Решение по дело №14574/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2657
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Надежда Георгиева Славчева Андонова
Дело: 20215330114574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2657
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114574 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба и уточняваща молба от 29.09.2021г. от Е.А.З. против Б.Н.С. се твърди, че
съгласно договори за заем № *** и *** от 04.09.2020г., с нотариална заверка на подписите
при ***, ответникът, в качеството си на заемател получил от ищцата, в качеството й на
заемодател сума в размер от 19 400 лв. с падеж 25.09.2020г. Въпреки провежданите между
страните разговори, заемната сума не била върната. Направено е искане за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 19 400 лв., дадена му в заем на 04.09.2020г., с
падеж 25.09.2020г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендирани са направените по
делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от адв.Л.Р., в качеството й на особен представител на Б.Н.С., със становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочено е, че съображения ще се
изложат след събиране на всички допуснати доказателства.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за заем от 04.09.2020г., сключен между Е.А.З. и Б.Н.С., в
качеството им съответно на заемодател и заемател, рег.№ *** на ***, по силата на който е
предоставена в заем сума в размер от 9 700 лв. за срок до 25.09.2020г.
Представен е и договор за заем от 04.09.2020г., сключен между същите страни, рег.№ *** на
***, по силата на който е предоставена в заем сума в размер от 9 700 лв. за срок до
1
25.09.2020г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С доклада по делото в тежест на ищцата е възложено при условията на пълно и главно
доказване да докаже наличието на валидни заемни правоотношения с ответника по
цитираните в исковата молба договори за заем, респективно, че е била изправна страна по
тези правоотношения, като е изпълнила задължението си да предаде заемната сума на
ответника, както и че е уговорен срок за изпълнение на паричните задължения, за връщане
на заемите, който е изтекъл.
От представените в оригинал писмени доказателства - 2 бр. договори за заем от 04.09.2020г.
е видно, че по силата на всеки от договорите ищцата, в качеството й на заемодател е
предоставила на ответника, в качеството му на заемател суми от по 9 700 лв. за срок до
25.09.2020г., като договорите са с нотариална заверка на подписите на страните по тях. В
пункт 2 от всеки от двата договора изрично е предвидено, че заемателят е заявил, че е
получил сумите в деня на подписване на договора. Поради това според настоящия състав по
делото е безспорно доказано наличието на облигационна обвързаност между страните по
договори за заем от 04.09.2020г. С оглед отразеното в пункт 2 и предвид реалния характер
на договора за заем съдът намира, че по делото е установено и предаването на заемните
суми, предмет на договорите, на ответника. За неоснователни съдът намира изложените в
писмената защита на особения представител на ответника съображения, тъй като не са
доказани.
Настъпил е и падежът за връщане на заемните суми по всеки от договорите – 25.09.2020г.,
като по делото не са ангажирани от ответника доказателства за това. При тези данни съдът
намира, че предявените осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, на същата следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер от 776 лв. внесена държавна такса, 1115
лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 1 112 лв. заплатен депозит за особен
представител.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.Н.С., ЕГН ********** от *** да заплати на Е.А.З., ЕГН ********** от ***
сумата от общо 19 400 лв. /деветнадесет хиляди и четиристотин лева/, представляваща сбор
от невърнати суми от по 9 700 лв. по договор за заем от 04.09.2020г., с падеж 25.09.2020г., с
нотариално заверени подписи, рег.№ *** на *** и договор за заем от 04.09.2020г., с падеж
25.09.2020г., с нотариално заверени подписи, рег.№ *** на ***, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2021г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Б.Н.С., ЕГН ********** от *** да заплати на Е.А.З., ЕГН ********** от ***
2
сумата от 3 003 лв. /три хиляди и три лева/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3