Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 495 17.12.2019г. град
Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 701 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на „АРКС 1197“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Старозагорско въстание“ № 10, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя Т.Й.Т., подадена чрез пълномощника му адв. С.П. от САК, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000712 от
07.09.2019г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на „АРКС 1197“ ЕООД, гр. Стара Загора е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от шест месеца, считано от 07.09.2019г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че заповедта
е постановена и съответно принудителната административна мярка е наложена при
неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са били разгледани, обсъдени и
преценени всички факти и обстоятелства от значение за случая, сочещи, че
собственикът на МПС нито е допускал, нито е знаел, още по-малко е разрешавал
притежавания от него автомобил да бъде ползван и управляван от неправоспособен
водач. Твърди, че допуснатите процесуални нарушения при образуването и
провеждането на административното производство са довели до фактическа, правна
и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод
за наличие на материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Счита, че доколкото нито има ресурса, нито специални знания за проверка
валидността /истинността/ на СУМПС на лицата, на които автомобилите се предоставят
за тестване преди закупуването им от търговеца, липсва противоправно поведение,
което да обуслови налагането на ограничителната мярка. По подробно изложени в
жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения, включително
такива за несъответствие на обжалвания административен акт с целта на закона от
гл. т изискването за съразмерност по чл.6 от АПК, е направено искане за отмяна на оспорената заповед,
като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че обосновано е прието наличието на материалноправната
предпоставка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП за издаването на заповед за
прилагане на принудителна административна мярка – „прекратяване на
регистрацията на ППС“ на собственик, чието превозно средство е управлявано от
лице, което не притежава валидно СУМПС, доколкото от доказателствата по делото
по несъмнен начин се установява, че притежаваното от водача на МПС свидетелство
за правоуправление, е неистински документ. Счита, че правно ирелевантно е
обстоятелството дали собственикът е знаел, че лицето не притежава валидно
СУМПС, тъй като основанието за налагане на принудителната административна мярка
е извършеното административно нарушение, а не субективния принос към това
нарушение на лицето, спрямо което се прилага ограничението. По съображения, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, в съответствие и при правилно приложение на материалния и на
процесуалния закон, е направено искане за отхвърляне на жалбата, като
недоказана и неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На К.К.К.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 891283/ 07.09.2019г.
Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 07.09.2019г. около 13.30 часа в гр. Стара Загора по ул. „Витоша“ до
№ 1 в посока юг, К.К. управлява л. а БМВ с рег. № *******, собственост на „АРКС
1197“ ЕООД, като водачът е неправоспособен – представя гръцко СУМПС, което не е
по образец.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП №
19-1228-000712 от 07.09.2019г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя „АРКС
1197“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от шест месеца, считано от 07.09.2019г. Обжалваният административен акт е
постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна
е обоснован с обстоятелството, че на 07.09.2019г. около 13.30 часа в гр. Стара
Загора по ул. „Витоша“ до № 1 в посока юг, К.К. управлява л. а БМВ с рег. № *******,
собственост на „АРКС 1197“ ЕООД, като водачът не притежава съответното
СУМПС. Посочено е, че ЗППАМ е издадена
въз основа на АУАН серия Д № 891283/ 07.09.2019г.
На
09.09.2019г. от мл. инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора е направено искане за изготвяне на техническа експертна справка, за
изследване дали документ – СУМПС № ********* на името на К.К.К., издадено от
Република Гърция, представлява истински официален документ.
Съгласно
представената Експертна справка № 509/ 16.09.2019г., изготвена от специалист в
областта на техническото изследване на документи в БНТЛ при ОД на МВР – Стара
Загора, предоставеният документ за изследване - СУМПС № ********* на името на К.К.К.,
издадено от Република Гърция, е неистински документ свидетелство за управление
на МПС, като същото се различава от сравнителните образци – СУМПС, издавани в
Република Гърция и не притежава необходимите защитни елементи.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 19-1228-000712 от
07.09.2019г., вкл. копие на СУМПС № ********* на името на К.К.К., издадено от
Република Гърция, Експертна справка № 509/ 16.09.2019г., докладни записки,
сведение от К.К. и др.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателства Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на
Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание
чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са
оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по
чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП
№ 19-1228-000712 от 07.09.2019г. е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материално правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, непритежаващо СУМПС. С оглед на което съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1228-000712 от 07.09.2019г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. Приложената на „АРКС
1197“ ЕООД, гр. Стара Загора с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а,
б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 07.09.2019г.
около 13.30 часа в гр. Стара Загора по ул. „Витоша“ до № 1 в посока юг, К.К.
управлява л. а БМВ с рег. № *******, собственост на „АРКС 1197“ ЕООД, като
водачът не притежава съответното СУМПС. Следователно наложената на
жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл.171, т.2а,
б. „а”, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е
управлявано от лице, което е неправоспособен водач /не притежава СУМПС/.
Не е
спорно по делото, а и се установява от представеното Свидетелство за
регистрация на МПС № *********, че л. а БМВ с рег. № ******* - превозното
средство, което е било управлявано от неправоспособен водач и респ. което ППС е
обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е собственост на „АРКС 1197“ ЕООД гр.
Стара Загора.
Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП при управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо свидетелство за управление /неправоспособен водач/, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо СУМПС съотв. от неправоспособен водач /в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП/, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. В случая обаче от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че собственикът на л.а БМВ с рег. № *******, с никакви действия или бездействия, не е предизвикал противоправния резултат – управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. Собственикът на МПС нито е знаел, нито е могъл да знае или да предположи, че издаденото на името на К.К.К. от Република Гърция СУМПС № *********, представлява неистински документ. Очевидно собственикът не разполага нито с достъп до информационни масиви за извършване на справка за истинността /валидността/ на СУМПС на водача, нито с технически възможности и специални знания за извършването на такава проверка, Следователно в случая управлението на автомобила от лице, непритежаващо СУМПС, не се свързва с каквото и да е било неправомерно поведение на собственика на МПС, а е изцяло резултат от действията на неправоспособния водач К.К., който се е легитимирал пред собственика на автомобила с редовно от външна страна СУМПС при предоставянето на МПС за неговото тестване преди закупуването му от търговеца - „АРКС 1197“ ЕООД, за което СУМПС впоследствие е установено, че представлява неистински документ.
Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на
доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел,
че „АРКС 1197“ ЕООД е допуснало собствения му л.а БМВ с рег. № ******* да бъде
управляван от неправоспособния водач К.К.К., като основание за налагане на ПАМ
по чл. 171, т.2а, б. „а” предл. последно от ЗДвП по отношение на „АРКС 1197“
ЕООД, в качеството му на собственик, чието превозно средство е управлявано от
неправоспособен водач.
Действително, както правилно се сочи от процесуалния представител на ответника, за прилагането на принудителна административна мяркав хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач /не притежава СУМПС/, законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагането на ограничението наличието на субективно отношение /знание, съгласие и т.н/ на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна предпоставка на ПАМ чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Това обаче не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, той следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Поради което с наложената на „АРКС 1197“ ЕООД с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, се нарушава принципа на съразмерността по чл.6 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят нито е бил уведомен за
образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, нито преди издаването на заповедта са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение за случая, нито са обсъдени събраните по преписката доказателства,
еднозначно сочещи, че собственикът на МПС нито е допускал, нито е знаел или е
могъл да знае, че притежаваният от него автомобил ще бъде управляван от
неправоспособен водач при използването на неистински официален документ - издаденото на името на К.К.К. от Република Гърция СУМПС № *********.
С
оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000712 от
07.09.2019г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Стара Загора, с която на „АРКС 1197“ ЕООД, гр. Стара Загора е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като постановена
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на
закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за
съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „АРКС 1197“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Старозагорско въстание“ № 10, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя Т.Й.Т., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1228-000712 от 07.09.2019г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на „АРКС 1197“ ЕООД, гр. Стара Загора е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от шест месеца, считано от 07.09.2019г., като
незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5,
изр. второ от ЗДвП.