МОТИВИ по
НОХД № 3670/2016 година на СГС, НК, 21 състав
Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу Н.К.Г. за това, че на 14.03.2016 година, около 19.30 часа в гр. С., ж.к. ” **** - 4 ”, пред
вх. ”Д” на бл.***, отнел чужда движима вещ - велосипед марка „Драг ” /Drag
/, модел ” Ц 1 про ”/С 1 PRO
/, на стойност - 584,10 лева, от владението на А.Б.Г.,
с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - хванал с
дясната си ръка А.Г. за шията, а с лявата за рамото и го бутнал назад, след
което взел горепосоченото колело, като деецът е извършил настоящото
престъпление при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК
- престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.” Б” от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че то е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия
Г. да бъде наложено наказание над средния размер, предвиден в закона, което да
се изтърпи ефективно.
Частният обвинител А.Г., чрез неговия законен представител С.Н.,
не взема становище по обвинението.
Защитникът на подсъдимия
Н.Г. - адв. Г.И. пледира за оправдаването на подсъдимия, като счита, че обвинението
не е доказано, тъй като не са налице категорични, еднопосочни и убедителни
доказателства за виновността на неговия подзащитен.
Подсъдимият Н.Г. дава кратки обяснения по обвинението, като
не се признава за виновен. Сочи, че неговата височина се различава от тази,
дадена от свидетелите за височината на извършителя на деянието. Твърди, че не е
взимал колело от никого, както и че не е бил на инкриминираната дата с К.. Моли
съда за оправдаване.
В последната си дума заявява, че не съжалява за нищо.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Н.К.Г. е роден на *** ***, живее в гр.С., ж.к. ”С.”,
бл. **, вх.*, ет.**, ап.**, към настоящия момент се намира в СЦЗ, българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, осъждан многократно, ЕГН **********.
На 14.03.2016 година св.А.Г. /13 годишен към датата на
деянието/ и неговия приятел – св. Б.Ч. /също 13 годишен към датата на деянието/
били излезли навън, за да карат велосипеди. Велосипедите за тези деца били
повече от вещ, поддържали ги, подобрявали ги, като св.А.Г. дори участвал на
състезания по планинско колоездене. Велосипедът на св.А.Г. бил марка „Драг”, модел ” Ц 1 про”, син на цвят, с фаб. № 14102205057. Около 19.30 часа двамата приятели вече били приключили с
карането на велосипеди и били застанали пред дома на св.А.Г.,***, като си
говорили. В един момент св.А.Г. извадил мобилния си телефон, за да се обади на
своята майка – св.С.Н. и да я помоли да му отключи, тъй като си бил забравил
ключа, когато видял, че към тях се приближават с бързо темпо две момчета. Това
били подс.Н.Г. и св.К.Г.. Св.А.Г. възприел приближаващите лица като заплаха,
при което си прибрал телефона в джоба, след което си хванал велосипеда с две
ръце. Св.Ч. не ги бил забелязал предварително, тъй като му се падали в гръб. Още
преди да успее да предупреди своя приятел, да си пази велосипеда, подс.Н.Г. и
св.К.Г., вече били дошли до тях, като св.К.Г. взел намиращия се на земята велосипед
на св.Ч., а подс.Г. този на св.А.Г.. Преди да го вземе обаче подс.Г. хванал с
едната си ръка св.А.Г. за врата, а с другата за рамото, при което го избутал
назад. Веднага след като взели велосипедите, двамата извършители се качили на
тях и избягали в неизвестна посока. Впоследствие велосипедите били продадени. Въпреки
положените усилия същата тази вечер извършителите на деянието и велосипедите не
били открити. Св.А.Г. бил изключително разстроен и уплашен, като в полицията не
спирал да трепери и заеква. След проведени оперативно-издирвателни мероприятия
двамата извършители били установени, както и велосипеда на св.А.Г..
При проведено разпознаване на лица на 22.04.2016 година св.А.Г.
категорично разпознал подс.Н.Г. като лицето, което е взело неговото колело.
В хода на производството е назначена съдебно-оценителна
експертиза, съобразно чието заключение стойността на инкриминираната вещ
/велосипеда на св.А.Г./ към датата на деянието е 584.10 лева.
Назначена и изготвена е и съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на св.А.Г., съобразно която последният е психично здрав и с
адекватно на възрастта си психично развитие, може да се ориентира правилно във
фактическата обстановка по време на инкриминираното деяние и е със съхранени
възприятно-представни възможности.
Назначена и изготвена е и съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на св.Б.Ч., съобразно която последният е психично здрав и с
адекватно на възрастта си психично развитие, може да се ориентира правилно във
фактическата обстановка по време на инкриминираното деяние и е със съхранени
възприятно-представни възможности.
Назначена и изготвена е и комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на св.А.Г., съобразно която последният е психично
здрав, като психичното му състояние и интелектуално развитие му позволяват да
дава достоверни показания.
Подсъдимият Н.Г. е осъждан многократно, като от значение за
квалификацията по делото са следните осъждания:
o по НОХД №
16019/15 г. по описа на СРС - НО, 3 с- в, с влязло в сила определение на
17.09.2015 г., с което е одобрено споразумение от същата дата, за престъпление
по чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.”А” и б. ”Б” от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година;
o
по НОХД № 11345/13 г. по описа на СРС - НО, 6 с-в, с влязло в сила
определение на 10.10.2013 г., с което е одобрено споразумение от същата дата,
за престъпление по чл.346, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, с наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и седем месеца;
o
по НОХД № 12069/11 г. по описа на СРС - НО, 99, с Присъда влязла в сила на
15.05.2012 година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години;
o
по НОХД №348/10 г. по описа на PC - гр. Ихтиман,
с присъда, влязла с сила на 06.01.2012 година, за престъпление по чл.195, ал.1,
т. 4, вр. чл.194, ал.1 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца;
o
по НОХД № 13200/09 г. по описа на СРС - НО, 23, с Присъда влязла в сила на
16.12.2010 година, за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, с наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години, като на осн. чл.58а, ал.1 от НК,
така определеното наказание е било намалено с една година;
o
по НОХД № 6940/10 г. по описа на СРС - НО, 7 с-в, с влязло в сила
определение на 23.09.2010 г., с което е одобрено споразумение от същата дата,
за престъпление по чл.194, ал.1 от НК и за престъпление по чл.206, ал.1 от НК,
с наложено на осн. чл.23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание в размер на
шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието на осн. чл.
66 от НК е отложено за срок от три години;
o
по НОХД №3348/09 г. по описа на СРС - НО, 9 с-в, с влязло в сила
определение на 07.10.2009 г., с което е одобрено споразумение от същата дата,
за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година, като на основание чл.66 от НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от три години.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на показанията на свидетелите А.Г., С.Н., Б.Ч. и К.Г., приетите по
делото експертизи, както и на писмените доказателства и доказателствени средства:
протокол за разпознаване (стр.20 от досъдебното производство), документ за
собственост на велосипеда (стр. 26 от досъдебното производство), справки за
съдимост, ведно с бюлетините за съдимост на подс.Г., справка за търпени
наказания.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в
своята съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основава на тях своите фактически изводи.
По категоричен начин се доказва авторството на деянието - от
показанията на св.А.Г. и от извършеното от него разпознаване на подс.Н.Г.. Свидетелят
е категоричен досежно обстоятелството, че именно подс.Г. му е отнел велосипеда,
тъй като го е видял добре. Дадено е подробно описание на дееца, което напълно
съвпада с това на подс.Г., имайки предвид неговото телосложение и форма на
лицето.
В тази насока между впрочем са и показанията на св.Ч., който
макар и да не е видял добре извършителя в лицето и да не го е разпознал
впоследствие, е изложил достатъчно подробни и детайлни показания, които
съвпадат изцяло с тези, дадени от св.А.Г., както досежно мястото на инцидента,
така и относно механизма на самото отнемане.
Нещо повече, по делото са приобщени показанията и на св.К.Г.,
участвал заедно с подс.Г. в отнемането на велосипедите, който също така
потвърждава отнемането на велосипедите, както и употребената от страна на подс.Г.
сила по отношение на пострадалия Г..
Ето защо съдът намира, че няма основания да се съмнява както
в достоверността на депозираните свидетелски показания, които изцяло доказват
престъпното деяние на подс.Г., така също и в авторството на последния, въпреки неговото
отричане. Това е така, тъй като по делото са налице не само показанията на
пострадалите две деца и извършеното от едното разпознаване на подс.Г., но и
сведенията, дадени от св.К.Г., близък до подс.Г., участвал заедно с него в
отнемането на двата велосипеда.
Тоест обсъдени в своята съвкупност наличните доказателства
водят до несъмнения и категоричен извод, че именно подс.Г. е лицето, което е
извършило вмененото му престъпление.
Тук е може би мястото да се посочи, че съдът не дава вяра на
обясненията на подс.Г., като счита, че същите са по-скоро средство за защита, с
цел неговото оневиняване, отколкото доказателствено средство. Не се подкрепя от
доказателствата по делото заявеното от него, че не е бил на мястото на
инцидента и че не е взимал каквото и да е било колело, тъй като същото
противоречи изцяло на събраните доказателства. Колкото до височината на дееца,
съдът намира, че същата не е от съществено значение в случая, още повече, че по
делото е налице разпознаване на подс.Г., което се основава не само на неговата
височина, но и на цялостното му външно изражение. В този смисъл дори да е
допуснато известно разминаване във височината, при възприятията на
пострадалите, то същото не е толкова драстично и не би могло да опорочи
проведеното действие по разследването.
Св. Г. е имал достатъчно време и възможност да огледа и да
възприеме и запамети чертите на подсъдимия, като разпознаването по време на
досъдебното производство е извършено при спазване на процесуалните изисквания
на чл.169-чл.171 от НПК и протоколът за това разпознаване е годно
доказателствено средство за извършените действия и за идентификацията на
извършителя на престъплението в лицето на подсъдимия Г.. Възраженията на
защитата в тази насока са несъстоятелни, доколкото не се подкрепят от наличните
по делото доказателстгва.
По тези причини съдът намери, че категорично е установено
авторството на деянието и обстоятелствата около извършването му и въз основа на
възприетата фактическа обстановка трябва да изгради своите правни изводи.
От
правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.”А” и б.” Б” от НК.
От обективна страна –
на 14.03.2016 година, около 19.30 часа в гр. С.,
ж.к. ” **** - 4 ”, пред вх. ”Д” на бл.***, отнел чужда движима вещ - велосипед
марка „Драг ” /Drag
/, модел ” Ц 1 про ”/С 1 PRO
/, на стойност - 584,10 лева, от владението на А.Б.Г.,
с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - хванал с
дясната си ръка А.Г. за шията, а с лявата за рамото и го бутнал назад, след
което взел горепосоченото колело, като деецът е извършил настоящото
престъпление при условията на опасен рецидив.
Подсъдимият Г. е употребил сила, хванал е и е избутал с две
ръце постр.Г. от велосипеда. След това е установил своя фактическа власт и се е
отдалечил с колелото. По делото велосипедът е намерен впоследствие в трето
лице, след което е иззет и върнат на пострадалия.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29,
ал.1, б.„а” и б.„б” от НК. Налице е както опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.„а” от НК, така и такъв по чл.29, ал.1, б.„б” от НК.
От субективна страна - подсъдимият Г. е действал при
условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещ, която е чужда
собственост, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на
закона и е против волята на владелеца на тези вещи и е имал намерение да
присвои вещта и да се разпореди с нея като със своя, което е и сторил. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на
тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.
Подсъдимият Г. е имал психофизическата зрялост и необходимата интелектуална и
волева възможност да възприеме, осъзнае и ръководи своите действия и постъпки,
още повече е бил отлично осведомен за наказателната отговорност за подобен вид
постъпки, понеже е бил осъждан за престъпления против собствеността и съответно
е излежал наказания, свързани с лишаване от свобода, включително за идентични
деяния.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.199
ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.” Б” от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години и по преценка на съда конфискация на до една втора от
имуществото на осъдения.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай,
че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 ал.1 т.1 от НК и за
определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския размер, предвиден в
закона. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или
някое изключително такова, като според настоящия съдебен състав определянето на
наказанието в рамките, посочени от закона би отговаряло на целите на
генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Наред със
смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия Г. и
липсата на по-значими вредни последици за физическото и психическото състояние
на пострадалия, са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства - предишните
осъждания на подсъдимия Г., които не са отчетени при квалифицирането на
деянието като опасен рецидив, както и дързостта на деянието. По тези причини
определянето на наказанието в рамките, посочени от закона не би се явило
несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия Г. деяние и за неговата
личност.
При определяне на размера на наказанието „лишаване от
свобода” за деянието съдът отчете вече посочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и определи при превес на смекчаващите обстоятелства
и при съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК наказание
в минималния размер, предвиден в закона - лишаване от свобода за срок от пет
години, като намери с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че този
размер в най-пълна степен ще съответства на извършеното престъпление и на
личността на дееца и с оглед на неговата млада възраст ще му даде последен шанс
за някакво вписване в нормалното човешко общество.
Съдът счете, най-вече с оглед на обстоятелството, че
подсъдимият Г. е в затруднено материално положение, че не следва да налага
наказанието конфискация на до една втора от имуществото на осъдения и се
възползва от правото на преценка, установено в чл.199 ал.1 от НК.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС и тъй като подсъдимият Г. е
рецидивист по смисъла на ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг” режим за
изтърпяване на наложеното на подсъдимия Г. наказание „лишаване от свобода”,
което следва да се търпи в затвор.
По
разноските по делото:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г. да
заплати в полза на държавата по сметка на МВР направените по делото разноски в
размер на 571.92 лева, както и
тези в размер на 210 лева в полза на
държавата по сметка на ВСС.
По делото, с оглед липсата на адекватно законодателство, не
могат да се възложат на подсъдимия разноските за служебната защита, осъществена
в съдебното заседание, доколкото не е ясно какъв хонорар ще бъде определен от
Бюрото за правна помощ за служебния защитник на подсъдимия адв.Г.И.. При
наличие на непълнота и противоречия в уредбата на служебната защита и нейното
възнаграждение, съдът няма възможност произволно да възлага разноските върху
осъдените, независимо от разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК и ТР №4/2010г. на
ОСНК, предвиждащ в този случай заплащане на това възнаграждение от подсъдимия Г..
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: