№ 1154
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000501831 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Срещу решение № 1970 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 14729 по
описа за 2024 г. на СГС, ГО, 1-ви брачен състав, с което е отхвърлена молбата
на Г. П., постъпила чрез Министерство на правосъдието на Р България, като
централен орган по смисъла на чл.6 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца, за връщането на детето С. П.,
родено на *** г., в Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, като неоснователна, са постъпили въззивни жалби от:
1-От Министерство на правосъдието на Р България.
Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на
решението в обжалваната му част при допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон. Счита, че по делото се доказват наличието на четирите
положителни предпоставки за връщането на детето във Великобритания,
където детето е имало обичайно местопребиваване преди отвличането.
Относно извода на съда, че молителят не бил упражнявал ефективно
1
родителските права спрямо детето, сочи, че този извод бил направен само въз
основа на показанията на свидетелските показания на родителите на
ответницата, които били заинтересовани о смисъла на чл.172 ГПК. Следвало
да бъдат кредитирани показанията на свидетелката г-жа Й. С., майка на
молителя. Неправилно съдът бил приел, че са налице основанията на чл.13,
б.“б“ от Хагската конвенция; в настоящата хипотеза съдът не се произнасял по
въпроса за упражняване на родителски права.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което молбата да бъде уважена.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 17.04.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 29.04.2025 г. Следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес за обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
2-от Г. П., молител в първоинстанционното производство.
Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на
решението в обжалваната му част при допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон. Счита, че са налице предпоставките на чл.3 от Хагската
конвенция /ХК/ за уважаване на молбата му. Сочи, че съгласно чл.12 от ХК
съдът следвало да разпореди незабавно връщане на детето. Твърди, че от
страна на ответницата не бил доказан „сериозен риск“ или „нетърпима
ситуация“ по смисъла на чл.13, б.“б“ от ХК. Сочи, че като баща бил
предложил гаранции за разрешаване на всички проблеми свързани с
връщането на детето в Обединеното кралство. Майката също можела да се
върне в Обединеното кралство, за което жалбоподателят също предоставял
гаранции. Бащата предпочитал да не разделя майката и детето, а и двете да се
върнат в Обединеното кралство. Счита, че съдът бил дал право на майката да
наруши Конвенцията, което създавало опасен прецедент. Сочи, че
образуването на производството е поради неправомерното поведение на
майката; молителят бил действал добросъвестно. Погрешно
първоинстанционният съд сочел, че бащата не е доказал способността си да
издържа детето в Обединеното кралство, точно обратното – молителят бил
2
представил по делото писмени доказателства относно финансовата си
стабилност. Затова намира позоваването на съда на чл.13, б.“б“ от Хагската
конвенция за неуместно. Позовава се на съдебна практика на ЕСПЧ, както и
на ВКС на Р България.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което молбата му да бъде уважена.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес за обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По въззивните жалби е постъпил отговор от ответницата в
първоинстанционното производство- И. К. В., в който се излага становище за
тяхната неоснователност и правилност на обжалваното решение. Счита, че от
съда не са допуснати сочените от въззивниците нарушения на материалния и
процесуален закон. Тези твърдения намира за голословни. Сочи, че
установените по делото факти и обстоятелства били коренно различни от
картината, описана от въззивниците. Поддържа тезата, че обичайното
местопребиваване на детето е в Р България, а не като се сочи от молителя – в
Обединеното Кралство. Това било фактическото положение за детето от
раждането му до настоящия момент. Това се потвърждавало от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Сочи се, че детето освен британско
гражданство има и българско такова. Детето основно било отглеждано в
България, където имало свой приятелски кръг и социален живот. Относно
показанията на свидетелката г-жа Й. сочи, че същата била заинтересована по
смисъла на чл.172 ГПК и показанията й не следвало да бъдат кредитирани.
Проблемът с тези показания бил и друг- свидетелката се била затруднила да
отговори на конкретно зададените й въпроси. Следвало да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите В. – родители на ответницата. Намира за правилен
извода на СГС, че бащата бил изцяло абдикирал от бащинските си задължения
и родителски отговорности относно детето С.. Правилно съдът бил приел, че
са налице предпоставките на чл.13, б.“а“ и б.“ от ХК; това било доказано от
страна на ответницата с представените от нея писмени и гласни доказателства.
3
Сочи, че съдът първо трябва да се съобрази с интересите на детето. Бащата не
бил посочил място на работа и работодател. Самият той заявил пред съда, че е
бил безработен в продължение на около 7 месеца и е смятал да се връща във
Виена, без да го било грижа какво ще стане с детето. Следвало да се вземе
предвид, че молителя на въпроса на съда дали може сам да се грижи за детето
в Лондон, не дал конкретен отговор, а само посочил, че не иска да разделя
детето от майката. Намира за неуместен тона на въззивника във връзка с това
какво трябва да направи съда. Твърди, че молителя нарича българската
държава „*** територия“, което било отразено в съдебния протокол от о.с.з. на
04.03.2025 г. Споменават се и други изказвания на молителя по повод
българската нация, които ответницата нарича „бисери“. С оглед на така
изнесеното, намира за правилен извода на СГС, че са налице рискове за
детето. Правилно съдът бил приел,че молителят никога не е бил пряко
ангажиран с полагането на непосредствени грижи за детето и не бил създал
доверителна връзка с детето. Установено било, че в присъствието на детето
молителят бил упражнявал психическо домашно насилие над майката,
обиждал я и я псувал, бил я заплашвал. Молителят, отново пред детето,
обиждал родителите на въззиваемата като ги наричал „цигани“, „плъхове“,
както и извършвал неуместни коментари относно „българските гени“ на
детето по този повод. Това от законодателна гледна точка представлявало и
емоционално и психическо насилие и спрямо детето, в чието то било
осъществено. Налице била пълна незаинтересованост от страна на бащата по
отношение на детето и намеренията му да иска връщане на детето не били
мотивирани от привързаност и желание да се грижи за него. Въззиваемата
предполага, че мотива е да й бъде упражняван психически и емоционален
тормоз. Излага се случай, състоял се на 01.10.2022 г. при среща в кафето на
Гранд Хотел София, за който по отношение на агресивното поведение на
молителя, били изслушани свидетелски показания. С отговора по въззивните
жалби представя писмени доказателства – кореспонденция от 06.09.2022 г.
Счита, че молителя е опасност за личността, здравето и възпитанието на
самото дете. Сочи, че на няколко пъти молителят й бил заявил „Просто си
ззаминавай със С. в София“. Твърди, че сочените от въззивника/молител като
ангажирани доказателства, изобщо не били представени пред съда.
Възможността за представяне на такива доказателства била преклудирана.
Сочи, че изявленията на молителя били противоречиви поради което и
4
ненадеждни и не следвало да бъдат кредитирани. Бащата твърдял, че
медиация между страните не била проведена, но това било невярно- такава
била проведена, но провалена поради поведението на молителя. Налице бил
манипулативен подход на бащата; позовава се на имейл от 20.11.2023 г. С
въззивната си жалба молителят изопачавал обективната действителност в
посока, която нему е изгодна. Това се потвърждавало от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Относно „интереса на детето“ се позовава на
съдебна практика на ЕСПЧ, съгласно която „най-добрият интерес“ бил винаги
конкретен и в зависимост от множеството индивидуални обстоятелства.
Съгласно тази практика връщане на дете не следвало да се постановява
автоматично и механично. В случая тези конкретни интереси на детето
обуславяли това, че С. следва да остане да живее в България, както и правилно
бил приел първоинстанционният съд. Цитираната от въззивника/молител
практика не съответствала на конкретния казус. Конкретната преценка не
можела да бъде заменена от цитираните от въззивника/молител постулати във
връзка с приложението на чл.13, б.“б“ ХК. А това представлявало само
голословни твърдения. Следвало да се вземе предвид, че детето има изградена
емоционална връзка само с майката, не и с бащата, който му бил чужд. Бащата
бил изоставил детето още на 18.02.2023 г. За три години бащата бил взел само
три решения, касаещи детето. Същият се правел на „загрижен родител“ с
оглед съдебния процес. Бащата егоистично бил прехвърлил отговорностите за
отглеждане на детето на въззиваемата като се бил посветил на своята
магистратура и забравил за съществуването на детето в продължение на 16
месеца. Бащата не бил заангажиран по повод здравословното състояние на
детето. Не отговаряло на действителността и твърдението на бащата по повод
плащане от него на издръжка за детето. Наред с това бащата никога не се бил
противопоставил да се полагат грижи за детето в България от майката и
разширеното й семейство, а и това било удобно за молителя, който се
възпротивил едва на 22.07.2024 г. , когато въззиваемата му съобщила, че
остават с детето да живеят за постоянно в България. Сочи, че бащата
посещавал детето в България. Самата тя била насърчавала контактите между
бащата и детето. Това се потвърждавало от имейл кореспонденцията, както и
от свидетелските показания. Същественото било не дали майката може да се
върне във Великобритания, а дали бащата може сам да се грижи за детето във
Великобритания, при положение, че възрастната му майка и сестра му живеят
5
във Виена. Отговорът според въззиваемата бил отрицателен. Сочи, че тя се е
установила трайно в Р България, както и невярно било, че тя продължава да
работи във Великобритания. Освен това бащата не бил гражданин на
Великобритания, а на Австрия; липсвали доказателства, че бащата имал
постоянно пребиваване във Великобритания. Следвало да бъде съобразено, че
самият молителя споделял, че е безработен и възнамерява да живее в Австрия.
Представителят на Прокуратурата излага становище за неоснователност
на жалбата, а първоинстанционното решение за правилно. Намира, че с оглед
събраните пред въззивната инстанция доказателства, налице е хипотезата на
чл.13 „б“ от Хагската конвенция. В интерес на детето е първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден.
Представителят на АСП поддържа доклада си от 14.01.2025 г., депозиран
пред първата съдебна инстанция.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По довидите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че възникването на правото да се върне малолетното дете във
Великобритания по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно
местопребиваване във Великобритания непосредствено преди отвличането
му; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в
Република България в нарушение на установените във Великобритания
правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3)
молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от
задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е
приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е
подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал
6
ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането;
5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в
Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или
задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация; 7)връщането на детето да не противоречи на
основните принципи на Република България в областта на защитата на
правата на човека и основните свободи. В конкретния случай по делото били
изслушани страните, както и свидетелите О. Г., австрийски гражданин, без
дела и родство със страните, И.-С. П., австрийска гражданка, майка на
молителя, както и В. Д. Р.-В. и К. П. В., родители на ответницата.
Първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания само в
частта, в която същите са непосредствени, в резултат на техни лични
впечатления и възприятия, вкл. и се е позовал на разпоредбата на чл.172 ГПК.
За целите на производството бил изготвен и представен социален доклад
от компетентната по местоживеене на детето С. в Република България
Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село.
Прието е, че детето С. П. е имало обичайно местопребиваване във
Великобритания от раждането си на *** г. Детето било родено във
Великобритания, в Болница Свети Тома", което било видно от представено
заверено копие на регистрация за раждане BCN ***/***, издадено от
административен район Ламбет, Лондон; посещавало било от месец
септември 2023 г. до месец май 2024 г. детска градина във Великобритания,
което обстоятелство се установявало от преписа от удостоверение от Детска
градина „Въображение“ . Не се спорело между страните, а се установявало от
доказателствата по делото, че бащата е предоставил декларация на майката, по
силата но която детето да напуска пределите на Великобритания
придружавано от своята майка. /препис от декларация от 12.02.2023 г.,
подписана от бащата, представена от ответницата с отговора на молбата/.
Действително детето било отглеждано и в България, но доколкото същото е на
много ниска възраст, следвало да се посочи, че децата в кърмаческа или ниска
възраст по необходимост споделят социалната и семейната среда на хората, от
които зависят, като безспорно от доказателствата по делото се установявало,
вкл. и от св. показания, че до започването на работа в България на 29.11.2024
7
г., значителна част от живота на майката е бил концентриран преимуществено
във Великобритания, поради което следвало да се приеме, че и обичайното
местопребиваване на детето е било в тази страна. Това обстоятелство се
потвърждавало и от показанията на свидетелите И.-С. П., майка на молителя,
както и от показанията на свидетелите В. Д. Р.-В. и К. П. В., родители на
ответницата, които били посещавали дома на молителя и ответницата във
Великобритания, където молителят, ответницата и детето С. били живеели
заедно. Свидетелят В. сочел, че ответницата от 2007 г. е в Лондон, където е
завършила университет. Между страните било безспорно, че бащата е
напуснал жилището, което са обитавали заедно с ответницата и детето С. на
18.02.2023 г., като майката, заедно с детето С., пристигнали в България в края
на месец май 2024г. Безспорно било също, че бащата не е дал съгласие за
задържането на детето в Република България след края на месец август 2024
г., нито впоследствие бил приел задържането на детето в Република България
– бащата се противопоставял на задържането на детето в България, което
противопоставяне било обективирано в молбата по чл. 8 от Хагската
конвенция. Детето било задържано от неговата майка в Република България в
нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на
родителските права. Това било така, тъй като съгласно приложимото
действащото право във Великобритания в областта на родителските права -
Закона за децата от 1989 г. и Закона за отвличането на деца от 1984 г.
/предоставено от Централният орган на Англия/, бащата на дете бил носител
на родителски права, ако и двамата родители са присъствали, когато
раждането е регистрирано. В случая молителят бил вписан в удостоверението
за раждане на дъщеря си, т.е. той бил участвал в регистрацията на раждането и
това го поставяло в кръга на лицата, които са носители на родителски права по
силата на правната норма на относимия закон, в случая чл. 4. параграф 1А,
буква „ а" от Закона за децата от 1989 г. вр чл. 4. параграф I . буква „ а“ от
Закона за регистрацията на ражданията и смъртните случаи. Съгласно раздел
3, параграф 1 от Закона за децата от 1989 г. родителската отговорност се
определяла като всички права, задължения, отговорност и власт, които
родителите имали по отношение на детето и неговото имущество. Молбата на
Г. П. за връщане на детето С. П. във Великобритания била подадена на
23.08.2024, а чрез Министерство на правосъдието в съда на 19.12.2024 г., т.е.
преди да е изтекла една година от датата на задържането на детето в България
8
– края на месец май 2024 г. Съдът обаче е счел, че не може да се приеме
категорично, че бащата, макар и носител на родителските права, е упражнявал
ефективно същите по отношение на детето С., както към датата на
довеждането на детето в България в края на месец май 2024 г., така и след
напускането му на жилището /на 18.02.2023 г., 10 месеца след раждането на
детето/, което са обитавали общо страните заедно с детето, като същият
доброволно след 18.02.2023 г. бил абдикирал от задълженията си, свързани с
родителската отговорност, провеждал бил спорадични и кратковременни
контакти с детето, а финансовият му ангажимент към издръжката на детето се
свеждал до заплащане на 1/3 от таксата за детската градина. Тези
обстоятелства се обстоятелства се установявали от свидетелските показания
на родителите на ответницата, от които било видно, че молителят е напуснал
общо обитаваното жилище с майката и детето, като грижите му за детето се
свеждали до спорадични контакти с него, както и до предоставяне на
минимална част от таксата за детската градина на детето. Това било довело
майката до финансова невъзможност да издържа себе си и детето в Англия
/при нетна заплата около 5600 паунда, същевременно наем на жилище и такса
за детска градина в размер на около 5000 паунда/ и именно това било
породило решението й за връщане в Република България, където родителите й
притежавали собствен апартамент, което било видно от преписа от нотариален
акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение от
27.11.2018 г. и където ответницата се била устроила трудово с добри доходи за
стандартите на Република България. Независимо от всичко изложено, СГС е
счел, че са налице и основанията на чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца, при които
детето не следвало да бъде връщано в държавата на обичайното му
местопребиваване. Това било така, тъй като връщането на детето С. във
Великобритания щяло да го поставило в неблагоприятна ситуация, което
произтичало от твърде ниската му възраст – на 2 години и 11 месеца /към
момента на постановяване на съдебното решение/. Бащата към настоящия
момент почти не бил полагал самостоятелни грижи за детето и все още не се
бил адаптирал в грижите си към него. Изслушана от съда, майката обяснила,
че е полагала много усилия бащата да може да се адаптира, да влезе в ролята
на баща, детето да може да се адаптира към него, както и че през цялото време
ги била придружавала много месеци подред, за да може да се осъществи
9
връзката между тях и детето да бъде спокойно и да не е така емоционално
напрегнато. Майката посочила също, че бащата не се е сещал да вземе
необходимите неща за времето с детето, а майката му давала храна, вода,
памперс и всичко от което детето имало нужда за времето, в което то прекарва
с баща си, като независимо от нейните напомняния, често бащата казвал, че е
забравил. Отказът да се върне детето във Великобритания имал и друго
основание - при изслушването му от съда молителят посочил, че за
довеждането на детето в България от извеждането му в Обединеното Кралство
през м. Май 2024 г., е дал съгласие, но при положение, че детето ще се върне
обратно във Великобритания около м. Август 2024 г. Посочил бил, че
понастоящем получава нетно месечно 4500 Британски паунда, както и че
работи като инвестиционен анализатор по макро-изследвания, но не можел да
се снабди с документ - трудов договор и/или удостоверение за получаваните
от него доходи от работодателя му. Посочил, че към момента живее в Лондон,
в жилище под наем и че може да представи договор за наем на жилището и не
възразява да го представи по делото, но към датата на приключване на
устните състезания пред СГС такива документи не били представени.
Свидетелят О. Г. сочел, че молителят имал постоянно жилище в Англия, но не
можел да посочи адреса му. При това положение, наред с обстоятелството, че
детето било на твърде ниска възраст, доколкото молителят не бил доказал по
делото, че разполага с необходимите жилищни условия и доходи, които да
обезпечат задоволяване потребностите на детето при връщането му във
Великобритания, без майката, то съдът е достигнал до извода, че връщането на
детето би го поставило в неблагоприятна ситуация по смисъла на чл. 13, б. „б“
от Хагската конвенция. В случая съдът съобразявал и изразеното становище,
обективирано в заключителната част на социален доклад на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Красно село, изготвен на 14.01.2025г., съгласно
което детето С. била записана в детско заведение в София, където била
напълно адаптирана и социализирана, както и че предвид възрастта на
малолетната С., същата е напълно зависима от грижите на своята майка, а
възрастта на детето не позволявала същото да бъде лишено от грижите на
майката за дълъг период от време. С оглед на тези си мотиви, СГС е отхвърлил
молбата за връщането на детето във Великобритания, като неоснователна.
Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на
страните, събраните по делото /пред първата и въззивна инстанции/
10
доказателства приема следното:
Съдът е сезиран от г-н Г. П. с искане по чл.7, б.f, вр. чл.8 от
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца (по нататък за настоящото решение само Хагската конвенция) и чл.22
а, ал.1 от националния Закон за закрила на детето, срещу И. К. В., за връщане
на малолетното дете С. П., в държавата по обичайното му пребиваване-
Великобритания с твърдения за незаконното задържане на детето в Р България
от неговата майка, ответница по молбата - И. К. В..
Хагската конвенция се създава правен механизъм за осигуряване
незабавно връщане на детето, отведено и задържано незаконно и за
гарантиране ефективно спазване на законите, свързани с упражняване на
родителските права и право на лични отношения.
Нормата на чл. 3 от Хагската конвенция постановява, че прехвърлянето
или задържането на детето се счита незаконно когато е: а) извършено в
нарушение на правото на упражняване на родителските права съгласно
законите на държавата по обичайно местопребиваване преди прехвърлянето и
б) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно
упражнявано съвместно или поотделно, или би било упражнявано по този
начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.
За възникване на правото да се върне малолетното дете С. П. във
Великобритания, по реда на Хагската конвенция, то следва да бъдат
установени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето
да е имало обичайно местопребиваване във Великобритания непосредствено
преди задържането му; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от
неговата майка в Република България в нарушение на установените във
Великобритания правила за упражняване на родителските права - съвместно
или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече
една година от прехвърлянето или задържането на детето в Република
България, респ. детето да не се е приспособило към новата си среда в
Република България, но само ако молбата е подадена след изтичане на периода
от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по
време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за
прехвърлянето или задържането на детето в Република България или
впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в
11
Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на
детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или
по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация; 7)
връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република
България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи.
От събраните в хода на производството доказателства може да се
направи извод, че молителят Г. П. първоначално е изразил съгласие детето С.
заедно с майка си да напусне Великобритания и да замине за Р България, но
впоследствие, след като ответницата И. К. В. /около 22.07.2024 г./ е заявила, че
не желае да се връща във Великобритания и остава да живее заедно с детето
С. в Р България, се е противопоставил, т.е. не е приел прехвърлянето и
задържането на детето С. в Република България. При изслушването си /пред
първата съдебна инстанция/ молителят е посочил: „Аз имах идея детето да
остане тук в България единствено за почивка, а в никакъв случай не съм искал
детето да остава тук за постоянно“. Уговорката е била детето да бъде върнато
във Великобритания около м.08.2024 г., виж л.1667 от първоинстанционното
производство.
По отношение на „обичайното местоживеене“ на детето:
В молбата си до съда бащата Г. П. поддържа, че обичайното
местопребиваване на детето е в Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия (по нататък за настоящото решение само Великобритания),
а ответната страна майката поддържа, че обичайното местопребиваване на
детето е в Република България.
Установява се от събраните /пред първата съдебна инстанция/ писмени
доказателства, че детето С. е родено на *** г. във Великобритания, гр.Лондон.
В периода от м.09.2023 г. до м.05.2024 г. детето е посещавало детска градина в
Лондон.
Действително, в Хагската конвенция не е въведена легална дефиниция
на понятието "обичайно местопребиваване".
Преценката на съда по отношение на обичайното местопребиваване на
детето следва да се извърши към момента на незаконното прехвърлянето или
задържане на същото. В случая това е Великобритания, както правилно е
приел и първоинстанционния съд. Това е и така, защото, ако приемем, че
"обичайно местопребиваване" на детето С. е държавата, в която детето е
12
изведено от единия родител и при липсата на съгласие за това „прехвърляне“,
би се узаконило противоправното поведение на този родител.
В конкретния случай спорът се съсредоточава до това налице ли са
основанията на чл.13, б“а“ и б.“б“ от Хагската конвенция, главно дали бащата
е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или
задържането, както и дали съществува сериозна опасност връщането на детето
във Великобритания да го изложи на заплаха от психическо или физическо
увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна
ситуация.
От правилото на чл.12, ал.1 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца, изискващо съдът да разпореди
незабавното връщане на детето, има изключения, при съществуването, на
които връщането може да бъде отказано. Тези изключения са изрично
посочени в нормите на чл. 13, ал. 1, б. "а" и б. "б" от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Ответницата по
молбата твърди, че съществуват и двете посочени изключения.
Съгласно чл. 13, ал. 1, б. "а" от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца връщането може да бъде
отказано, ако се установи, че лицето, институцията или организацията,
натоварени с грижата за детето, не са упражнявали ефективно
родителските права по време на прехвърлянето или задържането или са
дали своето съгласие, или впоследствие са приели прехвърлянето или
задържането.
Както вече беше посочено в мотивите по-горе, молителят Г. П. не е
приел прехвърлянето и задържането на детето С. в Република България и с
подаването на молбата, с която съдът е сезиран изрично е заявил своето
противопоставяне.
Що се касае, обаче, до това дали молителят Г. П. е упражнявал
ефективно родителските права по време на прехвърлянето, следва да
отбележим, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
същият е напуснал жилището във Великобритания, където преди това са
живели молителят, ответницата и детето С.. При изслушването си /пред
първата съдебна инстанция/ молителят изрично е признал този факт.
Разделили са се от м.02.2023 г., виж л.1667 от първоинстанционното
13
производство. Този факт се потвърждава и от изслушването на
майката/ответницата по молбата, виж л.1671 от първоинстанционното
производство. През октомври 2023 г. г-н Г. П. е завършил магистратура и до
тогава е нямал желание да има контакт с детето, тъй като образованието му е
било по-важно. Отказал е да ползва отпуск по бащинство. Тези факти се
потвърждават, вкл. от разпита на свидетелката П., майка на молителя, както и
от електронната кореспонденция между нея и ответницата И. В..
Настоящата инстанция намира, че изплащането на издръжка от страна
на бащата /1/3 от разходите за детска градина/ не изпълва състава на
„ефективно упражняване на родителските права“ от страна на молителя. Още
повече като се има предвид високия жизнен стандарт във Обединеното
кралство. „Спорадичните“ контакти на бащата онлайн и за кратко време в
събота и неделя също не може да бъде окачествено като ефективно
упражняване на родителски права.
Отделно от това, в случаите, в които бащата е вземал детето на разходка
е бил неподготвен за времето прекарано с нея като храна, вода, памперси. При
изслушването си от вещите лица майката /ответницата/ споделя, че детето е
престанало да ползва памперси, когато е било на 2 години и 3 месеца. На
02.03.2024 г. молителят е разхождал детето в проливен дъжд вследствие на
което С. се била измокрила изцяло и е вдигнала температура. Показателен е и
случая, за който говори свидетеля К. В., л.1735 от първоинстанционното
производство, че Г. П. е имал намерение да отиде на разходка със С. в Южния
парк като двамата измИ.т разстоянието от 5 км и то в 17:30 ч. през м.01.2024 г.
Впоследствие бащата оставил детето само да пресече улицата като се смеел,
че не могъл да я догони. В друг случай е оставил детето да върви две спирки
пеша.
Касае се до дете, което към момента на изслушване на двамата родители
пред първоинстанционния съд е на 2 г. и 10 месеца. При изслушването си от
вещите лица майката /ответницата/ споделя, че детето е проходило една
седмица преди да стане на 1 година, л.141 от въззивното производство.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно е
възприел показанията на разпитаните пред него свидетели. Що се касае до
свидетеля О. Г., разпитан на страната на молителя, то същия изрично е
посочил, че никога не е виждал апартамента, в който И. и Г. са живеели заедно
14
поради което не могат да бъдат кредитирани показанията му в частта, в която
същият изразява впечатленията си от това какъв баща е молителя. Свидетелят
твърди да има преки впечатления относно жилището, което Г. П. е приготвил
за дъщеря си и което жилище Г. обитава сам след напускането на това
жилище, в което страните са живели заедно с малката С.. Същевременно,
обаче, не може да посочи адреса на жилището в което се е изнесъл молителят
да живее след раздялата. Изложеното в показанията на свидетеля /л.1725 от
първоинстанционното производство/, че през м.12.2023 г. при посещение в
МОЛ детето е тичало /напомняме, че детето е родено на *** г./ и е свирила на
пиано, съдът не приема за достоверно с оглед възрастта на детето.
От констативно-съобразителната част на допуснатата, изслушана и
приета пред въззивната инстанция, комплексна съдебно психологическа и
психиатрична експертиза се установява, че молителят Г. П. на въпроса на
вещите лица: „Вие бихте ли могли да се грижите самостоятелно за детето“
отговоря :“Майка ми и сестра ми ще ми помагат“ като признава, че майка му
живее във Виена, т.е. в Австрия. Не се спори, че молителя също е австрийски
гражданин.
Молителят се е задължил да ангажира доказателства за сключен договор
за наем на жилище в Лондон, но не е представил такъв. Относно трудовата си
заетост, респ. фИ.нсовите си възможности за отглеждане на дете също не е
ангажирал доказателства.
Ето защо въззивната инстанция намира, че е налице предвидената в чл.
13, ал. 1, б. "а" от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца хипотеза.
Съгласно чл. 13, ал. 1, б. "б" от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца връщането може да бъде
отказано, ако се установи, че съществува сериозна опасност връщането на
детето, да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или
по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация. Целта на
производството по Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца е детето да се върне в страната по
обичайното му пребиваване, като по този начин се даде възможност на
родителя, който чрез незаконното прехвърляне или задържане е бил лишен от
възможността за ефективно да упражнява родителските си права да продължи
15
тяхната реализация. Поради това в производството не могат да бъдат
разрешавани спорове за упражняване на родителските права между двамата
родители. Последното изрично е предвидено и в разпоредбата на чл. 22в, ал. 2
от ЗЗакрила на детето. С оглед на това не е допустимо в случаите, когато
родителите са разделени отпреди прехвърлянето или задържането и детето
живее при този, осъществил оспорваното действие, с решението по чл. 22в,
ал. 1 от ЗЗакрила на детето съдът да постанови връщането на детето, но при
другия родител.
По наличието на хипотезата на чл. 13, ал. 1, б. "б" от Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца:
От заключението на допуснатата, изслушана и приета пред въззивната
инстанция, комплексна съдебно психологическа и психиатрична експертиза
/КСППЕ/ се установява, че детето С. в България има добра връзка с членовете
на разширеното си семейство по майчИ. линия /баба, дядо/ и получава
нужната му емоционална подкрепа. В този смисъл е и социалния доклад на
л.87 и следв., депозиран от АСП пред първата съдебна инстанция, поддържан
и пред настоящата. Тъй като детето е на 3 години /към момента на
изследването/ в тази възраст връзката с майката /в случая/ е критична за
чувството му за сигурност, стабилност и за оптималното му психо-
емоционално развитие. Една внезапна и трайна раздяла с основната фигура на
привързаността /в случая майката/ може да доведе до силна тревожност при
раздяла и до регрес в развитието на детето. Това може да бъде преживяно като
ранна травматична раздяла. Липсата на адаптационен период и активна
предходна грижа от страна на бащата би означавало, че детето не го възприема
като основна или дори като близка грижеща се фигура. Поставянето на дете в
подобна среда без плавен преход и изградена връзка с обгрижващия
противоречи на добрите практики в ранното детско развитие. Според вещите
лица в интерес на детето е то да остане в стабилната и позната среда, каквато е
България и при основния отглеждащ родител – майката. Към момента детето е
адаптирано в българската културна, езикова и социална среда. Има изградени
навици, привързаност към близки, както и ритъм на живот. Рязкото
преместване на детето в друга страна с различен език, култура, стил на живот
в такава ранна възраст би създало културен шок, социална изолация и
потенциална дезориентация. „Това е шокът – ако вземем едно дете и го
пратим да го отглежда някой, когото детето не познава“. Това е шок за детето
16
независимо дали родителят при който се премества детето е добър или лош
такъв. Касае се до смяна на обкръжаващата среда и евентуалната раздяла с
майката.
Действително, детето посещава и се обучава на английски език като с
майка си общува на български, а с баща си – на английски. При изслушването
си, л.165 от въззивното производство, вещите лица разясняват на съда и
страните, че „преместването“ не включва само познания по езика. С езика
няма проблем. Много важна за тази възраст на която е С., е връзката на детето
с този, който го отглежда. В случая връзката между С. и бащата е много
„рехава“. Вещите лица разясняват и, че експертизата е изготвена по начин
щадящ детето. Наред с това майката е споделила, че преди изследването
детето е имало предварителна среща с татко си. При отиването си в болницата,
където да бъде извършено изследването за целите на експертизата, тримата
/страните и малката С./ са вървели заедно. Вещите лица сочат, че може би
поведението на детето е щяло да бъде различно, ако С. и бащата не са имали
среща, подготвена от майката, преди изследването, респ. ако вещите лица не
са създали комфорт на родителите и детето, отколкото детето да бъде
оставяно, разделяно, редувано на срещите, защото възрастта му е такава, че то
няма такива големи възможности за адаптация.
Вещите лица препоръчват да се избягва всякакво принудително и
внезапно преместване на детето, тъй като това ще доведе до застрашаване на
психо-емоционалната му стабилност и развитие на детето. Това би довело до
травматични увреждания, които да препятстват нормалното му развитие. Това
би довело до нарушаване на съня, храненето и поведението, евентуално би
довело до развитие на тревожни или поведенчески разстройства. Съществува
сериозен риск от прекомерно стресиране и психическо травмиране на детето,
ако то бъде откъснато от обичайната му среда на обгрижващи го, вкл. поради
това, че бащата не познава потребностите и особеностите на детето. Вещите
лица констатират, че бащата подхожда към детето теоретично макар и с най-
добри намерения, но не съобразно степента на развитието и актуалните му
потребности.
Следва да отбележим, че в хипотезата на заявено от бащата искане за
връщане на детето във Великобритания, съдът не може да задължи и майката
да се върне там; същата е изразила воля да пребивава постоянно в Р България
17
/тук има сключен трудов договор, който й осигурява отлични за страната
фИ.нсови възможности, тук има социални контакти, тук са и родителите й/.
Противно на соченото от процесуалния представител на Министерство на
правосъдието, липсват доказателства, че майката има намерение да се върне
във Обединеното кралство.
Вещите лица на база данните по делото констатират и наличието на
тежък междуличностен конфликт между родителите на детето, а съдът намира
такъв за доказан с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства,
вкл. становищата на страните до съда, където ясно това личи независимо, че
пред вещите лица молителят и ответницата са се държали възпитано и не са се
карали. Вещите лица разясняват, че това е социално желателно поведение, а
родителите са достатъчно интелигентни хора и като такива биха се
въздържали и биха се показали в максимално добрата си страна /както и са
сторили при изследването/. В заключението на КСППЕ се сочи, че при такъв
конфликт приоритетно следва да се гарантира минимизиране на стресовите
въздействия върху детето, а не предприемане на действия, които могат да
поставят детето в още по-голяма несигурност. Съществува реална опасност
детето да преживее регресия в развитието – езиково, емоционално и
поведенческо, ако бъде отделено от майката и преместено при бащата в
чужбИ. без предварително изградена сигурна връзка и без съответната
подготовка. Вещите лица дават и съответните препоръки как да стане това,
вкл. и се отчита това, че бащата е започнал да учи български език, виж
изложеното от вещите лица при изслушването им, л.165 от въззивното
производство.
Въззивната инстанция намира за необходимо да изложи мотиви и по
въпроса за идентичността на детето и връзката на С. с Р България. Установява
се от данните по делото /свидетелските показания и на двете страни, както и
представената електронна кореспоннадция/, че молителят няма добро
отношение към държавата България и българите като е наричал бащата на И.
„циганин“, а Държавата „*** територия“, за което дори се е наложило майката
на Г. П. да се извинява, виж и отразеното в съдебния протокол, съставен за
о.с.з. на 04.03.2025 г.
При тези си мотиви въззивната инстанция намира наличието на
хипотезата на чл. 13, ал. 1, б. "б" от Хагската конвенция за гражданските
18
аспекти на международното отвличане на деца.
Налага се извод, че първоинстанционното решение е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Постъпила е и частна жалба от И. К. В. срещу определение №
8677/05.05.2025 г., четено в производство по чл.248 ГПК, с което определение
е оставена без уважение молбата на И. К. В. за изменение на решението в
частта за разноските, като неоснователна.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СГС,
определение. Счита, че следва да й бъдат присъдени разноски в пълен размер.
Сочи, че били извършени множество процесуални действия в продължителен
период от време, вкл. консултации с правния екип на ищеца във
Великобритания, както и, че делото било с фактическа и правна сложност,
което не било съобразено от СГС; не били съобразени и икономическите
условия и стандарт на живот в страната.
Ответникът по частната жалба/молител в първоинстанционното
производство не е депозирал отговор по частната жалба, но самият той във
въззивната си жалба оспорва решението в частта за разноските като счита, че
не следва да бъдат възложени нему.
По допустимостта на частната жалба:
Обжалваното определение е връчено на жалбоподателката на 15.05.2025
г.
Частната жалба е подадена на 27.05.2025 г.
Същата е в срока, указан от съда. Налице е правен интерес от
обжалване.
Частната жалба е допустима.
По основателността на частната жалба:
В решението, което се иска да бъде изменено в частта му за разноските,
първоинстанционният съд е изложил мотиви, че на ответницата се следват
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2500 лв., при съобразяване разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 20 от
19
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на проведените
съдебни заседания /две/, както и направеното възражение за прекомерност
относно претендираното адвокатско възнаграждение. Искането на
ответницата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над
уважения размер от 2500 лв. до пълния претендиран размер от 4510 лв., е
отхвърлен. Отхвърлена е и претенцията за присъждане на разноски в размер
на 7776.74лв. за превод на документи и за фотокопия на доказателства, тъй
като от представените документи, за които се твърди, че удостоверяват
извършените плащания, не можело да се установи какви точно документи са
превеждани, съответно фотокопирани, както и че тези документи са
използвани по настоящото дело.
В обжалваното определение № 8677 от 05.05.2025 г. СГС е препратил
към мотивите на решението, както и е наблегнал на факта, че се касае до
производство по Закона за закрила на детето. Затова приложима била
разпоредбата на чл.20 от НМРАВ. Съдът бил съобразил фактическата и
правна сложност на спора като определил възнаграждение в размер на повече
от четири пъти над това по Наредбата, което било в размер на 600 лв. По
отношение разходите за превод е препратил към мотивите си в решението,
които е приел, че не се нуждаят от ревизиране.
Апелативен съд-София приема следното:
Относно определения размер на адв. възнаграждение:
Съгласно чл.20 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА
АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.) за защита по дела по
Закона за закрила на детето, адв.възнаграждение възлиза на 600 лв.
Първоинстанционният съд е определил адв. възнаграждение в размер на
2 500 лв., което е в обичайния размер присъждан от съда по дела аналогични
на настоящето.
Относно разходите за превод, ксерокопиране и др. канцеларски
разходи:
Действително, както е приел и първоинстанционния съд, от
представените документи – фактури не се установяват, че визираните там
разходи са за целите на настоящето дело.
20
За пълнота на изложението ще посочим и, че част от представените от
процесуалните представители на ответницата документи излишно
обременяват процеса, а не спомагат за изясняване на спора от фактическа и
правна страна, а именно: две папки и половина със самолетни билети, вкл. на
родителите на ответницата, като многократно са представени и ОУ на
авиопревозвача.
Налага се извод, че определението по чл.248 ГПК е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника Г. П. разноски не се следват. Не
се следват и на Министерство на правосъдието.
На въззиваемата страна се следват разноски. Такива са сторени, както
следва : в размер на 4500 лв. за адв.възнаграждение и 2549 лв. – за вещи лица.
Независимо от целта на молителя разноските следва да бъдат присъдени
в негова тежест при съобразяване с изхода на спора.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно.
Въззивната инстанция също намира, че с оглед характера на
производството независимо от правната и фактическа сложност на спора, че в
полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски за
адв.възнаграждение в размер на 2 500 лв.
Разноските за вещи лица се следват в пълен размер.
Съгласно трайно установената практика на ВКС за производството по
чл.248 ГПК разноски на страните не се разпределят, а същите остават по начИ.
по който са сторени.
Водим от горното, Апелативен съд-София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1970 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д.№
14729 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, 1-ви брачен състав, КАТО
ПРАВИЛНО.
21
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8677/05.05.2025 г., четено в
производство по чл.248 ГПК, КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Г. П., роден на ********** г. да заплати на И. К. В., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“Владайска“ № 49, ет.1- адв.
дружество „Р., В. и партньори“, сумата в размер на 2500 лв., представляваща
разноски за адв.възнаграждение, както и сумата в размер на 2549 лв.-
разноски за вещи лица, пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22