№ 132
гр. Ихтиман, 10.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20221840100956 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск от Г. И. Г., ЕГН:
********** в качеството му на законен представител на М. Г. Г., ЕГН:
********** и * Г.а Г.а, ЕГН: ********** срещу И. П. Ц., ЕГН: ********** за
изменение на съдебно определена издръжка с правно основание чл. 150, вр.
чл. 143 СК чрез увеличаване на размера й от 150 лeвa на 250 лeвa месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба за всяко от двете деца.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 20 от 04.02.2019г. по гр.
дело № 96/2017г. по описа на РС – Ихтиман И. П. Ц. е осъдена да заплаща
месечна издръжка в размер на по 150,00 лева за всяко от двете си малолетни
деца М. Г. и * Г.а. Ищецът излага твърдения, че към момента на предявяване
на исковата молба децата са пораснали, с което нараснали и средствата,
необходими за тяхната издръжка – средства за обучение и издръжка. Излага
доводи и за промяна на икономическата обстановка в посока увеличение на
цените, минималната работна заплата и минимален праг на ежемесечна
издръжка.
Иска се от съда да бъде увеличен размерът на определената издръжка от
150 лв. на 250 лв. месечно за всяко дете, считано от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответника не
депозира отговор, с който да вземе становище ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска считано от датата на подаване на исковата
молба.
В съдебно заседание ищците чрез своя законен представител бащата Г.
Г. поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи до пълния
1
предявен размер. В хода на производството по делото М. Г. Г. – на
05.02.2023г. е навършил 14 години, тоест станал е непълнолетен и съгласно
чл. 28, ал. 2 от ГПК извършва съдопроизводствени действия лично и със
съгласието на родителя/попечителя. С писмена молба по реда на чл. 101, ал. 1
от ГПК, депозирана в открито съдебно заседание, от М. Г. и преподписана от
неговия баща Г. Г., М. Г. препотвърждава извършените след 05.02.2023г.
процесуални действия.
В съдебно заседание ответницата, действаща чрез особен представител
– адвокат Г., изразява становище за доказаност на исковата претенция по
основание, но оспорва същата частично по размера като счита, че издръжката
за всяко едно от децата следва да бъде определена в минималния законов
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и се установява от събраните
доказателства по делото, че ответникът И. П. Ц. е майка на децата М. Г. и *
Г.а и по силата на Решение № 20 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 96/2017 г. по
описа на РС - Ихтиман, се е задължила да заплаща месечна издръжка на
децата си в размер на по 150,00 лева за всяко от тях. Размерът на издръжката,
която майката е осъдена да заплаща на децата, не е променян.
М. е роден на 05.02.2009 г. и е на 14-годишна възраст, като към момента
на предходно определената издръжка е бил на 10 години.
* е роденa на 13.03.2013 г. и е на 10-годишна възраст, като към момента
на предходно определената издръжка е била на 6 години.
Видно от служебна бележка № 8/26.09.2022 г. и № 9/26.09.2022 г. от ОУ
„Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. *, децата М. Г. и * Г.а са записани като
редовни ученици съответно в VII клас и в III клас през учебната 2022/2023 г.
Видно от Удостоверение изх. № 271 от 08.09.2022 г., издадено от
работодателя на бащата на децата – Г. Г., за периода 03.2022г. – 08.2022г.
същият получава средномесечно нетно трудово възнаграждение в размер на
2 071,66 лева.
От изискания и приет като доказателство по делото социален доклад,
изготвен от Агенция за социално подпомагане – гр. Ихтиман се установява,
че родителите на децата са във фактическа раздяла от 2017г. насам, като
майката И. Ц. живее и работи в Република *. Децата живеят при баща си и той
полага грижи за тях, подпомаган от своята майка – баба на децата по бащина
линия. Социалният работник е констатирал отлични социално- битови
условия на живот, децата посещават учебни заведения, като споделят, че имат
изграден приятелски кръг, показват привързаност към бащата, имат здрав
външен вид, облечени са с чисти и съобразени с възрастта, пола и сезона
дрехи.
От изискана и приета като писмено доказателство по делото справка от
ТД на НАП София се установява, че за периода 14.10.2022г. до 25.04.2023г.
спрямо ответницата И. Ц. няма данни за регистрирани трудови договори и
осигуряване, липсват данни за подадени годишни данъчни декларации по чл.
50 от ЗДДФЛ в това число и предоставена информация по чл. 73 от ЗДДФЛ.
Към датата на предявяване на исковата молба – 14.10.2022г.
минималната работна заплата в Република България, определена с
2
Постановление на Министерски съвет № 37 от 24.03.2022г. е в размер на
710,00 лева.
Към датата на приключване на съдебното дирене -23.05.2023г.
минималната работна заплата в Република България, определена с
Постановление на Министерски съвет № 497/29.12.2023г. е в размер на
780,00 лева.
Установи се от показанията на разпитаната по делото свидетелка ****,
че децата живеят при бащата, който полага основно грижите за тях, а **** му
помага, тъй като живеят в едно домакинство и е баба на децата. Свидетелката
посочва, че нуждите на децата са нараснали с порастването им. Споделя, че
детето * има затруднения в усвояването на учебния материал, поради което
през учебната година детето ползва ресурсен учител, който не се заплаща, но
пред лятото посещава частни уроци два пъти седмично, които струват 50,00
лева на седмица или 200,00 лева месечно. Свидетелката споделя, че децата са
здрави, боледуват от обичайни сезонни настинки, поради което не възникват
високи извънредни разходи във връзка със здравословното им състояние.
Споделя за единичен случай в периода на „Ковид“ пандемията, в който детето
* претърпяло операция на ръката, разходите, по която били поети от бащата.
Свидетелката съобщава, че и двете деца посещават извънкласни дейности –
баскетбол и танци. Същата заявява, че майката на децата живее и работи във
* и осъществява контакт с децата си по телефон и лятото за един месец, както
и че от време на време изпраща дрехи, но не заплаща редовно определената
издръжка за всяко от децата.
Съдът цени показанията на свидетелката *, при условията на чл. 172 от
ГПК, тъй като същите са логични, вътрешнонепротиворечиви и
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. По време на
разпита свидетелката отговаря спокойно на поставените от страните и от съда
въпроси, дава аргументирани и житейски логични отговори.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искове за изменение на издръжката са процесуално
допустими. По същество са изцяло основателни и доказани
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието
на качеството детето да не е навършило пълнолетие. От своя страна съдът не е
обвързан от определен максимален размер и с оглед на конкретните
доказателства по всяко едно дело може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за увеличаване на размера на определената
издръжка, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил
определен първоначалният размер на издръжката, нараснали нужди на детето
от средства, както и размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
3
В случая действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали
първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка от 150
лева.
Безспорно е, че за изминалия период от 4 години, М. и * са пораснали,
като от детската възраст М. е преминал в юношеска, което води и до
значително нарастване не само на разходите му за облекло, обувки и
ученически пособия, но и на разходите му за образование, социални и
културни развлечения. Горното се отнася и за детето *, с оглед нейните
затруднения в учебния процес и необходимостта от ресурсен преподавател и
допълнителни занимания и извънкласни дейности за пълноценното
обучение и израстване. От друга страна,
нуждите на децата, съобразно твърденията в исковата молба и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, са в рамките на нормалните за
възрастта и здравословното състояние на децата и не налагат ежемесечни
извънредни разходи, които да не са в рамките на обичайното.
Действително в периода след 2020г. до настоящия момент е налице
съществена промяна на икономическата обстановка в страната в посока
двойно поскъпване на основни хранителни стоки – млечни, месни продукти,
хляб, плодове и зеленчуци. Налице е и поскъпване на енергоизточниците, а
оттам и поскъпване на стоките и услугите. Обективно е трудно нуждите от
храна, облекло, учебни пособия, посещение на извънкласни дейности,
социално - културни развлечения на дете на възрастта на М. и на * да бъдат
задоволени с определеният през 2019г. (преди четири години) размер на
издръжката по 150,00 лева месечно на дете. Следва да се отбележи, че през
2019г. размерът на минималната работна заплата, определен с Постановление
на Министерски съвет № 320 от 20.12.2018г. е в размер на 560,00 лева, тоест с
около 30 % по- нисък от сегашния размер на минималната работна заплата.
В периода от подаване на исковата молба – 14.10.2022г. до
приключване на устните състезания по делото - 08.06.2023г. са действали два
различни размера на минималната работна заплата, чийто размер служи за
нормативна база за определяне на минималния размер на издръжката. Съдът
намира, че минималният размер на издръжката, нормативно определен като
25 % от минималната работна заплата, следва да бъде изчислен съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и в най- добър интерес на децата
съгласно размера на минималната работна заплата към датата на приключване
на устните състезания - 08.06.2023г., който е 780,00 лева или минималният
размер на издръжката възлиза на 195,00 лева.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да
отговаря едновременно на установените потребности на децата и на доходите
на родителя, задължен с нея, съдът, намира на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че децата М. и * имат нужда да получават, а двамата
родители са задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер
на около 450 лева за всяко дете, от които около 100 лева за джобни пари (22-
24 учебни дни по 5 лева), около 200 лева средномесечно за храна и битови
нужди, около 100 лева средномесечно за облекло, обувки, книги и ученически
пособия, около 40 лева за покрИ.не на средномесечни разходи за социални и
културни развлечения.
При разпределяне на дължимата издръжка по отношение на всеки един
от родителите следва да се има предвид, че децата живеят при бащата и
същият полага ежедневни грижи за тях, поради което съдът, намира за
4
справедливо майката да поеме по-голяма част от издръжката на децата си, а
именно 250 лева за всяко, а бащата съответно да поеме останалата част от 200
лева месечно за всяко.
Установи се, че ответницата купува дрехи на децата, прекарва време с
тях през лятото около месец, в който се грижи за децата. Установи се по
делото, че И. Ц. не реализира доходи от трудова дейност в Република
България, а от шест години живее и работи в Република *. Въпреки, че
липсват конкретни доказателства за размера на трудовото възнаграждение на
ответницата, ноторно известен факт е, че стандартът на живот в Република *,
както и размера на трудовото възнаграждение, дори и за невисоко
квалифициран труд (по делото липсват каквито и да е данни и твърдения за
точна професия на ответницата) е осезаемо по - висок от този в Република
България. Установи се от свидетелските показания и от социалния доклад, че
ответницата вече шест години живее и работи в Република *, което
обстоятелство е индиция, макар и косвена, че същата е добре устроена там
или най-малкото реализира такъв размер на трудов доход, който я мотивира
да продължи да живее далеч от децата, роднини и родната си страна.
В допълнение към горното ответницата е в работоспособна възраст,
няма други деца, на които да дължи средства за издръжка, не е установено да
се грижи и издържа други свои близки, имащи такава необходимост, липсват
твърдения и данни по делото същата да страда от заболяване или за наличие
на друга обективна пречка, която да препятства ответницата да полага труд.
Неоснователно е искането на особеният представител на ответника
размерът на издръжката да бъде определен към законоустановения минимум,
който в случая възлиза на 195,00 лева. От една страна нуждите на децата,
съобразно възрастта им и актуалните социално икономически условия
обуславят адекватен размер на месечна издръжка малко над нормативно
определения минимум. От друга страна разликата между минимума - 195,00
лева и определения от съда размер от 250,00 лева е 65,00 лева на дете или
130,00 лева месечно, което обстоятелство едва ли би създало непреодолими
затруднения за майката да изпълнява задължението си да плаща издръжката с
оглед обстоятелството, че същата от шест години работи в Република *, няма
други деца или близки, за които да се грижи и издържа. За пълнота следва да
се отбележи, че най-късно в началото на следващата календарна година
предстои ново увеличение на размера на минималната работна заплата, което
ще се отрази и на минималният размер на издръжката.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло в претендирания размер, като размерът на издръжката
бъде увеличен от 150 лв. на 250 лв. месечно за всяко дете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 288,00 лева
върху увеличения размер на издръжката (4 % по 36 месеца по 200 лева), както
и сумата от 300,00 лева – разноски за особен представител в полза на Районен
съд Ихтиман.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК определеният с Решение № 20 от
04.02.2019 г. по гр. д. № 96/2017 г. по описа на РС - Ихтиман размер на
месечната издръжка, която майката И. П. Ц., ЕГН: **********, с адрес гр.
*, ул. „Св. Георги” № 65 е осъдена да заплаща на децата М. Г. Г. ,
ЕГН**********, действащ лично и със съгласието на своя баща Г. И. Г., ЕГН:
********** и * Г.а Г.а , ЕГН: **********, действаща чрез своя законен
представител и баща Г. И. Г., ЕГН: ********** като го УВЕЛИЧАВА от 150
лева на 250 лева /двеста и петдесет лева/ месечно, считано от 14.10.2022 г. до
навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на друга
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
предявяване на исковата молба - 14.10.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. П. Ц., ЕГН: **********,
адрес: град *, ул. „*“ № 6 да заплати по сметка на Районен съд Ихтиман
сумата от 288,00 лева, представляваща държавна такса за производството по
делото, изчислена върху увеличения размер на издръжката, както и сумата от
300,00 лева – възнаграждение за особен представител.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 12.06.2023 г.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6