Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 22.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4877 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.16, ал.5,
вр.чл.8, ал.2, т.1 ЗАЗ и чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД..
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от ***, ***, със седалище и адрес на
управление:*** против В. ***, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г.И.Ц.-управител, в която твърди, че съгласно договор за
аренда от 02.10.2012 г, вписан в Агенция по вписванията – Служба по вписвания гр.Плевен
№16/02.10.2012г., ответникът" В. "*** ползва за срок от 7 стопански
години собствения на ЕТ "Х.- С.С." земеделски имот- НИВА е площ от
5,563 дка, находяща се в землището на ***, в местността "***", трета
категория, съставляваща имот № 095029, образуван от имот № 095002. Твърди, че
договорът за аренда е сключен от М.Т.Б. като арендодател. Твърди, че с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан Агенция по вписвания
-Служба по вписвания гр. Плевен акт №14, том VIII, дело №1007/2014,
вх.рег.№17660 от 28.11.2014 г. арендованият имот е придобит от ЕТ "Х.- С.С.". Твърди, че като приобретател на арендувания
обект ЕТ "Х.- С.С." замества съгл. чл.17, ал.2 от ЗАЗ продавача Т.Ц.П.като
страна - арендодател по договора. Твърди, че уговореното при сключване на
договора на 02.10.2012 г. арендно плащане за един дка земя е в размер на 35 лв.
или в натура 20 % от средния добив от декар, като влизат в сметката всички
култури, които арендаторът отглежда. Излага съображения, че при несъгласие с
размера на договореното плащане, законодателят е предвидил възможност за
промяната му, чрез прилагане на глава трета от ЗАЗ и по конкретно на чл. 16 от
същия закон. Твърди, че в периода след сключване на договора съществено и
трайно са се изменили обстоятелствата, които определят размера на арендната
вноска. Твърди, че пазарният размер на рентата в землището на с. Славовица за
стопанската 2016 -2017 год., вече трайно се е повишила в размер на 55 лв. за
дка, на което се сключват арендните договори. Твърди, че така към настоящия
момент, уговореното при сключване на договора арендно плащане е по-малко от
пазарната рента в землището, което е в отклонение на закона -чл. 8, ал. 1,т. 1
от ЗАЗ. Твърди , че по тази причина и
на осн. чл. 16, ал. 1 от ЗАЗ било отправено писменно предложение с изх. №
23/08.03.2017 год. от ЕТ „Х.- С.С." до „В." *** за изменение на
договора в частта му за „Наемно плащане", като същото да бъде увеличено на
55 лв. за дка за стопанската 2016-2017 год. Твърди, че предложението е получено
от арендатора на 25.05.2017 год., но в срока на чл. 16, ал. 4 от ЗАЗ не е
постъпил отговор от „В." ***. Твърди, че така уговорената клауза в чл. 5 -
Раздел „АРЕНДНО ПЛАЩАНЕ" е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 предл, трето от ЗЗД - поради противоречие на добрите нрави. Излага съображения, че практиката
на ВКС приема, че липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните
договори, какъвто твърди, че е и процесния случай, може да се приеме за
противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на
договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. С оглед на това и съгласно чл. 26, ал. 1
от ЗЗД предл. трето от ЗЗД, сделки сключени при нееквивалентност на престациите
са нищожни. (Р № 153/24.07.2015 год. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 год. Ш г.о.:
Р № 615/15.10.2010 год. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 год. III г.о. и др.).
Счита, че тъй като е осъществен елемент от съдържанието на договора,
нищожността на договора в частта относно арендното плащане, влече след себе си
нищожност на целия договор, т.к. тази част не може да се санира по смисъла на
чл. 26, ал. 3 от ЗЗД, защото не са налице основания за заместването и от
нормите на специалния ЗАЗ, както и самото договорно правоотношение не би могло
да обвързва страните без тази недействителна част. Моли, на осн. чл. 16, ал. 5
вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗАЗ да бъде изменен договор за наем на земеделска
земя, сключен на 02Л0.2012 год. между М.Т.Б.. заместена като арендодател от ЕТ
„Х.- С.С." и „В." *** като арендатор, по силата на който арендатора
ползва собствения на арендодателя земеделски имот „НИВА" с площ от 5.563
дка, находяща се в землището на с. Славовица, обл. Плевен, в местността „***",
„Ш" категория, съставляваща имот № 095029, в частта относно арендното
плащане, чл. 5 от Договор за наем на земеделска земя, като вместо арендното
плащане да е в размер на 35 лева на дка за всяка стопанска година, да се измени
на 55 лв. за дка в съответсвие с пазарната поземлена рента в земелището на с.
Славовица, считано от стопанската 2016-2017 год. Моли, в случай, че не са
налице основания за изменение на договора съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, при
условията на евентуалност да бъде прогласен чл. 5 от Договора, съгласно който
арендното плащане е определено на 15 лева, за нищожен на основание чл. 26, ал.
1 предл. трето от ЗЗД - поради противоречие на добрите нрави, сключен при
неизгодни условия. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника,
поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе
становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи писмени
доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е
явил в първото по делото заседание - на 27.11.2017 г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
На страните по делото изрично са
били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в
т.ч.последиците за ответника по относно писмения отговор, а така също и това
,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в
съдебно заседание на ответника.
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение.
Налице
е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявената главна искова претенция е вероятно основателна с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства и като такава следва да бъде
уважена в предявения размер. С оглед уважаване предявения главен иск, съдът не
дължи произнасяне по предявения евентуален иск.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответника следва са бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 150 лв. за ДТ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК /50,00 лв. +100 лв./.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ, Договор за аренда на земеделска
земя от
дата 02.10.2012г., вписан в Служба по вписванията-
Плевен, вх.рег.№15968/02.10.2012г., том 19, акт 16, сключен между М.Т.Б., ЕГН**********, заместен
по реда на чл. 17,ал.2 ЗАЗ от
приобретателя на имота ***” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от С.П.С.от една страна - като арендодател и
от друга страна – В. ***, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.И.Ц.-управител, като арендатор, В ЧАСТТА по отношение имот
№095029/образуван от имот № 095002/ - НИВА от 5,563 дка, находяща се в землището на с.Славовица, общ. Д. ***, в м.”***”, имот № 095029/образуван от имот
№095002/, В ЧАСТТА ОТНОСНО РАЗМЕРА НА
УГОВОРЕНОТО АРЕНДНО ПЛАЩАНЕ, като УВЕЛИЧАВА
размера на дължимото арендно плащане от
арендатора,
считано от стопанската
2016/2017г. от 35.00 лева на 55,00 лева на декар предоставена площ.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, В. ***, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г.И.Ц.-управител, ДА
ЗАПЛАТИ НА ***”
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от С.П.С.,
сумата от 150 лв.- деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО, на основание
чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: