Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2770 12.08.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание
на шести юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 780
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от Р.Г.П., ЕГН **********, Г.П.К., ЕГН **********
и Г.Т.К., ЕГН ********** против ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, с която са
предявени субективно активно и обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 226, ал.1, вр. с чл. 257 КЗ /отм./, вр. с чл.
45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците пострадали при
пътно – транспортно произшествие, реализирано на 18.09.2015 г. около 18,00 часа
в с. **********”. Ищецът П. управлявал автомобил марка „Волво – 350 ГЛТ”, с ДК
№ *******, в своята лента със съобразена скорост, когато на ляв завой товарен
автомобил марка „Фолксваген Транспортер”, с ДК № ********, управляван от водача
В.К.С., в
пияно състояние, нарушил правилата за движение по пътищата и ударил почти челно
другото МПС. Вследствие на ПТП, на ищеца П. била причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в лезии в задния рог и тялото на медиалния менискус на
дясната коленна става, което увреждане причинило трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за повече от месец.
В лекия автомобил „Волво – 350 ГЛТ”, пътували и другите двама ищци –
родители на П. - Г.К. на предна дясна седалка и Г.К. – на задна дясна седалка,
комуто също били причинени травми.
Във връзка с ПТП, било образувано НОХД № 372/2016 г.
по описа на Районен съд Самоков, I н.с., приключило със споразумение по реда на
чл. 384 НПК, с което водачът на товарния автомобил се признал за виновен да е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6 и чл.21, ал.1 ЗДвП, като е
причинил по непредпазливост телесна повреда на ищеца П. - престъпление по чл.
343, ал.3, б. „а”, вр. с ал.1, б. „б”, пр.2, вр. с чл. 342, ал.1 НК, за което
му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, чието
изпълнение било отложено за срок от три години, като същият бил лишен от право
да управлява МПС за срок от 1 год. и 6 месеца и му била наложена глоба.
Твърди се, че освен средната телесна повреда, на ищеца
П. са причинени и леки такива, а именно – кръвонасядане в долната част на
кръста, масивни кръвонасядания с оток по лявата слабинна област, мораво
кръвонасядане по предна и вътрешна повърхности на дясното бедро. Вследствие на
тези увреждания, ищецът претърпял силни болки и страдания, като тези в
колянната става продължавали и понастоящем и причиняват значителен дискомфорт
при движение. Ежедневието му се променило коренно, като възникнала необходимост
от помощ от близки за изпълнение на битови нужди. Ищецът бил нетрудоспособен и
в болнични за повече от три месеца и половина. Продължавал да изпитва страх да
управлява МПС и да пътува в такова, вследствие на преживения стрес и уплаха от
произшествието.
В резултат от ПТП на ищеца Г.К. били причинени –
мозъчно сътресение, счупване на четири ребра отзад, повърхностни рани по
лицето, кръвонасядане по вътрешната част на горната устна, под долен клепач на
дясното око, на гърдите, корема, ляво коляно, охлузване на дясното рамо и
дясното коляно. Преживял болки, страдания и уплах от пътуване в МПС.
На ищцата Г.К. били причинени следните увреди – оток
на напречното рамо на долната челюст и в долната част на бузата, охлузване на
устната кухина и по венеца на 5 зъб, масивно кръвонасядане по външна повърхност
на лявото бедро, лявата подбедрица, коляното и подбедрицата на десния долен
крайник, оток на лявото рамо, които причинили болки и страдания, трудности при
ходене и ужас от возене в автомобил, още повече, че тя станала свидетел на
причинени телесни увреди на сина й.
Твърди се, че по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, съгласно ЗП №
BG/22/115001975643/30.07.2015 г., със срок на покритие 30.07.2015
г. – 29.07.2016 г. /действаща към момента на инцидента/, следвало да бъде
ангажирана отговорността на ответника ЗК „Лев Инс” АД.
Поддържа се, че от деликта ищците претърпели значителни неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинените телесни повреди, физически
дискомфорт, психотравми от преживяното, уплах, емоционален шок и негативни изживявания. Считат, че справедливи размери
на дължимите обезщетения, са както следва: общо 16 500 лева – за Р.П. за причинени
средна /15 000 лв./ и леки телесни повреди /1500 лв./; 5000 лева – за Г.К. и 3000
лева – за Г.К.. Моли се за уважаване на исковете, ведно с обезщетения за
забава върху всяка главницата, считано от датата на деликта – 18.09.2015 г. до
окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва - механизма на ПТП, както и в резултат от него да
са настъпили твърдените в ИМ неимуществени вреди. При условията на евентуалност
е релевирано възражение за съпричиняване на резултата, поради нарушение на
правилата на ЗДвП, изразяващо се в непоставяне на обезопасителни колани, което
довело до настъпване на нараняванията. Поради това се моли за намаляване
отговорността на застрахователя на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Отделно се
заявява, че претенциите за обезщетения били завишени по размер и не отговаряли
на критериите н чл. 52 ЗЗД. Оспорват се твърденията за проведено лечение и
здравословното състояние на ищците след настъпване на ПТП и към настоящия
момент, като в условията на евентуалност се поддържа, че – ако са причинени
описаните увреждания, те са в резултат на лошо здравословно състояние и
предхождащи ПТП заболявания, а продължителността на оздравителните процеси – в
резултат от неспазване на лекарски предписания. Предвид изложеното се моли за
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Предвид направеното в срок и основателно искане от страна на ответника ЗК „Лев Инс” АД, с Определение № 3325/06.04.2017 г., като трето лице –
помагач е конституиран В.К.С., ЕГН **********. В срока за становище, същият
подава писмено такова.
Признава, че на
процесната дата е управлявал МПС с **********, което е имало валидна и действаща застраховка ГО при ответника.
Оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, като
твърди, че телесните повреди били причинени освен по негова, и по вина на
другия участник в ПТП – водач на МПС „Волво – 350 ГЛТ”, за когото било
установено в хода на ДП, че е нарушил установените правила за движение по
пътищата – чл. 20 и чл. 21 ЗДвП, като се движел със скорост по-висока от
разрешената за населеното място, а именно - 69 км./ч. При движение с
позволената скорост, ударът между двата автомобила можел да бъде избегнат. Ето
защо се твърди, че ищецът П. също има вина за причинените увреди. Заявява се,
че размерът на исковите претенции е силно завишен. Моли се за отхвърляне на
исковете, а при условията на евентуалност – за определяне на справедлив размер,
отчитайки вината на ищеца П. за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
исковете по чл. 226, ал.1, вр. чл. 257 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД :
За
основателността на преките искове в тежест на ищците е да докажат пълно и
главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице,
чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при
ответника, са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
стрес, уплах от описаните в исковата молба съответни физически увреди и
психически травми, като установят всяка една от тях, както и размера на
вредите.
В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
твърденията и възраженията си в отговора, вкл. - възраженията за съпричиняване
и това, че уврежданията се дължат на лошо здравословно състояние, предходни
заболявания и неспазване на лекарски предписания от страна на ищците, а – при
установяване на горните елементи от фактическите състави на вземанията – следва
да докаже, че е погасил претендираните обезщетения.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:
На основание
чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: на 18.09.2015 г. около 18,00 часа в
с. *************** е настъпило ПТП, с участници – ищецът Р.Г.П., като водач на МПС „Волво – 350 ГЛТ”, с ДК ******,
в което са пътували и другите двама ищци – негови родители, и третото лице –
помагач В.К.С., който управлявал МПС „Фолксваген
Транспортер”, с ДК № **********, като последният нарушил правилата за движение
по пътищата – чл. 6 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на П., като деянието е извършено в пияно състояние – при
установена концентрация на алкохол в кръвта 1,71 промила; на основание чл. 300 ГПК, предвид влязлото в законна сила споразумение по НОХД № 372/2016 г. по описа на Районен съд Самоков -
че третото лице – помагач е извършил деянието, за което е признат за виновен,
че това деяние е противоправно и е извършено виновно; че към 18.09.2015 г.
гражданската отговорност на водача на МПС „Фолксваген
Транспортер”, с ДК № ******** е била застрахована при ответника, съгласно
действаща, валидна и покриваща съответния риск ЗП № BG/22/115001975643/30.07.2015
г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 4677/16.05.2017 г. – л.41-43/.
Съгласно чл. 300 ГПК – влязлата
в сила присъда /на която по последици се приравнява одобреното споразумение/ на
наказателния съд е задължителна за граждански съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Третото лице
помагач В.С. е признат за виновен в това, че при управление на МПС в пияно
състояние /1,71 промила/ е нарушил правилата за движение по пътищата, при което
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца П.. Няма спор, а
и от доказателствата по делото се установява, че по време на ПТП другите двама
ищци /родители на П./ също са пътували в автомобила, като са претърпели наранявания
и вреди от произшествието.
По делото е
прието заключение на комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, а и
неоспорено от страните. Въз основа на всички изследвани материали във връзка с
процесния инцидент, автоекспертът е посочил конкретния механизъм на ПТП, при
който при преминаване през ляв завой, водачът на л.а. „Фолксваген Транспортер” е навлязъл частично в лявата лента на платното и,
когато се е открила видимостта, другият водач е задействал екстрено спирачната
система, но въпреки това е настъпил удар, който е бил неизбежен. Посочено е, че
основна причина за настъпилото произшествие е, че водачът на л.а. „Фолксваген
Транспортер” е навлязъл в лявата лента, по начин и момент, когато това не е
било безопасно, тъй като насрещно се е движело друго МПС. Ето защо и при тези
данни, съдът намира за доказано, че инцидентът е
настъпил именно по посочения от ищците механизъм, отразен и в протокола за ПТП.
Направените от ответника оспорвания за различен механизъм за настъпване
на ПТП, са недоказани от страната, която е навела подобни възражения, защото в
тежест на ищците е да установят обстоятелствата, на които основават исковете си
и събраните доказателства са точно в тази насока, а неподкрепените твърдения на
ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, вещото лице сочи, че скоростта на
движение на л.а. „Волво – 350 ГЛТ”, с ДК ***** непосредствено преди
задействане на спирачната му система, е било около 59 км/ч, а в момента на
удара - около 33 км/ч. Скоростта на движение на „Фолксваген Транспортер” в
момента на удара е била около 49 км/ч. Дадено е категорично становище, че в
анализираната пътна ситуация, при движение със скорост от 50 км/ч, водачът на
„Волво – 350 ГЛТ” би имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара, но той въпреки това би
настъпил, защото „Фолксваген Транспортер” се е движел насрещно и коридорът
му на движение е преминал през мястото, в което би спрял л.а. „Волво – 350
ГЛТ”. Водачът на последния би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал при откриване на
видимост, се е движел със скорост от 20 км/ч. Предвид тези доказателства, съдът
намира възражението за съпричиняване на резултата от пострадалия водач – ищец,
за неоснователно. Макар да се е движел със скорост малко над позволената за
населено място, в момента на удара скоростта му е била под нея, като
същевременно вещото лице сочи, че ударът така или иначе би настъпил, което се
дължи на неправомерното поведение на третото лице помагач, който е нарушил
правилата за движение по пътищата. Ударът би могъл да бъде избегнат от ищеца,
ако се е движел със скорост от 20 км/ч., каквото задължение законът не му
вменява, поради което и за нарушаване на правила, които да са довели или
допринесли за настъпване на вредоносния резултат, не може да става дума.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че,
за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
резултата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка, съдът намира, че не се доказаха
при условията на пълно и главно доказване възраженията за такова поведение на
ищеца, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС, не се включва безпределно изискване за всестранно и пълно
предвиждане на всеки възможен резултат, ако няма обективни данни за налична
опасност. Въведеното защитно възражение следва да бъде установено пълно и
главно от навелата го страна, т.е да е доказано по един категоричен и безспорен
начин /в този смисъл е и задължителната съдебна практика, пост. по реда на чл.
290 ГПК – Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 98 от 24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /.
Такова доказване не бе проведено.
Горното обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване
на един от елементите от фактическия състав на претенцията – противоправно
поведение от страна на водача на МПС, който е предизвикал инцидента, в резултат
от който са пострадали тримата ищци.
С доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП - 18.09.2015 г. гражданската
отговорност на водача на МПС „Фолксваген Транспортер”, с
********** е била застрахована при ответника, съгласно действаща, валидна и
покриваща съответния риск ЗП № BG/22/115001975643/30.07.2015 г.
Ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като рискът
при застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
От заключението
на експерта – медик, което съдът кредитира като ясно и обосновано, както и с
оглед на приетата по делото медицинска документация, се установява, че в
причинна връзка с инцидента, на ищците са причинени редица увреждания. На Р.П.
– установената по наказателното дело средна телесна повреда е безспорна - лезии в задния рог и тялото на медиалния менискус на дясната коленна
става, като се установяват отделно и отток във вътрешния ретинакулум,
кръвонасядане в долната част на кръста, в поясната област, масивни
кръвонасядания с оток в лявата слабинна област и по дясното коляно. Налице е болничен
престой, като са извършени и оперативни интервенции. Представени са и два
болнични листа за нетрудоспособност в
период повече от 2 месеца. На Г.К. – мозъчно сътресение, контузия на главата и
лицето, фрактура на 2 ребра двустранно, контузия на лявото коляно. Причинено е
трайно затруднение на движението на снагата. На Г.К. – отток по напречното рамо
на долната челюст вдясно, с кръвонасядане на лигавицата на устната кухина и по
венеца на 5 долен зъб в дясно и кръвоизлив по алвеолата му, масивни
кръвонасядания по лявото бедро и по, и около коленете двустранно, лек отток на
лявото рамо.
Не се установяват
предходни травми или заболявания, които да са във връзка с увредите от ПТП и
лечението им /в този смисъл и устния доклад пред съда в о.с.з. на 06.07.2017 г.
– л.96/, поради което и възражението на ответника в отговора е неоснователно.
Дадено е
становище, че описаните травматични увреди се намират в причинна връзка с
претърпяното ПТП, поради което и възраженията в обратна насока не се споделят.
Експертът допълва, че нанесените травми са от различно естество като характер,
претърпени болки и неудобства, период на лечение и продължителност на
оздравителния процес. Спрямо Р.П. обичайният срок за пълно възстановяване е
около 3-4 месеца, за К. около месец, а за ищцата – около 15-20 дни. В съдебно
заседание допълва, че предвид получените наранявания, е напълно възможно да се
получи увеличаване на тези първоначално посочени срокове за възстановяване в
рамките на 15-20-25 дни. Уврежданията били временни, които в рамките на около
месец отшумявали, с изкл. на ищеца П.. Ставало дума за мекотъканни травматични
увреждания, но следвало да се има предвид, че са ударени стави /колена, рамене/,
които ограничават движението и затрудняват ежедневните дейности. Що се касае до
нараняванията от стъкла по лицето на ищеца К. – същите били повърхностни, но
било възможно да останат перманентни белези, макар и по-фини.
Според
медицинските документи /епикризи – л.12, 14, 19/ ищецът П. е бил приет в МБАЛ „*********”
за извършване на оперативна интервенция, като е постъпил на 30.11.2016 г. и е
изписан на 06.12.2016 г. Съгласно снетата анамнеза, пострадалият се е оплаквал и
от болки в областта на гърдите и корема. Назначени са изследвания, проведени са
прегледи от специалисти – интернист, анестезиолог. Предписани са лекарствени
медикаменти. На 20.10.2015 г. е извършено изследване с ЯМР на дясната коленна
става.
Според
епикриза от 19.09.2015 г., ищецът К. е постъпил по спешност в Клиника по
неврохирургия на УМБАЛ „Света Анна” АД – София и е изписан на 21.09.2015 г.
Лекарите са посочили, че пострадалият се намира в увредено общо състояние, като
има редица контузии на лицето и главата, с множество разкъсно – порезни рани, в
т.ч. на горната устна и оток в областта на лявото коляно.
С оглед
изложеното и предвид събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за доказано по категоричен начин причиняването
на описаните от експертите медици телесни увреди, както и факта, че същите са
възникнали вследствие на претърпения инцидент. Възраженията на ответника в
обратна насока не се споделят, тъй като се опровергават от ангажираните доказателства.
Уврежданията,
както и периодът на възстановяване, претърпените болки и страдания, както и
полаганите за ищците грижи, се установяват и от показанията на разпитаните
свидетели. В. К. /роднина – ***** на ищците/ заявява, че при процесния
инцидент, брат му и родителите му, пътували за сватба в гр. П., но по пътя
станало ПТП. Видял пострадалите след 2-3 дни, които били в много лошо
здравословно състояние, с множество охлузвания и синини. Твърди да е полагал
постоянни грижи за родителите си, с които живее в общо домакинство. Баща му бил
в такова състояние, че около два месеца не можел да стане от леглото, помагали
му да изпълнява елементарни битови и хигиенни дейности. Лицето му било нарязано
от стъкла, като видими белези имал и понастоящем. Нямало как да се храни сам,
тъй като устната му била наранена. Храната, която приемал пасирали
предварително. Цялото тяло го боляло. Имал синини и счупени ребра, които му
пречели да диша и спи спокойно. Налагало се при всяко ходене до тоалетна да
бъде подкрепян, поради болки в краката и колената. За около месец и половина му
била оказвана помощ при храненето, а повече от три му помагали да става от
леглото. Пострадалият се чувствал много неприятно от факта, че следва да
ангажира и други хора с грижите си, като им причинява затруднения. Майка му
имала отоци по долната челюст и я болели краката. Вследствие на инцидента
загубила два зъба, поради което не можела да сложи протеза и имала проблеми с
храненето. Свидетелят й помагал в ежедневието за около месец. И двамата му
родители изпитали силен стрес и емоционален дискомфорт. Страхували се да се
качат на автомобил след инцидента. И понастоящем баща му се оплаквал от болки в
ребрата и краката, макар и не с такава интензивност като преди.
Разпитана е и свидетелката Е. Ч. /фактически
съжител на ищеца П./, която заявява, че на 19.09.2015 г. дъщеря й щяла да
сключва граждански брак, при което Р.П. отишъл да вземе родителите си, които
били поканени на празненството. След като била уведомена за инцидента, отишла
на мястото на ПТП, където всичко било в кръв. Р. се оплаквал от много силна
болка в кръста, слабините и десния крак. След като се прибрал вкъщи, ищецът
започнал да изпитва много силни болки, не можел да се движи. Придвижвал се с
патерици, защото коляното много го боляло. Започнали да провеждат редица
изследвания и рехабилитация. Стигнало се до операция на менискуса на коляното.
В период около 3 месеца не можел да се движи изобщо, а свидетелката му помагала
да извършва битови дейности. Отокът в слабините минал за около 20 дни, а
кръстът го болял и понастоящем. Състоянието на оперирания крак не било
възстановено, като се наложило извършването на втора операция, при която
менискусът бил отстранен изцяло. И до момента изпитвал страх да управлява МПС,
сънувал кошмари и катастрофата.
Въпреки
родствените и фактически отношения, съдът прецени показанията на свидетелите,
съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат
кредитирани, тъй като са ясни, последователни, непосредствени и кореспондират на
другите събрани доказателства. Хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна
представа за физическото и психическо състояние на човека, за когото полагат
грижи. Макар възприятията им да са плод и на емоционална привързаност,
възпроизведените данни се приемат от съда, предвид личното им възприемане, естеството
на травмите и житейски обяснимите психически последици от подобен инцидент. Въпреки
че вещото лице – медик посочи по-кратки срокове на възстановяване, допълни, че
те могат да бъдат продължени,като същевременно оздравителният процес и самите
усещания за болки и дискомфорт са въпрос и на субективно усещане и персонална възможност
за физическо възстановяване.
Съдът съобразява
изложените факти относно вида на получените увреждания и свързаните с тях болки
и страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД
приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди са сумите от 15 000 лева; 4000 лева и 3000 лева. За да определи
размера, съдът взе предвид следното:
Размерът на неимуществените вреди се определя по
правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца,
както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че
съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на
увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо -
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/.
За посочените в
исковата молба болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени
средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се
правят и въз основа на заключението на СМЕ. Спрямо ищеца П. се касае за
причинена средна телесна повреда на част от тялото, която съществено затруднява
придвижването, което човек осъществява всеки ден; отделно са причинени
кръвонасядания в поясната област, отток в слабините, които са причинили
допълнителен дискомфорт. Осъществен е болничен престой, като са извършени две оперативни
интервенции, при което е отстранен менискус, както и изследване с ЯМР, приемани
са лекарствени медикаменти. Били са необходими допълнителни посещения при
специалисти за премахване на конци и прегледи. Ищецът е бил нетрудоспособен за
продължителен период от време, а вещото лице сочи, че нормалният оздравителен
процес е около 3-4 месеца, като е възможно продължение. Ищецът е извършвал
рехабилитация и понастоящем изпитва болки,
макар и с по-нисък интензитет.
Несъмнено са били
налице и битови неудобства - затруднения за пълноценна работа и самообслужване,
необходимост от чужда помощ. Предвид характера на травматичните увреди, броя,
вида и месторазположението им, несъмнено интензивни страдания са били налице,
както и затруднения при извършване на ежедневни дейности за продължителен
период, за осъществяването на които ищецът е бил подпомаган от свои близки. Случилото
се е дало негативно отражение в емоционален и психически план, ищецът е изпитал
страх за живота си, като изпитва такъв да управлява МПС, което в днешно време е
ежедневие и необходимост. Поради травмите, битът на пострадалия също е
претърпял промени. Установява се, че същият изпитва болки и понастоящем, макар
и не постоянно.
Ищецът К. е претърпял
вреди, в т.ч. мозъчно сътресение, контузия на лицето и главата, и фрактура на
ребра. Установява се, че значителен период от време не е могъл да спи спокойно.
Продължава да има белези по лицето /което несъмнено следва да се отчете, тъй
като внася промяна във външния вид на индивида, която не би била налична при
липса на инцидент/ и изпитва макар и не значителни болки в колената и гърдите.
Следва да бъде съобразена и възрастта на пострадалия, както и необходимостта от
чужда помощ в ежедневието поне за месец. При мозъчното сътресение, макар и
непагубно, все пак е засегната жизнено важна част от човешкия организъм, което
макар да не е довело до по-значителни последици, е причинило страдания, като по
делото се събраха доказателства, че ищецът е изпитвал болки в главата, което
несъмнено създава физическо и психическо неразположение.
Относно увредите
на ищцата К., макар същите да са с по-лек интензитет, са налични. Установяват
се множество наранявания, кръвонасядания и увреда на зъби. Последното несъмнено
засяга значително нормалния бит на пострадалата, както и самочувствието й, като
би наложило и допълнителни разходи /дентални интервенции/. Доказва се да е
изпитала значителен стрес и уплаха при инцидента, което е напълно обяснимо, с
оглед физическото нараняване на най -
близките й хора, син и съпруг.
Поради изложеното,
съдът стигна до извод, че справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с
възрастта на пострадалите, фактите, сочещи на преживени множество физически
травми, включително средна телесна повреда, свързаните с тях страдания, които
са се отразили и на психиката на ищците, като са довели до социален и
значителен емоционален дискомфорт. Невъзможността за самостоятелно придвижване
и осъществяване на ежедневни дейности, също допринесе за формиране преценката
на съда. Съобразени бяха и начинът, и обстоятелствата при получаване на тези
увреди – вследствие на ПТП, което несъмнено се отразява стресово, предвид
внезапността на преживяното и липсата на необходимост от презумиране на
опасност за телесната неприкосновеност при управление на МПС.
Така
определените размери съдът счита за адекватни и достатъчни, съобразени с всички
посочени по-горе критерии за преценка на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД,
както и със съдебната практика, постановена по сходни казуси. Претърпяното
пътно произшествие е едно анормално изживяване, което влече след себе си
единствено негативи за всички участници. За пострадалите те са значителни, тъй
като освен физическите травми /част от които значителни – довели до болнично
лечение и оперативни намеси; отразяващи се в продължителен период от време на
нормалното ежедневие и рефлектиращи върху външния вид/, са налице и психически
такива – изпитан стрес, притеснения, които не са лесно заличими. Преживяването
на инцидент по чужда вина, при което животът на пострадалите е коренно променен
и се е стигнало и до извършване на атипични за обикновеното съществуване
дейности /лечение и т.н./, води до единствено възможния извод за дължимост на
обезщетения, а съобразно доказателствата по делото и закона – същите следва да
се определят на посочените суми като съразмерни на изживяното. Липсата на
финансови средства, въведено като възражение от третото лице – помагач, за
покриване на суми в тази връзка, не може да доведе до различен извод. ПТП е
настъпило по негова вина, след нарушение на правилата за движение и в пияно
състояние /констатиран значителен промил/. Управление на МПС в такова е
недопустимо /с изключението по закон/, тъй като това е дейност с висока степен
на обществена опасност, при което предписаните правила следва да се спазват.
Съобразно
доказателствата по делото, съдът счита, че не се установи да е налице такъв
интензитет на търпените болки и страдания от ищците П. и К., както и такива последици
за психичното и физическо им състояние, в т.ч. продължителност на оздравителния
процес при ищеца К., отговарящ по размер на заявените претенции за обезвреда за
пълните им размери от 16 500 лева и 5000 лева. Ето защо и исковете не
следва да бъдат уважавани в пълните им заявени размери.
Възражението за съпричиняване
поради непоставяне на обезопасителен колан е основателно само по отношение на
ищцата К.. Същата е била длъжна да постави такъв, съобразно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, доколкото от СМАТЕ се установява, че МПС е било оборудвано с колан и на
задната седалка, а вещите лица сочат, че при поставен обезопасителен колан
травмите с категоричност не биха се получили. Поради това и след като прецени
данните по делото, съдът приема, че процентът на съпричиняване следва да бъде
определен на 50 % , при което на ищцата се дължи сумата от 1500 лева. Спрямо
ищеца П., възражението е неоснователно, тъй като според експертите травмите
биха се получили с и без поставен колан. Що се касае до К., вещото лице С.
поправи изводите си от писменото заключение в о.с.з., като при устния си доклад
и след като съобрази данни от писмени документи по делото, направи несъмнен
извод, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, а заключението на
СМАТЕ, че при това положение вредите биха били по-леки или ненастъпили е
хипотеза /без детайли/, при което възражението на ответника не се доказва пълно
и главно, и обезщетението не следва да бъде редуцирано на това основание.
Ответникът не
доказа погасяване на дълга, поради което предявените искове следва да бъдат
уважени в посочените размери от 15 000 лева; 4000 лева и 1500 лева, а за
разликата до пълните претендирани -
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Установи се
наличие на главен дълг. Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/, т.е.
отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от
чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. По прекия иск отговорността на
застрахователя произтича от закона и покрива изцяло отговорността на прекия
причинител на увреждането, който изпада в забава от настъпване на непозволеното
увреждане. В съответствие с нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава
и без покана. А в съответствие с чл. 86 ЗЗД,
при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Така, обезщетенията за неимуществени вреди в
уважените размери ще се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 18.09.2015 г. до окончателното погасяване.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на двете
страни на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищците са направили съответно
искане и са представили доказателства за сторени такива в размер на 380 лева –
ДТ и 1500 лева – платено адв. възнаграждение, съобразно ДПЗС. Възражението за прекомерността
му е неоснователно. Същото е уговорено общо за тримата ищци, като минимумът по
НМРАВ е в размер на 1265 лева. Съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия с оглед защита интересите
на ищците, съдът счита, че възнаграждението не следва да бъде редуцирано. По
съразмерност, на ищците се дължат 1573,06 лева.
Ответникът претендира
разноските за СМАТЕ - 240 лева, от които по съразмерност му се дължат 39,18
лева.
Третото лице –
помагач няма право на разноски, съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д да заплати на - Р.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 15 000 лева
/петнадесет хиляди лева/ - главница; на Г.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 4000 лева /четири хиляди
лева/ - главница и на Г.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ -
главница - всички суми, представляващи обезщетения за
претърпените от реализирано на 18.09.2015 г. в с-***********,
пътно – транспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматични увреждания, ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на увреждането
– 18.09.2015 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 1573,06 лева /хиляда петстотин
седемдесет и три лева и шест стотинки/ -
разноски по съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетения за неимуществени вреди за
разликите над уважените до пълните претендирани размери, а именно – над
15 000 лева до 16 500 лева за Р.Г.П.; над 4000 лева до 5000 лева за Г.П.К. и над 1500 лева до 3000
лева за Г.Т.К., ведно със законната лихва върху тях от 18.09.2015 г. до
погасяването, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, сумата от 39,18 лева /тридесет и девет лева и осемнадесет
стотинки/ - разноски по делото по съразмерност.
Решението е постановено при
участието на В.К.С., ЕГН ********** като трето лице – помагач на
страна на ответника ЗК „Лев Инс” АД.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ