№ 961
гр. Перник, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20221720102784 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. Д. Б., ЕГН **********,
с настоящ адрес: с. Д. чрез адв. Д. М., срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев", ул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс
Тауър) № 3, ет. 10, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, за прогласяване
нищожност на чл.6 от Договор за потребителски кредит № ****************** от ** г.,
сключен между страните от разстояние, регламентираща заплащане на неустойка в размер
на 804 лева, като и се присъдят сторените по делото разноски.
В срока за отговор „НЕТКРЕДИТ“ ООД чрез адв. Е. Ц. са подали отговор на исковата
молба, с който са оспорили предявения иск, но са заявили изрично, че не оспорват
сключването между страните на процесния Договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние. В отговора се твърди, че процесните клаузи на договора не противоречат на
разпоредбите на ЗЗП, и същите са съобразени с изискванията на закона. По подробно
изложените доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. М., който оспорва
предявения иск и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото
разноски.
1
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение по
Договор за потребителски кредит № ****************** от ** г., сключен между страните
от разстояние
От приложения договор за потребителски кредит се установява, че ответникът е
предоставил на ищцата потребителски заем от 600.00 лева, с размер на месечна погасителна
вноска от 61.00 лева и последна падежна дата – 02.11.2022 г., с брой вноски 12, при
фиксиран годишен лихвен процент от 45,94 %, с общ размер на всички плащания 732.00
лева.
Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.2 от
договора, а именно по посочена от Б. банкова сметка.
В чл.4, ал.3 от договора е уговорено, че в срок до края на следващия ден от
сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция
по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата
гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за
сума в размер на 732.00 лева със срок на валидност до 03.11.2022 г., а в чл.6, ал.1 от
договора е уговорено, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция
по кредита по чл.4, ал.3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията
предвидени в общите условия по договора, той дължи на ответника неустойка в размер на
804.00 лева. Ал.2 на чл.6 от Договора предвижда, че неустойката се начислява на месец,
считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, а в ал.3 от чл.6 на Договора е уговорено, че
ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни
вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. В чл.6,
ал.4 от Договора е уговорено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е
бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежна
гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, неустойката спира да
се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини,
считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се
начислява. В чл.6, ал.5 от Договора страните са постигнали съгласие начислената неустойка
да се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения
погасителен план.
От приложените по делото Общи условия приложими към договорите за
потребителски кредит на „НЕТКРЕДИТ” ООД, в т.1.8.1, е посочено, че „гаранция“ е банкова
гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България, или
гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на
Република България. Гаранцията следва да съдържа неотменяемо и безусловно изявление,
че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо
от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова
институция) ще заплати на „Неткредит” ООД всички дължими от кредитополучателя суми
2
след първо писмено искане от страна на дружеството. В т.1.2 от Общите условия, раздел IIІ -
права и задължения на страните по договора за потребителски кредит, е вменено задължение
за осигуряване на гаранция от страна на кредитополучателя: в срок до края на следващия
ден от сключването на Договора за потребителски кредит, като кредитополучателят е
длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която може да бъде: а) банкова
гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република
България; и в) двама поръчители.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, за
прогласяване нищожност на чл.6 от Договор за потребителски кредит №
****************** от ** г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 804.00 лева,
поради противоречие със закона, и поради накърняване на добрите нрави.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята
правна регламентация в ЗПК. Този извод следва от предмета на процесния договор,
страните и съдържанието на правата и задълженията, на страните по договора.
В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит,
съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със
закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно
който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и
чл.12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
От друга страна за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на
ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни
норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., по
тълк.д. № 1/201 3г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
3
В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено
задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави.
В случая неустойката в уговорения размер от 804.00 лева надхвърля сумата на
отпуснатия кредит (от 600.00 лева) с повече от 1/3 част от същия. Предвид изложеното теза
неустойка се явява несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и
противоречи на обезщетителната й функция. Същата по своя характер е единствено
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни задължения
(непредставяне на обезпечение - гаранция), но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.
Подобна клаузи задължават потребителя при неизпълнението на договора да заплати
необосновано висока неустойка. В този смисъл клаузата за неустойка противоречи на закона
и следователно е нищожна. Отделно от горното следва да се отбележи, че въведените
многобройни изисквания за обезпечение на потребителски кредит, противоречи на
принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за
начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е.
въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В
този смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави
и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
От друга страна, при определяне на неустойката за неизпълнението на задължения по
него, неустойката по чл.6, ал.1 е договорена в глобален размер от 804.00 лева, без да е
посочено какво е съотношението й към вредите, които се съизмеряват със задължението по
договора за заем. Ето защо, процесната неустойка не може да се характеризира като
неустоечно задължение, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на
последното. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 39
% от заетата сума. Неустойката се явява сигурна печалба за кредитора, доколкото се
констатира, че въведените изисквания в договора за вида обезпечение, респективно
4
изискванията, на които поръчителите следва да отговарят, както и тридневния срок за
предоставяне на обезпечението, ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора като предварително
условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга –
изискването за предоставяне на банкова гаранция не кореспондира с обезпечението на
отпуснатия кредит, тъй като следва да се има предвид, че с банковата гаранция банката
писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари
съобразно условията, предвидени в нея (чл. 442, Търговски закон). В тази връзка за
издаването на банкова гаранция, респ. гаранция от небанкова финансова институция,
кредитополучателят следва да сключи договор с банка и небанкова финансова институция,
което не може да се осъществи до края на следва ден, след сключване на договора. От друга
страна за сключването на договор, респ. предоставяне на банкова гаранция, или гаранция от
небанкова финансова институция се заплаща такса за услугата, като и предоставящият
гаранцията ще поиска обезпечение на същата, което за кредитополучателя не е известно, и
не може да се прецени дали ще може да го осигури. Задължението на кредитополучателя,
съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им – края на следващия работен
ден, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да
я изпълни. По този начин се цели да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за
начисляване на неустойката, предвидена в чл.6, ал.1 от договора за заем. Съдът намира, че
поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от
функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД
Предвидената клауза в чл.6 от договора е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5
ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава
единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите
й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Така уговорена
неустойката противоречи на принципа на справедливост и равнопоставеност на страните,
като поставя в неравностойно положение по-слабата страна в облигационната връзка,
поради което и неустоечната клауза по чл.5, ал.2 от договора се явява нищожна, като
накърняваща добрите нрави.
В горния смисъл процесната клауза от договора е нищожна, поради което и съдът
следва да прогласи нейната нищожност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да
и бъдат присъдени сторените по делото разноски. Ищцата не е представила списък на
5
разноските. Такъв е представен по имейл на 15.09.2022 г. след приключване на устните
състезания, поради което и следва да се приеме, че не е представен списък на разноските. От
съдържащите се документи за извършени от страната разноски се установява, че страната е
направила такива в размер на 50.00 лева държавна такса, която с оглед изхода на делото
следва да бъде възложена върху ответната страна. Няма данни страната да е заплатила
адвокатско възнаграждение, нито пък са предоставени документи, от които да се направи
извод, че същата е била представлявана безплатно от упълномощения и адвокат.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна по иска на Б. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.
Д., срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Изгрев", ул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет. 10, на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит №
****************** от ** г., сключен от разстояние между Б. Д. Б. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 804.00 лева.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Изгрев", ул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет. 10 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Д. сумата от 50.00 лева,
представляваща заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6