Решение по адм. дело №504/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба, подадена от А. Н. Л. – Хубанова от [населено място], [улица], ет.6, ап.23, и Н. А. Н. от [населено място], [улица], представлявани от адв. Ц. Д., срещу Решение № 1040-04-475/06.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им и е потвърдено Разпореждане № РО-5-04-01905227/05.05.2025г. на ръководителя по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ - В. Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на посочените лица е разпоредено да внесат сума по Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01877747/27.03.2025г. на ст.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - В. Търново, в общ размер на 956,73 лева.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяването им при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и необоснованост. Твърди се, че разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО не съдържа фактически и правни основания за събиране на посочените в него суми. Изтъква се, че като единствено основание е посочен ревизионен акт за начет, в който са налице констатации за причинени щети на ДОО от отменен акт на медицинската експертиза, но по никакъв начин не е доказана вина на членовете на ТЕЛК. Не било посочено нарушението, което за допуснали или извършили членовете на ТЕЛК, което от своя страна било пречка да се защитят като опровергаят презумпцията за вина.Излага доводи за липса на нарушаване на законовите правила по определяне на ТНР на освидетелстваното лице , което да обосновава отговорност за нанесени щети на ДОО от членове от състава на ТЕЛК. Предвид това намират, че отговорността им е ангажирана без правно основание. От съда се иска да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане.

В о.з. жалбоподателите не се явяват и не се представляват, като с молба вх. № 5149/04.11.2025 година от адв. Ц. С. се поддържа жалбата и не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Претендират се направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

 

Ответник жалба - Директорът на ТП на НОИ - В.Търново, чрез процесуалния си представител юрк. В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по съображения, подробно изложени в хода на устните състезания и в представени по делото писмени бележки. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от жалбоподателите.

Административен съд Велико Търново, осми състав като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Експертно решение /ЕР/ № 90428/ от заседание №74 от 28.03.2024г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД в състав: председател д-р А. Л.-Х. и членове д-р Н. Н. и д-р П. В., на К. И. А. от [населено място] е определена оценка на работоспособността 59 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ, по причини „Общо заболяване“, със срок на определения процент ТНР – „пожизнен“, и дата на инвалидизиране 11.09.2023 г. Водещата диагноза е „Други периферни световъртежи“, като в мотивите е записано, че за тази диагноза по част III, р.2, т.2.1 от НМЕ се следват 40 % ТНР, а за придружаващите заболявания “ХОББ I ст. без хронично белодробно сърце“ по ч.VI,р.9, т.2.1 се следват 30 % ТНР; за ИБС III ф.к (исхемична болест на сърцето) „ХСБ 3 степен“, „сърдечна аритмия, неуточнена“ по ч. IV,р.1, т.2.1 се следват 40 % ТНР, а за „двустранна невросензорна загуба на слуха“ по част III, р.1,т.3 от НМЕ се следват 25% ТНР. Решението е връчено на 03.04.2024 г. Двамата жалбоподатели са били членове на ТЕЛК, постановила експертното решение.

П. Е. решение на ТЕЛК от 28.03.2024г. е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново, която с Решение № 2475 от заседание № 016 от 24.04.2024 г. е приела експертното решение да бъде обжалвано пред НЕЛК по отношение на оценката на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ по отношение на придружаващите заболявания с отправна точка по част 3, р.1, т.3 от НМЕ с мотиви, че липсват данни от проследяване на заболяването, процедура по слухопротезиране и мнение от престой в специализирана клиника, по отношение на заболяването по ч. IV,р.1, т.2.1 от НМЕ липсвали данни за оценка по отправна точка ч. IV,р.1, като оценката вероятно трябвало да е по раздел 5 и 6 от част 4, както и липсвало ЕхоКГ от 12.02.2024г. Органът се позовава на чл. 62 от НМЕ. Останалите заболявания не се обжалват.

След обжалване от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето ЕР на ТЕЛК – Павликени от 28.03.2024г. е отменено с ЕР на НЕЛК - специализиран състав по Неврологични, УНГ болести и ССЗ № 90730 от заседание № 65 от 05.06.2024 г. и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване от друг състав на ТЕЛК. В това отменително решение на НЕЛК е посочено, че съгласно резултатите от проведеното аудиометрично изследване от 13.03.2024 г. диагнозата е „Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен лека загуба на слуха“, която била по отправна точка част 3, p. 1, т. 2 и се следва оценка от 5% ВСУ, а не определената ТНР от 25 % по част 3, p. 1, т. 3 (за умерена загуба на слуха). Изложени са мотиви и че в МЕД е приложено отоневрологично изследване от УНГ специалист с дата 13 03.2024 г. с поставена диагноза „Други периферни световъртежи“, което заболяване не било проследено. НЕЛК е обсъдил, че според заболяването „световъртеж от централен произход“ от консултацията с невролог на 08.02.2024г. не е уточнено без данни за хронично протичане с чести рецидиви без проследяване, без значими отклонения в обективизиращите изследвания и същото не попада в отправните точки по част 3, p. 2, т.2.1 от НМЕ. Дадени са указания за уточняване на заболяването и възможността за терапевтично повлияване на броя на пристъпите и провеждане на ново изследване. Според НЕЛК имало данни за артериална хипертония, като в обжалваното ЕР на ТЕЛК е обсъждана ИБС III ф.к (исхемична болест на сърцето) без да е вписана клиничната форма с приет висок ф.к. В тази част ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато на друг състав на ТЕЛК – Павликени за ново освидетелстване. Изрично е посочено, че ЕР на ТЕЛК не се обжалва по ч.VI,р.9, т.2.1 от НМЕ за ХОББ.

Последвало е ново освидетелстване с ЕР № 91091 от заседание № 208 от 24.10.2024г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, с което на К. И. А. е определена оценка на работоспособността 41% ТНР по причини „Общо заболяване“ със срок на определения процент ТНР „пожизнен“ и дата на инвалидизиране 11.09.2023 г. В новото ЕР на ТЕЛК – Павликени водещата диагноза е променена на „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, АХ гр. II, за което се следват 30% по отправна точка по част 4, р.6, т.2.2 от НМЕ, а определеното като придружаващо заболяване „други периферни световъртежи“ е с определена 20% ТНР по част 3, р.2, т.1.2 от НМЕ. По отношение на останалите заболявания този състав на ТЕЛК – Павликени се позовава на отменителното ЕР на НЕЛК от 05.06.2024г., като е приел, че за “ХОББ I ст. без хронично белодробно сърце“ по ч.6,р.9, т.2.1 се следват 30 % ТНР и за „двустранен неврит на слуховите нерви“ по ч.3,р.1,т.1 се следват 5% ТНР. Няма данни това ЕР на ТЕЛК да е обжалвано.

Междувременно с Разпореждане № ********** от 17.05.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, на К. И. А. е било отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 08.04.2024г. пожизнено. Пенсията е определена в минимален размер на основание чл. 98, ал.7 от КСО. С разпореждане № 2112-04-414#12/21.08.2024 г. на ръководител ,.Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново, пенсията на А. е била спряна, считано от 14.06.2024 г. на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО. Впоследствие с Разпореждане № 2112-04-414#14/19.12.2024 г. на оправомощено лице за ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново на основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО личната социална пенсия на лицето е прекратена, считано от датата на отпускането й - 08.04.204г. Няма данни посочените разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, да са били обжалвани. Съгласно съдържащите се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на К. И. А. за периода 08.04.2024 г. до 30.06.2024 г. е общо в размер на 865,37 лв., а лихвата е в размер на 60,66 лв. към 19.12.2024г., начислена по реда на чл.113, ал.1 от КСО.

Със Заповед №ЗР-5-04-01857782/17.02.2025г. на ЗА ръководител на ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО на А. Н. Л.-Х., Н. А. Н. и П. Н. В. за периода 08.04.2024г. до 30.06.2024г. След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01857747/27.03.2025г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 956,73 лв. /главница 865,37лв. и лихви 91,36 лв. към 27.03.2025г./, представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатата пенсия за инвалидност на лицето К. И. А.. Към ревизионният акт е изготвен анализ, в който подробно са изложени фактите по развилите се процедури по издаването и отмяната на ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, отпускането, спирането и прекратяването въз основа на същите, на пенсии за инвалидност на освидетелстваното лице. Изложени са и съображенията на контролния орган относно допуснати нарушения на чл. 62 и чл.63 от НМЕ при издаването на отмененото експертно решение и практическите насоки по прилагане на наредбата. Срещу акта за начет е било подадено възражение от жалбоподателите в срока по чл. 110, ал. 2 от КСО. По това възражение има произнасяне от контролния орган с мотивирано заключение от 05.05.2025г. за потвърждаване на констатациите в акта за начет/стр. 18 и сл. от делото/. От ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено Разпореждане № РО-5-04-01905227/05.05.2025 г. за внасяне от А. Л.-Х., Н. Н. и П. В. на сумите по ревизионния акт за начет /общо 956,73 лева/. Разпореждането е връчено на лицата, чрез пълномощника им, обжалвано е по реда на чл. 117 от АПК, като с Решение № 1040-04-47/06.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, жалбата срещу него е била отхвърлена. Решението е връчено на адресатите чрез упълномощения адвокат на 10.06.2025 г. /л. 9 от делото/, като жалба срещу него пред АСВТ е подадена единствено от А. Л. – Хубанова и Н. А. Н. на дата 17.06.2025 г., видно от поставения входящ номер. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.

Като писмени доказателства по делото са приети тези, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. № 2103-04-38#1/23.06.2025 година по описа на ТП на НОИ-Велико Търново, както и документите, представени от жалбоподателите към жалбата. Приобщени към делото са още молба вх. №1640/12.04.2024г. и молба вх. №1731/18.04.2024г. на НЕЛК.

На основание чл.190 от ГПК вр. чл.144 от АПК от трето неучастващо лице - РЗИ-Велико Търново с писмо с вх. № 4726/14.10.2025 г. са представени документи, съхранявани в Регионалната картотека на Медицинската експертиза при РЗИ Велико Търново, приложени в Медицинското експертно досие /МЕД/ на К. И. А..

 

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащи лица, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. С процесното решение е извършен административен контрол за законосъобразност на разпореждане, издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, която норма предвижда, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания. Предвид на това, съставеният РА за начет и анализ към същия изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО за събирането на сумите, установени с РА като неправомерни изплатени разходи от фондовете на ДОО. В тази връзка в приложения като неразделна част от РА анализ са изложени подробно фактическите констатации и изводи на контролния орган, обосноваващи издаването на процесното разпореждане. От представените по делото доказателства се установява, че извършената частична ревизия по разходите на ДОО, отговаря на нормативните изисквания за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, предвидени в инструкцията по чл. 107, ал. 3 от КСО, респ. настоящия съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до самостоятелна отмяна на разпореждането, респ. решението на това основание.

Относно приложението на материалния закон, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО предвижда издаване на РА за начет за реализиране на отговорността на физически лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, каквито в случая са твърденията на ответника в оспореното решение. За реализирането на тази отговорност по специалния закон следва да е осъществен фактическият състав, включващ отменен акт на медицинската експертиза, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му, с този акт на МЕ да е причинена щета на фондовете на ДОО и пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност поради неправомерно изплатени суми от ДОО, а само това, което е отменено по причина нарушения на императивна правна норма правила и материални предпоставки. И не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Конкретният случай обаче не е такъв, поради което отговорността на членовете на състава на ТЕЛК, издал отмененото ЕР №90428 от 28.03.2024 г. не е следвало да бъде ангажирана.

Критериите и правилата за извършване на медицинската експертиза са определени в Наредбата за медицинска експертиза/НМЕ/, като в Г. Ч. от НМЕ са разписани нормативните правила и общо предписание на начина на определяне на трайно намалената работоспособност. Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба, при формиране на извода за ТНР решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на представената медицинската документация, при необходимост преглед на лицето и на всички относими за здравословното му състояние доказателства, в т.ч лабораторни и функционални изследвания. Същевременно, следващият чл. 63 от НМЕ предвижда, че установено увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1, а при липса на такава за това увреждане при значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение № 2. Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че в решенията си както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК, в качеството си на специалисти с медицинско образование, са натоварени със задача да извършват оценка на здравословното състояние на освидетелстваните лица към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици.Тази дейност на експертна оценка се извършва по предвидените нормативни правила, но съдържа и субективната преценка на отделните специалисти - членовете на ТЕЛК и НЕЛК, в което се изразява професионалният характер на експертизата.

В случая с постановеното ЕР № 90428 от заседание №74 от 28.03.2024г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, в състав настоящите жалбоподатели, на К. И. А. е определена оценка на работоспособността 59 % ТНР без чужда помощ, пожизнено, с посочена водеща диагноза „Други периферни световъртежи“, за която са определени 40 % ТНР по част III, р.2, т.2.1 от НМЕ. Записано е, че за придружаващо заболяване “ХОББ I ст. без хронично белодробно сърце“ по ч.VI,р.9, т.2.1 се следват 30 % ТНР; за ИБС III ф.к (исхемична болест на сърцето) „ХСБ гр 3“, „сърдечна аритмия, неуточнена“ по част IV, р.1, т.2.1 от НМЕ се следват 40 % ТНР и за „двустранно невросензорна загуба на слуха“ са определени 25% ТНР по част III, р.1,т.3 от НМЕ. С отменителното решение на НЕЛК № 90730 от 05.06.2024 г. е прието, че заключението на ТЕЛК за определения процент ТНР за УНГ заболяването не съответства на резултатите от проведеното аудиометрично изследване от 13.03.2024 г., според които функционалният дефицит на слуха попада в отправна точка част 3, p.1, т. 2 и оценка от 5% ТНР. По отношение на водещото заболяване, свързано с вестибуларния апарат, съставът на НЕЛК е изложил мотиви, че от медицинските изследвания не се доказва хроничен характер, липса на данни за проследяване на състоянието и същото не попада в отправна точка по част 3, p.2, т. 1.2 от НМЕ. Препоръката е за проследяване на състоянието и ново изследване от отоневролог. По отношение на сърдечното заболяване по част IV,р.1, т.2.1 от НМЕ в мотивите на решението на НЕЛК е вписано, че диагнозата е непълна – не е вписана клиничната форма на „исхемична болест на сърцето“ с приет висок ф.к. и са дадени указания за допълнителни изследвания. ЕР на ТЕЛК в останалата част като необжалвано по отправна точка по ч.VI,р.9, т.2.1 от НМЕ за ХОББ е влязло в сила. В последвалото ново ЕР на ТЕЛК от 24.10.2024г. на освидетелстваното лице са определени 41 % ТНР, за който не се следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.98,ал.7 от КСО. Съставът на ТЕЛК е вписал сърдечното заболяване за водещо такова и отнасяйки го към част IV,р.6, т.2.2 от НМЕ е определил 30% ТНР, така за слуховия дефицит е намалил ТНР по първото ЕР от 25 % на 5 % по част 3, p.1, т. 1 от НМЕ и за диагнозата „други периферни световъртежи“ (вече като придружаващо заболяване) е определен 20 % по част 3, p.2, т. 1.2 от НМЕ (вместо първоначално определените 40 % по част 3, p.2, т. 2.1 от НМЕ). За диагнозата „ХОББ“ по точка по ч.VI, р.9, т.2.1 от НМЕ са 30 % ТНР.

В мотивите на решението на административния орган се твърди, че е причинена щета на ДОО от отменен акт на медицинската експертиза, имайки предвид очевидно първоначалното ЕР №90428 от 28.03.2024г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с оценена 59 % ТНР на освидетелстваното лице К. А., довело до неправомерно отпускане на пенсия. Мотивите на директора на ТП на НОИ са, че съставът на ТЕЛК не са обосновали всички разглеждани диагнози и са налице медицински неаргументирани оценки по Приложение 1 към чл.63,ал.1 от НМЕ, позовавайки се на отменителното решение на НЕЛК за липса и несъобразяване на медицинската документация, като ответникът е свързал този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им с почването на чл.62 от НМЕ. Но в решението на НЕЛК не са посочени да са нарушени конкретни нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК, поради което следва да се приеме, че същите не констатират такива нарушения. Медицинска документация на преосвиделстваното лице е била налична в МЕД, същата не е игнорирана от членовете на ТЕЛК, като им е била достатъчна да оценят здравословното му състояние. Отмяната на ЕР № 90428 от 28.03.2024г. е обусловена от необходимост от прецизиране на слуховия дефицит, консултация с отоневролог, за оценка на сърдечно-съдовото заболяване. Съставът на ТЕЛК е изпълнил указанията и препоръките на НЕЛК за определяне на по нисък процент ТНР за две от заболяванията и стадиране на ИБС, определил е отделен процент ТНР за всяко едно от заболяванията на лицето. Също така не се установява в ЕР на ТЕЛК да е определен процент ТНР за заболяване, от което освидетелстваното лице не страда и не е признато от НЕЛК, а различията в оценката на функционалния дефицит на лицето се дължи именно на разлики в преценката на наличната документация и изводите, формирани въз основа на нея относно здравословното състояние на освидетелстваното лице, а не на нарушение на нормативните разпоредби. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че процентът на ТНР на К. А., дадена в отмененото ЕР на ТЕЛК за всяко едно от заболяванията му, съответства на посочения процент по приетата за приложима отправна точка, съгласно Приложение № 1, а с оглед установените множество заболявания, в съответствие с чл.63, ал. 3 от НМЕ, ТЕЛК е приложила т. III. от Методиката -Приложение №2 към НМЕ,като правилно е определена оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане/. Тоест, оцененият функционален дефицит, обусловен от заболяването, е подведен от органите на медицинската експертиза под правилната отправна точка от приложението, правилно е определена ТНР при множество заболявания и няма нарушение на разпоредби на НМЕ. Очевидно както НЕЛК, така и ТЕЛК, действат в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % трайна неработоспособност и очевидно при интерпретация на наличната документация са имали различия в професионалните мнения относно оценката на здравословното състояние на преосвидетелстваното лице и неговите заболявания.

Законово НЕЛК е в позиция инстанционно да контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. Но не са налице нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото ЕР само защото ТЕЛК има различен субективен подход от НЕЛК при преценка на представената документация. Разликата в преценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице между лекарите от ТЕЛК и НЕЛК се дължи на различен подход и субективизъм при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация. Членовете на ТЕЛК към „МБАЛ –Павликени“ – д - р Л. и д-р Н., са установили фактите според професионалната си подготовка и не следва да носят отговорност за своята професионална дейност, изразена като заключение относно ТНР на освиделстваното лице в медицинската експертиза. След като причината за отмяната е само дължаща се в поставянето на точната диагноза, без да са цитирани нарушени отправни точки и показатели в приложимата методика, това не може да бъде квалифицирано като „нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза“, и съответно да обуслови ангажирането на отговорността на лекарите, постановили отмененото решение на ТЕЛК от 28.03.2024г. Цялата дейност на експертна оценка, макар да следва правилата за медицинската експертиза в НМЕ, в своята дейност ТЕЛК (а и на НЕЛК) разполага с пълна свобода да преценява представените клинични данни и документация за съответното заболяване, въз основа на които по вътрешно убеждение да формира изводи в рамките на медицинските знания и опит на своите членове за степента на увреждането, обусловеният функционален дефицит. Разликата в констатациите и различните мнения на ТЕЛК и НЕЛК в производството по медицинска експертиза, основани на едни и същи доказателства, не може да е скрепено с имуществена санкция за членовете на ТЕЛК, само за това, че при формиране на своето вътрешно убеждение и мнение са възприели и оценили едни и същи доказателства по различен начин от НЕЛК. Правната гаранция за обоснованост на изводите е предвиденият в КСО инстанционен контрол. По друг начин щеше да стои въпросът, ако определеният по – висок процент ТНР в отмененото ЕР на ТЕЛК – Павликени беше поради несъответствие на фиксирания такъв в цитираната в него отправна точка за съответното установено заболяване, но случаят не е такъв. В своята практика ВАС също приема, че несъгласието на експертите от НЕЛК с медицинското мнение на тези от ТЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК, постановила ЕР с по – високия процент ТНР. /В този смисъл са Решение № 2189 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9/2024 г., VI о., Решение № 1732 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2021 г., VI о.).

Контролните решения на НЕЛК, когато същите отменят решение на ТЕЛК, следва да имат съдържание, съдържащо мотиви относно обстоятелството: какво не споделят от експертната част на решението на ТЕЛК или какви са пропуските в административната част по издаване на решението. Когато не се споделят мненията на лекарите от ТЕЛК, то следва да се посочи в какво се изразява несъгласието с това медицинско мнение и при какви правила то е взето или следва да се вземе. След тези констатации следва да има изводи дали са налице нарушения на нормативните правила по издаване на решението на ТЕЛК като административен акт или като експертиза, с оглед правилата за извеждане на експертното мнение. При липса на такова съдържание в мотивите на решението на НЕЛК, няма основание други лица или органи, извън състава на ТЕЛК и НЕЛК, да преценяват отмяната на решението на ТЕЛК и по- точно при какви условия е отменено, още по- малко, че това е извършено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. (В този смисъл Решение № 13060 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2023 г., VI о.).

В случая в решението на НЕЛК не се съдържат конкретни мотиви и не е установено, че с решението на ТЕЛК има нарушения на нормативни разпоредби при издаване на акта на медицинска експертиза, като основание за отмяна на акта, а единствено е налице несъгласие с констатирано заболяване и определения процент ТНР. Предвид изложеното самостоятелните мотиви и изводите на контролните органи на НОИ, че са нарушени нормативни актове по издаване на акт на медицинска експертиза са извън процеса по установяване на нарушения и реализиране на имуществената отговорност. При тълкуване на разпоредбата на чл. 110 КСО в контролното производство не може да се извършва преценка по предмета на законосъобразността на отменените актове на медицинска експертиза и фактите и доказателства, съобразявани в издадените административни актове. Нарушенията на нормативните актове по издаване на актовете на медицинска експертиза следва от мотивите на административните актове, които ги отменят на това основание и да е налице причинна връзка с резултата. Обратното разбиране води до допускане на контрол на вече проверени в контрол за законосъобразност актове на медицинската експертиза, което е извън разпоредбите на закона. Целта на закона и на чл. 110, ал. 1 КСО е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение на членовете на ТЕЛК, а именно при умишлено неглижиране на доказателства или отбелязване на неверни данни в медицинската документация (В този смисъл Решение № 13060 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2023 г., VI о., Решение № 4265/05.04.2017 г. по адм. д. № 3895/2016 г. на ВАС, VI о. и решение № 6672/29.05.2017г по адм. дело № 2169/2016г на ВАС, VI о.). В такъв случай ревизионният акт за начет не може да установи причинна връзка с поведението на лекарите от състав на ТЕЛК с вреди за ДОО, както и че е налице отговорност за тези вреди.

Направените осигурителни разходи са извършени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Или иначе казано, предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона и следователно изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в определен размер е осъществено на правно основание, а осигурителните разходи за изплатената пенсия не са причинени пряко от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза.

Изложените съображения обосновават крайния извод за незаконосъобразност на

Решение № 1040-04-47/06.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-04-01905227/05.05.2025г. на ръководителя по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ - В. Търново, поради което същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателите имат право на разноски. За производството пред настоящата съдебна инстанция претенция е за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лв., изплатено от всеки един от жалбоподателите по два договора за правна защита и съдействие от 20.07.2025г./л.86 и 87 от делото/ и по 10 лв. за държавна такса за образуване на делото. След като съобрази разпоредбата на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и ниската фактическата и правна сложност на делото /липсата на множество доказателства за анализ и множество спорни факти/, обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответника, съдът намира, че искането за разноски за адвокатско възнаграждение е основателно до размера от 400 лв. Поради изложеното в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в размер на по 400 лв. за адвокатско възнаграждение на всеки един от двамата жалбоподатели. От ответника е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. След като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 8 ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, ниската фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената дейност от процесуалния представител на жалбоподателите, съдът намира, че искането за разноски за адвокатско възнаграждение е основателно до размера от 400 лв. и неоснователно за разликата до 500 лв. Поради изложеното, следва да се присъдят разноски в размер на по 400 лв. за адвокатско възнаграждение на всеки един от двамата жалбоподатели.

Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение за всеки един от жалбоподателите по повод административното обжалване по реда на чл. 117 от КСО на Разпореждане № РО-5-04-01905227/05.05.2025г. на ръководителя по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ - В. Търново. В тази връзка следва да се съобрази, че разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО е обявена за противоконституционна с Решение № 6/05.06.2025 г. по к. д. № 28/2024 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 48 от 13.06.2025 г.), поради което и сторените пред горестоящия орган разноски, свързани с възнаграждение за ангажирането на адвокатска защита при административното обжалване на акт на НОИ, са дължими. В производството по оспорване на актовете по административен ред адвокатското възнаграждение е регламентирано в чл.8, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г, според която за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи, т.е съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 8,ал.4 вр. ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. (а не по чл.6, ал.1,т.4 от тази Наредба, както твърди процесуалния представител на ответника). Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение пред административния орган също е основателно и по горните мотиви, също следва да е в предвидения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1/2004г. минимален размер от 400 лв. за всеки един от двамата жалбоподатели.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Н. Л. – Хубанова с адрес [населено място], [улица], ет.6, ап.23, и на Н. А. Н. с адрес [населено място], [улица], Решение № 1040-04-47/06.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, , с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им и e потвърдено Разпореждане № РО-5-04-01905227/05.05.2025г. на ръководителя по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ - В. Търново.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново да заплати на А. Н. Л. – Хубанова с адрес [населено място], [улица], ет.6, ап.23, разноски по делото в размер на 810 лв. /осемстотин и десет лева/.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново да заплати на Н. А. Н., с адрес [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 810 лв. /осемстотин и десет лева/.

 

Решението, подлежи на обжалване в 14-/четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.