№ 18
гр. Кърджали, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Ж. Д. Ст.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225100600003 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №59/25.11.2021год.,постановена по н.о.х. дело
№233/2021год.,Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ф. С. М.
от гр. К., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 21.08.2017 г. в гр.
Кърджали, в съучастие с Д. Б. Д. /осъден по НОХД № 1310/2019г. по описа на
Районен съд – Кърджали - протоколно определение - споразумение, от
12.12.2019 г. в сила от 12.12.2019г./ от с. Б., общ. К., като подбудител
/умишлено е склонил Д. Д. да извърши престъпление /и помагач / умишлено е
улеснил извършването на престъпление чрез съвети, разясняване как да се
възползва от неистинския официален документ – лична карта/ пред С. И. И. –
старши инспектор в Областен отдел „А. а.“ гр. К., съзнателно се ползвал от
неистински официален документ – български документ за самоличност –
лична карта с № * на името на Е. Е. Р., когато от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, поради което и на осн. чл. 316, във
вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. чл.54 от НК
му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, като на
1
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 3 години.Осъдил е подсъдимият Ф.М. да заплати по
сметка на ОД на МВР – Кърджали направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 241,03 лв., а по сметка на PC – Кърджали
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 235,00
лв.Постановил е на основание чл.53, ал.1 б. „а“ от НК веществените
доказателства – 1 бр. компакт диск марка „Verbarim“, CD-R 700 MB и
сканирано копие на българска лична карта № * след влизане на присъдата в
сила да се унищожат като вещи без стойност.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Ф. С.
М., който чрез защитниците си- адв.В.Я. и адв.И.Б. и двамата от АК-
Кърджали, обжалва същата, като неправилна, необоснована и постановена в
нарушение на процесуалния и материалния закон,поради което иска нейната
отмяна и признаването му за невиновен по предявеното обинение.В съдебно
заседание, защитниците поддържат жалбата, и излагат съображения,че
липсвали както преки,така и косвени доказателства за причастност на
подсъдимия процесното деяние, нямало описана фактическа обстановка и
като цяло можело да се пиеме,че липсват мотиви към
присъдата.Жалбодателят М. твърди,че е невинен и иска оправдателна
присъда.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а
наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което
моли присъдата да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл.
313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е неоснователна.
Свидетелят Е. Р. от с. А. в., общ. М. б., е преминал курс за водач на
МПС в гр. Х.. Явявал се на теоретични изпити в гр. Х., но не успял да ги
вземе. На 24.07.2017 г. се записал като курсист за водач на МПС при
свидетеля М. Х. с намерението да се яви на изпит в гр. Кърджали. Завършил
2
курса и на 21.08.2017 г. и е следвало да се яви на изпит в Д. – гр. Кърджали.
На 21.08.2017 г. се провел теоретичен изпит на заявените от инструкторите
курсисти, между които бил записан и свидетелят Е. Р..
На 21.08.2017 г. свидетелят Д. Д., който преди това бил издържал
успешно теоретичния изпит, бил на кормуване с инструктора си –
подсъдимия Ф.М.. Подсъдимият дал на свидетеля Д. Д. неистинска лична
карта на името на свидетеля Е. Р. и със снимка на свидетеля Д. Д.. Казал на Д.
Д. да вземе личната карта и да се яви пред изпитната комисия, като се
представи за Е. Р. и да участва в изпита вместо него. Обяснил му, че всичко е
уговорено и проблеми няма да има. Свидетелят Д. се съгласил и взел
неистинската лична карта и се явил в 14:00 ч. пред комисията,
председателствана от старши инспектор С. И.. Съгласно правилата, свидетеля
Д. бил сниман преди началото на изпита, също така е била снимана
/сканирана и личната карта, която той представил. Първоначално при
сканиране на личната карта системата не разпознала ЕГН, изписан на
представената от Д. лична карта. Свидетелят С. И. проверил в базата данни
БДС, като системата показала, че личната карта е валидна, поради което С. И.
допуснал до изпита кандидата с тази лична карта. Свидетелят Д. седнал в
кабинка № 1, решил задачите и първи приключил с изпита. Системата
показала, че курсиста е преминал успешно изпита. Датата 07.09.2017 г. била
определена за провеждане на практически изпит за водач на МПС. Изпита
бил ръководен от свидетеля С. С., който провел първоначален инструктаж на
участниците и след напускането им проверил самоличността на явилите се
кандидати чрез проверка на личните документи. При разглеждане на
снимките от теоретичния изпит от 21.08.2017 г. установил, че снимката на
курсиста Е. Р. е различна от явилия се кандидат за практически изпит, а
имената били същите- Е. Р.. Свидетелят С. С. поискал от преподавателя М. Х.
да повика в сградата на Д. явилия се кандидат Е. Р.. Свидетеля Е. Р. не се явил
пред служителите на Д - К, казал на Х., че не се чувства добре и си тръгнал.
Същия ден свидетелят Е. Р. не се явил на практически изпит. Около 6 месеца
по-късно Р. се явил на практически изпит в гр. Смолян, който издържал.
Понастоящем е правоспособен водач на МПС.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: обясненията
на подсъдимия М.,показания на свидетелите Д. Д., А. М., Е. Р., С. С., С. И. и
3
Е. Ш.,кредитирани по различен начин, описан в мотивите; от заключение на
вещото лице Ш. А. извършил лицево-идентификационна експертиза на
съдебното производство; от заключение на вещото лице Ш. А. извършил
лицево-идентификационна експертиза на досъдебното производство, от
заключение на вещото лице Я. М. извършил лицево-техническата експертиза
на съдебното производство, от Справка за съдимост на подсъдимия;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия, както и останалите писмени доказателства, приети по делото.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимият Ф. С. М. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. осн. чл. 316, във вр. с чл. 308,
ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, тъй като на 21.08.2017
г. в гр. Кърджали, в съучастие с Д. Б. Д. /осъден по НОХД № 1310/2019г. по
описа на Районен съд – Кърджали - протоколно определение - споразумение,
от 12.12.2019 г. в сила от 12.12.2019г./ от с. Б., общ. К., като подбудител
/умишлено е склонил Д. Д. да извърши престъпление /и помагач / умишлено е
улеснил извършването на престъпление чрез съвети, разясняване как да се
възползва от неистинския официален документ – лична карта/ пред С. И. И. –
старши инспектор в Областен отдел „А. а.“ гр. К., съзнателно се ползвал от
неистински официален документ – български документ за самоличност –
лична карта с № * на името на Е. Е. Р., когато от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, до какъвто правилен и обоснован
извод е стигнал и решаващия съд.
Това е така, защото правилно решаващия съд при оценката на гласните
доказателства, не е кредитирал обясненията на подсъдимия, който напълно
отрича обвинението.От друга страна изцяло кредитира показанията на
свидетеля Д. Д. като достоверни.Тук следва да се съобрази приложеното към
делото Споразумение от 12.12.2019 г.по н.о.х.№892/2019г.по описа на РС-
Кърджали ,в сила от 12.12.2019г.,видно от което свидетелят Д. Д. се е признал
за виновен в това ,че на 21.08.2017г. в гр.Кърджали,в съучастие с Ф. С.
М./подсъдимия по настоящото дело/, като извършител, пред С. И. И.
съзнателно се ползвал от неистински официален документ-български
документ за самоличност – лична карта с №* на името на Е. Е. Р., като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна
4
отговорност.Правилно,обосновано и напълно логично решаващия съд е
кредитирал изцяло показанията на свидетеля Д., който още като свидетел
пред разследващия орган, на разпита пред съдия, в качеството на подсъдим по
н.о.х.№892/2019г., по описа на РС-Кърджали, както и пред решаващия съд е
давал едни и същи обяснения и показания, които потвърждават предявеното
на подсъдимия обвинение.Пълното отричане от страна на подсъдимия е
негово право, но то се оборва от останалите доказателства, а именно
показанията и обясненията на Д. Д., които са последователни и в синхрон с
останалите доказателства по делото.Установено е по делото,че Е. Р.
неуспешно се е явявал на изпити 4 пъти по теория. Няма спор, че на
21.08.2017г. е проведен изпит в сградата на Д-К, където са били подсъдимия,
и свидетелите С.И. и С.С., които са забелязали проблем с личната карта на
свидетеля Е.. Също така няма спор,че на 07.09.2017г. е проведен практически
изпит за водачи на МПС на който е следвало да се яви свидетеля Е., но след
констатация на разминаване на снимките в личната карта на същия, свидетеля
С. помолил свидетеля Х. да доведе свидетеля Е., който обаче не успял да го
направи, защото свидетеля Е. му заявил, че не е добре и си тръгнал.Няма спор
и по това,че свидетеля Е. е положил практически изпит в гр.Смолян по-
късно.Няма спор и по факта,че свидетеля Д. е бил курсист на подсъдимия М.
и му е престоял практически изпит.
От всички изложено до тук се стига до единствено възможния извод,че
подсъдимия М. е извършил предявеното му с обвинителния акт престъпление.
Няма спор,че с оглед чл. 93, т. 5 от НК личната карта е официален
документ, тъй като се издава от длъжностно лице в кръга на службата му от
съответната териториална служба на МВР по постоянен адрес на лицето, по
установените форма и ред, съгласно изискванията на Закона за българските
лични документи и Правилника за издаване на българските лични
документи.Видно от заключението на вещото лице М. сканирана лична карта
на Република България със сериен № *, на името на Е. Е. Р., ЕГН-**********,
при сканирането е представлявала неистинска (фалшива) лична карта. Видно
от заключението на вещото лице Али на сканираната лична карта на името на
Е. Е. Р. и на снимката от кабинката при провеждане на изпита е свидетеля Д.
Б. Д..Ползването на неистинския документ, гореописаната лична карта от
свид. Д. Д., е в рамките на правно регламентирана дейност съобразно
разпоредбата на чл.Зб от Наредба № 38 от 16 април 2004г., съгласно която
5
свид. И. (определен за провеждане на изпита) проверява самоличността на
кандидатите, включени в протокола за изпита, чрез проверка на лична
карта.Подсъдимият Ф.М. е подбудил свид. Д. Д., като умишлено го склонил
да вземе неистинския документ и да го ползва пред служители на Д - К. Освен
това умишлено е улеснил извършването на престъплението, като набавил
средството-неистинския документи и давал съвети по какъв начин да ползва
неистинския документ пред служителите на Д - К.Деянието е извършено при
пряк умисъл. Подсъдимият съзнателно е набавил средството, подбудил и
давал разяснения относно извършването на престъплението, бил е наясно с
обстоятелството, че той е неистински (с чужда снимка, несъответстваща на
имената и другите данни, описани в нея), знаел е, че ще се ползва пред
служители на Д - К, които имат правото и са длъжни да проверяват
самоличността на курсиста.
За да направи тези крайни изводи, първоинстанционният съд е
извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е
изложил подробни съображения, които настоящата инстанция споделя и
възприема изцяло.
Що се отнася до твърденията на защитниците на подсъдимия в жалбата
и в съдебно заседание,то същите са неоснователни, въпреки многословието
им.Факта,че свидетеля Е. се е явил за практическия изпит не променя
безспорния факт, че в кабинката на теоретическия изпит се е явил свидетеля
Д..Неуспешното явяване 4 пъти на теория, напущането на изпита, след
установения проблем с личната карта от страна на свидетеля Е., и вземане на
практическия изпит 6 месеца по-късно в Смолян са косвени доказателства,
които обаче п пълнота подкрепят законосъобразния извод, че свидетеля Д. е
заместил свидетеля Е.. Твърдението,че същия нямал мотив е
несъстоятелно,защото самия той е имал предстоящ практически изпит в
качеството си на курсист на подсъдимия. Присъдата не почива само на
показанията на свидетеля Д., а и на всички описани по-горе свидетелски
показание, факти и обстоятелства, които водят до един законосъобразен
извод, че подсъдимия е извършил вмененото му престъпление.Що се отнася
до твърдението, че мотивите на решаващия съд страдат от такива пороци,
които почти водят до извод за липса на мотиви, то настоящата инстанция не
споделя тази теза,защото атакуваните мотиви са в съответствие с
6
разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК.Категорично са посочени установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и съдът е
изложил правните си съображения за взетото решение.При определяне на
наказанието спрямо подсъдимия Ф.М. съдът е приел, че-обществената
опасност на подсъдимия е сравнително ниска:зрял човек, с добри
характеристични данни по местоживеене, трудово ангажиран,обществената
опасност на деянието е приел за над типичната за този вид престъпления,
засягащи обществените отношения, свързани със сигурността на транспорта,с
оглед допускането на лице, което не познава правилата за движение по
пътищата, което създава реална опасност както от извършване на нарушения
по ЗДвП, така и за престъпления по НК, поради което е приел, че наказанието
следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, най- вече заради личността на подсъдимия, към минималния,
предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок
от по 1 година.Приел е, че по-нисък размер наказание би снижило общо
предупредителното и възпитателно въздействие на наказателната репресия и
би направи наказанието недостатъчно ефикасно. Преценил е, че има реална
възможност подсъдимият да се поправи и превъзпита без да бъде откъсван от
свойствената му социална и семейна среда, както и че липсват формални
пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и е намерил, че изпълнението на
наказанието лишаване от свобода може и следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
.Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия
Ф.М. наказание е напълно в състояние да постигне целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-
възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите
членове на обществото, до какъвто правилен извод е стигнал и решаващия
съд.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на
подсъдимия наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания
за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде
потвърдена изцяло.
7
Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от
НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №59/25.11.2021год.,постановена по н.о.х.
дело №233/2021год.,по описа на Кърджалийският районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8