Р Е Ш Е Н И Е
№ 47 /
03. Февруари
2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На единадесети януари 2023г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 863/ 2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Д.Б.И. ***, чрез адв. З.Г. ***
срещу Решение № 419/ 30.08.2022г. на Комисията за защита от дискриминация по
преписка № 29/2020г. по описа на комисията, с което по отношение на ответниците
е установено, че не е осъществяван тормоз и преследване по смисъла на §1 т.1 и
т.3 б. „а“ от ДР на ЗЗДискр по признаците „пол“ и „членуване в синдикална
организация“ по отношение на жалбоподателката и е оставена без уважение жалбата
й с Вх. № 44-00-3966/19.12.2019г. и допълненията към нея.
Жалбоподателката оспорва решението като неправилно.
Счита, че не е било обсъдено подаденото чрез адвоката й становище в мотивите на
решението. А ответниците не са представили доказателства, че в подобни случаи като
настоящия по отношение на други служители са действали по същия начин като са
извършвали проверки на медицински лица. Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго по същество за установяване на дискриминационно
отношение въз основа на събраните от комисията доказателства. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – КЗД, чрез юрисконсулт Б. и юрисконсулт Г.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. При условия на евентуалност
прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателката за
адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна – К.В.Н. – Директор на
Областна дирекция на МВР – Плевен / в процесния период/, чрез адв. Б. ***
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че по отношение на
него правилно комисията е установила, че не е осъществил преследване по смисъла
на ЗЗДискр, тъй като считано от 25.11.2019г. заема друга длъжност извън
системата на МВР, жалбата и допълнението към нея са подадени след тази дата. Правилен
е извода на комисията и, че не е осъществил тормоз по признаците „пол“ и
„членуване в синдикална организация“. Още повече, че в хода на цялото
производство изобщо е липсвала конкретика кои негови действия се твърди, че
представляват дискриминация по тези признаци.
Заинтересованите страни – П.Х.Е. – Зам.Директор на ОД на МВР – Плевен /в
процесния период/, М.П.В. – Началник на РУ на МВР – Долна Митрополия /в
процесния период/, П.Л.П. - Началник група „Криминална полиция“ при РУ – МВР –
Долна Митрополия /в процесния период/, В.Т.В. – Директор на ОД на МВР – Плевен
и Областна дирекция на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт А. изразяват становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че решението на КЗД е правилно и обосновано
на всички събрани доказателства по преписката. Няма никакви конкретни обвинения
за конкретни действия по дискриминация или преследване от представляваните
страни. Обичайна практика в МВР е при постъпване на данни и сигнали за
извършено дисциплинарно нарушение да бъдат извършвани проверки със заповед на
ръководителя на структурата. Наложените дисциплинарни наказания на
жалбоподателката са били обжалвани и потвърдени от съда. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка една от представляваните
заинтересовани страни.
Заинтересованата страна – Министерство на вътрешните
работи, чрез юрк. М. заявява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
решението на КЗД е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения
на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените
правила или необоснованост.
Като съобрази относимите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация.
Делото е изпратено по подсъдност от АССГ.
Решението на КЗД е връчено на жалбоподателката на
13.09.2022г. Жалбата е подадена на 27.09.2022г., видно от пощенското клеймо, в
законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред КЗД е започнало по подадена жалба
от Д.Б.И. за осъществяван от ответниците тормоз и преследване по смисъла на §1
т.1 и т.3 б. „а“ от ДР на ЗЗДискр по признаците „пол“ и „членуване в синдикална
организация“ по отношение на жалбоподателката. Твърденията на жалбоподателката
се свеждат до това, че през периода 2017г. – 2019г. многократно и незаслужено е
била наказвана дисциплинарно за нарушения на служебната дисциплина, някои от
които били отменени от съда, други – потвърдени. Оценката на работата й за този
период е възможно най-ниската и не съответства на постигнатите от нея резултати.
Сочи, че това отношение представлява тормоз на работното място по признак „пол“
и „членуване в синдикална организация“, което се отразило на здравето й.
Тормозът и преследването по отношение на жалбоподателката е продължил и след
подаването на жалбата с образуване на други дисциплинарни производства срещу
нея, съдържащи предложение за налагане на по-тежки дисциплинарни наказания –
„забрана за повишаване в длъжност“ и „уволнение“, които са завършили с
прекратяване на процедурата – поради липса на вина или липса на извършено
нарушение.
КЗД е образувала производство по жалбата, изискала е
доказателства от страните, обобщила е приложените доказателства, дала е
възможност на страните да сочат доказателства и да се запознаят с представените
при правилно разпределена и указана доказателствена тежест. Предоставила им е
възможност да участват и да бъдат изслушани в няколко открити заседания с
разпит на сочените от страните свидетели, след което е анализирала
доказателствата и приложимите правни норми.
При установената фактическа обстановка съобразно
твърденията в жалбата, комисията се произнесла с решение на осн. чл. 65 т.5 ЗЗДискр, че не е извършено нарушение на
ЗЗДискр и оставила без уважение жалбата като е приела, че от страна на
ответниците не е осъществен тормоз по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗЗДискр по
отношение на Д.Б.И. по защитения съгласно чл.4 ал.1 ЗЗДискр признак „пол“ и по
защитения съгласно чл. 8 ал.3 КТ признак „членуване в синдикална организация“, както
и не е осъществено преследване по смисъла на §1 т.3 б“а“ от ДР на ЗЗДискр.
Съгласно чл. 65 КЗДискр с решението си КЗД установява
извършеното нарушение, нарушителя и засегнатото лице, определя вида и размера
на санкцията, прилага принудителни административни мерки или установява, че не
е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.
Решението е издадено от петчленен разширен заседателен
състав на КЗДискр, определен с
разпореждане на председателя на КЗДискр съгласно чл. 48 ал.3 ЗЗДискр, който разглежда
случаите на множествена дискриминация по различни признаци. В случая
жалбоподателката сочи два защитени признака по чл.4 ал.1 – дискриминация по
признак „пол“ и по защитен в друг закон признак, а именно „членуване в
синдикална организация“ при осъществяване на трудовите права и задължения,
защитен признак съгласно чл. 8 ал.3 КТ. В
този смисъл решението е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията
му.
Издадено е в предписаната писмена форма като е
мотивирано с посочените в него фактически и правни основания.
Преди издаване на решението е изяснена и анализирана
всестранно фактическата обстановка по случая, като са изискани доказателства,
дадена е възможност на страните да участват в производството, да сочат и
представят доказателства, да правят възражения. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Правилно е разпределена доказателствената тежаст с оглед
твърденията в жалбата и представените пред комисията доказателства. Решението е
съобразено с материалния закон и целта му, при правилна преценка на събраните
доказателства.
Съгласно чл. 9 ЗЗДискр, в производството за защита от
дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи
факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно
третиране не е нарушен.
Съгласно даденото в §1 т.1 от ДР на ЗЗДискр легално
определение „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по
чл.4 ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или
резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
В чл. 4 ал.1 ЗЗДискр се съдържа забрана на всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Пряка дискриминация съгласно ал.2 е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано
или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряката дискриминация съгласно ал.3 е поставянето на
лице или лица, носители на признак по чл.4 ал.1, или на лица, които без да са
носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно
третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Чл.5 ЗЗДискр определя тормозът, основан на признаците
по чл. 4 ал.1 като дискриминация.
В чл.8 ал.3 от Кодекса на труда се съдържа забрана за
пряка и непряка дискриминация при осъществяване на трудовите права и
задължения, както на основание изброените в чл. 4 ал.1 ЗЗДискр признаци, така и
на други специфични признаци, свързани с упражняване правото на труд, сред
които и „членуването в синдикални и други обществени организации и движения“.
„Преследване“ по смисъла на §1 т.3 б. „а“ от ДР на
ЗЗДискр е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се
предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от
дискриминация. Съгласно т.4 „действията за защита от дискриминация“ могат да
включват: подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в
производство за защита от дискриминация.
В хода на производството пред КЗД е установено, че
жалбоподателката е служител в системата на МВР от 08.08.2016г. като за
процесния период заема длъжността инспектор „Детска педагогическа стая“ при РУ
на МВР – Долна Митрополия.
Оценяването и формирането на допълнително
възнаграждение се осъществява по реда на Наредба № 8121з-468/27.04.2015г. за
условията и реда за формиране на допълнително възнаграждение за постигнати
резултати в служебната дейност на служителите в МВР. От представените
доказателства се установява, че от януари 2017г. до декември 2019г. работата на
служителката е оценявана: За 2017г. – с оценка 4, За 2018г. – с оценка 3, за
2019г. – оценка 3. Служителката е подала възражение единствено срещу оценката
за първи отчетен период на 2019г., която е разгледана и потвърдена от контролиращия
ръководител. Оценката е мотивирана, видно от становището на прекия ръководител въз
основа проверка на работата и цялостната документация на инспектор ДСП – Д. И.,
пропуските са описани подробно в изготвена докладна записка рег. №
316р-235/29.07.2019г. до Директора на ОД на МВР – Плевен, които са мотивирали оценка 3 - “неприемливи резултати“
предвид обема на работа, качеството на извършената работа, спазването на
определените срокове за изпълнение и приноса за изпълнение на общите задачи,
свързано с отсъствието от работа в голяма част от периода и заради неспазване
на служебната дисциплина.
Срещу останалите оценки не е подала възражение по
установения нормативен ред. Освен това от приложен доклад Рег. №
316р-5523/13.02.2020г. на ОД на МВР – Плевен, изготвен от инспектор БППМН Г. Г.,
се установява, че през 2019г. жалбоподателката не е изпълнявала служебните си
задължения като инспектор ДПС по планираните дейности по линия на работата с
малолетни и непълнолетни в координация с други институции – ОДЗ при ДСП,
МКБППМН и възпитателно училище – с. Подем. Не е спорно и се установява от
приложените доказателства, че за периода януари 2017г. – декември 2019г. е
отсъствала многократно от работа, поради ползване на отпуск или болнични на
различни основания, сумарно повече от една трета от работните дни за всяка
календарна година. В резултат на това е неглижирала изпълнението на служебните
си задължения. Никога не е отказвано ползването на платен отпуск по подадените
от нея молби. Останалите й колеги, също членуващи в синдикални организации, са
оценявани с максимална оценка, включително и колежката й от управлението, поради
което трудно може да се обоснове неравно третиране, основано на признак „пол“ и
„членуване в синдикална организация“. Още повече, че по отношение на други
нейни колеги – мъже за първия отчетен период на 2019г. са налице също поставени
по-ниски оценки – 4 и 5. Може да се
направи извод, че по-ниската оценка за работата на служителката не се основава
на други критерии, извън нормативно установените – ниво на изпълнение на
работата, с оглед наличните по преписката доказателства за множество пропуски
при изпълнение на служебната дейност като инспектор ДПС при РУ на МВР – Долна
Митрополия и затова не е налице неравно третиране на жалбоподателката спрямо
останалите й колеги и конкретно колегите - мъже по признак „пол“ или по признак „членуване в синдикална организация“.
В тази връзка са и образуваните срещу служителката
дисциплинарни проверки и производства, основно свързани с внезапни и
безпричинни отсъствия от работа, което перманентно е затруднявало организацията
на работата в управлението, неизпълнение на служебните задължения, и възникнали
по този повод пререкания с Началника на РУ – Долна Митрополия.
Със Заповед № 316з-2281/02.07.2018г. на Директора на
ОД на МВР – Плевен е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца, отменено с Решение №
657/31.10.2018г. по АдмД№703/2018г. на АдмС-Плевен, поради неспазен срок за
реализиране на дисциплинарната отговорност, процесуални нарушения при
определяне вида и размера на наказанието и недоказаност на нарушенията на
Етичния кодекс за неоказано сътрудничество с други органи и незачитане
достойнството на ръководителя.
Със Заповед № 216з-2334/06.07.2018г. на Директора на
ОД на МВР – Плевен е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение
за срок от 3 месеца, отменено с решение по Адм.д. № 729/2018г. на АдмС –
Плевен, поради маловажност и неправилна правна квалификация на извършеното
нарушение.
Със Заповед № 256з-118/19.08.2019г. на Началник РУ на
МВР – Долна Митрополия е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от 6 месеца на жалбоподателката, затова че на 24.06.2019г. не се явила на
работа без уважителна причина. Законосъобразността на заповедта е потвърдена с
влязло в сила Решение № 703/03.12.2019г. на АдмС- Плевен.
Със Заповед № 316з-3249/05.10.2019г. на Директора на
ОД на МВР – Плевен е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца, заповедта не е обжалвана и е влязла в сила на 18.10.2019г.
Със Заповед № 316з-3615/22.10.2019г. е наложено
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца за нарушение на етичния кодекс за
незачитане достойнството и правата на ръководителите.
Със Заповед № 316з-1158/10.04.2020г. на Директора на
ОД на МВР – Плевен е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение
за срок от 4 месеца – неизпълнение на служебни задължения във връзка с подаден
сигнал за дете в риск. Заповедта не е оспорена и е влязла в сила.
Със Заповед № 316з-2364/23.07.2020г. на Директора на
ОД на МВР – Плевен е наложено наказание „порицание“ за срок от 6 месеца за
преждевременно напускане на работа на 21.04.2020г. Законосъобразността на
заповедта е потвърдена с влязло в сила Решение № 3/05.01.2021г. по АД №
781/2020г. на АдмС – Плевен.
Със Заповед № УРИ 316з-3972/07.12.2020г. на Директора
на ОД на МВР – Плевен служителката е наказана с „писмено предупреждение“ за
срок от 6 месеца за неизпълнение на мероприятията по заложения график на
28.10.2019г. и 25.11.2019г. по национална програма „Работа на полицията в
училищата“. Законосъобразността на заповедта е потвърдена с Решение №
239/10.05.2021г. по АдмД № 1136/2020г. на АдмС – Плевен.
Със Заповед № 8121К-6173/23.04.2021г. на Министъра на
вътрешните работи е прекратена дисциплинарната проверка срещу служителката за
налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок
от 1 до 3 години“ заради неявяване на работа без уважителни причини за един
работен ден, поради липса на безспорни доказателства за виновно поведение.
Със Заповед № 8121К-8584/06.07.2021г. на Министъра на
вътрешните работи е прекратено дисциплинарното производство срещу служителката
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа
без уважителна причина в два последователни работни дни, като
дисциплинарно-разследващият и дисциплинарно-наказващият орган са приели, че не
е доказана недобросъвестност в поведението на служителката във връзка с
издаването на анулираните болнични листове за минало време.
Жалбоподателката е подавала множество сигнали за
установени от нея нарушения от Началника на РУ – МВР – Долна Митрополия до Дирекция
Вътрешна сигурност на МВР и до Директора на ОД на МВР – Плевен. Извършените
проверки не са установили нарушения в дейността на управлението, но са
провокирали значително напрежение на работното място, видно и от множеството
образувани проверки на дейността на управлението, както и дисциплинарни
производства срещу служителката. Това е видно и от естеството на твърдяните
нарушения на служебната дисциплина.
Наличието на напрежение в службата по повод
образуваните дисциплинарни производства се потвърждава от всички разпитани
свидетели.
Според свидетеля Я. жалбоподателката е била изолирана
от колегите си поради подаваните от нея множество сигнали срещу ръководството. Свидетелят
Ц. сочи за наличието на конфликти и напрегнати отношения на жалбоподателката с
Началника на РУ- Долна Митрополия, разногласия и спорове между тях във връзка с
работата и съдържанието на издавани заповеди, но конфликтите и споровете категорично не са били свързани с
факта, че тя е жена и не може да свърши дадена работа. Св. М. свидетелства за
спорове и конфликтни ситуации във връзка с честите й отсъствия от работа,
отправяла е реплики за некомпетентност към началниците и неетично поведение, за
което е имало дисциплинарни проверки и наказания. Участвал е в проверка по повод
безпричинно отсъствие на жалбоподателката от работа, в хода на която комисията
е посетила личния лекар на жалбоподателката, защото много често са представяни
болнични листове със задна дата, за което е изготвена докладна записка за
проверка по случая в хода на дисциплинарно производство с цел всестранното изясняване на фактите. Честото
отсъствие на И. от работа е създавало затруднения за изпълнение на функциите на
полицейското управление по линия на детска педагогическа стая.
Ответникът е приложил изисканите във връзка със
споменатата от свидетеля М. проверка докладни на комисията и Лична здравна
книжка на служителката, в която в резултат на извършените по инициатива на
работодателя прегледи ЛКК е дала заключение за липса на анамнестични и клинични
данни за алкохолна зависимост. По случая е извършено дисциплинарно
производство, коментирано по-горе като действията са документирани.
Ответникът е представил докладна записка, протоколи и
писмо от РЗОК за извършени проверки в лечебно заведение по повод отсъствие на
друг служител на МВР от работа, поради настаняването му в болница по спешност
непосредствено преди дежурство, което е било пореден подобен случай при този
служител. При проверката е установено нарушение на правилата за хоспитализация
на пациенти, тъй като не е установено лицето фактически да се намира на лечение
в болницата, за което е уведомена РЗОК и РЗИ и предприети мерки по
компетентност относно дейността на лечебното заведение и обжалването на
болнични листове. Това подкрепя тезата, че в други подобни случаи на
дисциплинарни нарушения, ръководството на МВР действа по сходен начин като
извършва проверки на лечебни заведения за изясняване на ситуацията, свързана с
отсъствие на служител и евентуално извършено от него нарушение на служебната
дисциплина. И не е налице различно третиране на жалбоподателката.
Във всички гореизброени случаи се касае за наличие на
данни за извършени дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателката, при
които е провеждана законово регламентираната процедура по ЗМВР за търсене на
дисциплинарна отговорност на служителката, чрез извършване на проверки и
образуване на дисциплинарни производства. В случаите, когато тези проверки са
завършили с налагане на дисциплинарни наказания, жалбоподателката е упражнила
правото си на жалба по установения ред пред съд, който се е произнесъл относно
законосъобразността на наказанието. Някои от заповедите са били потвърдени от
съда, други отменени, а част от тях не са били обжалвани и са влезли в законна
сила. След подаване на жалбата до КЗД също са били образувани дисциплинарни
производства по ЗМВР срещу жалбоподателката, две от които са били прекратени,
тъй като при извършената проверка е установено, че не са налице основания за
търсене на дисциплинарна отговорност от жалбоподателката. Законосъобразността
на влезлите в сила заповеди, с които са завършили образуваните дисциплинарни
производства по ЗМВР не може да бъде преразглеждана на плоскостта на ЗЗДискр.
В процесния случай се касае за наличието на възникнали
множество правни спорове, свързани със служебното правоотношение на
жалбоподателктата по повод нарушаване на служебната дисциплина, което безспорно
говори за възникнало и съществуващо и след подаване на жалбата до КЗД напрежение
и конфликти на работното място между жалбоподателката и Началника на РУ на МВР
– Долна Митрополия, където тя работи. Те са свързани с нивото и качеството на
изпълнение на служебните й задължения и до голяма степен са провокирани от
честите й отсъствия от работа, и в тази връзка неизпълнение на служебните
задължения, оспорване на професионалната компетентност на ръководителя и
незачитане принципите на йерархична
подчиненост в структурите на МВР, за което по делото са събрани обилни
доказателства. Същото заключение може да се направи и от съдържанието на перманентно подаваните
сигнали от жалбоподателката относно дейността на Началника на РУ на МВР – Долна
Митрополия и относно практиките в това управление, където тя работи.
По същество обаче в цялото проведено пред КЗД
административно производство не са налице конкретни и ясни твърдения от
жалбоподателката за случаи на проявена дискриминация, тормоз въз основа на
признак „пол“ или „членуване в синдикална организация“. Налице е само общо
твърдение, че в посочените от нея случаи се касае за неравно третиране на това
основание, но конкретни факти за такова отношение освен че не се твърдят, но и
по никакъв начин не се установяват от фактите по делото.
Във всички посочени случаи за търсене на дисциплинарна
отговорност са провеждани предвидените дисциплинарни проверки и процедури по
ЗМВР. Жалбоподателката е участвала в производствата и е упражнила правата си за
обжалване по съдебен ред, в случаите, в които е счела за необходимо и съдът се
е произнесъл по тяхната законосъобразност като резултатите от съдебното
обжалване са разнопосочни – в полза на едната или другата страна в зависимост
от конкретния случай и събраните доказателства. По същия законов ред се
процедира в системата на МВР по отношение на всички останали служители за
търсене на дисциплинарна отговорност, без оглед на пол или синдикална
принадлежност и по делото не са установени отклонения от този ред и неравно
третиране на жалбоподателката, свързани с някой от двата защитени признака по
чл. 4 ал.1 от ЗЗДискр, в обхвата на компетентност на КЗД. Никъде в събраните
писмени и гласни доказателства не се споменава и не се съдържат данни за такова
отношение спрямо нея, основано на признак пол или членуване в синдикална
организация, поради което по отношение на нея да е бил упражняван тормоз от
нейните ръководители. В този смисъл установеният в чл. 20 ЗЗДискр принцип,
според който работодателят прилага еднакви критерии при налагане на
дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл.4 ал.1, е спазен.
След подаване на жалбата до КЗД две от образуваните дисциплинарни
производства са били прекратени, за което обективно са изложени аргументи въз
основа на събраните по случая доказателства, което не е в подкрепа на тезата за
наличие на преследване по смисъла на §1 т.3 б. „а“ от ДР на ЗЗДискр заради
подадената жалба, изразяващо се в по-неблагоприятното й третиране по тази
причина.
Контролът от КЗДискр не е всеобхватен, а строго
ограничен в компетентността на комисията и защита по този ред може да се
осъществи само в рамките на специално уреденото административно производство по
ЗЗДискр, ако се установи неравно третиране по някой от защитените признаци, но
не и в други случаи на твърдения за тормоз на работното място.
Ето защо обосновано при представените доказателства и
при правилно разпределение на доказателствената тежест КЗДиср е приела, че
жалбата на Д.И. е неоснователна, тъй като по отношение на нея не се установява
ответниците да са осъществили „тормоз“ по смисъла на §1 т.1 ДР на ЗЗДискр ,
основан на признаците „пол“ и „членуване в синдикална организация“, както и не
се установява ответниците К.Н. – Директор на ОД на МВР – Плевен / в процесния
период/ и В.В. – Директор на ОД на МВР – Плевен след завеждане на жалбата в КЗД
да са осъществили „преследване“ по смисъла на §1 т.3 б. „а“ ДР на ЗЗДискр.
По изложените съображения решението на КЗД е
законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този
изход на делото на осн. чл. 143 ал.4 АПК в полза на заинтересованите страни,
представлявани от юрисконсулт А., следва да се присъди едно общо юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер - 240 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, с оглед фактическата сложност на делото, като
сумата следва да се заплати по бюджета на ОД на МВР – Плевен.
Водим от
горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Б.И. ***, чрез адв. З.Г. *** срещу
Решение № 419/ 30.08.2022г. на Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Д.Б.И. *** да
заплати по бюджета на Областна дирекция на МВР - Плевен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 240 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :