№ 134
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100107612 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Б. В. М. срещу У.
С.Б.ЗА А.Л. ПО Е. „А.И.П.“ ЕАД, с която е предявени иск по чл. 49 ЗЗД вр. с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 26000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и
представляващ лекарска грешка, допусната при операция на ищцата на
01.07.2015 г. и последващи действия и бездействия, ведно със законната
лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че й е проведена операция за отстраняване на аденом на
щитовидната жлеза на 01.07.2015 г., след която е имала силни болки и оток в
зоната на оперативния разрез, които са били като интензитет и
продължителност извън обичайните за посочената операция. В следствие на
тези болки още по време на болничния й престой имала затруднение да
преглъща и да се храни нормално, за което е известила болничния персонал,
но не е изпратен лекар да я прегледа. При изписването си от болницата
отново съобщила на лекаря, извършил операцията, за оплакванията си, но не
получила коментар. При повторно посещение в болницата по повод силната
болка и температура, извършилият операцията лекар не бил на смяна, а друг,
който я прегледал, не установил усложнения. След проведени допълнителни
медицински процедури и изследвания и по-специално - магнитно резонансна
томография (МРТ) от 17.06.2016 г. е установено, че подутината в ляво на
шията на ищцата се дължи на чуждо тяло в тази област – забравено по време
на проведената на 01.07.2015 г. операция, което чуждо тяло причинило
изместване на хранопровода и трахеята и довело до изпитаните от ищцата
болки и дискомфорт. На 02.08.2016 г. й била проведена нова операция в
МБАЛ „У.“ ООД, при която е отстранено чуждо тяло – марля, забравена при
1
извършената при ответника операция. От взетия за изследване при
операцията материал и проведеното хистологично изследване се потвърдило
наличието на „огнища на хронично възпаление с наличие на „чуждо тяло“.
Ищцата твърди, че от проявената от служители на ответника небрежност, е
понесла вреди – дискомфорт, неразположение и неприятни физически и
психически усещания, както и необходимост от извършване на нова операция
и продължителен възстановителен период след нея. Претендира обезщетение
за понесените неимуществени вреди в размер на 26000 лв., законната лихва
върху обезщетението от 15.06.2018 г. и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, позовава се на изтекла
погасителна давност за вземането. Оспорва отстранената в втората операция
формация да е „чуждо тяло“, попаднало в зоната при първоначалната
операция. Позовава се на липса на проведени необходими изследвания, които
да доказват естеството на формацията тип „чуждо тяло“. Оспорва и размера
на претендираното обезщетение да е съответен на понесените вреди.
Третото лице – помагач, привлечено на страната на ответника – З. А.Д.
„А.Б.“, оспорва исковете. Възразява по размера на претендираното
обезщетение, като счита, че същото е несъразмерно високо и несъобразено с
принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД. Позовава се на изтекла
погасителна давност. Твърди при условията на евентуалност съпричиняване –
счита, че ищцата е допринесла за продължителността на възстановителния
период, като не е проявила навременна грижа за установяване на
здравословното си състояние след операцията. Отделно от това, прави
възражение относно отговорността си като застраховател, които поради
липсата на предявен обратен иск, няма да бъдат разглеждани в настоящото
производство.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
представляващи медицинска документация, в това число Епикриза от
01.07.2015 г., издадена от УСБАЛЕ „А.И.П.“ ЕАД – гр. София, че на
01.07.2015 г. на ищцата е извършена операция на щитовидната жлеза от д-р Г.
Г. – „екстирпацио аденома грандуле паратиреоидее №2 ет резекцио
парциалис лоби декстри грандуле тиреоидее“. Съгласно посочената епикриза
след гладък следоперативен период и първично зараснала оперативна рана
ищцата е изписана с назначен хигиено-диетичен режим.
Установява се от показанията на свидетеля М.Н.М., съпруг на ищцата,
че още по време на болничното си лечение – в деня след операцията, ищцата е
установила последици от операцията, различни от тези на останалите
пациенти, лежащо болни и с оперирана щитовидна жлеза в същия ден, а
именно – тя единствено от всички, оперирани заедно с нея, на масата на
2
закуска, не е могла да преглъща твърда храна или чай, пиенето на вода и
всякакво хранене е било придружено с болка. При оплакване към сестрите за
болките, които изпитва, е получила единствено болкоуспокояващи и не е
изпратен лекар да я прегледа. Свидетелят сочи още, че ищцата е изписана на
третия ден след операцията, макар към този момент да е имала силни болки,
не е можела да се храни и да си изправи главата, а е стояла със сгъната глава
към гърдите, приведена надолу. След като болките са продължили и е
започнала да вдига температура, ищцата е направила опит да се говори по
телефон с опериралия я лекар д-р Г. Г., но не е успяла да се свърже с него и е
отишла на преглед в УСБАЛЕ „А.И.П.“ ЕАД, където е прегледана от друг
лекар – доц. С., който не й е направил никакви допълнителни изследвания,
нито е установил настъпило усложнение. След прием на антибиотици и
проведена рехабилитация състоянието на ищцата се подобрило, като болката
е започнала да намалява, а подутината в зоната на операцията – леко
спаднала, макар да е останала нехарактерна подутина в зоната на шията.
Продължили обаче оплакванията за дискомфорт, хранела се е и е пиела вода с
приведена глава, трудно преглъщала, била изнервена, имала смущения на
съня. През м. декември 2015 г. при профилактични прегледи, включващи
ехография на щитовидна жлеза, на ищцата е обърнато внимание за патология
в ляво на щитовидната жлеза и й е препоръчано да направи ЯМР изследване.
Ищцата отново е посетила д-р Г., но след консултацията с него се върнала
вкъщи разстроена, че не й е обърнал внимание, не й е назначил изследване, а
казал, че е срастване от операцията. След това ищцата е провела ЯМР
изследване, което е потвърдило диагнозата за наличие на чуждо тяло, за което
ЯМР изследване свидетелят сочи, че по негов спомен е проведено през м.
декември 2015 г. След изследването ищцата, която работи като е лаборант в
ДНК лабораторията в Клиниката по съдебна медицина и деонтология при
Александровска болница, придружена от свой колега от клиниката и лекар
патоанатом д-р Т. отново правила консултация с опериралия я д-г Г., който се
съгласил, че се налага повторна операция, но отказал при нея да присъства
съдов хирург. Ето защо и по съвет на колегата си д-р Т. поради
изключителната близост на формацията с каротидната артерия и опасност от
засягането й, ищцата потърсила друга болница, която разполага със
специалист съдов хирург, който може при нужда да се намеси при
извършване на операцията. Била насочена към болницата в гр. Панагюрище,
където е извършена втора операция, при която е отстранено чуждото тяло.
Буквално дни след това свидетелят сочи, че при ищцата настъпило
възстановяване – можела да се храни нормално, да пие, да си движи главата,
да диша нормално.
От показанията на свидетеля В. В. Т. се установява, че с ищцата са
колеги – той работи като главен административен лекар на Клиниката по
съдебна медицина и деонтология при Александровска болница, а ищцата -
като лаборант в ДНК лабораторията на клиниката. Свидетелят сочи, че
началникът на клиниката е написал искане до директора на болницата за
3
провеждане на ЯМР и е помолил свидетеля да съдейства на ищцата, тъй като
имала оплаквания – усещала подутина като топка в ляво на шията си и имала
дискомфорт при хранене и преглъщане. След провеждане на изследването
ЯМР в Александровска болница възникнали съмнения за чуждо тяло и
свидетелят е завел ищцата за провеждане на ехографско изследване при д-р
П. в същата болница, която е потвърдила наличие на чуждо тяло - формация в
областта на шията, близо до сънната артерия. В последствие свидетелят
придружил ищцата на консултация при лекаря, провел операцията в УСБАЛЕ
„А.И.П.“ ЕАД д-р Г., който се е съгласил, че трябва да се оперира, но бил
уклончив относно присъствие при операцията на съдов хирург заради
близостта на формацията до сънната артерия. Това мотивирало ищцата да
търси друга болница и се е подложила на операция в препоръчана от
свидетеля новосъздадена болница в гр. Панагюрище. Свидетелят, който е
дългогодишен колега и приятел на директора на болницата в гр. Панагюрище
сочи, че при операцията са отстранили марля, но в документите не са
вписали, че отстраненото тяло е марля.
От писмените доказателства – медицински документи за проведени
изследвания: МРТ на органи и структури в шията от 17.06.2016 г. от Клиника
по образна диагностика на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (л.131) и
Ехограма на щитовидна жлеза от 21.07.2016 г. от Клиника по хирургия на
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (л.135) и изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от проф. д-р. М. Т. – специалист по образна
диагностика, се установява, че при магнитно резонансното изследване е
установена хетерогенна овоидна формация, която допира левия лоб на
щитовидната жлеза, без да го прораства и без да е свързана с жлезата, като
според МР характеристиката си формацията отговаря на гранулом – възможно
причинен от корпус алиенум. В ехографското изследването, проведено на
21.07.2016 г. за същото образувание в ляво е поставена диагноза „корпус
алиенум“ (чуждо тяло). Вещото лице коментира и още две изследвания –
ехографски, изпълнени от служители на ответника - от 22.12.2015 г. от
УСБАЛ „А.И.П.” и от 14.06.2016 г. от същата болница и извършено от д-р
Шинков (приложени на л.133 и 134 от делото), които са писани на ръка с
нечетлив почерк, като в първото изследване не е описано наличието на
гранулом, а във второто – това от 14.06.2016 г. е отразен грануломът, но
липсва поставена диагноза за чуждо тяло.
Вещото лице проф. Т. посочва е експертизата си, че при попадане на
чужди тела в организма отвън или при образуване на несвойствени за
нормалния организъм тела в него (в следствие на разнообразни възпалителни
процеси) в тъканите непосредствено около чуждите тела се развива
гранулационна тъкан, която се означава с наименованието гранулом тип
„чуждо тяло“ (granuloma corporis alieni). Процесът представлява продуктивно
възпаление, с което организмът се стреми да ограничи и обезвреди
попадналите в него чужди тела. Най-често това са: хирургични конци,
парафин, силикон, марля, целулозни материи, маслени разтвори, костни
4
секвестри, паразити, метални частици и др. Около тях пролиферира млада
гранулационна тъкан, съдържаща различни клетки и гигантски клетки тип
„чуждо тяло“. В случаите, когато чуждите тела не могат да бъдат отстранени
по пътя на резорбцията, тогава намиращата се около тях гранулационна тъкан
постепенно съзрява и се превръща в зряла фиброзна тъкан. Грануломът се
формира, когато имунната система се опитва да изолира субстанции, които са
считани за чужди, но няма как да бъдат елеминирани. Лечението на гранулом
тип „чуждо тяло“ в меките тъкани е консервативно или хирургично.
Хирургичното лечение се състои в отстраняване на гранулома от засегнатите
тъкани.
От изложеното следва, че с изследванията ЯМР, проведено на
17.06.2016 г. и Ехограма, проведено на 21.07.2016 г., на ищцата е поставена
диагноза „гранулом – възможно причинен от корпус алиенум“ (съгласно
изследването ЯМР) и „хетерогенна структура … корпус алиенум“ (съгласно
Ехограмата). Това са първите две изследвания, поставящи на ищцата
диагнозата за наличие на чуждо тяло. Предходно проведените изследвания,
дори и това, сочещо наличие на гранулом, не поставят диагноза за чуждо
тяло, нито за такъв гранулом, налагащ хирургическо лечение. Заключението
за вещото лице проф. Т. е, че съгласно с проведеното ЯМР изследване на
ищцата е поставена диагноза за гранулом, вероятно тип „чуждо тяло“ в зоната
на предходната оперативна намеса, лекостепенно компрометиращ левия лоб
на щитовидната жлеза и трахеята от ляво на дясно. Ето защо следва да се
приеме, че моментът, в който ищцата е могла да узнае за диагнозата,
изискваща последваща операция и сочеща усложнение, настъпило след
първата, е 17.06.2016 г., когато на ищцата е проведено ЯМР-изследване.
Установява се от Епикриза от 04.08.2016 г., че на 02.08.2016 г. ищцата е
оперирана в болница МБАЛ У.Х. ООД – гр. Панагюрище под обща анестезия,
при което е извършена екстипация на формацията, находяща се до левия лоб
на щитовидната жлеза с размери 2,5/3/1,5 см. Видно от резултата от
извършеното хистологично изследване на формацията, фрагментът съдържа
„огнища на хронич. възпаление с наличие на кл. тип „чуждо тяло“ и обширни
зони на хепароза“.
Установява се от заключението на вещото лице специалист по хирургия
- доц. д-р И. Т. П., че първата оперативна интервенция, извършена на ищцата
от служители на ответника - оперативна интервенция върху щитовидната
жлеза в обем екстирпация на аденом на паращитовидните жлези №2 в ляво и
частична резекция на десния лоб на жлезата поради тиреоидит на Хашимото-
нодозен вариант, е изпълнена в необходимия обем и според индикациите за
оперативно лечение по отношение тази нозологична единица. Вещото лице
посочва, че при тази оперативна интервенция се използват марли, като
добавя, че по време на операция се използват стерилни марли, които
задължително са с рентген-позитивна нишка, така че при евентуално
„забравяне” в оперативното поле, тя да бъде разпозната в последствие чрез
рентГ.ва графия или компютърна томография, усилена с контрастно
5
вещество. Вещото лице посочва още в отговора на въпрос №4 и в
заключителната част на експертизата, че за да не се допусне „забравяне”,
преди всяка операция инстР.тиращата операционната медицинска сестра
преброява марлите, с които започва инстР.тирането, а след края на
интервенцията броят на марлите трябва да съответства на този в началото.
Ако има несъответствие в началния и крайния брой марли, инстР.тиращата
операционна сестра задължително информира хирурга, за да се открие
„липсата”. Вещото лице доц. П. сочи, че в оперативния протокол
№430/01.07.2015 г. няма запис за несъответствие, поради което счита, че
такова не е установено. Отделно от това сочи, че при ищцата не са проведени
нужните образни изследвания, които да докажат естеството на формацията
(дали е марля, дали са конци, използвани при резецирането на щитовидната
жлеза, или някакъв друг външен агент), а тези изследвания са рентГ.ва графия
на шията или компютърната томография, усилена с контраст, при които би се
установила рентген-позитивната нишка на марля. Съгласно заключението
единственият метод за определяне дали една формация е чуждо тяло и какво
точно е то, е описанието й в оперативния протокол от извършена оперативна
интервенция за неговото отстраняване и последващото й хистопатологично
изследване. По време на оперативната интервенция от 02.08.2016 г. в МБАЛ
„У.Х.”- ООД гр. Панагюрище хирургът д-р Н. Николов в оперативния
протокол №99/2016 г е описал образуванието като „формация“, а от
хистологичното изследване от същата болница става ясно, че е отстранен
белезникаво-жълтеникав материал, който е с огнища на хронично възпаление
с наличие на гигантски многоядрени клетки тип „чуждо тяло” и обширна зона
на фиброзиране.
Относно проследяване на състоянието на ищцата по време на
болничното й лечение при ответника вещото лице доц. П. посочва, че в
документацията на болницата не е отразен кратък ежедневен запис за
състоянието на пациентката, отразяващ субективното и обективното й
състояние, в който да е описано следоперативното състояние на Б. М.. Не са
налични записи за оплакванията на ищцата за много силни болки в областта
на оперативната рана и невъзможност да преглъща и да приема храна.
Вещото лице сочи, че липсата на такъв запис представлява неспазване на
някои от елементите на медицинския стандарт.
От изложеното съдът приема, че се установява наличието на
усложнение, настъпило след извършване на оперативна интервенция на
ищцата от служители на ответника за отстраняване на аденом в левия лоб на
щитоводната жлеза, извършена на 01.07.2015 г., което усложнение
представлява възникване на продуктивно възпаление – гранулом тип „чуждо
тяло“ в зоната на оперативна намеса, довел до изместване на левия лоб на
щитовидната жлеза и трахеята от ляво на дясно, за отстраняването на който
ищцата е била подложена на нова операция, извършена на 02.08.2016 г. в
МБАЛ „У.Х.” ООД - гр. Панагюрище. За тези обстоятелства са събрани
безпротиворечиви гласни, писмени доказателства и експертни заключения.
6
Спорни по делото са причините, довели до възникване на гранулома –
т.нар. „формация“ в зоната на оперативна намеса, в това число от какво (като
материал) чуждо тяло е предизвикан същия.
На първо място следва да се посочи, че по делото безспорно се
установява наличие на чуждо тяло в зоната на първоначалната операция –
такива клетки са изолирани при извършване на хистологично изследване на
оперативно отстранената формация - гигантски многоядрени клетки тип
„чуждо тяло”. Действително обаче в изследването, възпроизведено в
Епикризата, издадена от МБАЛ „У.Х.” ООД, където е проведена втората
операция, не е посочено какво е чуждото тяло, в това число дали е
хирургична марля. На ищцата не са проведени и двете специализирани
изследвания, които биха потвърдили с категоричност наличие на стерилна
марля в зоната на операцията - рентГ.ва графия на шията или компютърната
томография, усилена с контраст (на ищцата е направена обикновена
томография). Ето защо не може с категоричност да се приеме, нито да се
отхвърли, че чуждото тяло, довело до образуване на гранулом, е марля. В
същото време всички усложнения, характеризиращи наличие на чуждо тяло,
са настъпили при ищцата непосредствено след извършване на операцията от
служителите на ответника – за оплакванията си за силна болка и дискомфорт,
превишаващи обичайните, ищцата е уведомила болничния персонал в деня
след операцията (както се установява от свидетелските показания), както и в
деня на изписването си и няколко дена след изписването си, когато към
оплакванията се прибавя и нов симптом – повишена телесна температура. По
делото липсват данни, а не са налице и твърдения, за друго събитие в живота
на ищцата, настъпило по същото време, по което е извършена първата й
операция и при което е могло да попадне чуждо тяло в зоната на
оперативното поле. Очевидно това не би могло да стане чрез поглъщане (с
оглед местоположението на чуждото и образувания около него гранулом -
допира левия лоб на щитовидната жлеза, без да го прораства и без да е
свързана с жлезата), няма данни и за битов или друг инцидент, при който би
могло чуждо тяло да проникне в тялото й в зоната на шията и непосредствено
до щитовидната жлеза. Ето защо съдът приема, че са налице достатъчно
косвени доказателства, водещи до единствен възможен извод, а именно – че
при изпълнение на оперативната интервенция върху щитовидната жлеза за
отстраняване на аденом, извършена на 01.07.2015 г. от служители на
ответника, в зоната на оперативна намеса - до левия лоб на щитовидната
жлеза, е попаднало/останало чуждо тяло, около което впоследствие се е
образувал гранулом с размери 2,5/3/1,5 см. За наличието на болка,
дискомфорт и оток, превишаващ обичайните, ищцата е уведомила
служителите на ответника по време на болничния престой и впоследствие –
при извършени контролни прегледи, но допълнителни изследвания не са й
проведени.
Ето защо съдът приема, че при изпълнение на операцията е допусната
грешка от страна на оператора – не е отстранено използвано по време на
7
операцията или попаднало в зоната чуждо тяло (марля, конци или друг
външен агент). Допусната е и грешка по време на постоперативното
проследяване на състоянието на ищцата по време на болничното й лечение –
по делото не се установява ежедневно да е проследявано субективното и
обективното състояние на пациентката (за липсата на такова проследяване
съдът съди от липсата на съответния запис за това в медицинските книжа и
липсата на други, ангажирани от ответника доказателства за това
обстоятелство), което съгласно заключението, изготвено от вещото лице доц.
П. представлява неспазване на медицинския стандарт по хирургия. Съдът
приема, че в следствието на двете допуснати нарушения – неостраняване на
чуждо тяло от зоната на операцията и неустановяване на това усложнение по
време на следоперативното проследяване на ищцата в периода на болничното
й лечение и след това – по време на контролни прегледи, за ищцата е
настъпила вреда – възникнало е възпаление, около чуждото тяло се развила
гранулационна тъкан - гранулом с размери размери 2,5/3/1,5 см., който е
довел до изместване на левия лоб на щитовидната жлеза и трахеята от ляво на
дясно, болки в зоната на шията, дискомфорт и затруднения при хранене и
преглъщане и до провеждане на втора операция за отстраняване на
възникналия гланулом тип „чуждо тяло“.
Съдът не възприема извода на вещото лице – хирург доц. П., че
етиологията и произхода на чуждото тяло е неясна и че твърдението, че се
касае за забравена марля, е неправилно, тъй като не е налице запис за
несъответствие на броя марли в началото и в края на операцията в
оперативния протокол №430/01.07.2015 г. и на ищцата не са проведени
нужните образни изследвания, които да докажат естеството на формацията.
Както бе посочено по-горе, пряко доказателство, че чуждото тяло
представлява марля, липсва – поради непровеждане на необходимите
изследвания и поради липсата на конкретизация на материала на чуждото
тяло в хистологичното изследване след изваждането му. В същото време
липсват и доказателства, опровергаващи това предположение – няма
основание да се възприеме тезата на вещото лице, че е извършено броене на
марлите в началото на операцията и на използваните марли в края й – запис за
такава дейност (броене), а и за резултата от същата, не е наличен в
оперативния протокол №430/01.07.2015 г. Дори и да е налице съответствие
или несъответствие на броя на марлите, това не е отразено в протокола. Ето
защо съдът приема, че по делото не се установява служител на ответника да е
преброил марлите в началото и края на операцията. На следващо място, няма
значение дали чуждото тяло, попадало в зоната на операцията, е марля или
друг външен агент – използван по време на операцията или случайно
попаднал в зоната при извършването й. И в двата случая не може да се
приеме, че наличието на чуждо тяло там е закономерно, необходимо,
безвредно за пациента или изискуемо съгласно правилата на медицинската
наука и практика за съответния използван метод на оперативна намеса,
поради което допускането на такъв външен агент да попадне в тялото на
8
ищцата зоната на хирургическата интервенция представлява грешка –
нарушение на правилата за провеждане на съответната медицинска
процедура.
Медицинският деликт, известен още като лекарска небрежност или
несъзнателно противоправно поведение на лекаря – „лекарска грешка“,
представлява неизпълнение от страна на лекар или друго медицинско лице на
задължението да изпълнява дейностите в кръга на службата си в съответствие
с утвърдените медицински стандарти, от което са възникнали вреди за
пациента. Фактическият състав, от които произтича вземането за
обезщетение, включва деяние (под формата на действие или бездействие),
противоправност, вреда, причинна връзка и вина.
Съгласно чл.79 ЗЗ медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика
методи и технологии. Това поставя рамката, съгласно която ще се преценява
наличието на противоправност на действията или бездействията на лекаря, от
които се твърди да са произтекли вредите, а именно: дължимата грижа на
лекаря изисква при извършване на диагностика и лечение да се съобрази с
медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика (чл.79 и
чл.80 ЗЗ).
В конкретния случай се установява, че на пациента е извършена
операция, за която няма спор, че е била необходима, но при извършването на
която и по време на болничното лечение след която са допуснати нарушения,
изразяващи се в допускане/неостраняване на чуждо тяло от зоната на
операцията и неустановяване на това усложнение по време на
следоперативното проследяване на ищцата в периода на болничното й
лечение и след това – по време на контролни прегледи. Горните нарушенията
представляват противоправни действия и бездействия, извършени от
служителите на ответника, извършили операцията и болничното лечение на
ищцата. Установява се и настъпилият вредоносен резултат – увредено е
здравето на ищцата поради възникнало възпаление около чуждото тяло и
образуван гранулом с размери 2,5/3/1,5 см., който е довел до изместване на
левия лоб на щитовидната жлеза и трахеята от ляво на дясно, болки в зоната
на шията, дискомфорт и затруднения при хранене и преглъщане, което
състояние наложило провеждане на втора операция за отстраняване на
възникналия гранулом тип „чуждо тяло“. Налице е пряка причинно-
следствена връзка между допуснатите противоправни действия и вредните
последици. Поради изложеното в полза на ищцата е възникнало вземане за
обезщетение за понесените болки и страдания.
От показанията на свидетеля М.Н.М., съпруг на ищцата, се установява,
че непосредствено след операцията ищцата е изпитвала прекомерно силни
болки в областта на шията, не е могла да преглъща твърда храна или напитки,
пиенето на вода и всякакво хранене е било придружено с болка, не е можела
да изправи главата си, а е стояла със сгъната глава към гърдите, приведена
9
надолу, като това състояние продължило дълго време след операцията. До
втората операция – в продължение на година имала постоянни оплаквания за
дискомфорт, хранела се е и е пиела вода с приведена глава, трудно
преглъщала, била изнервена, имала смущения на съня. След проведената
втора операция на 02.08.2016 г. при ищцата настъпило възстановяване –
можела да се храни нормално, да пие, да си движи главата, да диша нормално.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на ищцата,
периода, в който са изпитвани болките и дискомфорта, отразили се негативно
на качеството й на живот, наложилото се отсъствие от работа, проведеното
оперативно лечение от една страна и настъпването на пълно възстановяване
от друга. С оглед посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 26000 лв.
Неоснователно е възражението за съпричиняване, направено от третото
лице помагач – че ищцата е допринесла за продължителността на
възстановителния период, като не е проявила навременна грижа за
установяване на здравословното си състояние след операцията. От
изслушаните свидетелски показания се установява, че ищцата е уведомила за
оплакванията си болничния персонал по време на болничното лечение
непосредствено след операцията и при изписването й, а впоследствие
многократно е търсила лекарска помощ при ответника – на контролни
прегледи, включително при лекуващия я лекар и други специалисти, но
въпреки това не са й били направени нужните изследвания, които да поставят
диагноза за вероятно наличие на чуждо тяло. Именно благодарение на
проявена от ищцата активност и грижа за здравето при образни изследвания в
друга болница - УМБАЛ „Александровска“ ЕАД на ищцата е поставена
релевантната диагноза, а при последващо оперативно лечение чуждото тяло е
отстранено. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност за
вземането за главница. Съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Претендираното деликтно право
възниква при осъществяване на сложен фактически състав и моментът, от
който възниква, съвпада с момента на осъществяване на последния елемент
от състава – в случая – настъпване на вредоносния резултат, в това число
проведената втора операция за отстраняване на чуждото тяло и образувания
около него гранулом. Този вредоносен резултат е настъпил на 02.08.2016 г.
Дори и да се приеме, че вредите са настъпили по-рано, то първият възможен
момент да се упражни правото е моментът, в който ищцата е узнала за
съществуването му – т.е. от момента на поставяне на диагнозата за чуждо
тяло. Както бе посочено по-горе, това се е осъществило за първи път в ЯМР
изследване, проведено на 17.06.2016 г. Ищцата е извършила и предходни
изследвания, но в същите не се сочи диагноза за възможно чуждо тяло или
друга сходна, предполагаща необходимост от оперативно лечение. Ето защо,
в случай че не се приеме за начален момент на давностния срок моментът на
10
завършване на фактическия състав на процесното вземане с извършване на
операцията на 02.08.2016 г., то другият най-ранен момент, от който може да
се приеме, че вземането е възникнало и е могло да бъде упражнено – т.е.
изискуемо, това е 17.06.2016 г., когато ищцата е узнала за възможното
наличие на чуждо тяло. Исковата молба е подадена на 15.06.2021 г. – преди
установения в чл.110 ГПК 5-годишен срок, с изтичането на който вземането
се погасява по давност. Ето защо възражението за погасяване на вземането по
давност е неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск следва
да се уважи в пълния предявен размер от 26000 лв.
На ищцата следва да се присъди претендираната законна лихва от
15.06.2018 г. до окончателното плащане.
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят претендираните разноски за държавна
такса, депозити за експертизи, свидетел и съдебно удостоверение и
адвокатско възнаграждение – общо в размер на 2990 лв. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – размерът му
е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА У. С.Б.ЗА А.Л. ПО Е. „А.И.П.“ ЕАД , ЕИК *********, да
заплати на Б. В. М., ЕГН **********, както следва:
на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 26000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен
от служители на ответника и представляващ лекарска грешка, допусната при
операция на ищцата на 01.07.2015 г. и последващи действия и бездействия,
ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2990 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на З. АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.Б.“, ЕИК *******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11
12