РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 11480
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Г. Ш. К.
като разгледа докладваното от Г. Ш. К.Наказателно дело частен характер №
20241110208436 по описа за 2024 година
след като се запозна с частната тъжба на А. И. П., подадена чрез адв. М. М.-САК,
в качеството на неин повереник срещу Ц. Й. Г., в изпълнение на правомощията си по
чл.250-252 от НПК, вр. чл.247б, ал.2 от НПК извърши проверка за съответствие на
тъжбата с изискванията на чл.81 от НПК и констатира следното:
Налице са предпоставките на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК за частично
прекратяване на наказателното производство за две от инкриминираните в
тъжбата деяния, тъй като за тях съдът не е сезиран с твърдение за съставомерни
факти, покриващи признаците на престъплението обида по чл.146 ал.1 НК, като
съображенията за това са следните:
В тъжбата са инкриминирани няколко деяния, реализирани според твърденията на
тъжителя през месец декември 2023 г., като с част от деянията се сочи, че негативно е
засегнато общественото мнение за тъжителката П. /клевета/, а с друга – личната и чест
и достойнство /обида/.
Думите, с които се поддържа, че са засегнати личната чест и достойнство на
тъжителката, а именно: „*****“ и „*******“, в тъжбата се сочи, че са използвани в
съставната част на изписани в текстови съобщения от лицето срещу което е подадена
тъжбата - Ц. Й. Г. изречения, а именно: „********…“ и “*************“.
За първото изречение в тъжбата се поддържа, че е изписано от Ц. Й. Г. в
съобщение, изпратено посредством платформа Whatsapp на 15.12.2023 г. в 20:36 часа
на И. Й. Г. – майка на Т. Й., като същото последващо е било доведено до знанието на
тъжителката П. на 18.12.2023 г. чрез И. Г..
За второто изречение в тъжбата се поддържа, че е изписано от Ц. Й. Г. в
1
съобщение, изпратено посредством платформа Whatsapp на 15.12.2023 г. в 11:48 часа
на Д. И. – братовчед на Т. Й., като същото последващо е било доведено до знанието на
тъжителката П. на 18.12.2023 г. чрез Д. И..
При така изложеното в самата тъжба относно обстоятелствата по използване на
процесните обидни квалификации - „******“ и „*****“, а именно не в присъствие на
тъжителката и не по начин /публичен или друг/, при който е ясно, че същата
непременно ще ги възприеме, се налага извод, че не се твърди наличието на
задължителен признак от обективна страна за съставомерност на деянията като обида,
по смисъла на чл.146, ал.1 НК.
Съгласно чл.146, ал.1 НК: „Който каже или извърши нещо унизително за честта
или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от
хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание
обществено порицание.“
При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на друго лице в
негово присъствие или изнася обидна информация за другиго, като цели тя да
достигне до него - да бъде узната от него /виж Решение № 251 от 10.05.2010 г. на
ВКС по н. д. № 161/2010 г., I н. о., НК, докладчик Б. И./. Това узнаване обаче отново
следва да стане по волята на дееца, а не извън неговата воля и независимо от нея.
Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите
и цели да измени обществената им оценка. За да се засегне лицето, то трябва да
възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи
или действия. При обидата по чл. 146 от НК деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни
жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на
същата информация и се обективират с такава цел /Решение № 93 от 22.05.2013 г. на
ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят К. Х./.
Следователно, съгласно съдебната практика, а и според правната теория,
опосреденото възприемане на обидните думи и изрази е възможно само, когато
деецът несъмнено цели това възприемане, като използва обидните думи и изрази по
начин, при който тяхното възприемане от пострадалия не е предоставено на волята на
трето лице и не е извън волята на дееца, а негова цел, която той пряко цели /пряк
умисъл/, като например в писмено изявление, адресирано до тъжителя или по
телефона, при разговор с него, или по време на телевизионно или радио предаване, т.е.
публично или по друг начин. А за целта на дееца се правят изводи въз основа на
обстоятелствата, при които е извършено деянието, като в конкретния случай,
съобразно изложеното в тъжбата, обидните квалификации са изписани в писмено
съобщение до трето лице, без деецът да е предприел допълнителни действия те да
достигнат до знанието на тъжителката и да бъдат възприети от нея, като това е станало
2
изцяло по волята на трети лица при писмена комуникация, с които са били изписани
Инкриминираните думи в частната тъжба действително съдържат еднозначна
негативна оценка за личността на тъжителя, но от друга страна, въпросните обидни
квалификации не са обективирани в присъствие на тъжителката /съгласно твърденията
в тъжбата/, нито с цел да бъдат доведени до нейното знание, а очевидно са
квалификации, с които деецът обрисува и обозначава лицето, за което говори, когато
споделя информация за него на трети лица. Това не е допустима форма за реализиране
на престъплението обида по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, тъй като т.нар. „задочна“
или неприсъствена обида е несъставомерна, с оглед на което, съдията-докладчик
приема, че по отношение на деянията, описани от тъжителя като обида, в тъжбата не
са изложени факти, които да покриват обективните признаци на това престъпление,
поради което в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.
Останалите инкриминирани думи и изрази, посочени в тъжбата, с които се сочи,
че са разгласени от Ц. Й. Г. позорни обстоятелства за личността на тъжителката А. И.
П., които не отговарят на истината, съдията-докладчик намира, че на пръв поглед
обективно са от естество да накърнят обществените отношения, защитени от
разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК, а преценката относно това дали са
изречени/изписани от лицето срещу което е подадена тъжбата, дали техен адресат е
именно тъжителят, както и наличието на останалите обективни и субективни признаци
на коментираното престъпление, са въпроси по същество. С оглед на това, по
отношение на тези обвинения следва да се даде хода на тъжбата.
Доколкото настоящето разпореждане подлежи на обжалване на основание чл.250,
ал.4 от НПК, съдията-докладчик намира, че следва да се произнесе с отделено
разпореждане, с което да даде ход на тъжбата, в частта в която с оглед изложеното по-
горе, намира, че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, но това следва да
стане след влизане в сила на настоящето разпореждане за частично прекратяване на
производството.
Предвид изложеното и на основание чл.250, ал.1, т. 2 НПК, съдията-докладчик,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО наказателното производството по НЧХД №
13804/2023 г., по описа на СРС, НО, 129 състав, в частта на обвиненията за обида
досежно квалификациите „******“ и „******“, използвани в изреченията
„********** …“ и “*********“, считайки ги за несъставомерни.
Разпореждането подлежи на обжалване по реда на Глава XXII от НПК пред
Софийски градски съд в 7-дневен срок от съобщаването му на частния тъжител.
3
След влизане в сила на настоящето разпореждане, делото да се докладва на
съдията-докладчик за даване ход на тъжбата по останалите обвинения.
В тази част разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на частния тъжител А. И. П., чрез адв. М.
М.-САК /на посочения в тъжбата адрес за кореспонденция/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4