Р Е Ш Е Н И Е

14.06.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД На четвърти юни

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1053 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №18-0256-002124 от 15.01.2019г. Началникът на сектор ПП към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на Т.И.Н. *** административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Т.И.Н., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №190275 от 28.12.2018г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в 15:10 ч. в община *** на път ***№*** *** км, жалбоподателят Т.И.Н. като водач на лек автомобил с марка „***“ с рег.№ ***, държава България, се движил в посока гр. *** с прикачено туристическо ремарке с д.к.н. ***с разкъсана дясна гума, с технически неизправни ляв и десен пътепоказател, габарити и стоп светлини.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител И.Т.И. и свидетел В.Б.С., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя И. и свидетеля С. се установява, че на датата, посочена в акта, двамата полицейски служители се придвижвали от град *** към град ***, като по пътя установили жалбоподателя Н. да управлява МПС с прикачено ремарке, на което габаритите не светели. Двамата служители в РУ-*** депозират показания, че след спиране на управлявания от жалбоподателя автомобил установили, че същият е бил със спукана гума на ремаркето, което възприели визуално още по време на движение зад него. Според актосъставителя И. и свидетеля С. парчета от гумата са падали по пътното платно, като и двамата са категорични за неизправностите на ремаркето, които са забелязали непосредствено преди спиране на автомобила за проверка. От показанията на свидетеля С. се установява, че жалбоподателят Н. им е посочил като причина за спуканата гума прекъсването на светлините на ремаркето и се опитал да отстрани повредата с отвертка, но неуспешно. Освен това съпругата му била в автомобила и дори се опитала да строши стъклото на патрулния автомобил. От показанията на актосъставителя И. и свидетеля С. се установява, че жалбоподателят Н. отказал да подпише акта, като отказът бил оформен с подпис на свидетел. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя И. и свидетеля С., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприето от тях движение на лекия автомобил с технически неизправно туристическо ремарке, управлявано от жалбоподателя Н.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Н. в нарушение, което не е извършил. От разпита на свидетелката ***, съпруга на жалбоподателя Н., се установява, че в деня, посочен в акта, тръгнали с ремаркето от село ***в посока ***, като на пътя между град *** и град *** гумата на ремаркето им се спукала, вследствие на което изгубили светлините на ремаркето. Свидетелката *** депозира показания, че след повредата спрели автомобила, но се наложило да освободят платното и се преместили на 20-30 метра, когато непосредствено до тях спрял полицейски автомобил. От показанията й се установява, че полицейските служители заявили, че тя и съпругът й са се движели без светлини на ремаркето, но последните обяснили, че причината за това е авария, настъпила по време на движението. От показанията на свидетелката *** се установява, че същата се е противопоставила на служителите на РУ-***, които съставили акт за констатираното от тях нарушение. Свидетелката *** е категорична, че при тръгване от село ***, ремаркето, прикачено към автомобила им, е било технически изправно и спукването на гумата се е случило на пътя между град *** и град ***. Свидетелката *** депозира показания и че полицейските служители са затиснали ръката на мъжа й. Съдът кредитира отчасти показанията на свидетелката ***, като дава вяра на депозираните от нея показания, свързани с възприетата от нея повреда на прикаченото към автомобила туристическо ремарке и относно конфликта между нея и полицейските служители. Причината, поради което съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелката *** е близките отношения, в които тя се намира с жалбоподателя Н., а именно същата е негова съпруга, което е индиция за заинтересоваността й от изхода на делото. Жалбоподателят Н. в депозираната от него жалба навежда доводи, че в действителност дясната гума на ремаркето, прикачено към управлявания от него автомобил с марка „***“ се е спукала, но по време на движение, като това обстоятелство е довело до разкъсване на кабелите, осигуряващи работата на светлините. От жалбата се установява, че полицейските служители са пристигнали след като жалбоподателят Н. е спрял, за да установи повредата, като същият е категоричен, че не е управлявал технически неизправно МПС, а е аварирал по пътя, което е наложило спирането на автомобила. Същите доводи жалбоподателят Н. е изложил и в депозираните от него възражения срещу съставения му акт. Според последния полицейските служители е трябвало да му окажат помощ за отстраняване на повредата, а не веднага да го санкционират, тъй като с тези си действия са създали предпоставки за ПТП.

При така приетото за установено от фактическа страна административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Т.И.Н. е извършил нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП.

Съдът констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Процесуалният закон - ЗАНН, визира четири групи свидетели, които е допустимо да присъстват при съставянето на акта и да го подпишат. Първата и втората група са посочени в нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, а именно: свидетели присъствали при извършването на нарушението, т.е. това са свидетели-очевидци, които са възприели пряко и непосредствено един или повече елемента от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората група са свидетели, които са присъствали при установяването на нарушението или това са лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които контролният орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител. Показанията на тази втора група свидетели биха могли да изяснят обстоятелството дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата група свидетели са тези, които са присъствали при съставянето на акта, визирани в чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно, това са лицата, възприели обстоятелствата, свързани с изготвянето на акта. Като такива могат да бъдат свидетели от първите две групи, но могат да бъдат и напълно различно лица, които не са възприели нито извършване на нарушението, нито установяване на неговите елементи или данни за личността на нарушителя, а са присъствали единствено при обективиране на посочените елементи в акта. Четвъртата група свидетели са тези лица, които са само свидетели, удостоверяващи отказа на нарушителя да подпише акта, визирани в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, като тяхното участие се налага само когато лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност да откаже да подпише акта. От изложеното следва, че посочените четири групи свидетели имат различна роля в рамките на административнонаказателното производство, тъй като полагайки своя подпис на обозначените за това места в акта, те удостоверяват различни факти и обстоятелства, свързани с нарушението. Поради това е недопустимо свидетелят, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта да бъде същият, който удостоверява с подписа си отказа на нарушителя да го подпише. В противен случай идентитета между посочените свидетели би съзнал съмнение в обективността и безпристрастността на актосъставителя, както и съмнение в истинността на отразеното в обстоятелствената част на акта. В допълнение към изложеното, в разпоредбата на чл. 42, т.7 от ЗАНН, регламентираща реквизитите на акта за установяване на административно нарушение, са посочени като такива имената и точните адреси на свидетелите и единен граждански номер. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Двете разпоредби съдържат изисквания към идентификация на различни групи свидетели, което не би било необходимо, ако бяха едни и същи лица, т.е това обстоятелство допълнително потвърждава необходимостта от различни лица, които в качеството си на свидетели да удостоверяват различни елементи от фактическия състав на административното нарушение, а липсата на такива представлява процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В конкретния случай от АУАН № 190275/28.12.2018г. се установява, че жалбоподателят Н. е отказал да подпише същия, поради което актът е трябвало да бъде оформен при отказ съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от АУАН  свидетел при съставяне на акта и констатиране на нарушението е бил полицейският служител В.Б.С., чийто подпис е положен на обозначеното за това място след подписа на актосъставителя, а в разписката на същия акт в частта, която се подписва от един свидетел в случай, че нарушителят откаже да подпише акта, отново фигурира подписът на свидетеля С.. В случая свидетелят С. се е подписал и на двете обозначени места в акта като свидетел, т.е удостоверил е две различни обстоятелства, което е недопустимо и с което е било нарушено правото на защита на жалбоподателя Н., а именно да бъде надлежно удостоверен отказът му да подпише съставения му акт. От изложеното следва, че при съставяне на АУАН №190275/28.12.2018г. на жалбоподателя Т.И.Н. е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е опорочило административно-наказателната процедура и е довело до незаконосъобразност на издаденото въз основа на същия наказателно постановление.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0256-002124 от 15.01.2019г.  на *** на сектор ПП към О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП на Т.И.Н. *** административно наказание глоба в размер на 200 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: