Определение по дело №590/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260419
Дата: 2 ноември 2020 г.
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20202330100590
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 260419/2.11.2020г.

 

гр. ЯМБОЛ 02.11.2020..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в закрито

заседание на .........02.11.2020........година в състав:

                                                                                                                 Председател:Св.Д.                                                                                                  

при секретаря .....................…………………..................................……................и в присъствието на

прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от

.....................................СЪДИЯ  Д.……..…………...…....гр.дело N…590….по   описа

за 2020 год.  и за да се произнесе взе предвид следното........................................................................

 

Производството по делото е образувано по молба на Д.Д.Д., с която желае на осн. чл.221, т.5 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да се осъди „Технострой Инженеринг 99“ АД да му заплати сумата от 18 000 лв., представляваща неизплатени месечни възнаграждения полагащи му се в качеството му на Член на СД на  ответното дружество за периода м.08.2019 г. – м.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 414,17 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите главници по месеци и периоди посочени в И.М.

Ищецът  е депозирал молба до  съда, с която моли да се допусне обезпечение на предявените от него искове, като твърди, че исковете са допустими и вероятно основателни, като за него е налице обезпечителна нужда, тъй като е налице опасност от създаване на затруднение или невъзможност  за реализиране на правата му по евентуалното осъдително решение след влизането му в сила. Моли обезпечението да бъде допуснато чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху вземанията на ответното дружество по договор № 235/21.10.2020 г. за възлагане изпълнението на обществена поръчка сключена с Община Руен представлявана от кмета Исмаил Юсмен Осман до размера на сумата от общо 18 414.17 лв. Към молбата е представено заверено копие от този договор. Видно от същия той е сключен между Община Руен като възложител и „Технострой-Инженеринг 99“ АД с предмет извършване на СМР по частично асфалтиране на  общинска пътна улична мрежа на територията на Община Руен. Общата стойност на договора е в размер на 58 333.33 лв. без ДДС, като изпълнителните работи е уговорено да се изплащат след представяне на протокол за действително извършени и приети работи, проверен и подписан от възложителя.

Депозираната молба  е с правно основание чл.389 ал.1 от ГПК

Съгласно чл.391 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато  без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, при условие, че исковата претенция  е подкрепена с писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер.

От представените към исковата молба доказателства съдът намира, че предявените искове са допустими и вероятно основателни. Безспорно е налице и обезпечителна нужда , т.к. при едно положително осъдително решение в негова полза се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му , ако длъжникът предприеме действия по намаляване на имуществото си чрез разпореждане с наличните си активи. Съдът обаче намира предложената обезпечителна мярка за неподходяща. В случаят молителят е поискал запор върху вземания на ответника по посочения договор, което в случая не е индивидуализирал в достатъчна степен. Посочен е само договора, но не и неговата стойност и най-вече начините на осъществяване на вземанията по него, което ще доведе до невъзможност от изпълнение при запор на такова вземане.  Необходима предпоставка за налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху конкретно вземане по договор, е молителят да е установил неговото съществуване към този момент, както и да го е индивидуализирал.

Неконкретизиратана обезпечителна мярка е достатъчно основание за отхвърляне на молбата, независимо от това дали предявените искове са допустими и вероятно основателни, като в обезпечителното производство съдът не е длъжен да дава указания на молителя за уточняване и конкретизиране на искането му за обезпечаване.

С оглед на гореизложеното молбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

Воден от горното , съдът

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.Д.Д. за обезпечаване на обективно съединените му искове чл.221, т.5 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД против „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД чрез налагане на запор върху вземанията на ответното дружество по договор № 235/21.10.2020 г. за възлагане изпълнението на обществена поръчка сключена с Община Руен до размера на исковете, като неоснователна.

          Определението подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол в еднедмичен срок от днес.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: