РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 14145/2018 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение № 37254 от 05.07.2018 г., постановено по гр.д. № 31449/2016 г., по
описа на СРС, 79 с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ и чл.
483 ТЗ, че А.В.Б. дължи на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Х.А.А-.А.“
ЕООД) сумата от 10 439,76 евро, представляваща задължение по запис на заповед,
издаден на 16.04.2008 г., ведно със законната лихва считано от 03.06.2015 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч. гр. дело №
31388/2015 г. по описа на СРС, 79
състав. Със същото решение А.В.Б. е осъдена да заплати на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД (с
предишно наименование „Х.А.А-.А.“ ЕООД), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 458,37 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
31388/2015 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 608,37 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника А.В.Б., чрез
пълномощника й – адв. Г.М., с надлежно учредена представителна власт по делото,
с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. По подробно изложени
доводи е оспорен отказа на СРС да допусне допълнителна съдебно-графологична
експертиза и да приеме представения сравнителен материал. В този смисъл
поддържа, че необосновано СРС е приел,
че ценната книга е подписана от ответника, като е направено доказателствено
искане за назначаване на тройна СГЕ. Сочи още, че в противоречие с материалния
закон не е уважено възражението му за нищожност на записа на заповед, предвид липса на задължителния реквизит - място
на плащане. Счита, че липсата на посочване на точен адрес за място на плащане
не може да се замести с адреса на издателя. В ценната книга не била посочена и
банковата сметка на ищеца, по която може да бъде заплатено задължението и
създавало неяснота относно това къде следва да се плати и получи плащане, а
издателят да се окаже в положение да отговаря за забава въпреки готовността си
да изпълни точно. Поддържа, че в българската банкова система нямало дружество „С.“
АД, и в този смисъл посочването на това
място за плащане се явявало неопределено. Моли съда да отметни обжалваното
решение и отхвърли предявения иск, както и да присъди направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
– ищец „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД оспорва въззивната
жалба по подробно изложени съображения и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени доводи във въззивната жалба, съдът намира следното:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 31388/2015 г. по описа на СРС, 79
състав, се установява, че на 22.07.2015 г. са били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист в полза на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД срещу „А.Т.“ ЕООД и А.В.Б. за
солидарно заплащане на сумата от 10 439,76 евро, дължима по запис на заповед,
издаден на 16.04.2008 г., с падеж 01.06.2012 г., ведно със законната лихва
считано от 03.06.2015 г. до изплащане на вземането, както и на сумата от 408,37
лв., представляваща разноски по делото. Предвид подаденото от А.В.Б. възражения
по чл. 414 ГПК, е било образувано гр.д. №31449/2016 г., по описа на СРС, 79
с-в, чието решение е предмет на въззивна проверка.
По
делото е представен оригинал на запис на заповед, издаден на 16.04.2008 г. в
гр. София, в полза на „Х.А.А-.А.“ ЕООД (понастоящем „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД) от „А.Т.“ ЕООД, като дружеството се е
задължило неотменимо и безусловно срещу представяне на записа на заповед да плати
на „Х.А.-А.-А.“ ЕООД на 01.06.2012 г. сумата от 10 439,76 евро. Посочено е, че
сумата е платима „при С. АД“. При същите условия ценната книга е авалирана от
жалбоподателя А.В.Б..
Страните
не спорят и по отношение на обстоятелството, че процесният запис на заповед е
издаден за обезпечаване на вземания по договор за финансов лизинг № *********
от 16.04.2008 г., като с отговора на исковата молба ответникът е въвел твърдение
за наличие на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на
заповед и по този начин е разкрит и обезпечителния характер на ценната книга.
Съгласно
чл. 418, ал. 2, във вр. чл. 417 ГПК, заповед, с която се допуска незабавно
изпълнение и се издава изпълнителен лист, ако представеният документ е измежду
посочените в чл. 417 ГПК или в специалните закони, които препращат към чл. 417 ГПК, както и ако е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на
изпълнителния лист.
За
да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните
в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност
обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като
абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство
за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента (поемателя) или на
последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР
№ 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК за да е редовен
записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован
„Запис на заповед”, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис
на заповед”, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.
В
представената в оригинал в заповедното производство ценна книга се съдържа
наименованието „запис на заповед”, както в заглавието на акта, така и в текста
на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 10
439,76 евро. В менителничния ефект като място на издаване е определен гр.
София, като място на плащане – С. АД. Процесният запис на заповед е издаден на 16.04.2008
г. и е положен подпис от действащия по това време управител А.В.Б. на дружеството
издател „А.Т.“ ЕООД. Плащането по ценната книга в случая е обезпечено изцяло
чрез поръчителството на настоящия ответник А.В.Б., чрез полагане на подпис като
физическо лице върху лицевата страна на документа – арг. 483 ТЗ, вр. 484, ал. 2
ТЗ.
По
отношение оспорване автентичността на записа на заповед, пред СРС са допуснати първоначална
и допълнителна съдебно-графически експертизи, според които подписите за издателя
и авалиста, са положени от А.В.Б.. Във връзка с оплакването за допуснато
процесуално нарушение от СРС, поради недопускането на повторна СГЕ, в
настоящото производство е назначена повторна тройна СГрЕ, като на въззивника Б.
е указано да внесе депозит от 660 лв., което не е изпълнено нито в първоначално
предоставения едноседмичен срок, нито в допълнително дадения двуседмичен срок.
В о.с.з. от 04.10.2019 г. процесуалният представител на въззивника изрично е
заявил, че доверителката му няма възможност да внесе определения депозит,
поради което съдът и в съответствие с разпоредбата на чл. 158, ал. 1 ГПК е
отменил определението си от 03.12.2018 г., с което е допуснал тройна СГрЕ.
По
аргумент от чл. 193, ал. 2 ГПК тежестта за доказване неавтентичността на
ценната книга пада върху А.В.Б., тъй като същата оспорва автентичността на
ценната книга, а документът носи нейния подпис. С оглед приетите пред СРС
съдебно-графични експертизи и процесуалното бездействие на въззивницата в
настоящото производство по повод допусната тройна СГрЕ, настоящия състав
намира, че ответницата не е доказала в съответствие с разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК възражението си, че подписите на издателя и авалиста в процесния
запис на заповед не са положени от нея.
Издателят
на менителничния ефект е определил падежа съгласно чл. 537 ТЗ, във вр. с чл.
486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определен ден - 01.06.2012 г. Задължението по запис на
заповед, макар и парично, е търсимо – в отклонение от общото правило, уредено в
чл. 68, б. „а” ЗЗД, тъй като паричното притезание е материализирано в ценна
книга, която чрез транспортната функция на джирото участва в търговския оборот
и може многократно да смени своя приносител. Поради това обстоятелство
законодателят е регламентирал правното задължение на легитимирания по реда на
джирата приносител на менителница на определен ден да я предяви за плащане на
падежа или в един от двата следващи работни дни – арг. чл. 491 ТЗ. По този
начин не само длъжникът ще е наясно на кого дължи, но и при извършване на
плащането той може да удостовери върху нея извършеното пълно или частично
плащане – арг. чл. 492, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. В този смисъл следва да се схваща
уговорката, че издателят се е задължил да заплати на ремитента или на негова
заповед сумата от 10 439,76 евро срещу представянето на записа на заповед.
Следователно, предявяването на запис на заповед за плащане не изменя уговорения
падеж, който в настоящия случай е на определен ден, респ. не въвежда
последователни падежи, а представлява покана за изпълнение към длъжника.
Настоящият
състав намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба за допуснато от
СРС нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд не бил
уважил възражението за нищожност на ценната книга с оглед липсата на един от
реквизитите – място на плащане. В конкретния случай за мястото на плащане е
посочено „С. АД“, което дружество представлява банкова институция и по конкретно
е банка-чуждестранен търговец с клон в България. Тези обстоятелства се установяват
както при справка в Търговския регистър, който е общодостъпен, така и на електронната
страница на БНБ, на която се съдържа списък с лицензираните търговски банки **********_BG.
При така посоченото място на плащане е изводимо, че страните са уговорили
плащането да стане по банков път, по която и да е от сметките на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД
(с предишно наименование „Х.А.А-.А.“ ЕООД), открити в С. Е.АД, клон България. Ето
защо и непосочването на номер на банкова сметка ***, не води до липсата на задължителен
реквизит, какъвто е мястото на плащане, щом като и без тях би могло да бъде
извършено плащането. В този смисъл е и разрешението дадено в Решение № 167 от
11.10.2017 г., по т.д. №200/2017 г., II т.о. на ВКС, в което
е разгледана идентична хипотеза на издаден в полза на „Х.А.А-.А.“ ЕООД запис на
заповед и уговорено място на плащане „С. АД“ и което се споделя от настоящия
състав.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че сочената в отговора на
исковата молба съдебната практика на ВКС (Решение № 225 от 28.03.2014 г. по т.
д. № 948/2012 Г., ІІ т.о.) не води до различен от горния извод. Даденото
разрешение на ВКС за необходимостта от точна индивидуализация на реквизита
„място на издаване“ и „място на плащане“ е с оглед конкретиката на самото дело,
при което тези два реквизита са били индивидуализирани единствено с името на
населеното място. В същото решение е възприето и, че записът на заповед не е
нищожен поради липса на реквизит „място на плащане" и/или „място на
издаване", ако с оглед определения от издателя способ на плащане адресът
няма значение за точното изпълнение на менителничното задължение, какъвто е и
настоящия случай, по вече изложените по-горе съображения, включително и в
обективираната по т.д. №200/2017 г., II т.о. на ВКС съдебна практика.
С
оглед изложеното, настоящият състав намира, че процесният запис на заповед
съдържат всички законоустановени реквизити, същият е действителен и е породил менителнично
задължение за издателя и авалиста – ответницата по делото. Последната не
твърди, а и не се установява от доказателствата по делото, така поетото
задължение да е било надлежно погасено от нея чрез плащане, поради което
законосъобразно ищцовите претенции са били уважени.
Доколкото
крайните правни изводи на настоящия състав съвпадат изцяло с тези на СРС,
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Право
на разноски пред СГС има въззиваемият ищец, поради което на същия следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция.
По аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 37254
от 05.07.2018 г., постановено по гр.д. № 31449/2016 г., по описа на СРС, 79 с-в.
ОСЪЖДА А.В.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, вътрешна сграда, ет. 3, адв. кантора, чрез адв. Г.М.,
да заплати на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Оборище“, ул. „*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: