РЕШЕНИЕ
№ 4245
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110139802 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес
от суброгиралия се застраховател срещу застрахователя по гражданско
отговорност)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
154464/25.07.2022 г., от *************, седалище и адрес на управление:
************, представлявано от - ******** - председател на Съвета на
директорите и ********* - изпълнителен директор, чрез процесуалния си
представител ********* – юрисконсулт срещу ***********, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: ************, с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ, с който се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
685.02 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/25.11.2021 г. ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба (25.07.2022 г.) до окончателното
изплащане на вземането;
В исковата молба са изложени твърдения, че на 24.11.2021 г., в района
на гр. София, е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП),
причинено от водача на МПС с рег. № ******** вследствие на което са
нанесени вреди на МПС с рег. № **********. За настъпилото ПТП е съставен
1
Протокол за ПТП № 1797547/24.11.2021 г., видно от който водачът на МПС с
рег. № ********, при осъществяване на маневра „завой надясно", не
пропуска движещото се направо по пътя с предимство МПС с рег. №
**********, вследствие на което го удря и възниква ПТП с материални щети.
Твърди се, че между ********** и собственика на увредения лек
автомобил с рег. № ********** има сключен застрахователен договор за
застраховка „Каско на МПС" № 00500100410798/27.04.2021 г., валиден към
датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие към ********** е предявена претенция под № **********/25.11.2021
г. за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената
застрахователна полица. Нанесените имуществени вреди са описани в
Протокол за оглед и оценка на щети от 25.11.2021 г. Въз основа на така
изготвения протокол за оглед, е било определено застрахователно
обезщетение в размер на 685.02 лв. В полза на застрахованото лице е било
издадено възлагателно писмо за отстраняване на уврежданията от външен
изпълнител. Видно от приложеното банково извлечение, на 12.01.2022 г.,
застрахователят е изплатил сумата от 685.02 лв. по сметка на сервиза,
извършил ремонта.
Излага правни доводи, че с изплащане на застрахователното
обезщетение, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, за
********** възниква право да се суброгира в правата на своя застрахован
срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите до размера на
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Към момента на реализиране на ПТП, гражданската отговорност на
виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена с ***********. На основание чл.
411 от Кодекса за застраховането, ********** има право на регрес срещу
застрахователя на виновния водач за платеното от дружеството
застрахователно обезщетение в размер на 685.02 лева, както и обичайните
разноски за неговото определяне.
Сочи се, че с регресна покана, ведно с щетата в оригинал, ********** е
отправило покана към длъжника да плати. Поканата е получена на 11.02.2022
г., което се удостоверява с входящ номер на ответното дружество. Към
настоящия момент ответникът не е изплатил претендираната сума.
Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 685.02 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва вината на водача на л.а. с
рег. № ********, както и механизма на ПТП и противоправността на
деянието. Счита, че предявената сума е завишена и са изплатени детайли,
които не са вследствие на щетите от ТП. Оспорва и иска за лихва. Прави
възражение за прекомерност. Оспорва иска по основание и размер.
Претендира разноски.
2
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован се представлява
от юрисконсулт. Подържа исковата претенция. Претендира разноски.
Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът редовно призован, се представлява от юрисконсулт в о.с.з.
Оспорва иска. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Според изр. 2-ро на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска
отговорност“.
Възникването на регресното право на застрахователя по иска с правно
квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ е предпоставено от установяване на следните
факти:
1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил с рег. **********.
2. този договор да е бил в действие към датата на възникване на
застрахователното събитие – 24.11.2021 г.;
3. л.а. автомобил с рег. № ******** е имал сключена Гражданска
отговорност при ответника в периода на застрахователното събитие;
4. Възникнало ПТП на24.11.2021 г., в района на гр. София между МПС с
3
рег. № ******** и МПС с рег. № **********, което да е настъпило при
осъществяване на маневра „завой надясно" от водач на МПС с рег. №
********, който не пропуска движещото се направо по пътя с
предимство МПС с рег. № **********, вследствие на което го удря и
възниква ПТП с материални щети.
5. виновно противоправно поведение на водача на МПС с рег. № ********
6. имуществени вреди на МПС с рег. № ********** да са причинени,
вследствие от ПТП;
7. размерът на вредите да е 685.02 лева;
8. ищецът е изплати процесната сума от 685.02 лева на водача на МПС с
рег. № **********
9. ответникът е направил отказ за доброволно плащане на процесната сума
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да
установи, че е платил по задължението си по чл.411 КЗ, както и направеното
от него правоизключващо възражение: завишеност на оценените вреди.
Останалите правоизключващите му възражения касаят отрицателни факти,
поради което те се доказват от ищеца и определят основателността на иска.
От представената застрахователна полица се установи, че МПС с рег. №
********** има сключен застрохаветелен договор „Каско“ за периода от
28.04.2021 г. до 27.04.2022 г. Застрахователното събитие е настъпило на
24.11.2021 г. Следователно се доказа първата и втората предпоставка за
уважаване на иска (л.11 от делото).
Ответникът не оспорва, че е застраховател по сключен договор
Гражданско отговорност с МПС рег. № ********. Доказана е третата
предпоставка за уважаване на иска.
По делото и прието заключението на съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ), която съдът кредитира напълно като обективна,
достоверна, изготвена от компетентно лице (76-83 от делото).
По делото е разпитан свидетелят М. А., чиито показания съдът напълно
кредитира като обективни и верни. Свидетелят не е пристрастен, не е
заинтересован от изхода на делото и има качеството на свидетел – очевидец.
От неговите показания се установи датата и мястото на ПТП, скоростта, с
която се е движил, ситуирането на двата процесни л.а. по пътното платно и
посоката им на движение, както и от къде са излизали. Установя къде е бил
ударът между двата автомобила (л.93 от делото).
По делото е разпитан свид. П. И.. Съдът не кредитира неговите
показания. На първо място, същият установява механизъм различен от
другите по делото доказателства и доказателствени средства. Неговите
показания са в изцяло противоречие със събраните по делото доказателства.
Свидетелят е заинтересован и установява механизъм, според който същият
излиза от главен път, а не от второстепенен път, както се установи по делото,
както и че другият водач е извършвал маневра, което не се установи.
Занитересоваността идва от това, че същият установява други факти и
4
обстоятелства, които са изцяло в противоречие с установената фактическа
обстановка и вина от административнонаказателното производство (л.10,52
от делото). Съгласно НП, вината за процесното ПТП има свид. П. И.. Освен
това така описаният механизъм, че другият водачът се е движил в крайна лява
лева, не съответства на установения факт на вредата. Това е така, тъй като от
водачът се движи в най-крайна лява лента, а свид. И. завива надясно, като се
маневрира в крайна дясна лента, няма да има съприкосновение, поради което
няма да има ПТП, а това не е така. Противоречието идва от това, че твърди че
неговата кола е ударена отпред дясно, а щетата е от ляво. При завой надясно
от свидетелят, няма как да се получи удар в лява част, а водачът на другият
автомобил да се е движил в крайна лява лента, тъй като няма пресичане на
траекториите. Освен това, свидетелят няколко пъти твърди, че е от дясно,
после от ляво, което е доказателство, че показанията му не са достоверни
(л.140-141 от делото).
От нея се установи, че механизмът на деянието е: а 24.11.2021 г., около
20,15 часа в гр. София, водача на л.а. „Ауди A3" с рег.№ ********* се движи
по *********** с посока от ул. ********** и на кръстовището с **********
не пропуска л.а. „Пежо 207" с рег.№ **********, управляван от М. А.,
движещ се направо по пътя с предимство - **********. Настъпва удар между
предна лява част на л.а. Ауди A3 и задна дясна част на л.а. „Пежо 207".
Посочено е, че водачът на л.а. „Ауди A3" с рег.№ ******** е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП ако е осигурил предимство
на движещия се по ********** л.а. „Пежо 207" с рег.№**********.
Причината за настъпване на процесното ПТП са в субективните действия на
водача на л.а. „Ауди A3" с рег.№ ********, неспазване на правилата за
движение по пътищата и отнемане на предимство. При така описания
механизъм на пътнотранспортно произшествие, водачът на л.а. „Ауди A3" с
рег.№ ******** е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП ако
е осигурил предимство на движещия се по ********** л.а. „Пежо 207" с рег.
№**********.
С оглед така изготвеното заключение съдът приема, че се доказа
механизма на процесното ПТП, както и виновността на водача на МПС рег.№
********. Същият е осъществил маневра десен завой, като не е дал на
движещите се по пътя с предимство по ********** с кръстовището водачът
на МПС с рег.№ ******** отнел предимство на движещия се по главното
шосе МПС с рег.№ **********. Ето защо съдът приема, че водачът на МПС с
рег.№ ******** е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал.1 ЗДвП. Всякога
нарушението на закона представлява противоправно поведение, а в случая
вината се доказа от САТЕ, която установи, че причината е липсата на
пропускане, а не поради технически или друг вид причини. Ето защо съдът
приема, че са доказани четвърта и пета предпоставка за уважаване на
иска.
От заключението на САТЕ се установи, че на МПС с рег.№ ******** са
нанесени щети по задна дясна врата, задна боя, заден десен калник, като
5
стойността за възстановяване на уврежданията по л.а. „Пежо 207" с рег.№
********** по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от
769,20 /седемстотин шестдесет и девет и 0.20/ лева. САТЕ установи, че
причината за получените вреди са вследствие на настъпилото ПТП, той като
съответстват като възникнали по време, място на удар и интензитет на силата
на удара. Доказана е шеста и седма предпоставка за доказване на иска.
От представените по делото писма се установи, че ищецът е отправил
покана за заплащане на процесната сума (л.28-29 от делото). Ответникът не
можа да установи погасяване на процесната сума. Видно от отговора на
исковата молба ответникът е отказал изплащане на обезщетение, който факт
не се оспорва. Ето защо са доказани осма и девета предпоставка за
уважаване на иска.
При условията на насрещно доказване, ответникът не успя да докаже
липсата на вина, нито, че водачът на МПС с рег.№ ******** се е движил по
път с предимство и преминавал по процесното кръстовище от такъв път. Не
успя да докаже, че водачът на МПС с рег.№ ********** се е движил по път
без предимство, за да се приложи чл.48 ЗДвП. Ответникът не успя да докаже,
че вредите са причинени и по друг начин, а изплатеното обезщетение покрива
и вреди, които не са само вследствие на процесното ПТП. Ето защо
възраженията на ответника не са основателни.
С оглед изложеното съдът приема, че исковата претенция е напълно
основателна. Не се претендира лихва по чл.86 ЗЗД.
Ето защо ***********, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ************ следва да бъде осъдено да заплати на
*************, седалище и адрес на управление: ************ сумата в
размер 685.02 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/25.11.2021 г. ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба (25.07.2022 г.) до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.411 КЗ.
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски. Същият
представя списък по чл.80 ГПК, съгласно който претендира следните вид
разноски:
държавна такса в размер 50.00 лева
депозит за свидетел в размер 100.00 лева
депозит за САЕТ в размер 200.00 лева
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, на
основание чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП възнаграждението
за граждански дела с определен материален интерес е от 100 до 360 лева.
Съдът като съобрази, че делото се води от 2022 година, налице са 4
съдебни заседания, процесуалният представител на ищеца се е явявал на
всички от тях, вземал е активно участие – задавал е въпроси, взимал е
становище по искания на ответната страна, по делото има разпит на
6
двама свидетели, приета САТЕ, приема, че възнаграждение в размер на
300.00 лева напълно съответства на фактическата и правна сложност на
делото, както и на извършеното процесуално представителство.
Общият размер на разноските е 650.00 лева.
Ето защо ***********, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ************ следва да бъде осъдено да заплати *************,
седалище и адрес на управление: ************ сумата в размер 650.00 лева
(шестстотин и петдесет лева), представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл.78, ал.1 КЗ.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***********, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ************ да заплати на *************, седалище и адрес
на управление: ************ сумата в размер 685.02 лева (шестстотин
осемдесет и пет лева и две стотинки), представляваща остатък от изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/25.11.2021 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (25.07.2022 г.) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.411 КЗ.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ************ да заплати на *************, седалище и адрес
на управление: ************ сумата в размер 650.00 лева (шестстотин и
петдесет лева), представляваща разноски в настоящото производство, на
основание чл.78, ал.1 КЗ.
УКАЗВА на ответника, че сумата може да бъде платена по следната
банкова сметка: Титуляр **********, Банка: ****************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7