Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.11.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6707 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение инкорпорирано в протокол от съдебно
заседание на 04.02.2019 г. по гр.д. № 40129/17
г., СРС, ІІ ГО, 58 с-в е признал за
установено по чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.110, ал.2 ЗС, чл.86 от ЗЗД и чл.162, ал.1 ГПК, във връзка със заповедно производство № 63240/2016 г.
на СРС, 66 състав за имот в гр.София, ж.к.“*******, аб.
№ 152530, че Д.Р.В., ЕГН **********, призован по реда на чл. 41,
ал.2 от ГПК от адрес: гр.София, ж.к „*******и В.Н. В., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к „*******дължат на Т.С.
ЕАД, ЕИК *******, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., със седалище и
адрес на управление:*** по 909,85 лв. главница всеки
един от тях за ползвана топлинна енергия за периода м.05.2014
-м.04.2016 г. включително, ведно със законната лихва от 07.11.2018 г., по 57,65 лв. мораторна лихва всеки един от тях за периода 15.09.2015- 28.10.2016 г., като е
отхвърлил исковете над посочения до пълния размер от 2183,62 лв. цена за топлинна
енергия, както и установителните искове за солидарно задължение на за услугата дялово разпределение от 15,64 лв. за периода и
2,340 лв. мораторна лихва като недоказани. Осъдил е на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК Д.Р.В., ЕГН **********,
призован по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК от адрес: адрес
гр.София, ж.к „*******и В.Н. В., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к „*******да заплатят на Т.С. ЕАД, ЕИК *******, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч.,
със седалище и адрес на управление:***, разноски по заповедното и исковото
производство, пропорционално и по компенсация по 99,50 лв. всеки един от тях.
Решението в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от ответника В.Н. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к „*******,
вх. „*******с мотиви, че решението е недопустимо, неправилно, постановено в
нарушение на матералния и процесуалния закони. Ищецът
е поискал осъждане на ответниците в условията на
солидарна отговорност, но в атакуваното решение, съдът разпределя сумата
разделно между ответниците, т.е. налице е произнасяне
свръхпетитум, поради което счита, че решението в
обжалвана част е недопустимо. Съдът неправилно приема, че е доказано твърдяното
вземане на ищеца. Неправилна е и преценката на съда, че ответницата се явява
съсобственик на апартамента, до който е доставяна ТЕ и съответно абонат на
дружеството за процесния период. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да обезсили процесното
в обжалваната част, а при условията на евентуалност да го отмени в обжалваната
част и да бъдат отхвърлени исковете като недоказани и неоснователни. Претендира
разноски.
Въззиваемият
„Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по
жалбата.
СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
По повод на подадено
заявление от ищеца „Т.С.”
ЕАД срещу В.Н. В., ЕГН **********
и Д.Р.В., ЕГН **********,
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 2199,26 лв.- цена за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода, за сумата в размер на 117,60 лева лихва за забава в
плащането на цената за периода 15.09.2015 г.- 28.10.2016 г., както и за
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-07.11.2016
г. до плащането и 357,43 лв. разноски по делото. След постъпили възражения по реда
на чл. 414 ГПК били предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е
доставил на ответниците, като собственици на
недвижимия имот, топлинна енергия/ТЕ/ по силата на общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката. Ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата претендирана. Моли съда да признае за
установено дължимостта на претендираните
суми.
Ответникът
Д.Р.В. не е
подал писмен отговор в посочения в чл.131 ГПК срок.
Ответникът В.Н. В.е подала писмен отговор
в срок.
Третото лице
помагач не взема становище по исковете.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени доказателства
се установява, че ответниците в условията на СИО са
придобили процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, видно от н.а. за
покупко-продажба № 67, дело № 67 от 2000 г. Съгласно приложената по делото справка, ответницата В.Н.Я.
е променила фамилното си име на В., поради сключване на гражданки брак на
30.05.1999г., т.е. към момента на придобиване на процесния
недвижим имот, ответниците са били съпрузи. Също от
тази справка е видно, че на 19.02.2014
г. В.Н. В.отново е променила фамилното си име на Я., поради развод на същата
дата- 19.02.2014 г. Претендираният период е за
главница м.05.2014 г.-м.04.2016 г., през който период ответниците
вече са били разведени.
Изводът е, че от
представените писмени доказателства може да се направи извод, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153
от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между страните по
спора по договор за продажба на ТЕ на недвижим имот, представляващ апартамент №
ап.32, находящ се в гр.София, ж.к.“*******“, ет.8.
Не е налице твърдяната
недопустимост на съдебното решение. СГС намира, че е оборена презумпцията на чл.32 СК за поемане на разходите за задоволяване нужди на семейството
от двамата съпрузи в условията на
солидарност. Институтът на солидарността дава право
на кредитора да иска изпълнение
на цялото задължение от всеки един от солидарните длъжници, така
че всеки от тях е задължен за пълния размер на вземането
по отношение на кредитора. В конкретния казус са налице доказателства, че бракът е бил прекратен преди исковия период и бившите вече
съпрузи отговорят разделно за задълженията за доставената топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата
на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл.
106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
между страните за процесния период
е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди
при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, като топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал.
2 ЗЕ. Следователно, между
страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка)
на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата
на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление
на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ
и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на
показанията
на топломерите в отделните имоти.
Съдът е определил общият размер на главницата от 1819,70 лв. и мораторната лихва от 115,30 лв. съобразно приложените по
делото писмени доказателства и при условията на чл.162 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение инкорпорирано в протокол от съдебно заседание на 04.02.2019 г. по гр.д. №
40129/17 г. на СРС, ІІ ГО, 58 с-в.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.