Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260680
гр. Пловдив, 09.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ,ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на единадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Виолина Шивачева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6235/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 65/14.09.2020 г. на директор на
РИОСВ - Пловдив, с което на „Монди Стамболийски”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стамболийски,
ул. Заводска, № 1 на основание чл. 164 ал.1
от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/
и вр. с чл. 53 и
чл. 83 от ЗАНН е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 20
000 лева за нарушение по чл. 123в, т.2 от ЗООС.
Жалбоподателят
„Монди Стамболийски” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стамболийски, ул. Заводска, № 1, чрез процесуалния си представител адв. Ч., моли да се
отмени НП като неправилен и незаконосъобразен акт, като излага слените
аргументи: не било допуснато нарушението твърдяно от административно-наказващия
орган, доколкото се оспорват направените в констативен протокол и Акт за
установено административно нарушение констатации. Твърди се липса на миризма
допусната от производствената площадка на дружеството. Навеждат се доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, чрез непосочване на инициатора на
проверката, лицата участвали в проверката, маршрут и начин на установяване на
нарушението, мястото на извършване на нарушението, като и липсата на обсъждане
на твърденията на случайни минувачи, че не усещат миризма. Сочи се, липса на
мотиви по отношение на размера на определената санкция. Моли се алтернативно за
намаляване на размера на определената санкция.
В съдебно заседание
се моли за отмяна на наказателното постановление на описаните по-горе основания
като се подчертава, че всъщност дружеството е имало допустима норма на такива
имисии.
Въззиваемата страна
РИОСВ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., моли съда да потвърди
НП като правилно и законосъобразно, като оспорва доводите за процесуални и
материалноправни нарушения на закона, изтъкнати от жалбоподателя.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
От събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На Монди
Стамболийски ЕАД гр. Стамболийски било издадено Комплексно разрешително №
123-Н1/2009 г. дадено с Разрешение на министъра на околната среда и водите №
123-Н1-И0-А0/2009 г. за експлоатация на инсталации и съоръжения за промишлена
дейност по приложение № 4 от ЗООС (Инсталация за производство на крафт хартия и
хартиени торби, Инсталация за производство на флутинг и крафт хартия, горивна
Инсталация и инсталация за производство на вар) комплексното разрешително било
актуализирано с Решение № 123-Н1-И0-А1/2019 г. на Министъра на околната среда и
водите. Предметът на дейност, който не се оспорва от страните е производство на
крафт хартия по сулфатен метод със зона за регенериране на химикала луга. При
изваряването на целулозата по сулфатен метод се отделяли специфични за метода
химически вещества – меркаптани и диметилсулфид и диметилдисулфид, които имали
характерна неприятна миризма, и чиято дори много ниска концентрация във въздуха
се усещала от гражданите като неприятна миризма. Дружеството жалбоподател се
справяло с тези газове като ги изгаряло в содорегенерационен котел.
След получени сигнали от граждани за усетена
специфична миризма в гр. Стамболийски от производствената дейност на Монди
Стамболийски ЕАД служители на РИОСВ Пловдив – инж. А.А. и инж. Л. К.извършили
проверка на сигнала на 16.07.2020 г. след 22 часа, чрез обход на град
Стамболийски в присъствието на инж. В. Д.– производствен директор в дружеството
нарушител. Сформираният екип направил обход на града като се придвижвал с кола
и пеша. При придвижването с кола, прозорците на автомобила били свалени и
когато се усетела специфична миризма проверяващите спирали и обхождали пеша
маршрута.
При проверката от
страна на А. и К.била усетена чрез собствените им носове и вдишване, т.е по
органолептичен метод, специфична миризма на меркаптани. Представителят на
дружеството не бил усетил специфичната миризма. Запитали се граждани-младежи,
които били в градинката пред кметството на гр. Стамболийски и те казали, че не
усещат миризма.
При проверката
специфичната миризма, била усетена на ул. „Иван Вазов” пред № 34, както и през
преминатата пеш ул. „Осми Март”, а именно пред Банка ДСК, пред самата сграда на
кметството и пред сградата на Уникредит Булбанк и пред пощата. Не била усетена
миризма в градинката пред кметството и в останалите части на града.
На база на
установеното бил съставен констативен протокол № 0009178/16.07.2020 г. на
03.08.2020 г. била връчена покана за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН). При съставянето на АУАН № 050/14.08.2020 г.
присъствал пълномощник на законните представители на Монди Стамболийски ЕАД –
Й. Т., която възразила, че нито представителя на дружеството, нито други лица
извън проверяващите са усетили миризма на меркаптани. Депозирани били писмени
възражения от страна на нарушителя, които са били взети предвид, макар и да не
са кредитирани от административно-наказващия орган видно то писменото становище
на инж. А..
На база на
съставения АУАН на 14.09.2020 г. било съставено атакуваното наказателно
постановление, като същото било получено от нарушителя на 16.09.2020 г., като
на 25.09.2020 била депозирана жаба срещу него с дата на пощенското клеймо
23.09.2020 г.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. А. – актосъставител и
свид. В. Д., както и от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН№ 50/14.08.2020, Констативен протокол № 9178/16.7.2020
г. ведно Писмено възражение, становище и пълномощно, 2 бр. обратни разписки,
покана за съставяне на АУАН, Комплексно разрешително № 123-Н1/2009 г. дадено с
Разрешение на министъра на околната среда и водите № 123-Н1-И0-А0/2009 г. - 43
страници и Решение № 123-Н1-И0-А1/2019 г. на Министъра на околната среда и
водите за актуализация на последното, 2 бр. Наказателни постановления от РИОСВ
Пловдив срещу Монди Стамболийски ЕАД, ведно с доказателства за влизането им в
сила – решения на РС Пловдив и АС Пловдив.
Разпитана в съдебно
заседание св. А. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в
него. В допълнение изяснява, че проверката е установила миризма на меркаптани
не на всички места, а само на посочените в наказателното постановление. От
разпита на свид. Д. се установява, че действително проверяващите са извършили
проверката на сочените места, но той не е възприел миризмата, както и някои
други граждани също не са я възприели в градинката пред кметството.
Показанията на св.
А. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите
съответстват на писмените доказателства – констативен протокол и АУАН. Съдът не
кредитира показанията на свид. Д. по отношение на липсата на каквато и да било
миризма, в който и да е момент от проверката или в какъвто и да било друг
момент. Според съдът тези показания са пряко отражение на служебната зависимост
на свидетеля от нарушителя и дори и действително свидетелят да не е възприел
наличието на специфичната миризма то това не се дължи на обективната й липса по
контролираните участъци, а на
непрекъснатото въздействие на миризмата върху неговия собствен нос доколкото
същия е ръководител на производствения процес и показанията му в този смисъл не
могат да бъдат кредитирани от съда.
В този смисъл не се
обориха констатациите закрепени в АУАН и възпроизведени в атакуваното НП, че
проверяващите са усетили миризма на меркаптани, на места в гр. Стамболийски,
които са се намирали извън производствената площадка на дружеството.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.
По спазването на процедурата:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават
административно-наказателното производство, самите актове или да нарушават
правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Съдът не споделя
довода на процесуалния представител на нарушителя, че не била описана цялата
фактология на извършената проверка. Съдът намира, че обстоятелствата, които не
са свързани пряко с установеното нарушение, и които не опровергават
констатациите в акта не следва да бъдат вписвани, доколкото посочване на други
места, извън установените като места на установяване на нарушението, биха
опорочили фактите на нарушението, тъй като в акта и постановлението следва да
бъдат описани единствено релевантните към нарушението факти, а къде то не е
извършено следва да остане извън обхвата на акта. От друга страна ирелевантно
обстоятелство е колко лица извън посочените в документите са присъствали при
извършването на самата проверка доколкото присъствието на странични лица е
обстоятелство, което не опорочава истинността на акта или на отразеното в него.
Няма законово изискване за вписване на всички лица, които присъстват на
проверката, а само необходим минимум. Не е допуснато и другото твърдяно от
нарушителя процесуално нарушение, а именно това, че не били посочени
инициаторите на проверката. В подробно
разписаните реквизити на АУАН и НП в ЗАНН не фигурира изискването да е посочен
инициаторът на проверката. Достатъчно е същата да е извършена от компетентни
органи, които следва да са установили нарушението.
Правилно е описано
и конкретното нарушение извършено от санкционираното лице, а именно
неспазването на задължението за дружеството по т. 9.4.1 от Комплексното
разрешително на Монди Стамболийски ЕАД, а именно да извършва всички дейности на
площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границата на
производствената площадка. Това правило на поведение е разписано в комплексното
разрешително и е посочено в АУАН и НП. За неизпълнение на някое от задълженията
по комплексното разрешително е изрично предвидена санкционната норма на чл.
164, ал.1 от ЗООС, според която за неизпълнение на задължението по чл. 123в,
т.2 от същия закон на оператора на инсталацията се налага глоба от 10 000
до 500 000 лв. Именно в чл. 123в, т.2 е вменено задължението на оператора
на инсталацията, за която е дадено комплексното разрешение да спазва разписаните в него правила. Всички
релевантни нормативни норми са правилно посочени в атакуваното постановление.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на оператора на инсталация, за
която е издадено комплексно разрешително № 123-Н1/2009 г. – Монди Стамболийски
ЕАД, е нарушил правилото разписано в чл. 123в т. 2 ЗООС във връзка с т. 9.4.1
от посоченото разрешително а именно допуснал е при извършване на
производствените дейности да се разпространят миризми извън производствената
площадка.
Безспорно се установява, че процесният търговец е бил оператор на
инсталации за производство на хартия, за което му е издадено комплексно
разрешително № 123-Н1/2009. По това няма спор между страните. Съгласно чл. 123в т. 2 ЗООС, операторът
е длъжен да изпълнява условията по комплексното разрешително.
За да е налице
неизпълнение на забраната за нарушаване на
условията по комплексното разрешително следва да е достатъчно установяване на
миризма извън производствената площадка на Монди Стамболийски ЕАД, като в
случая такава е била установена на повече от две места в града.
Административната
отговорност за нарушението по чл.
164, ал. 1 от ЗООС може
да бъде насочена към
юридическо лице, което допуска
нарушение по чл. 123в от с.з. Очевидно законът допуска да
бъде ангажирана отговорността на опериращото
с инсталацията юридическо лице за нарушението на
забраната за допускане на
миризми в конкретния случай. На базата на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства съдът е на становище, че
обстоятелствата, описани в АУАН и наказателното постановление, както и заявени
от свидетеля, са установени по безспорен начин. Установено е категорично, че в града на най-малко две места е била установена неприятната миризма на
отделяните при производството на целулоза меркаптани.
Тъй
като в разпоредбата на чл. 164, ал.1 от ЗООС, като субект на
нарушението по чл. 123в, т.
2 от ЗООС са
предвидени юридическите лица – опертори на
инсталация и доколкото нарушението е резултатно – а именно констатиране на нарушение на забраната за
допускане на миризми извън производствената площадка, самият установен факт,
води до основание за ангажиране на отговорността на юридическото лице, като
безвиновна такава. При поведението си
операторът дължи резултат – спазване на задълженията по комплексното
разрешително, и
е без значение като предвидената за юридическите
лица административна отговорност (когато такава се предвижда в съответен
нормативен акт) е безвиновна, т.е.
обективна. Именно
затова съдът счита, че законосъобразно „Монди Стамболийски"
ЕАД е било наказано с
налагане на имуществена санкция, с оглед на установения резултат - нарушение на
условията на комплексното разрешително,
визирана в нормата на чл. 123в,
т.1 от ЗООС.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 164 ал. 1 от ЗООС, която предвижда, че на
юридическо лице, за неизпълнение на изискванията по чл.
123в, се налага с имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.
Съдът обаче намира, че неправилно административно-наказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН, доколкото не е изложен нито един аргумент защо е постановена имуществена
санкция в размер на 20 000 лв. Действително се установява, че по отношение
на нарушителя е имало и други издадени постановления за нарушения на условията
по комплексното разрешително, но в наказателното постановление такива не са
посочени. Не са посочени никакви отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, за определяне на санкцията в различен от минималния размер и
това не следва да се прави едва с акта на въззивната инстанция. Съдът намира,
че поставянето му в невъзможност да провери правилността на изводите на
административнонаказващия орган относно приетия за справедлив размер на санкцията опорочават
постановлението в тази му част и същата следва да се намали до предвидения
минимум. Правилно е посочена санкционната
разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо,
посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото това не
е първото такова нарушение на дружеството, и не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност и степента на засягане на
обществените отношения /конкретно свързани с опазване на здравословна околна среда/,
съдът намира, че настоящото нарушение не
може да се приеме като такова с незначителни вредни
последици, поради което правилно е преценено, че същото не е маловажен случай.
По разноските:
С оглед изхода на спора и липсата на предвидена в АПК уредба на хипотеза
при изменение на наказателното постановление, съдът намира че разноските за
страните следва да останат така както са направени, тъй като не
е предвидена отговорност за разноските при частична отмяна на административния
акт. (Решение № 12626 от
18.10.2018 г. по адм. д. № 11411/2018 на Върховния административен съд).
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 65/14.09.2020 г. на директор на
РИОСВ - Пловдив, в частта
с която на „Монди Стамболийски”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стамболийски,
ул. Заводска, № 1 на основание чл. 164 ал.1, от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и
вр. с чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение
по чл. 123в, т.2 от ЗООС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 10 000
лв.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.