Решение по дело №136/2024 на Административен съд - Търговище

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „ФИЛ БО-2016“ ООД гр.Търговище против Писмо с изх.рег.№ РД-02-1911/18.03.2024г. на гл.архитект на Община Търговище, с което дружеството е уведомено, че схема за разполагане на обекти не следва да се презаверява, както и не може да се издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения. Видно от обстоятелствената част на жалбата дружеството посочва, че е формиран отказ и развива доводи в тази насока. Моли за отмяна на атакуваното писмо. В с.з. не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – гл.архитект на Община Търговище в съдебно заседание се представлява от ст.юрисконсулт Л.Ж., който счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че чл.56, ал.2 от ЗУТ изрично предвижда, че за всяко поставяне на преместваемо съоръжение към търговски обект, трябва да има издадено разрешение за поставяне и одобрена схема, преди това. Навежда, че посочената разпоредба препраща за неуредените въпроси към общинска наредба, а не към цитираната от оспорващите наредба. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрк.възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2023г. дружество „ФИЛ БО-2016“ ООД гр.Търговище е подало Заявление с рег.№26-00-342/13.03.2024 г. за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти - маси и чадъри пред обект „Кафе-аператив“ - Сладкарница „У дома“ на [улица] в гр.Търговище.

От представения по делото Протокол №2/28.11.2022г. от проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се на [улица] в гр.Търговище по делото се доказва, че на дружеството не е дадено съгласие за поставяне/монтиране на фасадата на жилищната сграда на слънцезащитни тенти.

Приложен е проект – предложение за поставяне на свободно стоящи шатри и чадъри за маси и столове.

Към жалбата дружеството е приложило НА. Видно от нотариален акт № 109, т. II, нот. дело № 236/2022г. от 18.04.2022г. по описа на Нотариус с рег.№ 496 - П. А., жалбоподателят е собственик на 2 самостоятелни обекта - за търговска дейност, находящи се в гр. Търговище, [улица], представляващи кафе-сладкарница „У дома“ и работилница към същата, които обекти се намират в сграда с № 73626.511.376.1, и са със съответните идентификатори - 73626.511.376.1.12 и 73626.511.376.1.14. Със същият нотариален акт е придобита собственост и идеални части от правото на собственост върху парцела, върху който е разположена сградата, в която се намират собствените недвижими обекти, като земята е с идентификатор 73626.511.376, с площ 350 кв.м., а размерът на идеалните ми части собственост са в общ размер на 17.54 процента ид. ч. Впоследствие е придобита собственост и на идеални части от земята, с НА 127, том 2, per. № 2057, дело 160/2024, по описа на нотариус Д. Г..

По повод горепосоченото заявление на дружеството, до същото е било изпратено Писмо с изх.рег.№ РД-02-1911/18.03.2024 г. на Гл.архитект на Община Търговище, което се обжалва. С посоченото писмо дружеството се уведомява, че схемата за разполагане на обектите и не следва да се презавери, защото е необходимо представянето на писмено съгласие от съсобствениците или Протокол от общо събрание на етажната собственост. В случая липсва дадено съгласие. На основание изложеното не може да се издаде и разрешение. В цитираното писмо изрично се съдържа и отказ да се издаде разрешение, което е властническо волеизявление и с което е налице постановен изричен административен акт, който е с преки последици в правната сфера на жалбоподателя и е неблагоприятен за него.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена в срок, срещу административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, от надлежна страна- лице адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес.

При разглеждане на жалбата по същество, при така установеното, съдът, след като извърши проверка на посочените от оспорващия основания, както и служебна проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

Писмо с изх.рег.№ РД-02-1911/18.03.2024г. на гл.архитект на Община Търговище е издадено от материално компетентен орган, съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ.

Акта съдържа излагане, както на фактическите основания, така и на правните такива, за неговото издаване, с което отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание.

В проведеното административното производство не са налице допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени.

По отношение съответствието с материалния закон съдът намира следното:

Законовата разпоредба на чл.56 от ЗУТ регламентира реда за поставяне на преместваеми обект в чужд имот, какъвто се явява настоящия случай.

Свободно стоящи шатри и чадъри за маси и столове, предмет на оспорения акт съставляват „преместваем обект“ по смисъла на чл.56,ал.1,т.2 от ЗУТ, във връзка с пар.5,т.80 от ДР на ЗУТ и такъв за търговска и други обслужващи дейности. Съгласно изричната законова разпоредба на чл.56,ал.2 от ЗУТ за преместваемите обекти чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ следва да бъде издадено разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от гл.архитект на общината. Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище приета с Решение № 5 по протокол № 7 от 28.04.2016 год. на Общински съвет - Търговище съгласно чл.19, ал.1 разрешенията за поставяне се издават в 14-дневен срок от Главния архитект на Община Търговище или оправомощено от него длъжностно лице от общинската администрация въз основа на заявление и приложени в заявлението изискуеми документи за съответния случай. Видно от ал.3 главният архитект може да откаже издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект или съоръжение, когато съгласно т.3 искането не е придружено от необходимите документи посочени в настоящата наредба.

Съгласно чл.25, ал.5 от цитираната Наредба на ОбС – Търговище разрешението за поставяне се издава на ползвателя, въз основа на представен договор или писмено съгласие от собственика или собствениците /при съсобственост/, с посочен разрешения срок на ползване.

По отношение на реда за издаване на разрешението за поставяне законова разпоредба на чл.56,ал.2 от ЗУТ препраща към определения такъв, с наредба на общинския съвет.

Следователно приложими в случая са нормите на Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата свободно стоящи шатри и чадъри за маси и столове, съставляват по своето предназначение и вид, преместваеми обекти, а съгласно чл.1,ал.2 от Наредбата същите могат да се поставят върху части от имоти-частна собственост, само въз основа на разрешение за поставяне, издадено от главния архитект на Общината. Посочените разпоредби са изцяло в съответствие със чл.56,ал.2,във връзка с ал.1,т.2 от ЗУТ. От събраните по делото писмени доказателства безспорно по делото се доказа, че съгласно липсва одобрена схема за поставяне и отказа на разрешение за поставяне на свободно стоящи шатри и чадъри за маси и столове е правилен.

Принципно отказът да се презавери схема, не носи белезите на индивидуален административен акт. Схемата по смисъла на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на преместваемия обект, но няма самостоятелно правно значение и не поражда правни последици. Тази схема предхожда издаването на разрешение за поставяне на преместваемия обект или на отказа да се издаде такова разрешение, които именно са индивидуалните административни актове, подлежащи на оспорване. Следователно, схемата, респективно отказът да се одобри такава, представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

В този смисъл е и досегашната практика на Върховния административен съд, така например Определение № 5758 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3711/2021 г., II о. Определение № 3932 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2020 г., II о. и други.

По отношение на изричния отказ за издаване на разрешение, съгласно нормата на чл.56, ал.5 от ЗУТ за поставянето на преместваеми обекти по чл.56,ал.1 от ЗУТ в чужд имот, какъвто се явява конкретния случай съсобствена сграда, необходимо е и изричното писмено съгласие на собствениците на имота. Разрешение за поставяне на преместваеми обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие на собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Това изискване е приложимо и в случаите когато имотът е съсобствен, тъй като част от същия се явява чужд за заявителя /в случая за дружеството/. Следователно в случаи като настоящия е необходимо изрично писмено съгласие от останалите съсобственици на имота за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. След като имота, в който се иска да бъде е разрешено поставяне на преместваем обект, не е изключителна собственост на адресата на разрешението, а права в него притежава и други лица, то тяхното съгласие или сключен договор за наем с нея отнасящ се за притежаваните от нея идеални части, е необходимо за издаване на исканото разрешение. (В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - така например решенията по адм. д. № 4385/2020; 4384/2020; 4738/2022;)

От представения по делото Протокол №2/28.11.2022г. от проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се на [улица] в гр.Търговище по делото се доказва, че на дружеството не е дадено съгласие за поставяне/монтиране на фасадата на жилищната сграда на слънцезащитни тенти.

По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна.

В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2,пр.пето от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на от „ФИЛ БО-2016“ ООД, [ЕИК] гр.Търговище против отказ обективиранв писмо с изх.рег.№ РД-02-1911/18.03.2024г. на гл.архитект на Община Търговищ да се издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения.

ОСЪЖДА „ФИЛ БО-2016“ ООД, [ЕИК] гр.Търговище да заплати на Община Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред ВАС от съобщаването му на страните за неговото изготвяне.

Препис от решението да се изпрати на страните.