О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    № 2253/22.11.2013г.

 

   Ямболският районен съд, гражданско отделение, в закрито заседание

   На…двадесет и втори…ноември…..две хиляди и тринадесета година

                                                          В състав:  Председател: Г.Вълчанова

                                                                                 Членове: ………………

                                                                                                 ………………

 При секретаря И.Г. и с участието на Прокурора..........…..…..                                              

 Изслуша докладваното от……….Г.Вълчанова…...............гр.д. № 275                                                             

 по описа за 2013 година...……………………………………………….

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. *** против М. и Г. К., с която се желае да бъде прието за установено по отношение на ищците, че ответниците не са придобили правото на собственост по някой от указаните в чл.77 от ЗС способи и не са собственици на владяната от ищците реална част от имот с идентификатор 87374.36.572 по КК на гр.Ямбол, представляваща терен с площ 305 кв.м и граници: северната граница на закупения с нотариален акт за покупко – продажба недвижим имот № *** том***, дело № ***. поземлен имот № ***; източна граница на ПИ ***; западната граница на закупения с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *** том ***, дело № *** поземлен имот № ***84 /съвпадаща със западната граница на имот с идентификатор 87374.36.84/ и уличната регулация на гр. Ямбол – имот с идентификатор 87374.552.46 или спорният имот с идентификатор 87374.36.572 част, от който е предмет на настоящия спор е с обща площ 1420 кв.м. ищците твърдят, че 305 кв.м като реална част от имот с идентификатор 87374.36.572 се владее от тях, в тази част попада част от изградена от тях оранжерия, с което същите обуславят правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Желае се уважаване на иска и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявения иск като изцяло недопустим и желаят прекратяване на производството по делото и присъждане на направените разноски. Ответниците считат, че за ищците липсва правен интерес да предявяват отрицателен установителен иск за това, че ответниците не са собственици на „реална част” от недвижим имот. Твърдяното от ищците владение не обосновава правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като самите ищци не твърдят да са собственици на  този имот, а само че владеят сочената от тях част. Това становище ответниците поддържат до приключване на съдебното производство.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и със събраните по делото писмени доказателства счита, че предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения:

С исковата молба ищците са представили нотариалните актове, които легитимират страните по делото като собственици на два съседни недвижими имота последният, от които е нотариален акт за замяна на недвижим имот № *** том ***дело № *** със страни Т. и  Д. К. и М. и Г. К.. С този нотариален акт за замяна, както и самите ищците посочват страните са ликвидирали отношенията си на съсобственост по предходни сделки за покупко – продажба на недвижими имоти като в резултат на взаимното прехвърляне на притежаваните идеални части във всеки от двата имота, ищците са станали изключителни собственици на ПИ ***, а ответниците на ПИ ***. В ПИ ***, за който сами ищците твърдят, че е собственост на ответниците, същите претендират, че владеят част от него в размер на 305 кв.м и върху тази част попада изградена от тях оранжерия.

Действително, за да се пристъпи към разглеждане на иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК независимо от това дали е предявен като положителен или отрицателен установителен иск, съдът на първо място следва да прецени дали за ищците съществува правен интерес от заведения иск. Съдът счита, че в настоящия случай за ищците не е налице правен интерес от заведения от тях отрицателен установителен иск за собственост и искането им за отричане на собственическите права на ответниците със сила на пресъдено нещо не би имало преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищците. Ищците не твърдят да са собственици на процесната част от недвижимия имот, а се легитимират като ищци в настоящото производство с това, че единствено владеят същата тази част от недвижимия имот, за която се желае да бъде отречено, че е собствена на ответниците. Безспорно владението съгласно правната доктрина представлява факт с правно значение, а не вещно право. Твърдейки, че владеят без да твърдят да са собственици ищците са легитимирани да предявят владелчески иск /за нарушено или отнето владение/, но не и иск за отричане правото на собственост на ответниците. От отричането на правото на собственост на ответниците ищците нямат правен интерес, тъй като с евентуалното признаване, че ответниците на се собственици в ищцовата правна сфера по отношение на владението не би настъпила промяна. При направеното разграничение между владението като факт с правно значение и собствеността като вещно право се определя и начина на защита на притежателите на този факт и на това право. С владелческият иск се защитават фактически отношения, а не вещни права, а с петиторния иск, на който има право притежателят на вещно право на собственост се защитават обратно - вещни права, а не фактически отношения. От всичко това следва извода, че носителят на фактическото отношение владение няма правен интерес и не е легитимиран да води установителен иск за собственост, било то и от отрицателен такъв. Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният от ищците отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради липса на правен интерес за тях, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

При този изход на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците на основание чл.78 ал.4 от ГПК направените по делото разноски в размер на 200 лв.

На основание изложеното, ЯРС
                                                    

                                                      ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 275/2013 г. по описа на ЯРС поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА Т.Г.К. и Д.Д.К. двамата от гр.Я***, к-с *** на основание чл.78 ал.4 от ГПК да заплатят на М.Й.К. и Г.Х.К.,*** направените по делото разноски в размер на 200 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: