Решение по дело №1396/2019 на Районен съд - Казанлък

                  

                                         Р  Е   Ш  Е  Н   И   Е

                                          К., 28.02.2020г.

                                        В  ИМЕТО НА НАРОДА                        

Казанлъшки  районен съд, втори наказателен състав, в открито  заседание на  четвърти  февруари  ..........................................

през  две хиляди  и   двадесета  година  в  състав :

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВА  МАЖДРАКОВА

при секретаря Димитринка Иванова и в присъствието  на прокурора....................., като разгледа докладваното от съдия Маждракова   а.н.д.№  1396  по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Жалбоподателят  П.Л.С. е  обжалвал Наказателно постановление №17-0284-003886/04.01.20**г. н.Началника н.Р.на М. което  са му наложени  следните адм.наказания - глоба в размер на 20лв.,на осн.чл.**5 от ЗДвП,глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС  за срок от 1 месец,на осн.чл.175ал.1т.5 от ЗДвП,глоба в размер на 10лв.,на осн.чл.**3ал.1т.1пр.2 от ЗДвП,глоба в размер на 10лв.,на осн.чл.**3ал.1т.1пр.3 от ЗДвП.Счита,че  в хода на адм.-наказателното производство са допуснати  съществени процесуални нарушения ,които водят до незаконосъобразност на издаденото НП.Освен това  АУАН никога не му бил предявяван ,за да се запознае с неговото съдържание и да го подпише, което го лишило от възможност да подаде съответното възражение.В с.з. адв.М.-пълномощник на жалбоподателя излага допълнителни съображения в тази насока и моли обжалваното НП да бъде изцяло отменено,както и претендира направените съд.разноски за адв.възнаграждение.

         Въззиваемата страна-РУ на МВР-гр.К., редовно призована, не изпраща представител  и  не  взема становище по жалбата.

         По делото се събраха гласни и писмени доказателства,от съвкупната преценка на които съдът намира за установена следната фактическа обстановка :

          На 31.08.2017г. актосъставителя С.М. - мл.инспектор „ПК“ бил изпратен по сигнал на наказателния паркинг на Община-К. в  гр.К.,находящ се на бул.“Р.Д.“ №**.Същият съставил АУАН на присъстващия там жалбоподател П.Л.С.  за  възникнало ПТП  в което  преди това бил участвал,а именно - за това,че около 12.15ч. в посока изток-запад, управлявайки „Дачия Логан“ с  № ***,водача излизайки от паркинга ударил  металната врата на изхода,след което не останал на местопроизшествието и го напуснал. Констатирани били адм.нарушения по чл.5ал.1т.1,чл.123ал.1т.3б.“в“, чл.100ал.1т.1 и  чл.100ал.1т.2 от ЗДвП.

        Св.С.М. съставил и Протокол за ПТП №1672255/31.08.2017г.

        Изложената фактическа обстановка отчасти се потвърждава от показанията на актосъставителя С.М.,който обясни,че не е бил очевидец на извършеното адм.нарушение,а е изпратен  на наказателния паркинг по сигнал  и по показания на  присъстващите свидетели е съставил акта за нарушение против жалбоподателя.Същият си спомни,че С. е бил много афектиран,друго лице е снимало с камера случващото се и жалбоподателя категорично отказал да подпише акта  за нарушение.

        Съдът положи усилия да установи очевидците на нарушението, отразени в АУАН, като бяха разпитани св.Д.Д. и св.П.Д., но и двамата заявиха,че не си спомнят обстоятелствата по извършване на адм.нарушение, както и св.Д. дали жалбоподателя е отказал да подпише акта за нарушение,с чийто подпис е отразено  това обстоятелство.

          В с.з. по искане на жалбоподателя бяха разпитани  Б.  С. и Л. баща й я помолил да го закара на наказателния паркинг,за да си взема автомобила,който му бил вдигнат.Твърди,че когато С. излизал с автомобила си,служителят на паркинга тръгнал да  затваря   плъзгащата врата,но след като го видял спрял.По-късно отново с брат й заедно със С. отишли до наказателния паркинг,където полицейски служител му поискал свидетелство за регистрация и контролен талон,но  жалбоподателя  не ги дал,тъй като отишли с автомобила на брат й ,който управлявал. Жалбоподателят сигнализирал на тел.112,тъй като не му връщали личната карта .Твърди,че не е видяла  на  баща й да е бил съставен акт и да подписва такъв.

          В този смисъл са и показанията  на св.Л.С.,който обясни,че  е откарал баща си до наказателния паркинг,като е заснел с мобилния си телефон случващото се.Твърди,че докато били там на жалбоподателя не е бил съставян акт за нарушение.

          По делото е приложено възражение от 31.08.2017г.,изх. от жалб.С. ,в което той възразява по повод на полицейската проверка  и обяснява,че не е извършил нарушението,в което го обвиняват.

 

           С оглед на така установените  фактически констатации, съдът намира за установено следното от правна страна :

            Св.С.М. не е бил очевидец на извършване на нарушенията, като е посетил по-късно наказателния паркинг по сигнал и е описал обстоятелствата,които са му станали известни от служителите на паркинга. Там е бил  жалб.С.,заедно с децата си, тъй като е бил извикан ,за да се вземе отношение по случая. Св.М.  твърди в с.з.,че т.нар.бариера ,която била повредена от жалбоподателя  била спускаща,но в протокола за ПТП, същият е отразил,че тя е била плъзгаща/ това се потвърждава и от показанията на св.С./.В този смисъл съдът дава вяра на отразеното в  протокола за ПТП,тъй като същият е съставен на място и е изминал продължителен период от време през който е възможно свидетеля  да  е  забравил  тези  обстоятелства.

            От показанията на св.М. не става ясно в кой момент жалбоподателя не е носел свидетелството за регистрация на МПС  и  контролния талон от  свидетелството за управление на МПС, дали когато е възникнало ПТП-то или  по-късно  при  съставяне на АУАН,но това е съществено обстоятелство,тъй като се установи,че жалбоподателя е ходил  два пъти на мястото на въпросната дата.

          Св.Д. ,който е бил служител на наказателния паркинг и св.Д. /който е отразил с подписа си отказа на жалбоподателя С. да подпише  АУАН/ в с.з. обясниха,че поради продължителния период от време не си спомнят нищо от случилото се на наказателния паркинг.

         Св.С. /син на жалбоподателя /пък не е очевидец на осъществяване на нарушението,като показанията му касаят последващите събития на наказателния паркинг при съставянето на АУАН от св.М., като стана ясно,че св.С. е снимал случващото се  с мобилен телефон,като по-късно записа е бил  разпространен в интернет пространството.

         Св.С./ дъщеря на жалбоподателя/ е присъствала на случилото се,но същата твърди,че след като баща й излизал от наказателния паркинг с колата си,служителя тръгнал да сваля плъзгащата врата  и след това спрял т.е. от нейните показания не би могло да се установи виновно поведение от страна на водача за извършване на адм.нарушения по чл.5ал.1т.1 и чл.123ал.1т.3б.“в“ от ЗДвП.

 

         При това положение съдът намира,че от така анализираните гласни доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин ,че именно жалбоподателя С. е извършил вменените му адм.нарушения по чл.5ал.1т.1,чл.123ал.1т.3б“в“,чл.100ал.1т.1 и 2 от ЗДвП,които всъщност жалбоподателя оспорва   да е извършил.

         Не се събра по делото нито едно положително пряко гласно  доказателство, че жалб.С. е осъществил тези адм.нарушения,като съдът констатира,че последните две - по чл.100ал.1т.1 и 2 от ЗДвП дори не са описани обстоятелствено в АУАН,което е недопустимо и по този начин не става ясно кога  точно са били извършени,като драстично се нарушава правото на защита на жалбоподателя  в адм.-наказателното производство.

           Съдът намира,че е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила,което също води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя С. , както при съставянето  на АУАН,така и на НП. В акта за нарушение не е описан вида на управляваното от жалбоподателя  МПС,а само неговата марка – „Дачия Логан“,а в НП е вписано,че се касае  за лек автомобил м.“Дачия Докер“,което съществено се различава от описаното в АУАН.Още повече ,че е недопустимо за първи път в НП да се уточнява ,че се касае за лек автомобил и  то друга марка.

        Съдът  не възприема  възражението,че  жалбоподателя С. не е знаел за съставяне на АУАН против него. Св.М. потвърди,че същият категорично е отказал да го подпише,като в този смисъл е и приложеното възражение,което датира от  31.08.2017г. ,с което същият възразява против констатираните против него нарушения.

         По всички тези съображения,съдът намира,че издаденото НП №17-0284-003886/04.01.2018г. на  Началника на РУМВР-К.  следва да бъде отменено  като  незаконосъобразно.

         На осн.чл.63ал.3 от ЗАНН,адв.Х.М.-пълномощник на жалбоподателя претендира направените от жалбоподателя съд.разноски за адв.възнаграждение  в  размер на  300лв. и поради обстоятелството,че атакуваното НП е отменено, съдът следва да  присъди в полза н. жалбоподателя П.Л.С. направените съд. разноски в размер н.300лв.

        Водим от горните мотиви съдът

 

                                            Р       Е       Ш         И :

      

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0284-003886/04.01.2018г. на Началника на Р.на М. което  на жалбоподателя  П.Л.С. ***,ЕГН:**********  са наложени адм.наказания - глоба в размер на 20лв.,на осн.чл.185 от ЗДвП,глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС  за срок от 1 месец,на осн.чл.175ал.1т.5 от ЗДвП,глоба в размер на 10лв.,на осн.чл.183ал.1т.1пр.2 от ЗДвП,глоба в размер на 10лв.,на осн.чл.183ал.1т.1пр.3 от ЗДвП.

        ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора  да заплати на П.Л.С. ***, ЕГН:**********  направените съд.разноски за адв.възнаграждение в размер на 300лв.

        Решението подлежи на касационно обжалване  в 14 дневен срок от съобщението  до страните,че е изготвено пред Административен съд-гр.Стара Загора.

 

                       

 

 

                                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ