О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260122/10.03.2021 г.
гр. Варна
Варненският апелативен съд, гражданско
отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д.№ 73 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба, подадена от Д.Г.Й. срещу определение № 6/04.01.2021
г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 3744/2020 г. на Окръжен съд –
Варна и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Варна. Оплакванията са
за неправилност и незаконосъобразност, с молба за отмяна.
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Предявени
са обективно и субективно съединени искове от Д.Г.Й. с правно основание чл.2в
от ЗОДОВ във вр. чл.4, §3, ал.2 от ДЕС във вр. с чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.49
от ЗЗД във вр. с чл.7 от КРБ, срещу Народното събрание на РБ и Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, за обезщетение за имуществени вреди в
резултат от незаконно уволнение, следствие от законодателната дейност на
Народното събрание на РБ, с приемането на нормата на чл.10, ал.1, изр. второ от
Закона за митниците, при съществени нарушения на правото на Европейския съюз,
представляващи:
-
неполучена
основна заплата в размер на 1830 лв. месечно за периода от 26.08.2019 г. до
16.07.2020 г. - общо 19215 лв., ведно със законната лихва от предявяването на
иска и мораторната лихва върху главницата от датата на увреждането, до
предявяването на иска, в общ размер 2711.45 лв.
-
неполучено
допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода от 26.02.2019 г.
до 16.07.2020 г. в общ размер на 5940 лв., ведно с лихвата от предявяването на иска
и мораторна лихва върху главницата от датата на увреждането, до предявяването
на иска, в общ размер на 838.20 лв.
Съдът намира, че с оглед твърденията в
исковата молба, всяка от претенциите е могла да бъде предявена самостоятелно,
макар и произтичаща от един и същи юридически факт - незаконно уволнение,
извършено в резултат на законодателната дейност на Народното събрание на РБ. Предявените
главни искове за изплащането на неполучена основна месечна заплата и неполучено
допълнително възнаграждение за постигнати резултати са претенции за периодични
плащания, които са кумулативно обективно съединени. Обективното съединяване на
искове по същността си съставлява съвместно предявяване на няколко твърдяни
правни последици, по повод на които се иска правната защита. При наличието на
такава хипотеза ищецът заявява толкова петитума, колкото е броят на правните
последици, за които се търси правна защита, като те могат да произтичат от един
и същ или различен фактически състав – р.№239/13.02.2018 г. по т.д. № 626/2017
г. ВКС на РБ.
За подсъдността при
обективно съединяване на искове от значение е цената на отделните искове, а не
сборът от цената на всички искове. С оглед горното и предвид разпоредбата на
чл.104, ал.1, т.4 от ГПК, съобразно която на окръжен съд като първа инстанция
са подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000
лева, Варненският апелативен съд приема, че предвид цената на всеки от
предявените искове в настоящия случай, родово компетентен да се произнесе по
тях е Районен съд - Варна.
Обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 6/04.01.2021 г. по гр.д.№ 3744/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с
което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на основание
чл.118, ал.2 от ГПК на Районен съд – Варна.
Определението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.