ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 764
гр. Пловдив , 24.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501867 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.118 и чл.121 от ГПК.
Подадена е частна жалба от Л. Х. К. против определение № 262941/07.06.2021г. по
гр.д.№ 16548/2020г. на ПдРС, ІІ гр.с., с което производството по делото е прекратено поради
неподсъдност и е постановено изпращането му по компетентност на Административен съд-
гр.Пловдив.
В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно е възприел правна
квалификация на исковете по чл.2в от ЗОДОВ. Жалбоподателят изрично твърдял допуснати
от прокуратерата нарушения на чл.5 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, която не била част от правото на Европейския съюз.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 16548/2020г. на ПдРС, ІІ гр.с. е образувано по искова
молба от Л. Х. К. против Прокуратурата на Република България, с която са предявени
обективно съединени искове за заплащане на обезщетение в размер от 20000 лева за
претърпени от ищеца пнеимуществени вреди в резултат от задържането му на 22.06.2016г. и
на 23.06.2016г. от органите на полицията и в резултат от извършени претърсване и
изземване в дома му, в офиса на представлявано от него търговско дружество и в кабинета,
в който съпругата му упражнявала дентална медицинска практика / първоначално по
исковата молба е образувано гр.д.№ 2819/2020г. на ПОС, като същото е прекратено поради
родова неподсъдност/.
1
Съгласно чл.2, ал.1, вр. ал.3 от ЗОДОВ, исковете за обезщетение за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били
отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване
от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950г., подлежат на разглеждане по реда
на ГПК. Съгласно чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, исковете подлежат на разглеждане по реда на
АПК, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз. Действително, както се сочи и в частната жалба, в исковата молба са
изложени изрично и ясно твърдения за допуснати нарушения на чл.5 от Конвенцията при
задържането на жалбоподателя. Също така обстойно и ясно обаче са изложени и твърдения
за съществени нарушения на правото на Европейския съюз / л.9 и следващи от исковата
молба/. Налице е хипотезата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, като по преценка на съда следва
да се приложи предвидената в тази специална разпоредба подсъдност. При това самият
жалбоподател в жалбата си сочи, че „Няма и ясен разграничителен критерий на болките и
страданията, който да позволи на ищеца да посочи конкретно от кое нарушение колко вреди
е претърпял“, поради което не е налице в по- голяма или по- малка степен основание да се
счита, че исковата претенция се основава преобладаващо на твърденията за допуснати
нарушения на чл.5 от конвенцията, а не на правото на Европейския съюз. Ето защо,
обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262941/07.06.2021г. по гр.д.№ 16548/2020г. на
ПдРС, ІІ гр.с., с което производството по делото е прекратено поради неподсъдност и е
постановено изпращането му по компетентност на Административен съд- гр.Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2