Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 23.05.2018
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На двадесет и пети април две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 777 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно предявените искове и по по член 108 от ЗС и
чл. 59 от ЗЗД.
Ищцата – М.Н.Ч. твърди, че съгласно Договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот №172, том 1, peг. №1022, нот. дело №243/1999г. на
нотариус С.Р., с peг.№099 на НК, с район на действие районен съд град К. била
собственичка на следния недвижим имот: ДВОРНО място, цялото застроено и
незастроено с площ 360 кв.м., находящо се в село К., К.община, ведно с
построена в него масивна двуетажна жилищна страда, магазин и стопански постройки
и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения, който имот по
регулационния план на селото има планоснимачен № 303, в кв. 33 и за него е
отреден парцел II, при граници и съседи: улица, И.Г.Ч., Л.И.Х., П.П.. Твърди,
че от месец март 1999г., вторият етаж от къщата се ползва и владее от ответника
Л.К.Ч., който бил неин син. През месец май 2012г. взаимоотношенията им рязко се
влошили и била принудена да уведоми в устна форма, в присъствието на другия й
син Т., ответникът да освободи втория етаж и да й предаде ключа, но същият я
изругал и категорично отказал с мотив, че като се връщал от чужбина да има къде
да отсяда. През следващата 2013г., месец май, отново уведомила ответника в
присъствието съседа да освободи етажа и да й предаде ключа, но отново получила
ругатни по неин адрес и категоричен отказ да й предаде владението върху втория
етаж. Сочи, че била принудена заради неговото отношение и нежеланието да
освободи имота й да подаде жалба с peг. № 2692/14.10.2016г. до Районна
прокуратура, но получила Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 14.11.2016г. Твърди, че на 02.03.2017г. изпратила извънсъдебна
покана до ответника и въпреки указания от нея срок да освободи имота и да й
предаде ключа в присъствието на сина й Т., адвокат П.М., полицаите П.П.и Т.С.,
както и Кмета на селото М.М., в сградата на Кметство К., ответника й отказал за
пореден път да й осигури достъп до имота и да освободи същия, както и да й
предаде ключа, като заяви, че на етажа имал ценни вещи. Сочи, че отново на
07.06.2017г. изпратила извънсъдебна покана до ответника, тъй като до настоящия
момент живеел и ползвал без нейно съгласие вторият жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда от 1999 година, като с поканата го уведомила и приканила, в
3-дневен срок от получаването й да освободи имота й и да й предаде ключа от
етажа, както и да й заплати сумата от 1 800 лева, представляваща месечен наем
от 50 лева, за периода от 13.06.2014г. до 13.06.2017г., т.е. за тридесет и шест
месеца по 50.00 лева, като се надявала на неговото съдействие и разбиране в
тази посока. Уведомила ответника, че при неизпълнение от негова страна ще бъди
принудена да предприеме правни действия пред съответния компетентен съд, за да
защити своите интереси, което от своя страна ще доведе до допълнителни разходи
от негова страна за адвокатски възнаграждения, съдебни такси,
съдебно-счетоводна експертиза и други, но до настоящия момент ответникът владеел
и ползвал имота й.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде на
ищцата владения от него втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда,
находящ се в село К., улица „1-ва“ № 40А, както и да й предаде ключа от етажа.
Моли съда, да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1 800
лева,представляваща месечен наем от 50.00 лева за периода от 13.06.2014г. до
13.06.2017г.-включително (датата на завеждане на исковата молба). Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът - Л.К.Ч. твърди, че за да е основателен иск с правно основание
чл. 108, ал. 1 от ЗС, следва ищецът да докаже наличието кумулативно на
предвидените в закона предпоставки, както следва:
1. Правото на собственост върху процесния имот да принадлежи на ищеца. Сочи,
че не е спорно, че с договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, М.Н.Ч.
е станала собственик на процесния имот, който бил с наследствен произход от
общия им наследодател - К.Л.Ч., бивш жител ***, починал през 1995г. При
откриване на наследството правата на съделителите били равни — по 1/3 идеална
част, като към 1999г. извършили разпределение на начина на ползване на общия
имот, както следва: М.Н.Ч. и Т. К.Ч. владеели и ползвали целия първи жилищен
етаж, магазин и други стопански постройки, а Л.К.Ч. владеел и ползвал целия
втори жилищен етаж. Това трайно фактическо положение било установено
непосредствено след наследяване на правото на собственост върху имота и
продължава до днес. Въпреки, че на 29.03.1999г. съсобствениците сключили
договор за доброволна делба, установеното фактическо положение не се променило.
Макар и извършена делбата на правото на собственост, същата не е целяла ищцата
да придобие изключително право на собственост. Твърди, че след подписване на
договора за доброволна делба от страна на Л.Ч. нямало промяна в отношението към
частта от имота, която той владеел. Същият упражнявал фактическа власт като
върху свой имот и това недвусмислено го демонстрирал пред ищцата М.Ч. и брат му
Т. Ч.. В периода от 2007г. до 2014г. Л.Ч. извършвал редица ремонтни работи в
етажа, с цел подобряване на условията на живот в него, тъй като това било
единственото му жилище в България, където живеел по време, когато пребивавал в
страната, тъй като през голяма част от годината живеел в А.. До 2016г. между
страните не бил налице спор, че Л.Ч. притежава втория жилищен етаж, а М.Ч. и Т.
Ч. - първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда. Спор за правото на
собственост възникнал през 2016г., когато поради други причини страните влошили
отношенията си. Въпреки установеното фактическо положение за притежаването на
отделни етажи от жилищната сградата от двамата братя, през 2016г. М.Ч. за първи
път заявила намерение да продаде целия имот, в това число и втория жилищен етаж
от двуетажната жилищна сграда. Това пораждало спор между страните, кой е
действителния собственик на втория жилищен етаж. Твърди, че през 2016г., поради смяна на бравата на втория
етаж и ограничаване на достъпа на Л.Ч. до него, същият подал жалба за
самоуправство, в която жалба твърдял, че бил съсобственик на имота, респ. на
етажа. В хода на проверката се представили приложения с исковата молба договор
за доброволна делба, с което Л.Ч. узнал, че през 1999г. го е подписал, без да
съзнава, че по този начин М.Ч. ставала изключителен собственик на целия имот.
До този момент същият смятал, че пред нотариус били разделили къщата на етажи,
каквото е било установеното фактическо положение. С оглед на изложеното прави
възражение, че ищцата не била собственик на втория жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо по плана на с. К. УПИ
II-330, в кв. 33 с площ от 360 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място и подобренията в
него.
2. Ответникът да владее процесния имот. Не оспорва твърдението, че
ответникът Л.К.Ч. владеел втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда,
построена в процесното дворно място.
3. Владението да не е на правно основание. Твърди, че владеел втори жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда на правно основание - установено и продължило
повече от десет години владение, с цел да придобие правото на собственик и към
29.03.2009г. придобил правото на собственост върху на втория жилищен етаж от
двуетажната жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо по плана на
село К. УПИ II -330, в кв. 33 с площ от 360 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от
дворното място и подобренията в него по давност.
Оспорва като неоснователен искът на М.Ч. да бъде осъден да й заплати
обезщетение в размер на 1800 лева, представляващо месечен наем от 50.00 лева за
периода от 13.06.2014г. до 13.06.2017г.-включително. На първо място, искът бил
неоснователен, тъй като ищцата не била собственик на имота, за който търси
обезщетение в размер на месечна наемна цена. На следващо място, в нито един
момент ищцата не е искала от ответника да й заплаща какъвто и да е наем за
това, че владее и ползва втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда,
построена в дворно място, съставляващо по плана на с. К. УПИ II-330 в кв. 33 с
площ от 360 кв.м., по причини изложени в отговора. Ответникът владеел и ползвал
етажа на правно основание - уговорка между страните за разделяне на
собствеността и разпределението и по етажи и упражнена фактическа власт, с цел
- придобиване на собственост, в продължение на повече от десет години, довела
до придобиване на правото на собственост върху втория жилищен етаж от
двуетажната жилищна сграда, построена в дворно място по давност, в края на
месец март 2009г. Твърди, че представените с исковата молба извънсъдебни покани
от 02.01.2017г. и от 07.06.2017г. не му били връчвани, поради което оспорвал
това те да са породили каквото и да е задължение за ответника да извърши или да
не извърши правно и фактическо действие, свързано с владението и ползването на
процесния имот.
В ХОДА на делото, по искане на ищцовата страна, съдът на основание чл. 214
от ГПК е допуснал изменение на предявения иск за заплащане на месечен наем,
като същия се счита предявен в размер на
3366.72 лева за периода от 13.06.2014г. до 13.06.2017г. или за 36 месеца по
93.52 лева месечен наем.
В ХОДА на делото, производството по отношение на иска с право основание чл.
108 от ЗС е прекратено, поради постигане на съдебна спогодба, по силата на
която, Л.К.Ч. ***, с ЕГН **********, ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.Н.Ч.
***, с ЕГН **********, че същата е собственик на дворно място цялото застроено
и незастроено с площ от 360 кв.м., находящо се в село К., община К., ведно с
построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, магазин и стопански
постройки и ведно със всички подобрения и трайни насаждения, който имот по
регулационния план на селото има планоснимачен номер 303, в кв. 33 и за него е
отреден парцел II, при граници и съседи: улица, И.Г.Ч., Л.И.Х., П.П..
ОТВЕТНИКЪТ се задължава да предаде на ищцата владението върху втори жилищен
етаж от двуетажната жилищна сграда, в едномесечен срок от влизане в сила на
решението по гражданско дело № 123/2017г. по описа на КрлРС и заплащане на
присъдените по него суми.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.04.2018г., с
оглед изразеното становище на страните, съдът е приел за безспорно, ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че процесният имот е собственост на М.Н.Ч.,
както и че към момента, вторият етаж от къщата се държи от ответника.
Видно от представеното по делото копие от извънсъдебна покана, изпратена от
ищцата - М.Н.Ч. до ответника - Л.К.Ч., същият е предупреден, че тъй като живее
и ползва без съгласието на ищцата втори жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда, построена в дворно място с площ 360 кв.м., находящо се в село К., с пл.
№ 303, в кв. 33 и за него е отреден парцел II, то в 7-дневен срок от
получаването на поканата ответникът да освободи имота, да предаде ключа от
етажа, както и да й заплати сумата от 1800 лева, представляваща месечен наем от
по 50 лева за периода от 01.01.2014г. до 01.07.2017г.
По делото не са ангажирани доказателства, извънсъдебна покана да е получена
от ответника, респ. да е достигнала до неговото знание преди завеждане на
настоящия иск на 13.06.2017г.
От неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза
се установява, че справедливата пазарна цена на втори жилищен етаж от
двуетажната сграда, построена в УПИ II-303, в кв. 33 по УП на с. К. със застроена площ от 121.45 кв.м. е 93.52
лева на месец или за процесния период от 13.06.2014г. до 13.06.2017г. възлиза
на 3366.72 лева (обхващаш 36 месеца).
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
За уважаване на претенцията по чл.59 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже,
че е собственик на вещта, че за периода, за който се търси обезщетението,
ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея. (В този смисъл Решение №9/24.06.2013г.
по гр.д.№301/2012г. на ВКС, І г.о.) Същият следва да установи и размера на
обогатяването, съответно на обедняването. В тежест на ответника е да докаже, че
е налице валидно правно основание за ползването на вещта.
В конкретния случай страните не спорят, че през посочения в исковата молба
период от време ищецът е собственик на имота, за който се отнася исковата
претенция, както и че имотът се държи от ответника.
От своя страна ответникът не доказва наличието на годно правно основание да
държи имота през процесния период от време. В тази връзка изтъква, че бил
допуснат да живее в имота от майка си и брат си още преди сключването на
договора да доброволна делба, което не се оспорва от ищцовата страна и би могло
да се свърже с възникване на правоотношение по договор за заем за послужване.
Последният договор би могъл да бъде правно основание за ползването на вещта, но
не и при промяна в собствеността, тъй като заемът не е вещна тежест и не следва
вещта. При промяна на собственика (както в случая промяната е свързана със
сключването на договор за доброволна делба), договорното правоотношение би
могло да обвърже последващия приобретател (ищцата) само при постигнато между
него и заемателя съгласие последния да продължи да ползва имота, каквото по
делото не се установява.
Доколкото по делото не се спори това, съдът приема, че преди подписване на
договора за доброволна делба, със съгласието на съсобствениците, в лицето на
майката - М.Ч. и братът Т. Ч., ответникът - Л.Ч. е упражнявал фактическа власт
върху свой имот. Между страните са възникнали облигационни отношения въз основа
на заем за послужване по чл. 243 от ЗЗД, който дава право на заемателя да
ползва вещта за срока на договора или без срок, ако такъв не е уговорен.
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, ако времето или целта на
ползването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска
връщане на вещта. В случая, тъй като между страните не е уговорен срок за
ползване на обекта, по отношение на ответника договорът следва да счита прекратен с
получаване на нотариалната покана. Тъй като по делото не са представени
доказателства за датата на връчване на извънсъдебната покана, нито са
ангажирани гласни доказателства, приемайки показания от свидетели, съдът приема,
че същата е стигнала до знанието на ответника при образуване на делото, с
връчването му на съобщение по чл. 131 от ГПК, което видно от материалите по
делото е връчено на 10.07.2017г. Именно от тази дата - 10.07.2017г., връчвайки
му копие от извънсъдебната покана, за ответника възниква задължение да предаде
владението на имота, респективно да заплаща обезщетение за лишаването от
ползване на ищцата. Доколкото претенцията на ищцата е за различен период, а
именно от 13.06.2014г. до 13.06.2017г. и не са ангажирани доказателства за
това, ответникът да е поканен да освободи същия още към 13.06.2014г., съдът
намира иска за недоказан.
За основателността на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо да са налице
всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване – да е
налице обогатяване, от една страна, обедняване, от друга страна, връзка между
тях и липса на основание за имущественото разместване. Обогатяването при
ползване на чужд имот според трайната съдебна практика се изразява в
спестяването на средства за заплащане на наем за същия, ако беше ползван на
възмездно основание. Респективно обедняването за собственика се състои в
лишаването му от възможността да реализира приход от имота, чрез отдаването му
под наем. От страна на ищцата не се доказа наличието на обедняването за собственика, за периода от
13.06.2014г. до 13.06.2017г., като в тази връзка по делото не се ангажираха
гласни или писмени доказателства, от които да се установи, че същата се е противопоставила на това, че е лишена от
възможността да реализира приход от имота, чрез отдаването му под наем. Данни и
твърдения в посочения смисъл са налице за различен периода, а именно от след
образуването на настоящото дело, с връчването на съобщение по чл. 131 от ГПК на
ответника на 10.07.2017г., на която дата му е връчено и копие от извънсъдебната
покана на ищцата. Това означава, че в случая не са налице предпоставките по
чл.59, ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника и искът като недоказан
по основание следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на ищците, ответникът
Петко Рачев Рачев, следва да бъде осъден да заплати на същите, на основание член 78, ал. 1 от
ГПК, направените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска в размер
на 315.00 лева, представляващи платен адвокатски хонорар и държавна такса.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Н.Ч. *** с ЕГН **********
срещу Л.К.Ч. *** с ЕГН ********** иск, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, по силата на който, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 3 366.72 лева, представляваща месечен наем от 93.52 лева за периода
от 13.06.2014г. до 13.06.2017г.-включително (датата на завеждане на исковата
молба), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Н.Ч. *** с ЕГН **********, да заплати на Л.К.Ч. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 700.00
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.