Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 5,
година 2018, 15. 01. гр. Бургас
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско отделение, в публично заседание на десети януари, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова
секретар
Жанета Граматикова, постави на разглеждане
т. дело № 201 по описа на БОС за
2017 г. и за да се произнесе съобрази,
следното:
Производството е образувано по
искова молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ 19, представлявано
от изп. директори, чрез пълномощник Лиляна Чернев -юрисконсулт,
адрес за съобщения: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ №
12, срещу В.С.Т., ЕГН **********, гр. Б., ж.к. „И.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
за заплащане на сумите: 19919, 44 лв. – главница, 20171, 45 лв. –договорна
лихва, за периода от 30. 05. 2010г. до 26. 04. 2017г. ; 6197, 44 лв. – лихвена
надбавка за забава, за периода от 07. 07.2010г. до 26. 04.2017г., 120 лв. –
заемни такси, дължими по договор за банков кредит за текущо потребление от 19. 09. 2007г. Претендират се и законна лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 27. 04. 2017г. до окончателното изплащане на
задължението и разноски. Приложени са и са ангажирани доказателства.
В съдебно заседание,
ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете и доказателствените си
искания.
Ответникът, редовно
призован, чрез процесуален представител, оспорва предявените искове, по
съображенията, изложени в депозираните отговори.
Бургаският окръжен съд,
като съобрази направените искания, възраженията, по тях, събраните
доказателства и закона, намира за установено, следното:
Предявените искове са с
правно основание - чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 430 от ТЗ.
Ищецът
сочи, че в изпълнение на сключен договор за текущо потребление, на 19. 09. 2007г. е предоставил на ответника
сумата 25000 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на
усвояване на сумата, съгласно погасителен план, падежната дата - 30 число на
месеца. Сочи още, че към датата на сключване на договора, лихвеният процент,
съгласно т. 7 от договора, е бил 10,
50%, формиран от базовия лихвен процент -5,19%
и стандартна надбавка -5,31%. Годишният процент на разходите по кредита
е 11, 43%, подлежащ на промяна, съобразно общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление за физически лица, представляващи неразделна част от договора.
Ищецът твърди, че
ответникът е усвоил кредита на 19. 09. 2007 г. чрез разплащателната си
сметка.
След сключване на
договора, базовият лихвен процент по кредита и месечната погасителна вноска, са
изменяни, едностранно от ищеца: на 02. 04. 2008г. – на 11, 25 %, като погасителната
вноска става, от 345, 42 лв. на 345, 18 лв.считано от 30. 05. 2008г.; на 21. 10. 2008г. 2008г. – 12, 75%, като
месечната погасителна вноска, става 365, 18 лв. считано от 30.11.2008г. ; на 02.12. 2008г. – 14, 95%, като месечната
погасителна вноска, става 379, 40 лв. считано от 30. 01. 2009г. Първите две промени, в лихвения процент, са в
изпълнение на решения на КУАП/Комитет за управление на активите и пасивите / на
банката, от 20. 03. 2008г. и 10. 10. 2008г. а третото – поради неизпълнение т.
13.9 от ОУ.
Ищецът твърди още, че процесният кредит няколко пъти е придобивал статут на
изискуемост и е бил отнасян в просрочие, поради забава над 90 дни, след което е
връщан в редовност, след постъпване на суми, покриващи задълженията. Така, след
редовното обслужване на кредита, до 30. 04. 2008г. е последвал период на
невнасяне на месечните вноски на падежната дата
и на 02. 12. 2008г. кредитът е
станал изискуем, за първи път. Последвало е внасяне на всичко дължимо – на 10.
12. 2008г. и връщане на кредита, в редовност. На 02. 07. 2009г.
кредитът става, за втори път изискуем, след неплащане на три поредни вноски: за
април, май и юни, като на 09.09. 2009г. ответникът
внася дължимата сума и кредитът става редовен. Следват пет редовни вноски- от
септември 2009г. до януари 2010г. включително и неплащане, след тях – до април
2010г. на три вноски. Кредитът става
предсрочно изискуем, съгласно т. 19.2 от ОУ и автоматизираната информационна
банкова система, го отнася, като такъв, на 05. 05. 2010г. На 26. 06. 2010г. ищецът, депозира заявление
в БРС и по реда на заповедното производство- чл. 417 от ГПК, се снабдява със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, за дължимите суми. Поради постъпило
възражение от ответника, в изпълнителното производство, е предявен
установителен иск, който е отхвърлен с решение на БОС, по в.гр.д. № 697/12г.
влязло в сила, след недопуснато касационно обжалване. Последвало е обезсилване на издадените:
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
Към депозирането на този иск, се твърдят неплатени месечни
вноски, в размер на 384, 93 лв. всяка, дължими на тридесето число от всеки
месец, считано от: 30. 06. 2010г. до 30.
05. 2015г. включително. Общо- 60 месечни вноски, в посочения период, като за
месеците февруари падежът е на 28-мо число. В тази връзка, ищецът твърди, че кредитът е
станал предсрочно изискуем на 02. 06. 2015г. на основание чл. 19.2 от ОУ.
Поради допусната забава в плащанията, над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, с 2548 дни забава.
Ищецът изпраща на
ответника нотариална покана, връчена на 04.03.2015г. на В.Д., живуща с ответника на неговия адрес, със
задължението да му я предаде. С нея кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
При евентуалност, ако връчването на поканата, не се счете за редовно, ищецът иска
да бъде прието уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, с процесната искова молба.
Поради това, че към
настоящия момент, ответникът не е погасил задълженията си по кредита, са
предявени осъдителните искове.
Предявените искове са с правни
основания – чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ.
Ответникът, с отговора
на исковата молба, чрез упълномощен процесуален представител - адв. Галин Кутиев, БАС, ул. „Хан Аспарух“ №
57, гр. Бургас, оспорва иска, като недопустим, неоснователен и недоказан.
Като аргумент за
недопустимост, сочи влязъл в сила съдебен акт, за процесния
период и по този въпрос, което е пречка за преразглеждането , чрез наведените
доводи за предсрочна изискуемост на кредита.
Направено е възражение
за погасяване, по давност, на
кредита. При дата на усвояване на сумата – 19. 09. 2007г. и депозирана искова
молба на 27. 04. 2017г. е направен извод, че 5 годишната погасителна давност е изтекла.
Не се оспорва, че забавата в плащанията е 2548 дни, както е посочено в исковата
молба.
При евентуалност,
ответникът твърди, че не е настъпила заявената предсрочна изискуемост на
кредита, след приключване на предходното дело. В тази връзка е оспорено, като невярно,
представеното извлечение от счетоводните книги, в частта на датата на
предсрочната изискуемост и размерите на
дълга- главница и анюитетни вноски.
Направено е възражение
за нищожност, като противоречащо на ЗЗП, на направеното увеличение на лихвените
нива, по кредита, през април , октомври и декември 2008г. без съгласието на
кредитополучателя.
Оспорен е размерът на анюитетните вноски от 384, 93 лв. както и периодът за
изплащане на дълга. Намира, че размерът на погасителната вноска, не е
съобразен, с отменения, от съда, акт на предсрочна едностранна изискуемост на
кредита и че при ненастъпила предсрочна изискуемост, следва лихвата да е в
нормалните си нива, по договора, а не с наказателна надбавка- с 5-7% над
договореното, при положение, че съдът е постановил друго.
Ответникът прави
възражение за липса на оказано съдействие, на основание чл. 95 от ЗЗД, поради
което не е изпълнил задължението си. Намира, че ищецът е недобросъвестна
страна, която се опитва да черпи права от противоправното си поведение, след
като е бездействал, по повод предоговаряне на кредита и условията му, след
влизане в сила на съдебното решение от 2013г.
В тази връзка, ответникът разказва как са се развили отношенията му с банката, след
приключване на съдебното производство, по чл. 422 от ГПК и отново твърди, че
ищецът не се е съобразил с решението по делото, като начислява лихви и отказва
да предоговори кредита, да го върне в редовност – на
нормалните лихвени нива, при ненастъпилата предсрочна изискуемост. Стигнало се е до подписване на протокол,
между страните, на 05. 03. 2014г. с предложени нови размери на главница и
лихви, нов погасителен план, който е останал неподписан и се премълчава от
ищеца. Намира, че последният се стреми да преразгледа, вече решен, с влязъл в
сила съдебен акт, спор за размера на дълга на кредита и неговата изискуемост.
Като погасени по
давност, са оспорени акцесорните претенции за договорна лихва, мораторна лихва и
заемни такси. Същите са оспорени и
като прекомерни, несъобразени с постановеното от съда, връщане на нормалните лихвени нива, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост.
Приложени са доказателства и на формулирани доказателствени искания.
Ищецът депозира
допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията за неоснователност на
предявените искове, свързани с влязлото, в сила, решение, по чл. 422 от ГПК. В
тази връзка твърди липса на идентичност между двата спора, по отношение на техния предмет.
Обяснява, че до отхвърляне на иска, по чл. 422 от ГПК, се е стигнало, поради
липса на волеизявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост,
поради което тя е приета за ненастъпила, от съда. Сочи, че в настоящия процес, предсрочната
изискуемост, е настъпила на 02.06.
2015г. след уведомяване на длъжника, с волеизявление на банката, след настъпили
обективни факти, за нея. Счита, че
правата му да събере вземанията си по процесния
договор, не са преклудирани,
с отхвърлянето на иска, по чл. 422 от ГПК, след като вземанията са
обявени за изискуеми, по надлежния ред.
Оспорено е възражението
на ответника, за погасяване, по давност- с изтичане на 5-годишна давност,
защото давността започва да тече, от деня, в който вземането е станало
изискуемо- чл. 114 от ЗЗД, а в случая, това е станало на 02. 06. 2015г. на основание чл. 19.2 от ОУ и
уведомяването на длъжника или при евентуалност – с депозиране на исковата
молба, която следва да се приеме за покана.
По отношение на
направеното оспорване на извлечението от счетоводните книги на банката, като
невярно, ищецът твърди, че този документ, който е редовен, от външна страна,
удостоверява подлежащо на изпълнение негово вземане от ответника. В него са
индивидуализирани страните, посочени са непогасените месечни вноски по лихва от
30. 06. 2010 г. до 30. 05. 2015г.
неплащането на които е предизвикало изискуемостта на кредита и
уведомяването на длъжника. Посочен е остатъкът
по кредита, размера на дължимата главница, неплатената редовна и санкционираща лихва, и датата на настъпване на изискуемостта.
Оспорени са възраженията
за нищожност, като противоречащи на ЗЗП, на извършеното повишаване на лихвите
по кредита, поради едностранния му характер. Сочи, че извършените три изменения
на лихвените проценти, са свързани с промяна на БЛП и са въз основа на
мотивирани решения на компетентните органи на банката. Изменението от 02. 12.
2008г. е поради неизпълнение на т. 13. 4 от ОУ, което е довело до повишение на
погасителната вноска – на 379, 40 лв. считано от 30. 01. 2009г.
Оспорено е искането за
представяне на доказателства, за начина на формиране на дълга, защото
отношенията между страните са уредени със
сключения договор за текущо
потребление и ОУ, представляващи неразделна част от него, а размерът на
вноските ще бъде установен от поискана СЧЕ.
Уточнява, че понятие – върнат в счетоводна редовност
кредит, не съществува. Намира, че
ответникът е знаел какво е състоянието
на кредита му и това е ясно и от проведените срещи и от входираните
документи, от него. Твърди, че не му е отказвано съдействие, а на проведените
срещи, той не е бил готов да преговаря, а е поставял едностранни параметри, по
кредита, които той желае и по този начин е
изключвал двустранното договаряне. В случая, ответникът, като длъжник е
бездействал и не е обслужвал кредита си, въпреки че бил напълно наясно със
състоянието му, според ищеца.
Ищецът оспорва, като
неоснователно, възражението на ответника за погасяване, по давност, на претенциите
за договорна лихва, мораторна лихва и заемни такси и
оспорването им, като прекомерни, тъй като датата на предсрочната изискуемост е
02. 06. 2015г. след уведомяването с нот. покана.
Формулирани са
възражения срещу доказателствени искания на ответника. Приложени са и са
ангажирани доказателства.
Ответникът, депозира отговор
на допълнителната искова молба на ищеца, с който поддържа всички направени
възражения, правни и фактически доводи.
Продължава да твърди, че
липсват основания, при вече настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 05.
05. 2010г. той да е станал предсрочно
изискуем на 02.06. 2015г. без да е преподписан нов
договор, с нов погасителен план, с върнати старите лихвени нива и размер на
вноските и сторнирани наказателните
лихви и такси. Намира това уточнение
за важно за допустимостта на исковата
молба и за неговата адекватна защита.
Счита исковата претенция
за недопустима, предвид произнасяне на съда по въпроса за предсрочната
изискуемост на кредита, което води до липса на прекъсване и спиране на давността.
Прави алтернативно възражение за изтекла кратка 3- годишна погасителна
давност, предвид периодичния характер на плащанията, или изтекла обща 5-годишна
давност.
Отново е оспорена
датата, посочена от ищеца, като такава- на настъпилата предсрочна изискуемост,
с която сочи, че съдът не е обвързан. В тази връзка, на основание чл. 19.2 от ОУ прави извод, че предсрочната
изискуемост е настъпила почти преди 9
години от депозиране на този иск.
Подържа се възражението за
нищожност , поради противоречие със ЗЗП на едностранното повишаване на
лихвените нива.
Относно оспорения размер
на анюитетната вноска – 379, 40 лв. твърди, че в нея
е включена наказателна надбавка, за
изискуем кредит, въпреки постановеното от съда. Намира, че погасителната вноска
следва да е около 337 лв.
Намира още, че не дължи възнаградителна лихва за непадежиралите
вноски, при обявена предсрочна
изискуемост на вземането, защото длъжникът е лишен от възможността да ползва
паричната сума за оставащото време.
Сочи, че кредитът остава
дължим за пълно погасяване, до 2017г. без да е отчетено състоянието му на оспорен
такъв и висящ исков процес, за няколко години, като банката продължава да
начислява лихви за забава и да трупа лихви, върху вече сумирани такива лихви,
към размера на кредита, при обявената предсрочна изискуемост през 2009г. Твърди
анатоцизъм , в случая, защото банката продължава да
изчислява кредита по лихвени нива на нередовен кредит, при обявена и отменена
предсрочна изискуемост.
Поддържат се
възраженията за липса на съдействие от кредитора, на основания чл. 95 от ЗЗД.
Ответникът категорично възразява,
че с уведомяването на длъжника, с нот. покана, от съответната дата, настъпва
предсрочната изискуемост на кредита и съответно – дължимостта
на лихвите, по него. Счита, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
не означава, че изчислените от банката, до този момент, главница, лихви и ГПР,
такси и др. суми, са верни и затова, ги
е оспорил, като прекомерни и
несъобразени, с постановеното, от съда, първоначално връщане на кредита, към
договорените лихвени нива, при ненастъпила предсрочна изискуемост. Приложено е
доказателство и се поддържат направените доказателствени искания.
Въз основа на
гореописаното и приетите неоспорени писмени доказателства, съдът приема, че в процеса не се спори, че страните
са сключили, на 19.09. 2007г. договор за кредит за текущо потребление за сумата
25000 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване.
Ответникът - кредитополучател е следвало да се издължава на месечни вноски, на
тридесето число от месеца, а като член на клиентска група „моряци“, към датата
на сключване на договора, лихвеният процент е 10,50% общо. Ответникът не спори, че има забавата, в
плащанията, както е посочено в исковата молба.
Фактът, че се признава забава в плащанията, прави искът допустим,
въпреки предходния процес между страните, завършил с негативен резултат за
ищеца. Съгласно цитираното решение, по в. гр.д. № 697/12г. на БОС, искът на
кредиторът е бил отхвърлен, защото тогава е липсвало волеизявление на банката
за трансформиране на задължението, в предсрочно изискуемо. Няма пречка, при
спазване на договорените и законови изисквания, да се търси вземането, в
последващо съдебно производство.
Съдът намира за
неоснователно, възражението на ответника за погасяване, по давност на вземането
на банката, защото договореният срок за изплащане на кредита е десет годишен и
изтича през 2017г.
По отношение на
възражението за нищожност, като
противоречащо на ЗЗП, на направеното увеличение на лихвените нива по кредита,
през април , октомври и декември 2008г. без съгласието на кредитополучателя: Въпреки
липсата на конкретизация на това възражение, независимо от дадените указания с
доклада на съда, ответникът явно се позовава на неравноправност на клаузи,
относно промяната на лихвените нива, по кредита, през 2008г. Съгласно посоченото в исковата молба и
счетоводното отразяване, през 2008 година, ищецът е променял договорната
лихва, трикратно, като през април тя
става 11, 25 %, при погасителната вноска – от
337,34 лв. се увеличава на 345,
42 лв. считано от 30. 05. 2008г.; на 21.
10. 2008г. лихвеният процент е увеличен
на – 12, 75%, като месечната погасителна
вноска, става 365, 18 лв. считано от 30.11.2008г. и на
02.12. 2008г. – 14, 95%, като месечната погасителна вноска, става 379, 40 лв.
считано от 30. 01. 2009г. Уточнено е, че две промени, в лихвения процент, са в
изпълнение на решения на КУАП/Комитет за управление на активите и пасивите / на
банката, от 20. 03. 2008г. и 10. 10. 2008г. а третото – поради неизпълнение т.
13.9 от ОУ. Този текст дава възможност на банката да увеличи лихвеният процент
с 1 пункт, ако ответникът, като клиент от група „моряци“ не осигури ежемесечно
превод на трудовото си възнаграждение, съобразно действащия си трудов договор,
в открита разплащателна сметка. Видно от
представени, подписани от страните общи условия, за предоставяне на кредити за
текущо потребление, кредитодателят – ищец, съгласно текста на чл. 8.1, има
право да определя нов лихвен процент и да определи нов размер на месечната
вноска, при промяна на базовия лихвен процент, като предостави на
кредитополучателя актуализиран погасителен план. В чл. 9.3 от Общите условия,
банката е уредила правото си да променя лихвения процент, за което уведомява
кредитополучателя, по подходящ начин, при наличие на изброени условия, като първото
от тях е изменение с поне 1% за месец на стойността на LEONIA, EURIBOR, LIBOR, а третото – при изменение от поне 0, 5% на месец на
индекса на потребителските цени за България.
В случая, ищецът представя доказателства: Протокол № 13 от 20. 03. 2008г.
на комитета за управление на активите и пасивите на банката, с който е прието
решение за увеличаване на БЛП, по: жилищните и ипотечни кредити на граждани, в
лева, с 0,5% - от 4, 19- на 4, 69% и Протокол
№ 44 от 10. 10. 2008г. с прието решение
за увеличение БЛП за кредити за текущо потребление, в лева – от 5, 94%
на 7, 44% - увеличение с 1, 5 п.п. Видно от текста на протокол № 13, приетото
решение не касае процесния
кредит- той е за текущо потребление, без
обезпечение. Второто решение – от протокол № 44 се отнася за кредит, като този на ответника, но базата за изменение не
съвпада, защото БЛП, по договора не е бил 5, 94%, за да стане 7, 44%, при
увеличени с 1,5%, а съгласно текста на чл. 7, е 5, 19%. Следователно и с двата
представени протокола, не се променя лихвеният процент, съгласно твърдяното от
ищеца, защото: първият не се отнася за процесния
кредит, вторият е с различна база от договорения и всяко от увеличенията не е в
съответствие с цитираните текстове от Общите условия- чл. 8,1 и чл. 9,3. Не се
твърди и доказва, че ответникът е бил уведомяван за направените промени, по
подходящ начин и не му е предоставян актуализиран погасителен план, в
качеството му на кредитополучател. От
посоченото, съдът прави извод, че липсват основания да бъде прието, че ищецът
правомерно и в съответствие със своите правила, е правил изменения на лихвения
процент по кредита и съответно – на месечните вноски, по него, поради което
следва да се счита, че между страните действат договореният лихвен процент- 10,
50% общо и подписаният погасителен план, със записаните, в него месечни
погасителни вноски. Предвид този извод, съдът счита за безпредметно,
неуточненото възражение за нищожност, но тъй като процесният
договор попада в приложното поле на чл. 143 от ЗЗП и няма индивидуално
договаряне – прилагат се Общите условия, то текстът на чл. 9.3 от ОУ, следва да
бъде прогласен за нищожен, като неравноправен, на основание чл. 143, т.10 от
ЗЗП. В него липсва уточнение, по какъв
начин влияят промените в изброените индекси на БЛП на банката, как следва да е
отчетена тази промяна, посоченото изменение с 1% по т. „а“ и „б“ на чл.
9.3 и съответно- с 0,5%
по т. „в“на същия, в каква посока и кога следва да бъде налично и за какъв период следва да е действало, за да
се отрази и да бъде основание за промяна.
Съдът
намира за неоснователно направеното възражение за липса на оказано съдействие, на основание чл.
95 от ЗЗД, поради което той не е
изпълнил задължението си.
От показанията на
разпитаните свидетели, съдът приема за
установено, че са проведени срещи за уточнение
на отношенията, по договора, но направените предложения са преценени за
неприложими и не се е стигнало до предоговаряне. Направеното оспорване, от
всяка от страните, на показанията на свидетелите, е неоснователно, защото
липсва разминаване в твърденията им.
Направеното възражение
за ненастъпила предсрочна изискуемост, след
приключване на предходното дело, без да се оспорва забавата в плащанията, както е посочено в исковата молба, съдът
намира за неоснователно. Съгласно подписаните, от страните, общи условия-
чл.19.2, при настъпила забава в плащанията, над 90 дни, остатъкът от кредита
става предсрочно изискуем. След като ответникът не оспорва настъпилите
просрочия, за по- дълъг от 90 дни срок, няма основания да оспорва предсрочната
изискуемост.
Съгласно изискването на
закона и практиката на ВКС, ищецът е изготвил и връчил на ответника, чрез
нотариална покана, връчена на 03.05. 2015г. уведомление за настъпилата
предсрочна изискуемост по договора за кредит и последиците, от нея. Фактът на
узнаване на връчването на поканата, освен с подписа на В.Д.,
съжителстваща с ответника, се доказва и с показанията на свидетелката Ташкова –
майка на ответника. Последната, по зададени въпроси, относно проведени срещи по повод
кредита, заявява, че през 2015 г.
банката е изпратила нот. покана на сина и за предсрочно изискуем кредит и по
този повод, тя се е обадила на регионалния мениджър на банката и се е
осъществила среща.
За доказване на
предявените искове, по размер, както и направените възражения от ответника, в
тази връзка, по искане на страните, по делото е допуснато изпълнението на
съдебно- икономическа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните.
Вещото лице, след
проверка в счетоводството на ищеца, констатира, че ответникът е усвоил
отпуснатата му сума по кредита, на 19. 09. 2007г. Установено е, че последното извършено плащане
от ответника, е в размер на 440 лв. на 26. 08. 2010г. и изчислените дни на
забава са 2437.
Съгласно посоченото по-
горе, относно дължимостта на лихвите, в увеличения им
размер, трикратно през 2008г. съдът намира, че възнаградителната
лихва е дължима в първоначално договорения размер от 10,50%.
Направените изчисления
от експерта, с този размер на лихвата, са: дължима главница – 17440, 76 лв.; възнаградителна лихва – 6925,12 лв. и санкционираща лихва- 4784, 93 лв. и 120 лв. – заемни такси.
Общо
дължимата от ответника сума е 29270, 81
лв. и нея следва да бъде осъден да плати
на ищеца, ведно с направените разноски, съразмерно с уважената част на иска,
изчислени от съда на 1675, 41 лв.
Исковете над посочения размер, до предявения такъв, следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
На ответника следва да
бъдат присъдени разноски, съразмерна с
отхвърлената част на иска, в размер на 812, 42 лв.
Водим от
гореизложеното, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.С.Т., ЕГН **********,
гр. Б., ж.к. „И.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с адрес да връчване на
книжа: гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 57, адв. Г. Кутиев, да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Московска“ 19, представлявано от изп.
директори, чрез пълномощник Лиляна Чернева -юрисконсулт, адрес за съобщения:
гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 12, сумата 29270, 85 лв./ двадесет и девет
хиляди двеста и седемнадесет лв. и осемдесет и пет ст./ включваща: 17440, 76 лв.- главница ; възнаградителна лихва – 6925,12 лв. санкционираща лихва- 4784, 93 лв. и 120 лв. – заемни такси, по договор за банков кредит за текущо потребление от 19. 09. 2007г. , както и законна лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 27. 04. 2017г. до окончателното изплащане на
задължението и разноски 1675,41 лв./хиляда шестстотин седемдесет и пет лв. и
четиридесет и една ст./ – разноски, като отхвърля
исковете, над посочените суми, до предявения размер от общо сумата 46408, 63
лв. включваща: 19919, 44 лв. – главница, 20171,45 лв.- възнаградителна
лихва и 6197, 44 лв. лихвена надбавка за забава, като неоснователни.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ 19, представлявано от изп. директори, чрез пълномощник Лиляна Чернева - юрисконсулт,
адрес за съобщения: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 12, да заплати на В.С.Т., ЕГН **********, гр. Б., ж.к. „И.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
с адрес да връчване на книжа: гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ №
57, адв. Г. Кутиев, сумата 812, 42лв./ осемстотин и дванадесет лв. и
четиридесет и две ст. / – разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред БАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :