РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 882 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 1009 от 29.07.2020 г. по гр.д.№ 2548/2018 г. по описа на ПлРС са разпределени на основание чл.
353 от ГПК допуснатите до делба недвижими имоти, както следва: В дял на Н.И.И. е поставен
следния недвижим имот с пазарна стойност 78 230 лв.: СГРАДА с идентификатор
56722.661.322.1 по КККР на гр.Плевен, одобрени със Заповед №
РД-18-71/06.06.2008 г. на Изп.директор на АГКК.; адрес на сградата: гр.Плевен,
ул.“***“, №114а; разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.661.322; застроена площ: 58 кв.м.; брой
етажи: 2; предназначение: жилищна сграда – многофамилна и ведно с 1/2 ид.част
от ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ, в който е изградена сградата, с идентификатор 56722.661.322
по КККР на гр.Плевен; адрес на поземления имот: гр.Плевен, ул.”***”, №114-а,
площ: 324 кв.м.; трайно предназначение на територията : урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.); номер по предходен план: 8797;
квартал: 24; парцел: III, при съседи на
целия поземлен имот: 56722.661.582, 56722.661.321, 56722.661.314,
56722.661.323.В дял на М.И.И. е поставен следния недвижим имот с пазарна
стойност 10 500 лв.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № XVIII-462 в кв.62,
по плана на с.***, общ.Плевен, обл.Плевен, с площ от 1420 кв.м., ведно с построените в имота
ЖИЛИЩНА СГРАДА и ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА, при съседи на дворното място: улица, УПИ XIХ-463, УПИ II-463 и УПИ III-463
на наследници на Х.А.Х. и А.Х.А., УПИ VI-465 на М.Т.К., УПИ VII-466 на Е.Х.Д. и УПИ ХVII-462
на К.Г.И. и М.Г.И..Осъдена е Н.И.И. да заплати на М.И.И. сумата от 13 038.33лв. за
уравнение на дяловете.Осъдена е М.И.И. да заплати на Н.И.И. сумата от
7 000 лв. за уравнение на дяловете.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.И.И. да заплати на Н.И.И. сумата
от 72 лв., представляваща деловодни разноски.Осъдена е М.И.И. да заплати в
полза на ПлРС държавна такса в размер на 2 887.67лв.Осъдена е Н.И.И. да заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер
на 661.53лв.
Депозирана
е въззивна жалба от М.И.И. срещу решение на ПлРС, постановено по гр.д.№
2548/2018 г., с което съдът е извършил делба, като е извършил разпределение на
недвижимите имоти между съделителите, без да са налице законовите предпоставки
за това.Излагат се доводи, че решението е постановено в нарушение на закона.При
наличието на неподеляеми, неравностойни недвижими имоти, при липса на законова
предпоставка за разпределение, то единствено правилното решение е имотите да се
изнесат на публична продан.Решението е постановено и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, доколкото е оценен имот, различен от предмета на
делбата.
За въззиваемата страна – Н.И.И., процесуалният представител
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при
проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Настоящата инстанция намира решението и за
правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите
във въззивната жалба съдът приема
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че като
съдът е извършил разпределение на недвижимите имоти между съделителите, без да
са налице законовите предпоставки за това, като се позовава на чл.69, ал.2,
изр.3-то ЗН, според което имотите, които не могат да се поделят удобно, се
изнасят на публична продан.Въззивницата счита, че имотите не могат да се
поделят удобно, тъй като са несъпоставими по вид, характер и удобство - жилищен
имот в гр.Плевен със селска къща в затихващо село.
Делбата на жилищна сграда с
идентификатор 56722.661.322.1 по КККР на гр.Плевен, заедно с прилежащата й 1/2
ид.ч. от ПИ с идентификатор 56722.661.322, е допусната при шест равни дяла, от
които пет дяла за въззиваемата Н.И. и
един дял за въззивницата М.И..
От заключението на ВЛ инж.С.,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че този имот е неподеляем, пазарната му стойност е 78 230 лв.,
а стойността на един дял е 13 038.33 лв., т.е. стойността на дела на Н.И.
възлиза на 56 191.66 лв., а стойността на дела на М.И. възлиза на
13 038.33 лв.
Делбата на дворното място с площ 1420
кв.м., находящо се в с.***, обл.Плевен, съставляващо парцела ХVІІІ-462 в
стр.кв.62 по плана на с.***, заедно с построените в имота жилищна сграда на
един етаж със застроена площ от 60 кв.м. и стопанска сграда,
е допусната при три равни дяла, от които два
дяла за въззиваемата Н.И. и един дял за
въззивницата М.И..
От заключението на ВЛ в тази насока се
установява, че този имот е неподеляем, пазарната му стойност е 10 500 лв., а
стойността на един дял е 3 500 лв., т.е. стойността на дела на Н.И.
възлиза на 7 000 лв., а стойността на дела на М.И. възлиза на 3 500 лв.
Съгласно чл.69, ал.2, изр.3-то ЗН
имотите, които ме могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
Изнасянето на недвижим имот на публична
продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато този
имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете.
В процесния случай имотите са два, те са
реално неподеляеми, но съделителките също са две, т.е. може да бъде извършено
разпределение съгласно чл.353 ГПК, а не да бъдат изнесени имотите на публична
продан.
Същите
са с различни характеристики - единият имот е жилищен, находящ се в гр.Плевен,
а другият имот е жилищен, но находящ се в с.***, обл.Плевен, но приложимият
способ за извършване на делбата и в този случай е чл.353 ГПК, както правилно е
прието от първоинстанционния съд (определение №
110/19.03.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 4098/2019 г., І г.о., определение №
26/15.01.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 1629/2017 г., ІІ г.о., решение №
102/19.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 490/2012 г., І г.о.).
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че
разпределението на имоти е възможно при изрично и строго регламентирани от
закона хипотези-когато съставянето на дялове и теглене на жребие е невъзможно
или много неудобно.
Неоснователно в тази насока е
възражението на въззивницата защо не е поставен в неин дял градският имот, а
селският имот, като се има впредвид, че квотите и при двата имота, както и
това, че липсата на мотиви пречи да се провери правилността на решението и води
до неговата отмяна.
До делба, както се посочи, са допуснати
два имота-единият находящ се в гр.Плевен, другият находящ се в с.***.Квотите,
при които са допуснати до делба двата имота, не са еднакви - а различни, като
по отношение на първия имот въззиваемата притежава 5/6, а по отношение на
втория имот-2/3.
Налице е невъзможност по смисъла на чл.353 ГПК в процесния случай, тъй като до делба са допуснати имоти, съществено
различаващи се един от друг по площ или стойност, а същевременно частите на
съделителите са различни.
Тегленето на жребие се счита за много
неудобно, когато в някои от имотите един от наследниците е извършил значителни
подобрения, но такива данни в процесния случай няма.
Неоснователен е доводът на въззивницата,
че единствено правилното решение е имотите да се изнесат на публична
продан.Изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване
на делбата е приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не
може да бъде поставен в един от дяловете.Когато допуснатите до делба недвижими
имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл. 348 ГПК
е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял.Тези
предпоставки не са налице в процесния случай.
Във въззивната жалба е посочено, липсата на мотиви
пречи да се провери правилността на решението и води до неговата отмяна.
Липсата на мотиви на съдебно решение е
нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, но само по себе си не е основание за отмяна,
респ. за обезсилване на решението, тъй като непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор ( определение № 517/24.06.2019 г. на ВКС по гр.д.№
709/2019 г., ІІІ г.о., определение № 69/5.02.2019 г. на ВКС по т.д.№ 1532/2018
г., ІІ т.о.).Обжалваното първоинстанционно решение е мотивирано.
Не е допуснато соченото във въззивната
жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като от ВЛ не
са оценени имоти, различни от предмета на делбата.
Въз
основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на
обжалваното решение и същото следва да
бъде потвърдено.
Неправилно в списъка на лицата, призовани
за насроченото съдебно заседание пред въззивната инстанция на 26.01.2021 г. е
включен и И.Л.В., тъй като същият не е страна във втората фаза на делбеното
производство, в която е постановено обжалваното решение от 29.07.2020 г.
Водим
от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1009/29.07.2020 г.
по гр.д.№ 2548/2018 г. по описа на Плевенски районен съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от
страните чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: