Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на втори март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. д. № 147 по описа за две хиляди
и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на А.А.В.,
действащ чрез особен представител, срещу постановление от 12.12.2019 г. за отказ да се прекрати производството по изп. д. № 20148640400192 по описа на ЧСИ В. Н., рег. № 864,
с район на действие Софийски окръжен съд.
В жалбата се поддържа, че неправилно органът по
принудително изпълнение е отказал да приложи разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК и да постанови прекратяване на изпълнителното дело, като не е изследвал
факта, че правото на принудително изпълнение на кредитора било погасено по
давност, както и че същият не бил предприел действия, от естество да прекъснат
давността, в продължение на повече от две години.
Искането е за отмяна на посоченото действие на органа
по принудително изпълнение.
Ответникът по жалба изразява становище за нейната
неоснователност.
Представени са обяснения на съдебния изпълнител по
обжалваното постановление на основание
чл. 436, ал. 3 ГПК.
Жалбата срещу постановлението за отказ да се прекрати
производството по изп. д. № 20148640400192 по описа
на ЧСИ В. Н., рег. № 864, с район на действие Софийски окръжен съд, е подадена
в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, тъй като изхожда от
лице, легитимирано да обжалва, и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по изп. д. № 20148640400192
по описа на ЧСИ В. Н., рег. № 864, с район на действие Софийски окръжен съд, е
образувано на 18.08.2014 г. по молба на А. Т.К. за събиране на вземания по
изпълнителен лист от 07.07.2014 г., издаден срещу А.А.В. въз основа на влязло в сила решение № 531/28.09.2012
г. по гр. д. № 430/2012 г. по описа на РС – гр. Пещера, за сумата от 7 000
лева и мораторна лихва върху нея в размер на
1 426.31 лева за периода от 11.03.2011 г. до 12.04.2012 г., ведно със
законната лихва от 17.04.2012 г. и за разноските по делото. С молбата за
образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител
правата по чл. 18 ЗЧСИ.
На 27.11.2014 г. като взискател
е присъединено „Р.Ф.“ ЕООД на основание чл. 456, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
На 03.02.2015 г. и на 10.03.2015 г. от взискателите са постъпили молби да бъде наложен запор върху
дружествения дял на длъжника в „Б. В.“ ООД.
С молба от 21.04.2015 г., депозирана чрез органа по
принудително изпълнение до „Б.В.“ ООД, взискателят А.Т.К.
е отправил изявление до посоченото дружество, че иска прекратяване участието на
длъжника А.А.В. в „Б.В.“ ООД и заплащане на
припадащата се част от имуществото в 3 – месечен срок от получаване на това
писмо, като в противен случай ще поиска овластяване от съдебния изпълнител да
предяви иск за прекратяване на дружеството.
На 31.08.2015 г. взискателят
А. Т.К. е поискал от органа по принудително изпълнение да бъде овластен да предяви иск пред съда по седалището на „Б.В.“
ООД за неговото прекратяване.
С постановление за овластяване за прекратяване на
търговско дружество тази молба е уважена.
С молба от 04.04.2016 г. взискателят е поискал на основание чл. 507 ГПК да бъде
наложен запор върху вземанията на длъжника от „Балкан Виа“
ООД, включително на вземането му по чл. 271 ТЗ, както и запор на ликвидационния
му дял.
В същия смисъл е и молбата на кредитора от 19.10.2016
година. Запорното съобщение от 19.10.2016 г. е
получено на 25.10.2016 година.
На 22 април 2019 г. по сметката на съдебния изпълнител
е постъпила сумата от 21 025.66 лв. от „Б.В.“ ООД – в ликвидация.
Приемайки, че с предявяването на иска за прекратяване
на дружеството, в което длъжникът е ограничено отговорен съдружник, давността е
прекъсната (като това е
сторено преди това с налагане на запор и на ликвидационния дял на длъжника), съдебният
изпълнител е приел, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е
постановил атакувания пред съда отказ.
Постановлението за отказ да се прекрати изпълнителното
производство е законосъобразно. В случая не е налице нито една от хипотезите по
чл. 433, ал. 1, т. 1 до т. 8 ГПК.
Основанието за прекратяване, предвидено в нормата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на която се
позовава длъжникът-жалбоподател, предпоставя
бездействие на взискателя по вече образувано
изпълнително дело за период от време, надвишаващ две години. Изтичането на този
срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство (но не и до
погасяване на материалното право на взискателя).
Прекратяването в този случай настъпва по силата на закона (ТР № 47/65 г. на
ОСГК на ВС), а с постановлението си съдебният изпълнител само констатира
настъпилото прекратяване, като издаването му, сега предвидено изрично в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо не само с оглед прогласяване
на това прекратяване, а и за да се приложат някои от последиците му (напр. чл.
433, ал. 3 ГПК).
Насочването на изпълнението чрез налагане на запор на
дял от търговско дружество представлява изпълнителен способ за осребряването
имуществото на длъжника и всяко действие в рамките на този изпълнителен способ
прекъсва давността. Наличието на постановление за овластяване на взискателя за предявяване на иск по чл. 517 ГПК е
предпоставка за допустимостта на производството по този иск. Постановлението на
съдебния изпълнител (а в случая и наличието на влязло в сила решение по
предявения иск, въз основа на което е осребрено имущество на длъжника)
представлява съществена част от осъществяването на способа за изпълнение върху
дял от търговско дружество, елементи от специалния ред, предвиден в закона, за
реализирането му. С всяко действие от предявяването на иска по чл. 517 ГПК и до
постъпването на паричните суми от осребреното имущество давността е прекъсвана
многократно.
По изложените съображения следва да се приеме, че
обжалваното постановление на съдебния изпълнител е законосъобразно и жалбата
трябва бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.В.,
действащ чрез особен представител, срещу постановление от 12.12.2019 г. за отказ да се прекрати производството по изп. д. № 20148640400192 по описа на ЧСИ В. Н., рег. № 864,
с район на действие Софийски окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.