Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 26.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на четиринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 1801 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
415 ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Ищецът *******, гр. София посочва, че по повод
сключения с него договор за мобилни услуги от 19.04.2016 г., ответникът Г.С.В.
е абонат на дружеството, доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ****и
титуляр по предпочетения мобилен номер 0876/833013, като е взел мобилно устройство
LENOVO модел А2010 Black на изплащане.
За използваните
услуги от ответника, ищецът е издал следните фактури:
-
фактура № **********/18.10.2016 г. за отчетения период на потребление
18.09.2016 г. – 17.10.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 54.03 лв. с ДДС, от които 11.66 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Стандарт 20,99 лв., лизингова вноска 7,99 лв.; Международни разговори 26.73 лв.,
Разговори към „Грижа за клиента” 0.02 лв. Дължимата сума е платима в срок до 02.11.2016
г.
-
фактура № **********/18.11.2016 г. за отчетения период на потребление 18.10.2016
г. - 17.11.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 21.98 лв. с ДДС, от които 11.66 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Стандарт 20,99лв., лизингова вноска 7.99 лв. Дължимата сума е платима в срок
03.12.2016 г.
Неизпълнението на ответника да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 79,36 лв., е
ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от процесния договор за услуги,
като ищецът е изпратил едностранно индивидуалните договори на ответника и е издал
по абонатен № ****на 18.01.2017 г. крайна фактура № ********** с начислена обща
сума за плащане в размер на 496,92 лв.
В издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 289,72 лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на
127,84 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два
отчетни периода в размер на 79,36 лв.
Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване па предоставяните услуги, на основание т. 12,
ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка LENOVO модел А2010
Blayly ca обявени за предсрочно изискуеми.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, по искане на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. За ищеца е налице интерес от предявяването
на настоящите искове.
Иска се:
1) да бъде признато от съда за
установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи
на ищеца следните суми:
- 79.36 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
№ ****за периода от 18.09.2016 г. до 17.01.2017 г.
- ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
2) да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 127.84 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 19.04.2016 г. за устройство LENOVO модел А2010 Black, взето във
връзка с мобилен номер 0876/833013 за периода след м.01/2017 г. до м. 03/2018 г. с абонатен номер № ****.
Претендират се и направените разноски по
заповедното и настоящото производство.
Особеният представител на ответника е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си счита предявения
иск за допустим, но неоснователен.
Посочва, че ищецът е обявил
предсрочна изискуемост на цялото вземане, като се е позовал на клаузи от
договора и общите условия, което е в разрез с константната съдебна практика. Ако
и да има обективна забава, ищецът все пак е следвало да уведоми длъжника по надлежния начин за
предсрочната изискуемост на вземането, а не да се позовава на общите условия.
На следващо място се посочва, че
ищецът с едностранен акт прекратява двустранен договор, което е в явно
противоречие със закона - не е изпратена покана до длъжника за прекратяване на
облигационната връзка в съответствие с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, нито уведомление,
че разваля договора поради невъзможност на изпълнението, както изисква чл. 87, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид заявеното в отговора на особения представител на ответника, съдът е
приел с доклада си по делото, че спорът е относно наличието и размера на задълженията
на ответника, както и относно спазване разпоредбата на чл.
87 ЗЗД, уреждаща развалянето на двустранните договори поради неизпълнение.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, в писмена
молба поддържа предявеният иск и счита, че следва да бъде уважен изцяло, тъй
като възраженията в отговора на ИМ са неоснователни. Претендира разноски,
представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът се представлява се от назначения му за
особен представител адв. Е. К., МАК, който намира предявения иск за неоснователен
и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По ч. гр. д. 81/2019 год. на ЛРС е издадена Заповед № 67 от
22.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ
ищец, против ответника – Г.В., за сумата от 247,69
лв. парично задължение по договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ****, 40,49 лв. мораторна лихва за забава,
ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.01.2021 г./ до
окончателното изплащане на вземането и разноски в размер на 205,00 лв., направени по заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 20.08.2019 год. е указал на заявителя
правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал. 1 ГПК е
подаден в указания срок /видно от п. клеймо/.
Страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От приложения с исковата молба договор за мобилни
услуги, ведно с общи условия, се установява наличието на облигационно отношение
между ******* и Г.В..
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са допустими. Същите са предявени
от и против надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Предявените искове са с правно основание
чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД, във вр. с
чл. 79 ЗЗД и имат за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца определена сума.
За успешното провеждане на установителния иск в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си,
както и неговия конкретен размер. Ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията
си – че не дължи плащане.
Въз основа на
представените доказателства от страните, съдът приема за доказано наличието на
договор за мобилни услуги, т.е. наличието на облигационно отношение между
страните.
Съдът обаче
намира за основателни аргументите, изложени от особения представител на ответника,
за неспазване разпоредбите на чл. 87 ЗЗД. Според ал. 1 „Когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.“ Налице е договор за
мобилни услуги, сключен в писмена форма. Въпреки това изискването на закона не
е спазено - на длъжника В. не е даден подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичане на този срок ищцовото дружество ще смята договора
за развален.
Вярно, чл. 87,
ал. 2 ЗЗД дава възможност на кредитора да развали договора и без да дава срок
за изпълнение, но „ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти,
ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е
трябвало да се изпълни непременно в уговореното време“. Нито една от
посочените хипотези обаче не е налице в случая. При това положение,
възраженията на адв. К. за неспазване разпоредбата на чл. 87 ЗЗД,
уреждаща развалянето на двустранните договори поради неизпълнение, се явяват основателни. В доклада си
(обявен за окончателен) съдът е приел, че един от спорните моменти по
настоящото дело е относно спазването на чл. 87 ЗЗД. Както беше посочено, съдът
намира, че императивните норми на чл.
87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД не са спазени от *******.
На следващо
място, с доклада си съдът е приел, че другият спорен момент е по отношение
наличието и размера на задълженията на ответника В.. Ищецът следва да докаже
както наличието, така и конкретния размер на претендираните вземания. В тази
връзка в молбата на процесуалният му представител е поискано назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на следните въпроси:
- какви са
дължимите суми за мобилни услуги за периода на фактурите от 18.09.2016 г. до
17.01.2017 г., като установи дължимите суми за месечни абонаменти?
- какъв е
размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройство Lenovo
A2010 Black, взето във
връзка с абонамента за мобилен номер***?
Поставените въпроси
действително са относими към релевантните по делото въпроси, а именно как е изчислена
начислената сума за потребени мобилни услуги, както и относно договорната неустойка
за предсрочно прекратяване на процесните договори. Затова и съдът е допуснал
изготвяне на такава експертиза, като е определен депозит от 150,00 лв. за вещо
лице, вносим от ищеца. Протоколът с Определението на съда е изпратен на
ищцовото дружество, но въпреки това в дадения от съда срок /а и след това/ депозит
не е внесен. Затова и вещо лице не е назначено и съдебно-счетоводна експертиза
не е изготвена. Поставените въпроси остават неизяснени и при това положение
претендираните от ******* суми – 79,36 лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги и 127,84 лв. незаплатени
лизингови вноски, се явяват недоказани по размер.
Ето защо съдът
намира, че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни
и недоказани.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искa на *******
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: *** срещу Г.С.В., ЕГН: **********,
адрес: *** , с който се иска:
1) да бъде признато
за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение,
дължи на ищеца 79,36 лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № ****за периода от 18.09.2016 г. до 17.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
2) да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 127,84 лв. незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 19.04.2016 г. за устройство LENOVO модел А2010 Black, взето във връзка с
мобилен номер 0876/833013 за периода след м.01/2017 г. до м. 03/2018 г. с
абонатен номер № ****.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Районен
съдия: