг служител от общинска администрация не е влизал в
стаята, нито е видяла някого в коридора на етажа. Съгласно показанията на св.
Стайко Добрев на 24.08.2012г., след видян репортаж по телевизията за Д.Н.,
отишъл от любопитство до общината да види какво прави тази жена, а и имал там и
друга работа във връзка с къщата. Свидетелят заявява, че е отишъл в общинска
администрация Мъглиж на 24 август, след 13.30ч., качил се на втория етаж и
видял една жена, която седяла на пейка в коридора – това била Д. Н..
Към
материалите по делото са приложени Инструкция за деловодната дейност в община
Мъглиж; Устройствен правилник на Общинска администрация – Мъглиж и Правилник за
вътрешния трудов ред на Общинска администрация – Мъглиж.
Като
доказателства са приети документите, съдържащи с в преписката по издаване на
оспорената заповед, както и разпечатка – извлечение от електронния деловоден дневник на
въведената електронна система за регистрация и контрол на документооборота в
общинска администрация – Мъглиж за дата 23.08.2012г., отчет за извършена работа
на Д.Н. ***012г.; писмено становище изх. № 11–01-21/ 03.12.2013г. от Кмета на
община Мъглиж; колективен трудов договор; протокол от заседание на Комисията за
защита от дискриминация и др.
Въз
основа на доказателствата съдът приема за установено следното:
Правото
на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени
процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на
съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.5 от АПК във вр. с чл.124, ал.1 от ЗДСл., една от предпоставките за
надлежно упражняване на правото на жалба против заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на държавен служител, от категорията на абсолютните, за
които съдът следи служебно, е оспорването да е направено в законово
регламентирания срок за подаване на жалба срещу акта. В случая със Заповед № 94Д-125-9#1/
23.08.2012г. на Кмета на община Мъглиж, на държавния служител Д.Н. е наложено
дисциплинарно наказание „забележка” и съгласно чл.124, ал.1 във вр. с чл.97 от ЗДСл., заповедта подлежи на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. При липса на специална
нормативна регламентация в Закона за държавния служител следва да се приложи
общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, предвиждаща, че административните
актове могат да се оспорят пред съда в 14-дневен срок от съобщаването им.
Нормативно установения срок за оспорване е преклузивен и с изтичането му се
прекратява правото да се търси съдебна защита срещу административния акт.
Съгласно разпоредбата на
чл.97, ал.2 от ЗДСл. препис от заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на държавния
служител, като се отбелязва датата на връчването, а в ал.3 на чл.97 е
предвидено че при невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния
служител, дисциплинарно наказващият орган му я изпраща с препоръчано писмо с
обратна разписка.
В
случая съдът приема, че оспорената Заповед № 94Д-125-9#1 от 23.08.2012г. за
налагане на дисциплинарно наказание на Д.Н., е била съобщена лично на дисциплинарно-наказания
държавен служител на 23.08.2012., като връчването на заповедта е извършено в
хипотезата на отказ за нейното получаване, който отказ е удостоверен по
надлежен начин с подписите на двама свидетели – служители от общинска
администрация Мъглиж - Р. Здравков З. и Е. Сахак М.. Съображенията
за това са следните:
При
разпита в съдебно заседание и след предявяване на Заповед № 94Д-125-9#1 от
23.08.2012г., свидетелите Р.З. и Е.М. изрично заявиха, че изписания върху
документа текст „Служителката отказва да получи настоящата заповед” с посочени
дата и час, е ръкописно написан лично от тях и съответно че изпълнените
подписи, с които това обстоятелство е удостоверено, са техни и са положени от
двамата свидетели. Свидетелят Р. З. не си спомня конкретно ситуацията но
категорично заяви, че щом е написал текста и собственоръчно се е подписал, е
присъствал на връчването съотв. на отказа на държавния служител да получи екземпляр от заповедта. При разпита
свидетелката Ел. М. описа обстоятелствата по връчването на оспорената заповед
като посочи, че връчването е извършено в стая 205 в сградата на община Мъглиж,
като г-жа Н. отказала да подпише и получи заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Съдът, след извършена преценка съобразно изискванията
на чл.172 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК /поради йерархичната
служебна подчиненост на свидетелите на ответника по жалбата/, кредитира с
доверие показанията на свидетелите Р. З. и Ел. М.. Същите са непротиворечиви и
кореспондират с другите събрани по делото доказателства и в частност с
представената по делото разпечатка – извлечение от електронния деловоден дневник за
датата 23.08.2012г. от въведената електронна система за регистрация и контрол
на документооборота в общинска администрация – Мъглиж и отразеното в тази
справка регистриране на заповедта и извеждането й по автоматизираната деловодна
система на 23.08.2012г., в 13.01ч. Неоснователно е възражението на пълномощника
на жалбоподателката и направеното в тази връзка искане при прилагането на
чл.161 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК да не се
кредитира и да се изключи от обхвата на доказателствата посочената справка –
извлечение от електронния деловоден дневник. Представянето на тази деловодна
справка е изискана от съда с протоколно определение от съдебно заседание,
проведено на 27.11.2013г. Действително извадката от деловодния дневник за дата
23.08.2012г., макар и посочена като приложена към писмено становище изх. №
11-01-21/ 03.12.2013г. на Кмета на община Мъглиж, не е постъпила по делото в
определения от съда срок, а е представена от процесуалния представител на
ответника в съдебно заседание. Но доколкото от самата извадка е видно, че
извлечението от електронния деловоден дневник за дата 23.08.2012г., направено
чрез разпечатването на въведената в автоматизираната електронна деловодна
система информация, е извършено на 03.12.2013г., по-късното представяне на
справката би могло да се дължи на пропуск при окомплектоване на приложенията
към писмо № 11-01-21/ 03.12.2013г. при изпращането му в съда /в какъвто смисъл
е и заявеното от процесуалния представител на ответника/. Поради което съдът
приема че не е налице съзнателно създадена от страната пречка за събиране на
допуснати доказателства и съотв. че липсва основание за прилагане правните
последици на нормата на чл.161 от ГПК.
Достоверността на показанията на св.
З. и св. М. не се опровергава и от показанията на свидетелката Румяна Кънева
Желева. При разпита й в съдебно заседание свидетелката заяви, че на въпросната
дата „малко след 13 часа” е разговаряла с жалбоподателката в кабинета, в който
било работното място на Д. Н. и докато била там в стаята присъствал само св. К.
К. и никой друг не бил влизал да връчва на Д. Н. документи. Съгласно
свидетелските показания Р. Желева е изчакала около 20-25 минути, като „при
всички случаи” е излязла от общината след 13:30ч. Съдът кредитира с доверие
показанията на св. Румяна Желева, но доколкото началния и крайния времеви момент
на срещата, състояла се на 23.08.2012г. между св. Желева и жалбоподателката Д. Н.,
не е конкретизиран в рамките на интервала 20-25 минути в периода между „малко
след 13 часа и до след 13.30 часа/ и съответно заявеното от свидетелката не
изключва възможността на Д. Н. да е връчена обжалваната заповед при условията
на отказ за получаване на 23.08.2012г., в 13.15 часа, така както е удостоверено с подписите на
двамата общински служители, то от показанията на св. Желева не може да се
направи категоричен извод нито за неистинност на показанията на св. З. и св. М.,
нито че е оборено връчването съотв. датата и часа на връчването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Още по-малко такъв извод може да се
направи от показанията на св. Стайко Добрев, с оглед на посочените от свидетеля
дата и час на срещата му с Д. Н.. При разпита свидетелят двукратно заяви, че
описаните от него събития са от дата 24.08.2012г., когато „следобед някъде след
13.30ч.” след видян репортаж по телевизията отишъл в общинска администрация
Мъглиж.
Неистинност на удостовереното
връчване на Заповед № 94Д-125-9#1 от
23.08.2012г. на дата 23.08.2012г. при условията на отказ на държавния служител
да получи заповедта, не може да се изведе по съображения за неправилност на действията по
въвеждането и регистрирането на заповедта в деловодната система на общинска
администрация - Мъглиж. В представената разпечатка – извлечение от електронния деловоден
дневник за дата 23.08.2012г. от въведената електронна система за регистрация и
контрол на документооборота в общинска администрация – Мъглиж, оспорената
заповед фигурира с посочването на регистрационен индекс, дата и час на
извеждане и кратко формулиране на нейното съдържание, като е налице идентичност
между ръкописно вписания в заповедта регистрационен индекс /94Д-125-9#1/ и този, с който заповедта е регистрирана
чрез автоматизираната деловодна система в електронната система за
документооборот. Дали заповедта правилно, от гл. т на изискванията на
Инструкцията за деловодната дейност на община Мъглиж, е регистрирана в деловодната
система и съответства ли въведения регистрационен индекс с определената за
документа сигнатура, са обстоятелства, които по никакъв начин не могат да
опровергаят факта, че съгласно извлечението от електронния деловоден дневник,
на 23.08.2012г., в 13.02ч., чрез автоматизираната деловодна система е била
регистрирана и изведена оспорената в настоящото производство Заповед №
94Д-125-9#1 от 23.08.2012г. на Кмета на община Мъглиж.
Ето защо съдът приема, че верността на
удостоверения факт на връчването на Заповед
№ 94Д-125-9#1 от 23.08.2012г. на Кмета на община Мъглиж на 23.08.2012г. при
условията на отказ на държавния служител да получи заповедта, не е опровергана.
При това
положение, след като с допустимите доказателствени средства не бе установена
неистинност (неавтентичност или неверност) на удостоверения отказ на
жалбоподателката да получи заповедта за ангажиране на дисциплинарната й
отговорност, извършеното документиране на отказа следва да се цени като
надлежно доказателство за този факт. Съответно следва да се приеме, че административният
орган е изпълнил задължението си по чл.97, ал.2 от ЗДСл. и чл. 61, ал.1 във
вр. с ал.2 от АПК, при извършено съобщаване
на заповедта на нейния адресат на дата 23.08.2012г. при условията на
удостоверен по надлежния ред с подписите на двама свидетели отказ на Д. Н. да получи
акта.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката че съобщаването на оспорената заповед е
следвало да бъде извършено по реда и съгласно изискванията на чл.97, ал.3 от
ЗДСл. Според посочената разпоредба при невъзможност заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание да бъде връчена лично на държавния служител,
дисциплинарно наказващият орган му я изпраща с препоръчано писмо с обратна
разписка. Тази норма визира случаите, в които заповедта за наложеното
дисциплинарно наказание не може да се връчи лично на лицето поради съществуването
на някаква обективна причина. Обстоятелството, че държавният служител е отказал
да получи заповедта, не осъществява хипотезата на обективна невъзможност за
лично съобщаване на акта и не вменява задължение на дисциплинарно наказващия
орган да изпрати заповедта по пощата по реда на чл.97, ал.3 от ЗДСл.
Субективното
поведение на адресата на акта да откаже да го получи не влияе върху редовността
на извършеното съобщаване като обективен факт. Ето защо съдът приема, че
обжалваната Заповед № 94Д-125-9#1/ 23.08.2012г. на Кмета на Община Мъглиж е
била съобщена лично на дисциплинарно-наказания държавен служител на
23.08.2012г., при условията на отказ, удостоверен по надлежен начин с подписите
на двама свидетели. От тази дата /23.08.2012г./, за Д. Н. е започнал да тече
нормативно установения преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.124, ал.1 от ЗДСл за оспорване на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, който срок е изтекъл на 10.09.2012г. /първия
работен ден след 06.09.2012г/. Жалбата на Д.Н. против Заповед № 94Д-125-9#1 от
23.08.2012г. е подадена по пощата на 10.07.2013г., което се установява от
пощенското клеймо върху плика. Несъмнено към тази дата за Д.Н. нормативно
установения срок по чл.149, ал.1 от АПК за упражняване на процесуалното право да
оспори по съдебен ред заповедта, с искане за отмяната й като незаконосъобразна,
е изтекъл и съответно правото й на жалба – преклудирано. С оглед на което
подадената жалба в частта й по
направеното искане за отмяна на Заповед № 94Д-125-9#1 от 23.08.2012г. на Кмета
на Община Мъглиж като незаконосъобразна се явява процесуално недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно-административно
производство в тази му част – прекратено.
Доколкото с
жалбата е направено и искане за прогласяване нищожността на Заповед №94Д-125-9#1/ 23.08.2012г. на Кмета
на Община Мъглиж, а по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК по това
оспорване подаването на жалба не е обусловено от преклузивен срок, жалбата в
тази й част следва да бъде разгледана при извършване на преценка налице ли е
порок, водещ до нищожност на акта.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка
за наличието на основания за обявяване нищожността на оспорената Заповед № 94Д-125-9#1/
23.08.2012г., намира за установено следното:
В производство, образувано по искане
за прогласяване нищожността на административен акт, съдебната проверка за
законосъобразност обхваща само съществуването на правоизключващи
юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно
предмета на доказване включва единствено онези факти и обстоятелства, които
могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт,
обуславящи неговата невалидност. В действащото законодателство няма легална
дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на
незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според
константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на
нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните
актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за
разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било
издаването на административния акт от некомпетентен орган т.е в нарушение на
нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата
от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание
или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни
принципи.
В този смисъл при
разглеждане на направеното с жалбата искане за прогласяване нищожността на Заповед № 94Д-125-9#1 от 23.08.2012г.
на Кмета на община Мъглиж и при
осъществяване на съдебния контрол, следва единствено да бъде преценявано дали е
налице някой от посочените по - горе съществени пороци.
Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1
от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага със заповед на дисциплинарно
наказващия орган, който орган по аргумент от нормата на чл. 92, ал.1 от ЗДСл.
/предвиждаща че дисциплинарните наказания се налагат от органа по
назначаването/, в случая е Кметът на община Мъглиж - орган по назначаването по
отношение на държавните служители в общинската администрация Мъглиж, вкл. и за Д.К.Н.,
заемаща по служебно правоотношение длъжността Секретар на община Мъглиж.
Следователно оспорената Заповед № 94Д-125-9#1 от 23.08.2012г. на Кмета на община
Мъглиж за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от общинска
администрация Мъглиж, е издадена от материално компетентния дисциплинарно
наказващ орган по смисъла на чл.97, ал.1, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗДСл.
На следващо място като критерий за
нищожност може да се приеме засягане на установената от закона форма, когато
нарушението е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т.е
в хипотезата на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от
закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни
основания/ в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени
реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на
акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му
последици. В случая обжалваната заповед е постановена при спазване на
съществените изисквания за форма и съдържание на акта. Заповедта е издадена в
необходимата писмена форма и съдържа изискуемите се по чл.97, ал.1 от ЗДСл.
реквизити, като при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г.
на ОСГК, изискването за мотивиране на акта от гл.т. на обстоятелствата по
чл.97, ал.1, т.4 се явява изпълнено с изложеното в приложената писмена Покана
рег. № 94Д-125-5 от 23.08.2012г. от Кмета на община Мъглиж, посочена като
основание за издаване на заповедта. Доводите на жалбоподателката за неспазване
на изискванията по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и чл.97, ал.1 от ЗДСл за фактическа
и правна обосновка на акта за налагане на дисциплинарно наказание не следва да
бъдат разглеждани и обсъждани, тъй като дори и да са налице твърдените формални
нарушения, същите не могат да бъдат квалифицирани като особено съществени
такива от категорията на посочените по-горе, опорочаващи заповедта като валиден
административен акт, доколкото тези нарушения биха могли да релевират единствено
незаконосъобразност на оспорения акт, но не и неговата нищожност.
Деянието, за което
със Заповед № 94Д-125-9#1 от 23.08.2012г. на Кмета на община Мъглиж е ангажирана
дисциплинарната отговорност на жалбоподателката Д.Н., е посочено като такова
изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения. Доколкото с оспорената
заповед е наложено предвидено в закона дисциплинарно наказание /”забележка” по
чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл./, за регламентирано в закона като дисциплинарно
нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, не може да се счита че актът е издаден
без каквото и да е нормативно основание. С оглед обхвата на съдебния контрол
при оспорване с искане за прогласяване нищожността на административен акт, в
случая не подлежи на преценка нито съществуването на възприетите от органа като
релевантни за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя факти и
обстоятелства, нито доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и
законосъобразното определяне на вида на наложената дисциплинарна санкция. Липсата
на неправомерно от обективна и субективна страна поведение; неправилната квалификация
на деянието като дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2 от ЗДСл или несъответствието
на вида и размера на наложеното наказание с изискванията за неговата
индивидуализация по чл.91 от ЗДСл., биха представлявали нарушения материалния
закон, които да доведат до материална незаконосъобразност на постановения акт,
но не и да релевират неговата нищожност.
Материалната незаконосъобразност на административния акт би била
основание за прогласяване на нищожността му само в хипотезата на издаването на
акт лишен изцяло от законова опора, без
каквото и да е било нормативно основание или при грубо нарушение на императивни
норми с характер на основни правни принципи, каквито нарушения в настоящия
случай не са налице.
Нарушенията на административно -
производствените правила, дори и да са от категорията на съществените такива,
не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност. По аргумент от
разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДСл. дори допуснато от дисциплинарно
наказващият орган нарушение – неизслушването на държавния служител или
неприемането и необсъждането на писмените му обяснения, е основание единствено
за отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като
незаконосъобразна, но не и за обявяването й за нищожна. Ето защо възраженията
на жалбоподателката в тази им част с оглед очертания предмет и обхват на
съдебната проверка по делото, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани в
настоящото съдебно производство. А несъответствието с целта на закона би могло
да се разглежда като основание за нищожността на административния акт, само
когато пряката цел на разпоредените с акта правни последици е несъвместима със
законовата цел, за която е регламентирано упражняването на правомощието за
издаването на акта. В случая по делото не са налице доказателства от които да
се направи извод, че с издаването на обжалваната заповед и упражненото
правомощие по чл. 92 във вр. с чл.89 от ЗДСл. се
преследва цел, несъвместима с целта, вложена от законодателя в регламентацията
на производството по ангажиране дисциплинарната отговорност на държавния
служител.
С оглед на гореизложените съображения и
доколкото не са налице основания за прогласяване нищожността на оспорената
заповед съдът намира, че жалбата в частта й по направеното искане за обявяване
нищожността на Заповед
№ 94Д-125-9#1 от 23.08.2012г. на Кмета на община Мъглиж е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр.
с чл.78, ал.8 от ГПК и разрешението, дадено с ТР № 3/ 13.05.2010г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ВАС, искането на ответника по
жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде уважено. Д.К.Н. следва да бъде осъдена да заплати на Община Мъглиж сумата
от 150 (сто и петдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8
във вр. с чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто и чл.159,
т.5 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадената от Д.К.Н. *** жалба
в частта й по направеното искане за
обявяване нищожността на Заповед № 94Д-125-9#1 от 23.08.2012г. на Кмета на
община Мъглиж, с която на основание чл.92 във вр. с
чл.93, ал.1 и ал.3 и чл.89, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за държавния служител, на
Д.К.Н. ***, е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, като неоснователна.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д.К.Н. *** жалба
в частта й по направеното искане за
отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 94Д-125-9#1 от 23.08.2012г. на Кмета
на община Мъглиж, с която на основание чл.92 във вр.
с чл.93, ал.1 и ал.3 и чл.89, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за държавния служител,
на Д.К.Н. ***, е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 312/ 2013г. по описа на
Административен съд – Стара Загора в
тази му част.
ОСЪЖДА Д.К.Н. ***, ЕГН **********,*** сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: