О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                       07.02.2019 г.           гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   І-ви  въззивен  граждански  състав

на       07        февруари        2019   година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА                                                                  

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                            2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №33 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№435/09.01.2019 г., подадена от Н.Т.К., чрез пълномощника адв.Ж.Г. от ЯАК против Определение №3409/17.12.2018 г., постановено по ч.гр.д.№2865/2018 г. по описа на ЯРС, с което първостепенния съд е оставил без разглеждане, като недопустима частна жалба, вх.№21071/10.12.2018 г., подадена от Н.К. против разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение №2521/20.08.2018 г., издадена по ч.гр.д.№2865/2018 г. по описа на ЯРС.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение, е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че неправилно ЯРС е приел, че частна жалба, вх.№21071/10.12.2018 г. е недопустима поради липса на правен интерес, тъй като няма доказателства жалбоподателя да е подал възражение срещу вземането. Сочи се, че такова възражение е подадено по делото едновременно с частната жалба, същото е с вх.№21070/10.12.2018 г. и върху него "е отразена резолюция на съдията с дадени указания да се представят доказателства кога е връчена ПДИ". Въз основа на изложеното се иска отмяна на атакуваното определение ведно със законните последици.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.417 ГПК, с което кредиторът Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" гр.София е направил искане да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника Н.Т.К. да заплати на кредитора по извлечение от счетоводните му книги следните суми: сумата 876,20 лв., в т.ч. 471,80 лв. - наем за периода 01.07.2015 г. - 01.08.2016 г. и 404,40 лв. - обезщетение за периода 01.09.2016 г. - 01.11.2016 г. В заявлението е отразено, че вземането произтича от договор от 13.12.2002 г. за отдаване под наем на държавен жилищен фонд, собственост на МНО и настанителна заповед.

Със Заповед №2521/20.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д.№2865/2018 г. по описа на ЯРС, заявлението е уважено. В заповедта е инкорпорирано и разпореждане за незабавно изпълнение.

На 10.12.2018 г. длъжника Н.Т.К. депозирал възражение с вх.№21070/10.12.2018 г. по чл.414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На същия ден депозирал и частна жалба, вх.№21071/10.12.2018 г. по чл.419 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение. Върху възражението и върху частната жалба е поставено разпореждане подателя "в едноседмичен срок да представи доказателства кога му е връчена ПДИ", за което Н.К. е редовно уведомен на 14.12.2018 г., чрез пълномощника му адв.Ж.Г..

На 14.12.2018 г., т.е. в определения от съда срок, Н.К. е изпълнил разпореждането на съда, като е представил ПДИ, от която се установява, че заповедта за изпълнение и приложенията към нея са му надлежно връчени от ДСИ на 27.11.2018 г.

С обжалваното определение първостепенния съд е оставил без разглеждане, като недопустима частна жалба, вх.№21071/10.12.2018 г., подадена от Н.К. против разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение №2521/20.08.2018 г., издадена по ч.гр.д.№2865/2018 г. по описа на ЯРС. В мотивите на определението е изложено, че макар частната жалба да е подадена в законовия срок, същата е недопустима поради липса на правен интерес, тъй като няма доказателства жалбоподателя да е подал възражение срещу вземането, което пък било условие за допустимост на частната жалба.

Така постановеното определение е недопустимо.

Съгласно чл.262, ал.1 от ГПК, приложим и към частните жалби с оглед препращащата норма на чл.275, ал.2 ГПК, проверката на първоинстанционния съд, като администриращ съд, се изчерпва до съответствие на жалбата с изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл.261 от ГПК, като при констатиране на несъответствие, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Съгласно чл.262, ал.2 от ГПК в правомощията на администриращия първоинстанционен съд е да върне жалбата, но само на изброените в текста основания, в частност - ако е подадена след изтичане на срока за обжалване или ако не са отстранени в срок допуснатите нередовности. Връщането на жалбата става с разпореждане, което съгл. чл.262, ал.3 от ГПК подлежи на самостоятелно обжалване.

Извън правомощията на администриращия жалбата първоинстанционен съд е да се произнася по допустимостта на жалбата, в частност да остави жалбата без разглеждане като недопустима, поради липса на интерес за страната от обжалване. Процесуалната допустимост на жалбата на това основание подлежи на преценка от въззивния съд, до когото е адресирана, а не от първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд както вече се посочи е оправомощен съобразно разпоредбата на чл.262 ал.2 от ГПК да върне частна въззивна жалба само ако е подадена след изтичане на срока за обжалване и ако не се отстранят в указания срок допуснатите нередовности.

При изложените съображения атакуваното определение се прецени за недопустимо, като постановено при липса на компетентност и следва да бъде обезсилено. След връщане на делото, ЯРС следва надлежно да администрира частна жалба, вх.№21071/10.12.2018 г., след което да я изпрати за разглеждане на въззивния съд.

За изчерпателност следва да бъде отбелязано и че на една и съща дата длъжника Н.Т.К. депозирал възражение с вх.№21070/10.12.2018 г. по чл.414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и частната жалба, вх.№21071/10.12.2018 г. по чл.419 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение, т.е. констатацията на ЯРС за липса на възражение е неправилна.

Водим от горното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЕЗСИЛВА Определение №3409/17.12.2018 г., постановено по гр.д.№2865/2018 г. по описа на ЯРС.

 

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на процесуалните действия по него.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.