Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
15.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №6063 по описа на СГС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба, подадена от К.М.В.
ЕГН ********** чрез адв.Н.А. *** срещу П.на
РБ, с която е предявен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от
50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се във физически, психически и душевни болки и страдания,
които вреди са в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение за извършено
от него престъпление по чл.134 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.1 вр. с ал.1 от НК.
Претендира
законната лихва върху процесната сума, считано от датата на привличането
му като обвиняем – 31.10.2012г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че Софийска районна
прокуратура е образувала срещу него
досъдебно производство по пр.преписка №41429/2010г. и му е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.134 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.1 вр. с ал.1 от НК. Ищецът твърди, че СРП с Постановление от
09.09.2014г. го е освободила от наказателна отговорност и делото било внесено в
Софийски районен съд за търсене на административно-наказателна отговорност
срещу него. Делото приключило с Решение от 09.10.2017г., влязло в законна сила
на 25.10.2017г., с което ищецът е
бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Ищецът твърди, че е професионалист инженер,
специалист в поддръжка на повдигателни съоръжения и е работил като
ръководител-директор. Поради образуваното дело и извършената съгласно ЗМВР
полицейска регистрация на ищеца от повдигнатото му обвинение на 31.10.2012г. до
момента му се ограничавал достъпа до определени обекти. Това се отразявало негативно
на авторитета му пред колегите и пред многобройните клиенти, които обслужвал.
Ищецът твърди, че с повдигнатото му обвинение
е претърпял множество неимуществени вреди, изразяващи се в следното – уронване
на доброто му име като човек, професионалист, накърнени били честта и
достойнството му, изпитвал дългогодишен стрес, било влошено цялостното му
физическо и психично здраве.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага подробни доводи в тази
насока. Твърди, че посочените от ищеца в исковата молба вреди не са настъпили в
резултат на постановен акт на прокуратурата. Липсвали доказателства,
установяващи причинната връзка между твърдените увреждания и воденото наказателно
производство. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, който не е
в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, счита същият за прекомерно завишен.
Излага доводи в тази насока. Твърди, че повдигнатото обвинение срещу ищеца не е
за тежко умишлено престъпление. Сочи, че не са налице доказателства, че са
търпяни вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението.
Оспорва момента, от който се претендира
законната лихва, счита, че това е датата на влизане в сила на оправдателното
решение на съда – 25.10.2017г.
В хода на производството ищецът е починал на
11.05.2019г. и на осн.чл.227 от ГПК е конституирал като ищци неговите
наследници М.К.В. – съпруга и дъщери – Б.К.В. и Е.К.В..
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че ищецът К.В.
е бил привлечен с Постановление от 31.10.2012г. в качеството на обвиняем за
извършено от него престъпление по чл.134 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С Решение от 09.10.2017г. по НАХД №17269/2014г.
по описа на СРС, влязло в законна сила на 25.10.2017г. К.В. е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.134 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Няма данни решението да е било обжалвано.
За изясняване на делото от
фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Иван Николов Хаджиев.
От показанията на свидетеля, се
установява, че с ищеца са работили заедно и се познават повече от 18г. К.В. бил
един от собствениците на Професионален учебен център „Елви плюс“, бил
преподавател във ВИАС. Твърди, че след станалата злополука с подвижната работна
площадка, за което му било образувано наказателно производство и повдигнато
обвинение, В. понесъл доста тежко случая.
Сринал се, поради факта, че той е обучавал дълги години хора, бил
перфекционист и изведнъж бил обвинен в неспазване на служебните задължения и
грубото им нарушаване. Името му започнало да
се споменава в неблагоприятна светлина в Учебния център. Ищецът много се
затворил, а преди това бил много весел и жизнерадостен човек. При всяка среща
разговаря за този случай, за причините, поради които е станал инцидента и от
практична и от теоретична гледна точка. Не можел да преглътне този случай до
края на живота си. Свидетелят твърди, че в един момент В. започнал да се
оплаква от коремни болки, отдавал го на нервно напрежение. Заминал за Австрия,
където бил диагностициран. Първоначално не споменавал за заболяването заради
децата, но не можели повече да крият, когато трябвало да се направи операция и
да започне лечение.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетеля като логични, последователни, съответни на събраните
писмени доказателства и удостоверяващи лични възприятия.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от д-р И.Л., при К.В. през м.януари 2013г. е било
диагностицирано онкологично злокачествено заболяване – Аденокарцином на ректума
и колона. Вещото лице се е базирало на представената от ищеца медицинска
документация по делото, от която се установявало, че още при първоначалното
диагностициране, заболяването е било в напреднала фаза и с неблагоприятна
прогноза. Било проведено първоначално лечение с химиотерапия, последвала от
оперативна интервенция, при която било установено, че е налице прогресирала перитонеална
карциноза и метастазиране на тумора. През следващите години лечението е
продължило, но заболяването е прогресирало. Вещото лице е посочило, че в
конкретния случай лечението е имало за цел да намали или елиминира болките и
възникващите физически и психосоциални проблеми на пациента, но без да може да
доведе до излекуване. При В. независимо от проведеното адекватно лечение
крайния изход е бил неблагоприятен и на 11.05.2019г. е починал. Според вещото
лице воденето досъдебно и съдебно производства са се отразили негативно
единствено на общото психо-емоционално състояние на ищеца. Еволюцията в
развитието на раковото заболяване зависи от патологичните процеси, касаещи
развитите на неопластичен процес, като тези процеси протичат независимо от
психичния статус на болния. Заключението е, че няма данни воденото досъдебно
производство и съдебно такова по някакъв начин да са оказали пряк негативен
ефект върху хода на самото заболяване и ефективността на приложеното лечение. В
съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че няма разлика дали пациента
допълнително е бил под някакво психическо напрежение, защото патологичния
процес се развива независимо от психо-емоционалното му състояние.
При съвкупна преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен
фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато
обвинение от органите на прокуратурата, като резултата е постановяване на
решение, с което подсъдимия В. е бил оправдан. Само по себе си предприемането
на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес. В случая, психичното
състояние на ищеца, описано в исковата молба, бе доказано в процеса с
достатъчно убедителни за съда доказателства.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на
обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него
наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените
страдания на лицето, чието репариране се претендира. Видно от събраните по делото гласни доказателства
се установява настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното и
физическото състояние на ищеца в резултат на повдигнатото обвинение. Следва да
се има предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение
в определено престъпление, води до накърняване на достойнството му и личната му сфера. Постановяване
на оправдателно решение е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че
повдигнатото обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което той има право
на обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ). Отговорността по ЗОДОВ на
държавата в лицето на нейните органи е безвиновна, обективна и в настоящия
случай следва ищеца да докаже наличието на твърдените за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, както и че същите са настъпили в резултат на
увреждането от незаконното обвинение.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
(Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК).
Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице,
което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното
преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него
наказателно-репресивни мерки.
Обезщетението за претърпените вреди, за които
държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко
отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на
наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено
и съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните
за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания - Решение № 223 от
04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о., ГК; решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от
16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи
се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването
на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в справедлив
размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и ищеца е
привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление по чл.134 ал.1
т.2 вр.чл.129 ал.1 вр.ал.1 от НК, наказателното преследване е приключило с внасяне
на постановление по чл.78а НК в съда. Наложената
мярка за неотклонение „подписка“ макар и най-лека по своето естество е създала
ограничения в социалната сфера на ищеца.
Повдигнатото обвинение на В. безспорно се е
отразило на личните му контакти, на самочувствието като човек, който е доказал
своите качества в живота. Сринал се
авторитета му на професионалист, затворил се в себе си, променил поведението си.
Но интензитетът на душевните болки, страдания
и неудобства в личния живот, не се доказа да е бил по-висок от нормалното в
такива случаи, за да обоснове уважаването на предявения иск изцяло.
Съдебно – медицинската експертиза е
категорична, че онкологичното заболяване на ищеца не е свързано с воденото
срещу него наказателно производство. Негативното влияние е било в
психо-емоционалната му сфера.
От изложеното следва, че претендираният в
исковата молба размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв.
е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост, а освен това и
не е доказан в пълния си размер.
Съдът счита, че при съобразяване на посочените
по-горе особености на случая, както и на обществено-икономическите условия, на
ищеца трябва да се присъди обезщетение в размер на 10 000лева, което да
обезщети вредите от незаконното
обвинение. За разликата над 10 000 лева до предявения размер от 50 000 лева
искът трябва да се отхвърли.
Върху сумата от 10 000лв. се дължи и законна
лихва от 25.10.2019г.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника
е да заплати разноски на ищеца в размер на 201лева, съобразно уважената
респ.отхвърлена част от исковете на осн.
чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ.
На основание изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б.да заплати на М.К.В. ЕГН **********
с адрес *** – съпруга и дъщери – Б.К.В. ЕГН ********** с
адрес *** и Е.К.В. ЕГН ********** с
адрес *** в качеството им на наследници
на починалия в хода на производството К.М.В. сумата от 10 000лв./десет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени
от В. неимуществени вреди, изразяващи се във физически, психически и душевни
болки и страдания, които вреди са в резултат на незаконно повдигнатото му
обвинение за извършено от него престъпление по чл.134 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.2
вр.ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2017г.,
като в останалата част за разликата до претендирания размер от 50 000лв., ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на ищците
деловодни
разноски в размер на 202лв./двеста и
два/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: