№ 130
гр. Чирпан, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20235540100249 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди с правна квалификация чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), вр. чл. 432, ал.
1 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Делото е образувано по искова молба (ИМ), предявена от ищеца Х. В. Х., ЕГН **********,
с адрес: гр. Ч., ул. „А.С. **, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, чрез младши адвокат Х. Х. от АК -
Стара Загора, с адрес за връчване: гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш. ** против ответника „Национално бюро на
българските и автомобилни застрахователи“ Сдружение, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1000, район Средец, ул. „Г.И. **, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С..
В ИМ се твърди, че при пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 16.09.2022 г. около
20.10 ч. на км. 163 от АМ Тракия, ищецът пътувал като пътник на предна дясна седалка в л.а.
„Форд“, модел „Рейн“, с рег. № ***. Автомобилът се движил по АМ Тракия в посока от гр. София
към гр. Бургас и бил управляван от водача С.С.И., с ЕГН **********. По същото време и в същата
посока зад автомобила се движил л.а. „Пежо“, с турски регистрационен № ***, управляван от
водача Й.Д.. На км. 163 от автомагистралата управлявания от водача Й.Д. автомобил застигнал и
ударил отзад движещия се пред него автомобил „Форд“, с рег. № ***. От удара л.а. „Форд“
излязъл от платното си за движение и се ударил в крайпътната мантинела, в резултат на което
ищецът и водачката С.С.И., въпреки правилно поставените обезопасителни колани, получили
травматични увреждания. За изясняване на обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП било
образувано ДП № 287/2022 г. по описа на РУ - Чирпан и пр. пр. № 9582/2022 г. по описа на
Районна прокуратура - Стара Загора. След инцидента ищецът бил откаран с екип на ЦСМП в СО -
Чирпан, където бил прегледан. На следващия ден, поради силни болки в областта на кръста бил
прегледан в СО на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД гр. Стара Загора. От издадения Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 567 от 17.09.2022 г. било видно, че ищецът се е оплаквал от
болки в лявата лумбална област. Направените изследвания не установили наличие на увреждания,
1
които да налагат болнично лечение, поради което на ищецът била назначена терапия за дома. На
21.09.2022 г. ищецът бил прегледан от специалист - съдебен лекар. В издаденото
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 116 -11/2022 г. били описани следните
установени при прегледа увреждания: Контузия на гръдния кош. Косо кръвонасядане по предната
повърхност на гръдния кош. Кръвонасядане по дясна горна повърхност на гърба. Кръвонасядания
по двата горни крайника. Масивно кръвонасядане по поясната област на гърба. Кръвонасядания по
двете подбедрици. Заключението на лекаря било, че описаните и установени травматични
увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при
настъпило ПТП от удари в изпъкналите части и детайли в купето на катастрофирал автомобил,
като травмата по предната повърхност на гръдния кош напълно отговаря да е от действието на
предпазен колан. Съдебният лекар посочил, че тези травматични увреждания са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В ИМ се твърди, че ищецът
не се бил възстановил и продължавал да изпитва болки в ударените места. Приемал и
болкоуспокояващи. Получените при ПТП травми нарушили обичайния ритъм и качеството му на
живот. Инцидентът се отразил изключително негативно на психиката му, тъй като станал внезапно,
поставяйки го в една застрашаваща живота ситуация. От съставения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица се установявало, че ПТП е причинено от лек автомобил л.а. „Пежо“, с
турски регистрационен № ***, което към датата на ПТП - 16.09.2022 г. било застраховано в турска
застрахователна компания. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането,
ищецът с молба предявил пред Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
претенция за изплащане на обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени вреди.
Молбата била получена от ответното дружество на 15.11.2022 г. По нея ответното дружество е
образувало щета № ВG-22-ТR-00586 за причинените на ищеца неимуществени вреди. С писмо с
изх. № 1-1511/14.12.2022 г. националното бюро информирало ищеца, че отказва произнасяне и
плащане на застрахователно обезщетение, до представяне на необходимите доказателствени
документи.
С оглед на гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл. 498, ал.З от КЗ, за ищеца бил
налице правен интерес от завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди,
вследствие на непозволено увреждане - ПТП от 16.09.2022 г. против Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от деликвента.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Национално бюро на българските и
автомобилни застрахователи“ Сдружение, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1000, район Средец, ул. „Г.И. **, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С., да заплати на
Х. В. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Чирпан, обл. С.З., ул. „А.С. **, сумата в размер
на 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болките и
страданията в резултат на претърпяното от него ПТП на 16.09.2022 г. за причинените му контузия
на гръдния кош, косо кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош, кръвонасядане по
дясна горна повърхност на гърба, кръвонасядания по двата горни крайника, масивно
кръвонасядане по поясната област на гърба и кръвонасядания по двете подбедрици, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2022 г. - датата на предявяване на застрахователна
претенция пред Националното бюро на българските автомобилни застрахователи до
окончателното изплащате на сумите, както и направените по делото разноски и възнаграждение за
2
един адвокат.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Сдружение Национално бюро на
българските и автомобилни застрахователи“ Сдружение, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1000, район Средец, ул. „Г.И. **, чрез адв. Т. Х. Я. – САК, със
съдебен адрес : гр. София, п.к. 1000, ул. „Съборна“ № 5, ет. 4, ап. дясно, в който изразяват
следното становище:
По отношение на наведените в исковата молба обстоятелства, касаещи процесното ПТП, от
което се твърди, че са настъпили за ищеца неимуществените вреди предмет на настоящото
производство, не оспорват валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по
силата на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“ за
МПС -т.а. марка „Пежо“, модел „Боксер“, с турски рег. № ***, сключен със застрахователна
компания „TURKIYE SIGORTA“ А.S., валиден към датата на ПТП - 16.09.2022 г. Оспорват,
отговорността на водача на т.а. „Пежо“ - Й.Д. за реализирането на ПТП и последиците от него,
механизма на реализирането му и причинната връзка между процесиите вреди и пътния инцидент.
Отговорността на водача на МПС т.а. „Пежо“ - Й.Д. за реализиране на процесното произшествие,
не била установена по надлежния ред с влязъл в законна сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от
ГПК. Оспорват изцяло претърпяването на процесиите неимуществени вреди от ищеца и причинно
следствената им връзка с процесното ПТП. На този етап по делото не били ангажирани
доказателства, установяващи претърпяването на твърдените неимуществените вреди по вид и
тежест. Представени били медицински документи, за разчитането на които са необходими
специални познания в областта на медицината, с каквито страните в производството и съда не
разполагат. При условията на евентуалност, считат, че претендирания размер на обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреди, твърдени като произтекли от процесното ПТП за ищеца
е завишено по размер и несъобразено с установените по делото, като претърпени вреди за ищеца,
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и съобразно трайната съдебна практика по
сходни на настоящия случаи. Оспорват изцяло иска за законна лихва, поради неоснователност на
главния иск.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
В приложения към ИМ - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1043-9
от 16.09.2022 г. е отразено, че на 16.09.2022 г. около 20.10 часа, км. 163 на АМ Тракия, настъпило
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с двама участници, при което участник 1 – лек автомобил,
марка „Пежо“, с турски рег. № ***, управляван от водача Й.Д., не спазил нужната дистанция,
застигнал и ударил отзад движещия се пред него участник 2 – лек автомобил „Форд“, с рег. № ***,
управляван от С.С.И., в следствие на което участник 2 се ударил в крайпътната мантинела.
От цитирания констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че
управлявания от Й.Д. лек автомобил, марка „Пежо“ е имал договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен с „Turkiye cumhuriyeti ulastirma ve altayai bacanligi“, с полица
№ ***, валидна до 18.01.2023 г.
Във връзка с горепосоченото ПТП е било образувано досъдебно производство № 287/2022
г. по описа на РУ - Чирпан и пр. пр. № 9582/2022 г. по описа на Районна прокуратура - Стара
Загора. От представения от ищеца протокол от 21.07.2023 г. по АНД № 284/2023 на РС - Чирпан,
който съдът цени, съобр. чл. 235, ал. 3 от ГПК се установява, че е налице одобрено споразумение
3
по чл. 375а от НПК, постигнато между обвиняеми Ю.Д. и РП - Стара Загора, ТО - Чирпан, с което
Ю.Д. е признат за виновен в причиняването на процесното ПТП.
От представените с ИМ медицински документи – Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
567 от 17.09.2022г., Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 116-П/2022г. се
установява, че от процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания, които са наложили
медицинско лечение и свързаните с него изследвания и терапии.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се
установява, че ищецът Х. В. Х. при настъпилото ПТП на 16.09.2022 г. е получил следните
травматични увреждания: Контузия на гръдния кош, Косо кръвонасядане по предната повърхност
на гръдния кош, Кръвонасядане по дясна горна повърхност на гърба, Кръвонасядания по двата
горни крайника, Масивно кръвонасядане по поясната област на гърба и кръвонасядане по двете
подбедрици. Установените в медицинската документация травматични увреждания били в
резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, както
и от тяхното тангенциално действие и по своята морфология и тежест отговарят да са получени в
условията на ПТП в купето на катастрофирал автомобил, а именно при настъпило ПТП от удари в
изпъкналите части и детайли в купето на катастрофирал автомобил, като травмата по предната
повърхност на гръдния кош напълно отговаря да е от действието на предпазен колан. Тези
травматични уврежданията били причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, и са осъществили медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Срокът на възстановяване от такива травматични
увреждания, обичайно бил в рамките на 7-14 дни. Болките, които бил изпитвал ищецът,
непосредствено след произшествието са били със среден интензитет, но не били нетърпими.
Травматичните увреждания по гръдния кош, горните и долни крайници отшумели за период от
около 7-10 дни, като тези, в горната задна дясна повърхност и в поясната област били с
продължителност около две седмици. Нямало данни за предписано медикаментозно или друго
лечение, като ищецът твърдял, че е приемал обезболяващи медикаменти, във връзка с болките от
страна на дясното рамо и поясната област. Не били данни за възникнали усложнения, последващи
медицинските прегледи и консултации. Към момента на прегледа – ищецът бил възстановен, като
били налице оплаквания от болка и дискомфорт при влошаване на метеорологичните условия и
налични ограничени движения в областта на дясна раменна област.
От заключенията на допуснатата по делото съдебно - автотехническа експертиза се
установява следното:
На 16.09.2022г. около 20.10 ч. по АМ „Тракия“, при км. 162+800, в посока запад-изток се
движил товарен автомобил „Пежо Боксер“ с peг. № *** управляван от Ю.Д. със скорост на
движение около 95.25 км/ч. Същият застигнал и ударил отзад товарен автомобил „Форд
Рейнджър“, с peг. № ***, с водач С.С.И., който се движил в дясната лента за движение със скорост
около 91,28 км/ч . След първия удар в областта на задните десни състави, автомобил „Форд
Рейнджър“ бил ударен втори път в областта на преден ляв калник. При двата удара товарен
автомобил „Пежо Боксер“ контактувал с предните си десни състави. След така осъществените
удари товарен автомобил „Форд Рейнджър“ се насочил в посока югоизток ротирайки около
масовия си център в посока обратна на часовата стрелка и се е установил в покой извън пътното
платно с предни състави сочещи северна посока. Преди настъпването на ПТП, товарен автомобил
„Форд Рейнджър“ се движил в дясна лента за движение в южното полуплатно на магистралата, а
4
товарен автомобил „Пежо Боксер“ при предприемане на маневрата изпреварване заел лявата лента
за движение в южното полуплатно на магистралата. Тъй като бил застигнат от друг автомобил
водачът на „Пежо Боксер“ решил да се върне в дясната лента за движение по която се е движил
„Форд Рейнджър“ непосредствено пред него. Именно при тази маневра - преминаването от лявата
в дясната лента бил застигнат т.а. „Форд Рейнджър“ непосредствено преди първия удар с него.
След последвалия втори удар водачът на тов. автомобил „Пежо Боксер“ коригирал посоката си на
движение завъртайки волана на дясно за да придобие контрол върху движението на автомобила си,
който към този момент е започнал да оставя прохлузна следа. „Пежо Боксер“ пресякъл аварийната
лента за движение и достигайки мантинелата се ударил в нея предизвиквайки нейната деформация
като в един по-следващ момент продължавайки ротацията си по посока часовата стрелка се
преобърнал на лявата си страна с предна част сочеща посоката югозапад. Водачът на „Форд
Рейнджър“ преди първия удар предприел извършване на маневра - преминаване от лява в дясна
лента за движение, като не е осигурил необходимата динамична дистанция спрямо движещия
попътно и пред него товарен автомобил „Форд Рейнджър“.
В открито съдебно заседание, при отговор на поставен въпрос, вещото лице сочи, че
предвид механизма на процесното ПТП, товарен автомобил „Форд Рейнджър“, с рег. № *** е
застигнат от товарен автомобил „Пежо Боксер“, с рег. № ***, конкретното процесното ПТП е било
могло да бъде предотвратено от водача на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ***, като
същият технически правилно е било да осигури необходимата надлежна дистанция между неговия
автомобил и застигнатия товарен автомобил „Форд Рейнджър“. За тази цел, той е трябвало да
намали скоростта на двигателя и да се прибере в дясната лента зад товарен автомобил „Форд
Рейнджър“. Това било единия вариант. Той е имал и друга възможност. Тъй като скоростта на
двигателя на двата автомобила били сравнително близки една до друга, водачът на товарен
автомобил „Пежо Боксер“, който е бил в процес на изпреварване на товарен автомобил Форд
Рейнджър, виждайки, че е застигнат от друг автомобил е трябвало да мине на по ниска придавка,
да подаде повече газ с оглед да завърши маневрата изпреварване преди да бъде достигнат от този
трети неизвестен автомобил и чак тогава да се прибере в дясната лента.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.С.Й. се установява, че същата
познавала ищеца Х. Х. тъй като били съседи. Показанията на свидетелката съответстват на
установения по-горе механизъм на процесното ПТП, както и получените травматични увреждания
от ищеца. Свидетелката твърди, че ищецът от претърпяното ПТП имал синини на дясното рамо, на
корема и отзад на кръста, тъй като и ги показал. Отнело му повече от месец да се възстанови, като
инцидента се отразил на психиката на ищеца и той повече не искал повече да се качва на колата,
тъй като получил стрес.
От молба, получена на 15.11.2022 г. се установява, че ищецът е предявил пред
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи претенция за изплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
По претенцията пред Национално бюро на българските автомобилни застрахователи била
образувана щета № ВG-22-ТR-00586, по която НББАЗ отказали да се произнесе по претенцията в
съответствие с чл. 496, ал. 2 от КЗ и изискал от пострадалото лице представяне на документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
с правна квалификация чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 506, ал. 2 от Кодекса за застраховането, Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи е представително национално бюро за Република
България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена
карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите
членки и държавите, подписали Многостранното споразумение, като изпълнява и функциите на
компенсационен орган и извършва плащания в случаите, предвидени в чл. 515 от Кодекса за
застраховането. В чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач,
който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва, когато бюрото - в
случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е
приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на пострадалото лице може
да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция,
отказало е плащане или пък увредения не се е съгласил с размера на претенцията (чл. 511, ал. 3 от
Кодекса за застраховането).
В случая НББАЗ е било сезирано с искане за определяне на обезщетение като
компенсационен орган на 15.11.2022 г., но не се е произнесло по подадената претенция.
Следователно предявеният иск се явява допустим като процесуално и материално легитимиран да
отговаря по него е НББАЗ.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се
установят всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно:
настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, по отношение на
когото има действие задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
системата „Зелена карта“ в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното
споразумение и причинените на неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочената в
исковата молба дата е настъпило пътно - транспортно произшествие, причинено от Й.Д.
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от заключения по приетите експертизи. При
наличие на противоправно поведение на извършителя на деликта, съгласно въведената с чл. 45, ал.
2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до доказване на противното. Тежестта за оборването на
законовото предположение е за ответника. По делото не бяха събрани доказателства, които да
водят до заключението, че водачът на товарния автомобил е действал невиновно. Напротив, с
представения протокол от 21.07.2023 г. по АНД № 284/2023 на РС Чирпан, се установява, че е
налице одобрено споразумение по чл. 375а от НПК, което се явява задължително по отношение на
виновността на Й.Д., съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие относно л.а. „Пежо“ е имало сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с „Turkiye cumhuriyeti ulastirma ve
altayai bacanligi“, с полица № ***, валидна до 18.01.2023 г.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът определя същия
6
по справедливост - чл. 52 от ЗЗД, като критерия не е абстрактен, а почива на конкретни обективно
съществуващи и доказани обстоятелства. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в ППВС № 4/1968 г. справедливостта, като критерий за определяне размера на
справедливо обезщетение при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност.
В случая от показанията на св. Йорданова, участник в процесното ПТП и съседка на ищеца
се установи, че процесното ПТП се е отразило негативно на психиката на ищеца, като последният
повече не искал да се качва на кола, тъй като получил стрес, т.е. инцидента е нарушил
обичайния ритъм и качеството на живот на ищеца. На следващо място от заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установи, че ищецът в резултат на ПТП е претърпял
твърдените в ИМ травматични увреждания довели до болки и страдания от физически характер.
Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства – че се касае за възрастен
човек на 80 години, преживял и продължаващ да преживява случилото се тежко, което
преживяване е съпътствано с нежелание да се качва повече в превозно средство, затруднения в
личен план, както и последващи неприятни емоции, съдът намери, че справедливото обезщетяване
на претърпените от ищеца неимуществени вреди, възлиза на поисканата сума в размер на 5000
лева за всеки един от тях.
Предвид горното, предявения иск срещу ответното НББАЗ за заплащане на обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди се явява доказан по основание и по размер, поради
което следва да бъде уважен изцяло заедно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. - датата
на предявяване на застрахователна претенция пред Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените съдебни и деловодни разноски, както следва: за държавна
такса (ДТ), сума в размер на 200 лв., за депозити за СМЕ и САТЕ, сума в размер на 500.00 лв., за
довнасяне на депозит за САТЕ, сума в размер на 111.040 лв., за адвокатско възнаграждение, сума в
размер на 800.00 лв., или общо разноски в размер на 1 611.40 лв.
По горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И. **, представлявано заедно и
поотделно от Б.А.Б. и С.Х.С. да заплати на ищеца Х. В. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул.
„А.С. **, сумата в размер 5 000.00 (пет хиляди) лева, причинени на ищеца неимуществени вреди за
болките и страданията в резултат на претърпяното от него пътно-транспортно произшествие на
16.09.2022 г. за причинените му контузия на гръдния кош, косо кръвонасядане по предната
повърхност на гръдния кош, кръвонасядане по дясна горна повърхност на гърба, кръвонасядания
по двата горни крайника, масивно кръвонасядане по поясната област на гърба и кръвонасядания по
двете подбедрици, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2022 г. - датата на
предявяване на застрахователна претенция пред Националното бюро на българските автомобилни
7
застрахователи до окончателното изплащате на сумите, на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр.
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ., вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И. **, представлявано заедно и
поотделно от Б.А.Б. и С.Х.С. да заплати на ищеца Х. В. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул.
„А.С. **, направените по делото съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1 611.40 лв.
(хиляда шестстотин и единадесет лева и четиридесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8